Решение по дело №3680/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 93
Дата: 7 февруари 2023 г. (в сила от 14 март 2023 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20222230103680
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. С, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230103680 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е инициирано
производство по спорна съдебна администрация с правно основание чл.127, ал.2 СК- искане
за определяне местоживеене, предоставяне упражняване на родителски права, определяне на
режим на лични отношения и издръжка на малолетно дете, чийто родители не живеят
заедно. Ищцата твърди, че тя и ответника нямали граждански брак, но от 2016 г. били
живеели заедно на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имали родено
едно малолетно дете М М Д.а, ЕГН: **********, родено на **** г. Заявява, че по време на
съвместното им съжителство била подлагана на психически тормоз от ответника, който бил
изпитвал необоснована ревност дори от близките и роднините й. На 22.08.2022 г. била
тръгнала заедно с детето на семейно събиране в гр. С, като ответникът й се бил обадил по
телефона докато пътувала и й бил заповядал да се върне и да остави детето. Била му
отказала и той я бил заплашил, че ще дойде насила да вземе детето, че ще я убие, а после ще
се самоубие. Щял да продължи психическия тормоз върху нея и щял да я принуди са се
обеси. Била потърсила съдействието на полицията и на ответника му бил съставен протокол
за предупреждение да не се саморазправя с нея. Детето било станало свидетел на скандала и
било много разстроено. Не било единичен случай на психически тормоз, затова ищцата била
взела решение да се разделят и да отиде да живее с детето при своите родители. Твърди, че
тя била полагала преки и непосредствени грижи за детето, като бащата не бил участвал в
отглеждането и възпитанието на детето. След като била започнала работа била подпомагана
в грижите за детето от майката на ответника. Ответникът бил притежавал заведение в гр. П
и бил реализирал доходи и бил в състояние да заплаща ежемесечна издръжка на детето в
размер на 250 лв. Детето М било записано на задължително предучилищно обучение за
учебната 2022/2023 г.
1
Моли съдът да предостави упражняването на родителските права на майката по
отношение на малолетното дете, като определи местоживеенето му при нея, както и да
определи режим на лични контакти на бащата с детето и да го осъди да му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. Претендира и деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Предявените искове били допустими, но не били основателни. Бил се отнасял с обич и
уважение към ищцата, не бил упражнявал психически тормоз върху нея, като след
раждането на дъщеря им М, той боготворял ищцата. Твърди, че той бил осигурявал всички
доходи на семейството, което смятал за свое задължение, така ищцата да не бъде финансово
притеснена и от нея бил изисквал единствено да се грижи за детето. Посочва, че след като
детето порастнало ищцата започнала да се държи грубо с него и да му повишава тон и да го
обижда, тъй като била изнервена. Бил изпълнявал всички желания на ищцата, като й бил
купил автомобил, бил й наел и оборудвал помещение за козметичен салон през 2020 г.,
където тя била започнала да работи като маникюристка, а за детето грижите изцяло били
поети от неговата майка. Детето се било чувствало добре при нея и било спокойно, но
ищцата започнала да се държи към него като към чужд човек. Твърди, че ищцата постепенно
се била отчуждила като все по-често била при родителите си и била закъснявала след
работа. Започнала да прибира доходите от отдаването под наем на апартамент негова
собственост. През м. септември 2021 г. бил преболедувал тежко от коронавирус и бил
изписан в тежко състояние. За него през това време се били грижили майка му и сестра му, а
ищцата се била държала апатично и не била полагала грижи за него. Заявява, че на
22.08.2022 г. се бил прибрал вкъщи и бил разбрал, че ищцата и детето ги нямало, поради
което й се бил обадил по телефона, при което ищцата му била крещяла по телефона, че не
била длъжна да му дава обяснения и детето се било разстроило. След това неговата майка
му била казала, че детето М й се било обадило, като й било съобщило, че майка му го била
завела при другата му баба в гр. С и то желаело да се прибере в П. Посочва, че бил отишъл в
дома на ищцата, но не я намерил, тъй като същата била отишла в полицията. Детето не било
добре облечено и било разстроено, а ищцата го била наклеветила пред полицията. Бил
задържан за 24 часа с полицейска заповед. Въпреки всичко това той се бил обадил на
ищцата с молба да се прибере при него заедно с детето. Посочва, че основната грижа за
детето от три години била полагана от него и неговата майка. Единствения източник на
средства за издръжката на детето били неговите доходи, тъй като ищцата била харчила
своите пари само за себе си. Счита, че майката не била разполагала с необходимия
родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето. Заявява, че той бил
осигурил сигурна и безопасна среда за отглеждането и възпитанието на детето и то си било
създало социални контакти с други деца, с които желаело да тръгне на училище.
Моли съдът да отхвърли исковете предявени от ищцата и да предостави на него
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М, да определи
местоживеенето на детето при него и да определи режим на лични контакти на майката с
детето, като същата бъде осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка.
2

С оглед характера на предявените претенции, съдът с Определение по чл. 140 ГПК
2521 от 30.09.2022 г. е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал
на страните, че всеки един от тях следва да установи по безспорен начин, че е в интерес на
малолетното дете именно той да упражнява родителските права, респ.че е по-пригоден
родител, доходите си и доходите на насрещната страна, с оглед определяне издръжката на
малолетното дете, както и потребностите и нуждите на детето.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с пълномощник.
