О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
гр.Плевен,
4.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛОЯН ГЕРГОВ
мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря …, и в
присъствието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА
ВНЧД № 1106 по описа за 2018 год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243,
ал.8 от НПК.
Производството е образувано по жалба от Г.П.С. ***, подадена против
определение № 222/13.11.2018г., постановено по НЧД № 349/2018г. по описа на РС-Левски,
с което е потвърдено постановление на РП-Левски за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 101/2018г. по описа
на същата прокуратура. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното определение, поради което жалбоподателката
моли въззивната инстанция да отмени първоинстонционния съдебен акт, както и да
отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство по
образуваното досъдебно производство.
Съдът, като провери обжалвания съдебен акт и се запозна с материалите по досъдебно
производство № ЗМ 101/2018г. по описа на РП-Левски, констатира следното :
Въззивната жалба е подадена в срока и по реда на чл.243, ал.7 от НПК,
поради което разглеждането й е допустимо.
По същество жалбата е основателна.
Досъдебно производство № ЗМ 101/2018г. по описа на РП-Левски е образувано
затова, че на 6.06.2018г. в в.Козар Белене, обл.Плевенска, е отправена закана
за убийство на М. С. Й. и Г.П.С.,*** това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във вр.
ал.1 от НК. В хода на разследването са извършени следствени действия за
събиране на доказателства по делото, при което прокурорът е приел, че досъдебното
производство следва да се прекрати, поради липса на извършено престъпление от
общ характер. По реда на обжалването, това постановление е било потвърдено от
първоинстанционния съд.
Жалбоподателката С. възразява
против констатациите, възприети от решаващия съд за законосъобразност и
обоснованост на постановлението на РП-Левски, като счита,
че същото е съставено в нарушение на материалния закон и при липса на
всеобхватно и пълно разследване на релевантните факти, което е създало неяснота
за същите. Това е повлиял при формирането на фактическите и
правните изводи на прокурора при съставяне на постановлението.
За да
прекрати разследването, прокурорът е приел, че липсва съставомерно деяние по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК. Въззивният съд приема, че този извод е формиран произволно,
без да се изложат убедителни съображения, като се анализират елементите от
състава на престъплението и тяхната подкрепеност с доказателства, които
ги обосновават/респ. оборват. В тази връзка,
следва да се отбележи изискването на процесуалния закон, за мотивиране на
актовете на съда и прокуратурата, а особено онези, с които се слага край на
наказателното производство и които подлежат на инстанционен контрол.
На свой
ред, определението на РС-Левски
също страда от липса на анализ на фактите и доказателствата, които обосновават
правните изводи.
Най-същественият
порок на обжалваното постановление на РП-Левски е непълноценен анализ на доказателствата за изясняване на
релевантните към съставомерните признаци факти. Събраните
оскъдни доказателства за деяние, инкриминирано по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК не са били подложени на анализ,
а само са изброени, същите са изцяло недостатъчни да
формират и изградят фактическа обстановка. Детайлно са описани заключенията
на двете съдебно-психиатрични експертизи, изследвали психиатричното състояние
на пострадалите лица – Г.С. и М. Й., както и заключението на техническата
експертиза за изследване на видеозаписа, отразяващ част от инкриминирания
случай. Оставени
са без отговор редица съществени въпроси. Не са проверени
сведенията, дадени от свидетел-очевидец – С. П. Н.. Не са анализирани и
съпоставени с другите свидетелски показания тези, дадени от свидетел-очевидец М.
С.П.. Не е установено действителното психично състояние на Ю. Й. П.,
независимо, че същият не е психиатрично лекуван до момента на деянието. От
характеристичната справка на лицето се установява, че същият има избухлив нрав,
много често влиза в разправии и скандали със съседи и жители на селото, за
което срещу него многократно са подавани жалби по ЗМВР. Преди да се изяснят
тези обстоятелства по делото, не би могло категорично да се направи извод, че с
действията си Ю. П. не е възбудил основателен страх у заплашените С. и Й., че
ще реализира заканата си за убийство спрямо тях. Прокурорът е посочил в
постановлението си: „За да е осъществено това деяние от субективна страна,
деецът следва да е съзнавал съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха и в същото време, самият деец следва да е
в такова психично състояние, при което има вероятност действително да реализира
заканата.“. За да се направи този извод, не е достатъчно да се посочи само, че Ю.
П. не е лекуван в ОП на МБАЛ Левски ЕООД и не е посещавал приемно-консултативен
кабинет, а да се изготви психологически профил на лицето посредством способите,
предвидени в НПК. Прокурорът прави извод и че отправената от П. закана към С. и
Й. трябва да е от такова естество, че да възбуди основателен страх за
осъществяване на убийство. Прокурорът приема, че не е налице обективиран
основателен страх у двамата пострадали, единствено базирайки се на заключенията
на двете съдебно-психиатрични експертизи. Това не е достатъчно, за да се
изгради като единствено възможен направения извод, без да се съпоставят и
сведенията на свидетелите. Основателния страх не е нужно да е възникнал
внезапно, той може да се прояви и да продължи във времето, и това е необходимо
да се изследва посредством способите, предвидени в НПК.
По силата
на КРБ и закона прокурорът, като господар на досъдебната фаза,
притежава суверенна власт по отношение на обвинителната функция да определя
правната квалификация и лицето, към което да насочи отговорността. Щом обаче е
проведено разследване и образувано досъдебно производство, тази функция не се
осъществява произволно, а след задължителна преценка на годността, надеждността
и достатъчността на доказателствата и доказателствените средства, събрани в
хода на разследването. В тази връзка интелектуалната и доказателствено-правна
дейност на Прокуратурата по съставяне и мотивиране на Постановление по чл.243 от НПК следва да съответства на
същите критерии, заложени от законодателя за качество на мотиви към актовете на
съда -присъди и решения. Волята на решаващия
орган следва да бъде изразена убедително и ясно и да изхожда от всестранен
анализ на съвкупността от доказателства, оценката им и преценката за
достоверност при взаимното им съпоставяне, като се прилагат правилата на формалната
логика. Доказателствата следва да се възприемат и тълкуват според
действителното им съдържание и смисъл и да не им се придава смисъл, какъвто
нямат.
Едва след
изясняването на изложените по-горе обстоятелства, посредством
събиране на доказателства, следва да се изгради и формира правната преценка със
съотнасяне на установените факти към разпоредбата
на чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК, като се
изложат обосновани съображения, след подробен анализ на доказателствата и
правните норми.
При тези констатации, въззивната съдебна инстанция счита, че следва да се
отмени обжалваното определение на РС-Левски, с което е потвърдено
постановлението на РП-Левски за прекратяване на наказателното производство.
Следва делото да се върне на прокурора със задължителните указания, съдържащи
се мотивите на настоящия съдебен акт.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 във вр. ал.5,
т.3 от НПК, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 222/13.11.2018г., постановено по НЧД № 349/2018г. по
описа на РС-Левски, с което е потвърдено постановление на РП-Левски за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 101/2018г.
по описа на същата прокуратура и ВРЪЩА делото на РП-Левски за
изпълнение на задължителните указания.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.