№ 3423
гр. ****, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ДОРА Б. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110126590 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК от С.
АТ. КР. срещу „С****“ АД за недължимост на следните суми: 1170 лева, представляваща
неплатена сума за потребена вода за периода от 07.10.2010г. до 19.05.2014г., ведно със
законната лихва от 27.06.2014г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на
165,91 лева за периода от 06.11.2010г. до 12.04.2014г. и 326,72 лева разноски по делото, за
които суми е бил издаден изпълнителен лист от 02.12.2014г. по ч.гр. дело № 35317/2014г. по
описа на СРС, 36-ти състав срещу наследодателя й Е. Ат. Т., въз основа на който е било
образувано изп. дело № ******* по описана ЧСИ С. рег. № **, район на действие СГС.
Ищецът С. АТ. КР. твърди, че на 25.07.2014г. срещу Е. Ат. Т., починал на
20.07.2020г. с акт за смърт № 0752 от 24.07.2020г. е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 35317/2014г. по описа на СРС, 36-ти
състав. Вземането, за което била издадена заповедта, било за неизплатени суми за потребена
вода за периода 07.10.2010г. до 19.05.2014г. за имот, находящ се в ***** Въз основа на
заповедта за изпълнение бил издаден изпълнителен лист от 02.12.2014г., въз основа на който
било образувано изп. дело № *******/2015г. по описа на ЧСИ С. рег. № ** срещу Е. Ат. Т.
за следните суми: 1170 лева, представляваща неизплатена сума за главница за периода от
07.10.2010г. до 19.05.2014г., ведно със законната лихва върху нея от 27.06.2014г. до
окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 165,91 лева за периода от
06.11.2010г. до 12.04.2014г. и 326,72 лева разноски по делото. Сочи, че последното искане за
извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя било от 27.03.2017г. Поради
което поддържа, че перемпцията била настъпила на 28.03.2019г. След извършена справка по
изпълнителното дело било установено, че последното валидно изпълнително действие,
годно да прекъсне давността било извършено на 03.02.2015г., когато били изпратени
запорни съобщения до всички банки и бил наложен запор върху банковата сметка на Е. Ат.
Т. в „Р***“ ЕАД. След това действие, не били предприети други изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността. Твърди, че вземанията на взискателя били погасени по
1
давност след изтичане на тригодишен период от прекъсване на давността- 04.02.2018г.
Твърди, че извън погасяването на вземането по давност, правният й интерес да води
отрицателен установителен иск се обуславя от качеството й на наследник на Е. Ат. Т. и
насоченото срещу нея изпълнение. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е заявено, че производството по изп. дело № 160/2015г. по описа на ЧСИ С**** е
прекратено. В случай че съдът приеме иска за допустим, признава същия по основание и
размер. Сочи, че действително е изтекла предвидената в закона тригодишна погасителна
давност. Взискателят действително не бил искал извършване на изпълнителни действия за
период над 2 години, поради което делото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Искането към съда е да прекрати делото, евентуално да постанови решение по чл. 237
ГПК и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да възложи разноските в тежест на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на
ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила,
независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.
В случая с оглед изразените от страните становища, с определение от 11.09.2021г.
съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че на 02.12.2014г. по ч.гр. дело № 35317/2014г. по описа на СРС, 36-ти
състав е издаден изпълнителен лист срещу Е. Ат. Т., ЕГН ********** за следните суми:
1170 лева, представляваща неплатена сума за потребена вода за периода от 07.10.2010г. до
19.05.2014г., ведно със законната лихва от 27.06.2014г. до окончателното й изплащане,
мораторна лихва в размер на 165,91 лева за периода от 06.11.2010г. до 12.04.2014г. и 326,72
лева разноски по делото, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 25.07.2014г. по същото дело, както и че въз основа на този изпълнителен лист е
образувано изп. дело № ******* по описа на ЧСИ С. рег. № **, район на действие СГС,
както и че С. АТ. КР. е единствен наследник на Е. Ат. Т., починал на 20.07.2020г.