Претенциите се поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с пълномощник.
Поддържа отговора на исковата молба, както и претенцията за присъждане на направените
по делото разноски. Заявява, че с отговора на исковата молба е предявил и насрещен иск по
чл. 127, ал. 2 СК, с който претендира на него да му бъдат предоставени родителските права
по отношение на малолетното дете М, а на майката да бъде определен режим на лични
контакти с детето, като не се противопоставя същите да се осъществяват всяка събота и
неделя и претендира майката да бъде осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в
минимален размер от 195 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата и ответникът са живели на съпружески начала, като от съвместното им
съжителство се родило малолетното дете М М Д.а, ЕГН: **********, родено на **** г. На
22.08.2022 г. ищцата е тръгнала заедно с детето на семейно събиране в гр. С, като
ответникът й се е обадил по телефона докато пътувала и й е бил заповядал да се върне и да
остави детето. Ищцата му е отказала и той я е заплашил, че ще дойде насила да вземе детето,
че ще я убие, а после ще се самоубие. Щял да продължи психическия тормоз върху нея и
щял да я принуди са се обеси. Ищцата е потърсила съдействието на полицията и на
ответника му е съставен протокол за предупреждение да не се саморазправя с нея. Детето е
станало свидетел на скандала и е било много разстроено. Ищцата е взела решение да се
разделят и да отиде да живее с детето при своите родители. Същата е полагала преки и
непосредствени грижи за детето. След като е започнала работа е била подпомагана в
грижите за детето от майката на ответника. Детето М е записано на задължително
предучилищно обучение за учебната 2022/2023 г. Към настоящия момент детето и неговата
майка са с постоянен и настоящ адрес в гр. С.
Видно от представеното от ищцата удостоверение за доходи № 2 от 09.11.2022 г.
същата е управител на фирма „****“ ЕООД и за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г. е
получила общо сумата от 3305,64 лв. или нетното й възнаграждение за един месец е 550,94
лв.
Ответникът не работи по трудово правоотношение и заявява, че е собственик на
3
заведение на плажа, в което работи сезонно и представя нотариални актове, от които е
видно, че неговата майка Димитрина Аврамова С.а е продала своите собствени два
недвижими имота в гр. Несебър, като същата е декларирала, че получените суми от
продажбата на двата апартамента е дарила на ответника.
Видно от социалния доклад изготвен от ДСП-С на 30.11.2022 г. след проведеното по
делото открито съдебно заседание на 16.11.2022 г. детето М на 23.11.2022 г. и 24.11.2022 г.
било разговаряло с баба си по бащина линия по телефона, но отказвало да говори с баща си.
Многократните обаждания от страна на бащата и на неговите близки се били отразявали
негативно на психическото състояние на детето. Майката е създала сигурна и безопасна
среда за отглеждането и възпитанието на детето, като между двете е създадена силна
емоционална връзка и майката е подпомагана в отглеждането и възпитанието на детето от
нейната майка и сестра. Майката не ограничава контактите на детето с неговия баща,
напротив инициира срещи и телефонни обаждания на детето с бащата. М към настоящия
момент е записана и посещава детска градина „****“ в гр. С, като се адаптира бързо и е
създала добри контакти с другите деца. Видно от социалния доклад представен на
30.11.2022 г. от ДСП-П детето се чувствало добре при посещенията си при баща си и
тъгувало, когато трябвало да се прибира в гр. С. Бащата разполага с всички необходими
условия за отглеждането и възпитанието на детето и може да разчита на помощта на своята
майка и сестра. Бащата е емоционално привързан към детето, като същото е привързано към
неговата баба по бащина линия.
Видно от представеното по делото писмено доказателство оценка на потребностите
изготвена от Комплекс за социални услуги за деца и семейства детето е било свидетел на
конфликти между двамата родители, като е привързана към майка си и има смесени чувства
към баща си, като детето е било свидетел на насилие към майка му от страна на баща му.
Детето е изразило желание да остане при своята майка и е заявило, че се страхува от баща
си. Не са налице към настоящия момент данни относно наличие на синдром на родителско
отчуждение по отношение на детето от страна на неговата майка, която със своето
поведение да се опитва да отдалечи или очерни бащата пред детето.
Напротив видно от събраните по делото доказателства същата инициира срещи и
разговори на детето с неговия баща. Към настоящия момент видно от социалния доклад на
ДСП-С детето посещава детска градина и има изграден режим, които не е в негов интерес да
бъде нарушаван.
Видно от актуалния социалния доклад изготвен от ДСП-С на 17.01.2023 г. детето М
е прекарало пет дни по време на коледните празници в дома на неговия баща, но майката не
е имала контакт с детето, тъй като мобилните устройства предоставени на детето за връзка
са били изключени, като детето е споделило, че по-голямата част от времето е било
прекарало при своята баба, като й били купени подаръци, които били останали в дома на
баща й и детето се било чувствало уморено от пътуването. При разговор на социалния
работник с детето същото е заявило, че желае да живее при неговата майка и да продължи
срещите с баща си и неговите близки. Детето посещава детска градина и социална услуга с
4
желание и описва гостуванията си в дома на бащата и неговите близки като положителни
преживявания. Пред психолога детето е заявило, че желае да живее в дома на майка си и
продължава да посещава дома на баща си. Детето е заявило на социалния работник, че се
чувства уморено от пътуванията до гр. П.
