№ 100
гр. Велико Търново , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Търговско дело №
20204100900212 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Предмет на жалбата, подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 25,
ал. 1 ЗТРРЮЛНС от името на „М. К. Т.“ ООД-В.Търново чрез пълномощника му адвокат
С. Б. от ВТАК , е отказ – рег. № 20201112191344/16.11.2020 г. на длъжностното лице по
регистрацията при Агенция по вписванията – София да бъде вписано в регистъра по
партидата на дружеството изключването на съдружника Д. С. С. с решение н ОС взето на
30.10.2020 г. съгласно заявление по образец – приложение № А 4 вх. №
20201112191344/12.11.2020 г., с искане да претърпи отрицателна съдебна санкция на
отмяна и даване на задължителни указания на агенцията да извърши вписването.
Отказът е придружен със следните решаващи мотиви: свикването на общото
събрание за взетото решение за изключването на съдружника не е в съответствие с
изискванията на чл.138, ал.2, изр.2-ро ТЗ, заради това, че свикването му е по начало в
правомощията на управителя на дружеството/ чл.138, ал.2, изр.1-во ТЗ/ , а в случая няма
представени доказателства за обстоятелствата , че управителят не е изпълнил задължението
си да го свика и да е отправено писмено искане до него от другия съдружник за свикването
му на 03.08.2020 г. и на 30.10.2020 г. ; не са представени и доказателства за действително
наличие на твърдяните в предупреждението за изключване/ получено на 01.09.2020 г./
конкретни факти на бездействие на управителя- съдружник , запълващи въведеното с
нормите на чл.126, ал.3, т.2 и т.3 ТЗ абстрактни основания за тази последица; наложен е
запор върху дружествения дял на изключения съдружник , който факт възпрепятства
разпореждането с този дял, изменение на членственото правоотношение с дружеството и
осуетява възможността взискателят да се удовлетвори от стойността му.
Оплакванията на жалбоподателя се навеждат с възражения за
незаконосъобразност на отказа , чийто израз са погрешно приетите от длъжностното лице
оценъчни положения /констатации и изводи/, посочени по-горе, а именно:; заявлението е
подкрепено с всички необходими надлежно съставени писмени документи; бездействието
на управителя да свика общото събрание за собственото си изключване няма как да бъде
установявано с писмени доказателства ; непредставянето на писменото искане по чл. 138,
1
ал.2 ТЗ от другия съдружник не е представено , но този пропуск не съставлява основание
за директен отказ , а длъжностното лице по регистрацията е следвало да даде указания по
реда а чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ; извън контрола на длъжностното лице е да проверява дали е
налице действително материалноправно основание за изключването , защото този контрол
за законосъобразност е предоставен на съда при евентуален иск по чл.71 ТЗ ; наличието
на вписан запор върху дружествения дял на съдружника не препятства неговото
изключване по реда на чл. 126 от ТЗ.
Жалбата е допустима и основателна.
Фактът на образуване на регистърното производство въз основа на подадено
заявление по образец – приложение А 4 вх. № 20201112191344/12.11.2020 г., да бъде
вписано в търговския регистър изключването на съдружника от дружеството и
последвалият отказ , е писмено документиран и установен.
При упражняване на контролно – отменителната си правораздавателна власт
чрез проверка на доказателствената документална обезпеченост на данните в заявлението и
повелителните предписания на закона по смисъла на чл. 21, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от
ЗТРЮЛНЦ, съдът установи, че заявеното обстоятелство : изключване на лицето Добромир
Стойчев Славчев от участието му в дружеството като съдружник /прекратяване на
членственото му правоотношение / е юридически факт, който законът е предвидил, че
подлежи на вписване по партидата му, понеже променя предходно съществуващия – чл.4
от ЗТРРЮЛНЦ, чл. 140, ал.4 ТЗ. Извън тази проверка е дали субективното преобразуващо
право на изключване действително е възникнало/ съществува/ или не, т.е. настъпили ли са
факти, годни да запълнят хипотезите на чл.126, ал.3, т.2, т.3 ТЗ .
Въпросът , включен в обхвата на съдебната проверка/ и тази на
длъжностното лице по регистрацията/ е съществува ли писмено документиран факт на
изключването, ако да- писменото му документиране и предпоставките за извършването му/
за упражняване на правото , ако би се приело , че действително е възникнало/
съответстват ли на повелителните изисквания на закона/ чл. 21, т.5 ЗТРЮЛНЦ/ ? В
разглеждания случай отговорът на въпроса е отрицателен.