Релевираните от ответника възражения за недопустимост на иска поради
обстоятелството, че изпълнителното дело е прекратено, са неоснователни. Действително
прекратяването на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по
силата на закона с изтичане на двугодишния срок, без да е необходимо постановяване на
нарочен акт на съдебния изпълнител, а този акт има само констативен характер (така
Тълкувателно решение № 47/1965г. на ОСГК, Решение № 42 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.
д. № 1812/2015г., IV г. о., ГК и други). В случая към отговора на исковата молба е
представено постановление за прекратяване на изп. дело № ******* по описа на ЧСИ С. но
не са представени доказателства същото да е влязло в сила. На следващо място, за ищеца е
2
налице интерес да отрече със сила на пресъдено нещо вземанията по изпълнителния лист с
оглед възможността въз основа на така издадения титул да бъде образувано ново
изпълнително дело.
По основателността на иска:
Съдът, като съобрази, че ответникът е признал предявения иск и като прецени, че не
са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 ГПК
за уважаване на предявения иск. По аргумент от чл. 237, ал.2 ГПК не е необходимо съдът да
излага мотиви.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът. Релевираното от
ответника искане за присъждане на разноските в тежест на ищеца по реда на чл. 78, ал. 2
ГПК е неоснователно, тъй като същият, макар да е признал погасяването на вземанията по
давност, е станал причина за завеждане на иска. Съгласно съдебната практика, изразена в
Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. І г. о., Определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 318/25.07.2018 г.
по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., Определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. №
3300/2018 г., III г. о. на ВКС; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, както и най-новата съдебна практика в тази насока, изразена в
Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, IV г. о., ГК,
ответникът по отрицателния установителен иск за недължимост на погасено по давност
вземане е дал повод за образуване на делото, когато е разполагал с изпълнителен титул или
друга възможност за друга извънпроцесуална принуда. В конкретния случай по делото е
безспорно, че ответникът въз основа на издадения изпълнителен лист има право да
поддържа принудително изпълнение въз основа на него, като с молба от 22.01.2015г. е
поискал да бъде образувано изпълнително производство, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ
е възложил на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението. С това свое
действие ответникът е релевирал намерение да изпълнява принудително процесните
вземания, респективно е станал повод за завеждане на делото. Следва да бъде посочено, че
обстоятелството, че конкретно изпълнително дело е било прекратено поради настъпила
перемпция не е пречка взискателят да поиска образуване на ново изпълнително дело въз
основа на същия изпълнителен лист. Ето защо релевираното от ответника искане за
присъждане на разноските в тежест на ищеца се явява неоснователно и ответникът следва да
понесе отговорността за разноските по делото.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 66,50 лева, и претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, платено изцяло в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. С отговора на исковата молба
3
ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, приключило е в едно съдебно заседание с признание на иска от страна на
ответното дружество. Поради което съдът намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение следва да бъде определен съобразно предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ
размер, а именно 346,38 лева. Поради което на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер от 412,88 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че С. АТ. КР., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „С****“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, **** *** III № 159, ет. 2 и 3,
сумата от 1170 лева, представляваща неплатена сума за потребена вода за периода от
07.10.2010г. до 19.05.2014г., ведно със законната лихва от 27.06.2014г. до окончателното й
изплащане, мораторна лихва в размер на 165,91 лева за периода от 06.11.2010г. до
12.04.2014г. и 326,72 лева, разноски по делото, за които суми е бил издаден изпълнителен
лист от 02.12.2014г. по ч.гр. дело № 35317/2014г. по описа на СРС, 36-ти състав срещу
наследодателя й Е. Ат. Т., ЕГН **********, въз основа на който е било образувано изп. дело
№ ******* по описа на ЧСИ С. рег. № **, район на действие СГС.
ОСЪЖДА „С****“ АД да заплати на С. АТ. КР. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 412,88 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4