Видно от актуалния социален доклад представен на 13.01.2023 г. от ДСП-П детето
било щастливо по време на престоя си в дома на баща му на неговите близки и се
натъжавало, когато трябвало да се прибира обратно. Бащата бил притеснен относно
социалната адаптация на детето на новото място, той бил емоционално свързан със своето
дете и страдал от неговото преместване. Детето било привързано и към неговата баба по
бащина линия. Бащата бил загрижен за своето дете и емоционално привързан към него,
получавал добри доходи и трудовата му заетост му позволявала да прекарва свободното си
време с него.
Съдът, счита, че към момента е налице подобрение на условията при бащата на
детето, тъй като с оглед констатациите на двата актуални социални доклади на ДСП-С и на
ДСП-П детето за този период от 30.11.2022 г., и е налице положителна промяна в
отношението на детето към неговия баща, което описва пред социалния работник
посещенията си в дома на баща му като положителни преживявания и заявява, че желае да
продължи да посещава дома на своя баща и на неговите близки. Не се констатира у детето
страх, или някаква друга негативна емоция по отношение на неговия баща, което означава,
че същият е положил усилия да спечели отново доверието и обичта на своето дете
използвайки предоставеното му време за лични контакти с детето. Към настоящия момент се
наблюдава възстановяване на прекъсната емоционална връзка между бащата и детето.
Следва да се отбележи, че тази позитивна промяна в отношението на детето към неговия
баща се дължи и на усилията на неговата майка да помогне на детето да преодолее
раздялата с баща му и на работата на детето с психолог по социална услуга. На следващо
място обаче съдът следва да прецени най-добрия интерес на детето, с оглед обстоятелството,
че същото се чувства уморено от пътуването, което съставлява съществена промяна на
неговия установен ежедневен режим, което означава, че същото се нуждае и от време за
почивка и адаптация към променящите се условия.
Видно от назначената по делото съдебно-психологична експертиза при М М Д.а не
се откриват психични нарушения. Емоциите и чувствата съответстват на възрастта на М. Тя
е екстровертна и е склонна да приема нещата от забавната им страна. Детето може да
определи собствените и чуждите емоции, проявява емпатичност, но все още е незряло. С
нормално ниво на тревожност и липса на индикации за депресивност. При разговор с
непознати М е психо-емоционално спокойна. Първоначално плаха, докато се довери. След
това открита, отворена към контакти. Харесва й да създава добро впечатление за себе си. М
е в процес на развиване на социалните си умения. Към момента не се констатира риск от
патологични отклонения в социализацията. Тя има изграден приятелски кръг и подкрепяща
семейна среда. Към момента връзката с бащата и роднините по бащина линия е
възстановена. С майката отношенията са пълноценни и хармонични. Характерово М е
5
уравновесена, отзивчива, има приятелски кръг от деца от детската градина и квартала,
братовчедка. Има приятели, близки и роднини и в гр. П. Отворена към заобикалящата я
действителност. Отговорна, честна, коректна. Въз основа на психологичното изследване
личността на детето се очертава без затруднения при общуване с хора, но с избирателност
при споделяне, трудности при умение за контролиране на чувства и емоции - но без да губи
трезвата си оценка за себе си и своето място в света Отстояването на всякакви крайни
позиции е чуждо на личността на освидетелстваната. Държи на приятели и близки. Държи
на своето и реагира с плач ако не постигне своето Зачита авторитети и правила. От
възпитателна гледна точка има изградени умения когато контактува да се представи в най-
добра светлина. Повишена чувствителност и безпокойство са част от характера на М, но и
на голяма част от популацията. Развитието на когнитивните процеси е в норма за възрастта
Предвид това, че М е на 6г същата не може да се грижи сама за себе си и да решава сама
проблемите си. Тя разчита на помощта близките си, а най- вече на майка си. В този смисъл
може да говорим и съществуваща възможност да се влияе на детето макар и индиректно.
Възрастите са тези, които носят отговорност и е важно да предпазят психиката на детето от
внушения. Интелектуалното, социалното и емоционалното развитие на М съответстват на
календарната й възраст. Представите и възприятията и са развити в норма. Мисленето е в
норма, но няма развито абстрактно-логическо мислене, предвид възрастта й. „Всичко
аргументирано” е възможно само в утопична форма. Към момента на проведеното
психологическо изследване М Д.а обича майка си и е привързана към нея. В отношенията с
бащата са преодолени затрудненията. Липсва първоначалният страх и негативизъм. М
спокойно общува с него и прекарва времето определено от съда с баща си в гр П Среща се с
близките и приятелите си там и се чувства щастлива и доволна. Невъзможно е да не се
отрази раздяла и смяна на местоживеенето и на зряла личност. М е дете и динамичният
стериотип, а и предвидимост и сигурност при взаимоотношенията е много важна. От друга
страна децата бързо се приспособяват и създават нови контакти. Към момента детето е
адаптирано към новия си живот. Изследването на родителският капацитет на всеки един от
родителите е изключително сложна и трудоемка задача и е обект на изрично поставяне на
такава задача. Настоящата експертиза е невъзможно да отговори на така поставения въпрос.