Материалноправният легален фактически/ „процедурен“/ състав на
упражняване на субективното преобразуващо право на изключване на съдружник /
позовано на основание чл.126, ал.3, т.2, т.3 ТЗ, отнасящо се за случая / съдържа следните
елементи: 1/ отправено му писмено предупреждение за изключване / чл.126, ал.3 ТЗ/, което
/подразбираемо/ трябва да е получено / такова е отправено и получено на 01.09.2020 г. ; 2/
свикване на общото събрание в хипотезата на чл. 138 , ал.2, изр.2-ро ТЗ / в резултат на
упражнено от поискалия свикването съдружник при неизпълнение на задължението на
управителя по чл.138, ал.2, изр.1-во ТЗ да го стори / вж. покана за провеждане на общо
събрание на дружеството, връчена на двамата съдружници на същата дата; искане по чл.138,
ал.2 ТЗ от 01.07.2020 г. връчено на изключения впоследствие съдружник на 07.07.2020 г.,
представено с жалбата; 3/ изключването като санкционен правен резултат да е предмет на
изрично взето в необходимите мнозинство и форма решение на общото събрание / чл. 126,
ал.3, вр. с чл.137, ал.1, т.2, ал.3, ал.4 ТЗ/.
Извън контрола на длъжностното лице е да проверява дали е налице
действително материалноправно основание за изключването , защото този контрол за
законосъобразност е предоставен на съда при евентуален иск по чл.71 ТЗ
Фактът на наложен запор върху дружествения дял на съдружник не е
въздигнат / и е нелогично да е въздигнат, защото обезпечителната мярка е насочена само
върху имуществения елемент от съдържанието на правото на дружествен дял и правата на
обезпечения кредитор са защитени по реда на чл. 73вТЗ/ от закона в обстоятелство,
2
осуетяващо пораждането и упражняването на субективното преобразуващо право на
изключването му, т.е. не препятства прекратяването на неговото членствено
правоотношение.
Вярно е , че пред длъжностното лице по регистрацията не е представен
писмен документ, съдържащ искане от другия съдружник до управителя за свикване на
общото събрание по повод на поведението му на бездействие в противоречие с интересите
на дружеството , но такъв е представен пред съда , а непредставянето му /щом би се счело
за важен елемент от документалната обезпеченост на заявлението / се е явявало основание
за задължение на първото да даде указание на заявителя да го представи по реда на чл.22,
ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, а не да постановява на това основание отказ, което не е изпълнено.
Елементите по т.1 и т.2 и отчасти по т.3 по горе се считат осъществени
поради писмената им документалност.
Протоколът на общото събрание на съдружниците от 30.10.2020 г. не
съответства на изискуемата от повелителната норма на чл. 137, ал. 4 от ТЗ /изм. – ДВ бр.
105/2016 г./ утежнена форма, въвеждаща едновременно извършено нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието като условие за действителност на взетите
решения. Това несъответствие е обстоятелство, отнемащо действителността на
конкретното решение, защото дружественият договор от 27.03.2018 г. / който съдът
служебно провери в търговския регистър / не съдържа клауза , която позволено да
преодолява/ вж. чл.137, ал.4 накрая ТЗ: „….освен ако в дружествения договор е
предвидена писмена форма“/ това строго формално изискване на закона. Обстоятелството
изключване на съдружник се приема , че не съществува, защото е възникнало като
волеизявление , но противоречи на смисъла на чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ за съществуването
му: от представения протокол се вижда , поради несъответствието му със изискуемата от
закона форма, решението, което документира е нищожно , а щом е нищожно- изключване
няма , щом то трябва да е правната му последица – чл. 137, ал.5 ТЗ . Този порок съдът има
право служебно да зачете – чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ , вр. с чл.278, ал.2 ГПК.
Ето защо постановеният отказ на длъжностното лице по регистрацията
подлежи на потвърждаване , макар и по друг законосъобразен аргумент.
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ –рег. № 20201112191344/16.11.2020 г. на
длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – София да бъде вписано
в регистъра по партидата на дружеството изключването на съдружника Д. С. С. с
решение н ОС взето на 30.10.2020 г. съгласно заявление по образец – приложение № А 4,
вх. № 20201112191344/12.11.2020 г.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В. Търново в 7-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
3