№ 697
гр. Велико Търново, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110103591 по описа за 2024 година
Предявени са искове за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.8 от договор за
паричен заем № *** от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146,
ал.1 от ЗП, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 680 лв. заплатена
неустойка по същия договор без основание.
Ищцата Р. И. Д. в исковата си молба твърди, че сключила с ответника договор за
паричен заем № *** от **.**.****г., като съгласно чл.3 от договор следвало да върне
получената сума 1980 лв. на 10 месечни вноски при ГПР 49.334%. Счита и клаузата на чл.8
от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 680 лв. за
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗП, както и
поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.21, ал.1 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4
от ЗЗП дължимата неустойка не била включена в ГПР. Твърди, че е изплатила изцяло сумите
по договора, като заплатената от нея неустойка от 680 лв. била платена без основание с
оглед нищожната договорна клауза. В съдебно заседание е допуснато изменени на размера
на предявения осъдителен иск, като същия се счита предявен за сумата 501.28 лв.
Ответникът „Креди йес“ ООД гр.Хасково, чрез упълномощения си представител
оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че при сключване на договора за
потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Позовавайки се на
съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
1
Според представения по делото договор за паричен заем № *** от **.**.****г.,
кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1300 лв., при лихвен процент
3,330% и ГПР 48.267%, като погасяването му се извършва на 10 погасителни вноски, по
погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 23.11.2023г.
В чл.8 от договор за паричен заем № *** от **.**.****г., е уговорена дължима
неустойка от 558 лв. за непредставяне на обезпечение в срок съгласно условията на
приложението.
Според заключението на изслушаната ССчЕ, уговорената неустойка е 558 лв. по
договора, като заплатената от ищцата сума за това възлиза на 501.28 лв. Посоченият в
договора ГПР е 48.267%, като дължимата неустойка не е включена при определяне на този
процент.
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
2
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
С оглед изложените по-горе мотиви, основателен и доказан се явява предявения
евентуален иск да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем
№ *** от **.**.****г., включваща заплащане на неустойка в размер на 558 лв., на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на тази неустойка, ГПР по
договора става в размер многократно надвишаващ 48.267%, което многократно надвишава и
пет пъти размера на законната лихва от 10%, или общо 50%, което в нарушение на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Предвид изложените мотиви основателен и доказан се явява осъдителният иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на заплатената без правно основание сума
от 501.28 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските
по делото в размер на 950 лв., съобразно приложения за това списък и съразмерно с
уважените изцяло искове.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 500 лв., е неоснователно. Разноските на адвоката на
ищеца за осъщественото по делото процесуално представителство са определени точно по
правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, като възнаграждението на адвоката е определено по реда на
чл.36, ал.2 от ЗА в размер справедлив и обоснован - при посочения в исковата молба правен
интерес, сложилата се фактическа и правна сложност по делото с оглед процесуалното
поведение на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА за нищожна клаузата на клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем №
*** от **.**.****г., в частта за уговорената неустойка в размер на 558 лв., по предявения иск
с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от Р. И. Д. с ЕГН
**********, адрес за призоваване в гр.***, ул. *** №***, против “КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК
*********, гр.Хасково, бул. България № 196.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, “КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК *********,
гр.Хасково, бул. България № 196, да заплати на Р. И. Д. с ЕГН **********, адрес за
призоваване в гр.***, ул. *** №***, сумата 501.28 лв. /петстотин и един лева и двадесет и
3
осем стотинки/.
ОСЪЖДА “КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК *********, гр.Хасково, бул. България № 196, да
заплати на Р. И. Д. с ЕГН **********, адрес за призоваване в гр.***, ул. *** №***, сумата
950 лв. /деветстотин и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4