Към момента вещото лице не счита, че отношенията на М и баща й са продиктувани от
страх. Те се базират на подобрени взаимоотношения между тях, които бащата развива и
може да превърне в пълноценни и хармонични. Същият декларира, че желае да прекарва
възможно повече време с детето си и да доразвият и укрепят взаимоотношенията си в
интерес на детето. Към момента на проведеното изследване не се констатира емоционален
дискомфорт, тревога и неприязън при срещите с баща й. Детето е съобщило на вещото лице,
че преди време се е сърдила на баща си заради отношенията с майка й и не е желаела да
разговаря с него. При проведените разговори с майката и бащата на М с вещото лице и
двамата са декларира желание детето да бъде щастливо и спокойно и да общува пълноценно
с двамата и техните близки, да не бъдат прекъсвани и накърнявани важните в случая за М, а
и за всички хора връзки на семейна подкрепа и обич. Към момента на проведеното
изследване не се констатира враждебно отношение към бащата. Взаимоотношенията им са
6
възобновени. Видно от документите по делото на М се оказава психологическа помощ и
подкрепа, които допълнително подпомагат общуването между баща и дъщеря. При срещите
на вещото лице с М, тя не е споделяла абсурдни и ирационални оправдания. При детето не
се констатира склонност към лъжа и фантазии преживявания некорелиращи с
действителността. М е съобщила на вещото лице, че желае да се вижда с баща си и да
прекарва време с него и близките си в гр. П, По време на срещите им М е прекарвала
почивните дни с баща си и отношенията между двамата били много добри. По отношение на
привързаността на М спрямо баща й в момента отношенията им са подобрени е
констатирало вещото лице. Подържат връзка помежду си чрез лични контакти и телефонни
разговори. Прекарват време заедно само двамата. Връзката с разширеното семейство е
възстановена. В материалите по делото има достатъчно данни за периода, в който
отношенията между М и баща й са били влошени и тя не е искала да подържа връзка с него.
Отношенията между деца и родители с сложни. Децата изпитват смесени чувства. Те в един
момент са щастливи, а в следващия плачат или се сърдят. Негативните чувства са
продиктувани от влошените взаимоотношения между родителите. Детето е било свидетел на
скандалите между тях. Нейната базисна сигурност е била застрашена и това е продиктувало
негативните чувства към баща й. Предвид възрастта на детето М, то не може само да си
изгради представа за света, за родителите си То разчита изцяло на своите близки и значими
за него възрастни. Тези възрастни могат да бъдат - родители, разширено семейство, педагози
и др. Предвид важността на въпроса се взема предвид и е водещ интересът на детето М.
Този интерес с свързан с възможността на лични отношения на детето с всеки от неговите
родители и с правото му да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява
неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, Ако бъде
допусната родителското отчуждение то ще бъдат накърнени правата на детето и правото му
да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лична връзка с всеки от
тях и от разширения им семеен кръг.
Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че е в интерес на детето
да бъдат запазени контактите му с бащата, като най-добре за детето би било тези контакти
да се осъществяват два пъти в месеца. Били възстановени отношенията между бащата и
детето и тяхната комуникация била нормална, като детето било ядосано на бащата, когато
същият се бил карал с неговата майка. Към настоящия момент детето било преодоляло това
състояние, поради проявено старание от страна на неговия баща. Детето било добре
адаптирано към новия си роднински кръг, чувствало се комфортно и в двете семейни среди
и било запазило и отношенията с брат си и баба си по бащина линия. И двамата родители
били работили за тази позитивна промяна в психическото и емоционално състояние на
детето. Било важно за детето да поддържа пълноценен контакт и с двамата си родители. Не
било налице синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата към настоящия
момент. Било в интерес на детето същото да се вижда по-често с баща си, но не и всяка
събота и неделя, като било по-добре режима на лични контакти с бащата да бъде по-
разширен по време на ваканциите на детето и особено през лятото.
7
Съдът кредитира назначената по делото съдебно-психологична експертиза като
изготвена от компетентно и безпристрастно вещо лице в рамките на неговата
компетентност.
Съдът анализира показанията на разпитаните по делото свидетели, като взима предвид
роднинските и приятелските им отношения със страните и тъй като разпитаните по делото
свидетели доведени от ищцата си противоречат с разпитаните по делото свидетели на
ответника по няколко основни пункта, а именно кой от двамата родители полага повече
грижи за детето и е по-пригодния родител за отглеждането му и относно моралната
укоримост на поведението на всяка от страните, която дискредитира родителския им
капацитет, както и относно доходите на страните съдът ще ги цени с оглед на останалия
доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Симова, като взима предвид, че същата е
сестра на ищцата, в частта, относно грижите, които ищцата е полагала за детето докато
същото е навършило тригодишна възраст и след това е започнала да ходи на работа. Изцяло
грижата за детето била поета от неговата баба по бащина линия, докато ищцата била на
работа. Цялата грижа за детето била поета от нейната сестра, откакто започнали да живеят в
гр. С. Детето било стресирано и отказвало да разговаря с бащата дори и по телефона
въпреки, че го били молили да му се обади. Детето било спокойно, тъй като майка му не се
била държала грубо с него. Било се напикавало нощем и майка му си била навивала
алармата да го буди. Майка им била пенсионер и била страдала от онкологично заболяване,
като ответникът я бил водил на посещения на лекари в гр. Стара Загора. Ответникът бил
направил изненада за рождения ден на детето на 02.11. В тази част свидетелските показания
съответстват на събраните по делото писмени доказателства и се отнасят за периода, когато
отношенията на детето с баща му са били влошени, което е описано и в изготвените по
делото социални доклади. Не кредитира показанията на тази свидетелка, в частта относно
невъзможността на бащата да се грижи за детето, както и че бащата не прекарва време
заедно с детето, когато същото е при него в гр. П, а същото контактува само с баба му, тъй
като в противния смисъл са последните и актуални социални доклади и изготвената по
делото съдебно-психологична експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Николова, като взима предвид, че
същата се намира в приятелски отношения с ищцата и семейството й, в частта относно
грижите на ищцата за детето и наличието у същата на необходимия родителски капацитет за
отглеждането и възпитанието на детето. След като се били прибрали в гр. С първоначално
детето било свито и не контактувало, но после се било почувствало спокойно и започнало
да общува. Детето било силно привързано към своята майка и навсякъде ходили заедно.
Същото било отказвало в присъствието на свидетелката да разговаря с баща си. Ищцата
била всеотдаен родител и нямала друг свои личен живот. Майката на ищцата била във
влошено здравословно състояние, но все пак и била помагала с отглеждането на детето.
Последното било общувало със своята братовчедка Карина и други деца, които били
живеели в съседство и си било играело с тях.
8
В тази част свидетелските показания съответстват на събраните по делото писмени
доказателства. Не кредитира свидетелските показания на свидетелката Николова, в частта
относно нежеланието на детето да пътува заедно със своя баща и че същият го бил
натоварвал по начина по който бил разговарял с него, докато пътували, тъй като не намират
опора в събрания по делото доказателствен материал. В противния смисъл са последните и
актуални социални доклади и изготвената по делото съдебно-психологична експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Иванов, които е извършил ремонтни
дейности в дома на страните в гр. П, в частта относно грижите, които е полагала бабата по
бащина линия за детето, когато майка му е била на работа, както и относно привързаността
на детето към неговия баща и възможността на същия да се грижи за детето. В тази част
свидетелските показания съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Не
кредитира показанията му относно разговорите на ищцата с друго лице, тъй като не са
налице по делото категорични и неоспорими данни ищцата да е поддържала интимни
контакти с друго лице по време на съвместното й съжителство с ответника независимо от
неговите подозрения. Не кредитира показанията на свидетеля и относно неполагането на
грижи от страна на майката по отношение на детето и нейното грубо отношение към детето.
В противния смисъл са социални доклади и изготвената по делото съдебно-психологична
експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Грозев, като отчита приятелските
отношения на същия с ответника, в частта относно привързаността на детето към неговия
баща, както и относно полаганите грижи от страна на бабата на детето по бащина линия и
капацитета на баща да отглежда и възпитава детето. Не кредитира показанията на свидетеля
и относно неполагането на грижи от страна на майката по отношение на детето и нейното
грубо отношение към детето. В противния смисъл са социални доклади и изготвената по
делото съдебно-психологична експертиза.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Христов, като отчита приятелските
отношения на същия с ответника, в частта относно привързаността на детето към неговия
баща, както и относно полаганите грижи от страна на бабата на детето по бащина линия и
капацитета на баща да отглежда и възпитава детето. Свидетелят разказва за единичен
случай, на който бил очевидец и при който ищцата се била качила в колата на друг мъж и го
била целунала и прегърнала, като съдът не счита, че това обстоятелство е релевантно към
предмета на правния спор, тъй като е неотносимо към въпроса за родителския капацитет на
майката и не го дискредитира по никакъв начин. Същото би могло да се отнася евентуално
до брачно провинение обуславящо брачна вина, но страните нямат сключен граждански
брак и производството по делото не е бракоразводно.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, тъй като същите са в отношение на
безпротиворечивост, взаимно допълване и не са оспорени от страните.
По време на проведеното от съда лично изслушване на страните и двамата заявяват
готовност и желание да отглеждат и възпитават детето, считат себе си за по-пригодния от
другия родител за отглеждането и възпитанието на детето посочват какви конкретни грижи
9
са полагали за детето.
Съдът възприема изложената фактическа обстановка като отговаряща на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства /свидетелските показания, социални доклади,
съдебно-психологична експертиза и други писмени доказателства/ и изслушването на
двамата родители съдът счита, че майката е по-пригодния родител за отглеждането и
възпитанието на малолетното дете и на нея следва да се предостави упражняването на
родителските права.
При анализа на възприетата фактическа обстановка, като се вземат предвид всички
значими фактори – субективните - от една страна: възрастта и пола на детето /момиче на 6
години и 3 месеца/, естественият му начин на живот, средата, която му е позната,
отношението му към всеки от родителите, изразената привързаност към тях, от друга страна:
характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в
необходимия обем лични и непосредствени грижи към детето, да проведе спокойно
възпитанието им, възможностите да им осигури нормална и задоволяваща потребностите им
домашна обстановка и средствата за тяхната издръжка, както и обективните фактори –
потенциала за осигуряване на добро образование и развитие, безпрепятственото
приспособяване в позната среда и сигурна битова обстановка, както и душевния им
комфорт, зависещ значително от незастрашаване на специфичната, незаместима с нищо
връзка “майка-дете”, съдът счита, че интересът на детето налага упражняването на
родителските права в този момент да се предостави на майката. В този смисъл е й трайната
и константна практика на ВКС обективирана в ППВС № 1 от 1974 г. според която майката е
по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца от женски пол и наравно да отглежда и
възпитава момчета. За да й се откаже това право, каквото е искането на ответника, е
необходимо най-малкото да са дискредитирани по някакъв начин качествата и
способностите й на родител и възпитател – в действителност липсват както индикативи,
така и доказателства, че тя се е отнасяла лошо или безразлично към детето, че влияе зле на
възпитанието му, че му вреди морално или им създава неподходящи, непристойни, или
обществено неприемливи навици. Твърденията на ответника в тази насока за единични
прояви, които не са в състояние да дискредитират родителския капацитет на майката и
остават недоказани. Дори и да приемем, че същата в единичен случай си е позволила да се
държи грубо с детето и да го обиди или, че не е успяла да го предпази напълно от създалата
се между страните конфликтна ситуация, на която е било свидетел детето или че е напуснала
ответника, тъй като е решила да започва свои самостоятелен живот тези обстоятелства не
правят майката неморална и не насочват към липса на възпитателски качества. Не се
установи майката да има лош морал или да е в лошо здравословно състояние. Същата е
трудово ангажирана, което е наложило грижите за детето да бъдат поети от неговата баба по
бащина линия, когато е била на работа.
Тъй като ответникът е заявил претенции за родителски права, съдът следва да
10
съпостави двете изключващи се искания и прецени, към момента, основанията на кой от
двамата родители за възлагане, са по-силни. Родителския капацитет на бащата за
отглеждането и възпитанието на детето към настоящия момент е дискредитиран от
доказания извършен от него акт на домашно насилие спрямо майката в присъствието на
детето, които са създали чувство на страх и тревога у него и за който акт на домашно
насилие му е била издадена заповед за защита по реда на ЗЗДН. Следва да се отбележат и
усилията на бащата да възстанови прекъсната си емоционална връзка с детето, които
демонстрира в хода на процеса и които започват да дават положителен резултат видно от
последните социални доклади и от изготвената по делото съдебно-психологична експертиза.
Към настоящия момент е налице подобряване на отношенията на ответника с детето, тъй
като същият се е постарал отново да спечели неговата любов и доверие, както и да прекарва
пълноценно времето си заедно с детето по време на срещите им. Детето вече не изпитва
страх и тревожност в присъствието на баща си и общува спокойно с него, както по
телефона, така и по време на посещенията му в дома на баща му. Не без значение е и
заявеното от ответника желание да участва активно във възпитанието на детето и да полага
грижи за него.
Видно от съдебно-психологическата експертиза не е налице синдром на родителско
отчуждение по отношение на бащата и остават недоказани опасенията и страховете на
бащата, че майката и нейните роднини очернят неговия образ пред детето. Напротив
установява се от социалните доклади, от показанията на разпитаните по делото свидетели
Симова и Николова, че ищцата съдейства при провеждането на срещите между бащата и
детето, както и че същата дори инициира техните срещи и е участвала активно с помощта на
психолог за подобряване на връзката между бащата и детето. Майката по никакъв начин не
е ограничила контактите на бащата с детето. Самият със своето собствено поведение се е
поставил в невъзможност да вижда детето си в продължение на 45 дни, тъй като е имал
ограничителна заповед заради извършения от него акт на домашно насилие.
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия момент родителските права следва
да се предоставят за упражняване на майката.
Съдът не отрича изцяло качествата на бащата, способностите и възможностите му,
готовността му да прояви всеотдайност, любов, търпение, желанието му да поддържа
емоционална и духовна връзка с детето.
Всичко това може и следва да стане, независимо от правното положение, което ще
създаде съдебният акт – той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз
основа на него бащата ще формира поведението си занапред. Поради това, ако настъпят
обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка
правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената
обстановка – като определящ отново ще е интересът на детето, до навършване на
пълнолетието му. Но, тъй като водещият мотив винаги е интересът на детето, съдът счита,
че за него е изключително важно да не бъде повече подлагано на психичен натиск, като бъде
поставено в ситуация да избира между двамата родители, да се страхува да не нарани някого
11
от тях и да се чувства като средство за въздействие. Поради това най-силната проява на
родителска обич понякога се състои в това да се оттеглиш, вместо да преследваш формална
победа на всяка цена. Да пожертваш собствените си желания и честолюбие, в името на
спокойствието на децата, е висш израз на родителско достойнство и мъдрост, който, обаче,
е въпрос на личен избор, тъй като съдът не може да го наложи насила.
Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства, визирани в
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изхождайки единствено и само от интереса на детето,
счита, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо
малолетното дете М е майката. На първо място съдът взе предвид пола и ниската възраст на
детето М – 6 години и 3 месеца, и установената от свидетелските показания и социалния
доклад силна емоционална привързаност на детето към майката, която предимно е полагала
грижи за него, както и проявите на бащата дискредитиращи родителския му капацитет.
Съобрази и условията за живот при двамата родители, които са безспорно подходящи
и при двамата. Установи се, че в жилищата и на двамата има създадени много добри условия
за отглеждане на дете. Съдът взе предвид и служебната ангажираност на всеки един от
двамата родители, възможността им да разчитат на помощ от страна на своите родители.
Служебната ангажираност на майката не би могла да се превърне в пречка за пълноценното
упражняване на родителските права, тъй като тя сама се определя работния график. От друга
страна работното време на майката й позволява да упражнява родителските си права и да
отделя необходимото време за отглеждането и възпитанието на детето.
Тези факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на детето, безспорно
водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално развитие на детето,
с оглед на потребности му и възможностите на родителя да ги задоволи, по-пригодния
родител да упражнява родителските права спрямо детето е майката.
С оглед изложеното съдът намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на
детето е упражняването на родителските права да се предостави на майката, като се
определи местоживеенето на детето при нея. Майката има необходимия родителски
потенциал, отнася се с отговорност към родителските си задължения. Тя полага всички
необходими грижи за детето, свързани с отглеждането и възпитанието му.
След като детето ще живее при майката е необходимо на нея да се предоставят
упражняването на родителските права. Ответникът, като баща има право на лични
отношения с малолетната си дъщеря. За да се гарантира спокойствието на детето, неговите
права и интереси от една страна и от друга, като гаранция за правата на ответника и
отчитайки силната привързаност на детето към бащата, както и необходимостта същия да
участва активно в неговото отглеждане и възпитание и с оглед обстоятелството, че ще
взима и прибира детето от гр. С и се налага да пътува до гр. П и ще му отнема време и за
пътуване, съдът счита за подходящ следният разширен режим на лични отношения с детето
- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 18,00 часа на
неделния ден с преспиване и 15 дни през м. юни, 15 дни през м. юли, 15 дни през м. август
12
и 10 дни през първата половина на м. септември несъвпадащи с платения годишен отпуск
на майката, всяка четна година да прекарва с бащата Коледа и всяка нечетна година с
майката и всяка нечетна година да прекарва с бащата Нова година и всяка четна с майката,
всяка четна година да прекарва Великден с бащата и всяка нечетна година с майката,
рождените дни всяка четна година да прекарва с майката и всяка нечетна година с бащата,
като в случай, че рождения ден на детето е почивен ден бащата ще взима детето в 10 часа и
ще го връща в 18 часа, а ако е учебен ден бащата ще взима детето събота и неделя следващи
рождения ден от 16 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване. На
рождения ден на бащата детето ще бъде при него, ако е почивен ден от 10 ч. до 18 ч. и ако е
учебен ден събота и неделя следващи рождения ден на бащата от 16 часа на съботния ден до
18 часа на неделния ден с преспиване. В случай, че рождения ден на майката съвпада с
режима на лични контакти на бащата с детето, последното ще остава при майката, а бащата
ще го взима следващата събота и неделя с преспиване от 17 часа на петъчния ден до 18 часа
на неделния ден.
Съдът счита, че този режим на лични контакти на бащата с детето е в най-добър
интерес на детето, тъй като видно и от социалните доклади и от изготвената по делото
съдебно-психологическа експертиза, както и от разпита на вещото лице в открито съдебно
заседание най-съобразен с изградения ежедневен режим на детето е режим на лични
контакти с бащата два пъти в месеца и по-разширен режим на лични отношения по време на
ваканциите на детето, на което му предстои да тръгне на училище. С оглед необходимостта
детето да пътува от гр. С до гр. П бащата следва да взима детето в 17 часа на петъчния ден и
да го връща в 18 часа на неделния ден в дома му. Самото дете е споделило през социалните
работници, че се чувства уморено от пътуването и се нуждае от почивка. Предстои му
започване на училище, което ще налага да си подготвя уроците и през събота и неделя и
посещенията му всяка събота и неделя при баща му биха се отразили негативно на детето,
тъй като същото няма да може спокойно да си организира свободното време и подготовката
си за училище. Следва да се има предвид и все още ниската възраст на детето от 6 години,
която е неподходяща за чести и продължителни пътувания и не би му се отразило добре на
психическото и здравословно състояние. По- подходящо с оглед най-добрия интерес на
самото дете би било същото да прекарва повече време с баща си по време на своите
ваканции и особено на лятната ваканция, тъй като дома на неговия баща е в летен курортен
град на Черно море и би се отразило изключително благоприятно на самото дете.
Последното ще има свободно време, няма да има ангажименти свързани с училище и ще
може спокойно да прекарва повече време с баща си и роднините си по бащина линия, към
които е привързано, а именно баба си, брат си и леля си. Това време ако бъде пълноценно
използвано от бащата и прекарвано с детето същият би имал желаната от него възможност
да възпитава своето дете и да създаде у него всички добри навици на които счита, че е
способен да го научи. Връзката между бащата и детето няма да бъде прекъсната нито
изгубена, ако бъде спазван този режим на лични отношения на бащата с детето и от двете
страни. В този смисъл не без значение е и обстоятелството, че майка е изразила пред съда
воля и готовност да инициира и съдейства за срещите на бащата и детето дори и извън
13
определения задължителен режим на лични контакти, поради което съдът следва да
постанови и свободен режим на лични контакти на бащата с детето след предварителна
уговорка с неговата майка.
На следващо място следва да бъде предоставена възможност и на двамата родители да
празнуват Коледа, Нова година и Великден заедно със своето дете, както и неговия рожден
ден и техните рождени дни, което е най-справедливо да се случи с тяхното редуване
съответно на четна и на нечетна година.
При изменение на обстоятелствата ответникът има право да поиска изменение на
режима.
Предявената искова претенция за присъждане на издръжка за детето занапред /от
постановяване на настоящия съдебен акт/ е допустима, а разгледани по същество е изцяло
основателна.
Съобразявайки възрастта на детето, неговите нужди и възможностите на родителите
съдът намира, че ежемесечно необходимата издръжка за малолетното дете М е размер на
400 лева. Определянето на общо необходимата издръжки е съобразена с факта, че детето е
на възраст от 6 години и са необходими средства за закупуване на облекло и други
характерни за възрастта консумативи, нуждае се и от средства за пълноценна храна с оглед
правилното му физическо израстване и за пътни разходи с оглед всекидневното
придвижване на детето от квартала, в който живее до центъра на гр. С, където ще посещава
училище и детска градина. Необходими са средства за заплащане таксата за детската
градина, за закупуване на учебни помагала, пособия, ученическа униформа, тъй като му
предстои да тръгне на училище, за воденето на детето на подходящи за възрастта му
културни мероприятия, за почивки, за закупуване на облекло и на обувки. От горепосочения
общ размер на издръжката, ответникът следва да заплаща 250 лева, а останалата част от
необходимите средства за издръжка ще се осигурява от майката, която полага и ще
продължи да полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
малолетното дете. Този размер на дължимата ежемесечна издръжка съдът определи
вземайки предвид доходите на двамата родители и факта, че се доказа доход на ищцата в
размер 550 лв. на месец, а на ответника доходи реализирани от печалбата на заведението на
плажа в гр. П, на което е управител, както и доходи дарени му от неговата майка след
извършената от нея продажба на собствените й недвижими имоти. Поради това издръжката
занапред следва да се присъди в горепосочения размер, считано от датата на подаване на
исковата молба, тъй като безспорен факт между страните е че същите живеят разделени към
датата на подаване на исковата молба, като малолетното дете живее при майка си, която
осигурява и до този момент неговата издръжка.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер на 669,30 лв.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно издръжката.
14
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо
малолетното дете М М Д.а, ЕГН: **********, родено на **** г., на майката И. А. В., ЕГН:
********** от гр. С, ***** като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето да бъде при
неговата майка И. А. В., ЕГН: ********** на адрес в гр. С, ***** .
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата М. Д. С., ЕГН:
********** от гр. П, ***** с малолетното дете М М Д.а, ЕГН: **********, родено на ****
г., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до
18,00 часа на неделния ден с преспиване и 15 дни през м. юни, 15 дни през м. юли, 15 дни
през м. август, 10 дни през първата половина на м. септември несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката, всяка четна година детето да прекарва с бащата Коледа и всяка
нечетна година с майката и всяка нечетна година да прекарва с бащата Нова година и всяка
четна с майката, всяка четна година да прекарва Великден с бащата и всяка нечетна година с
майката, рождените дни всяка четна година да прекарва с майката и всяка нечетна година с
бащата, като в случай, че рождения ден на детето е почивен ден бащата ще взима детето в
10 часа и ще го връща в 18 часа, а ако е учебен ден бащата ще взима детето събота и неделя
следващи рождения ден от 16 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден с преспиване.
На рождения ден на бащата детето ще бъде при него, ако е почивен ден от 10 ч. до 18 ч. и
ако е учебен ден събота и неделя следващи рождения ден на бащата от 16 часа на съботния
ден до 18 часа на неделния ден с преспиване. В случай, че рождения ден на майката съвпада
с режима на лични контакти на бащата с детето, последното ще остава при майката, а
бащата ще го взима следващата събота и неделя с преспиване от 17 часа на петъчния ден до
18 часа на неделния ден.
ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН: ********** от гр. П, ***** ДА ЗАПЛАЩА на И. А. В.,
ЕГН: ********** от гр. С, *****, като майка и законен представител на малолетното дете М
М Д.а, ЕГН: **********, родено на **** г. ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лева
/двеста и петдесет лева /, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
24.08.2022 година, до навършване пълнолетие на детето или настъпването на други законни
причини за изменението или прекратяването на издръжката.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно
издръжката.
ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН: ********** от гр. П, ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт държавна такса в размер на сумата 360 лв. върху размера на присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА М. Д. С., ЕГН: ********** от гр. П, ***** ДА ЗАПЛАТИ на И. А. В., ЕГН:
********** от гр. С, ***** сумата от 669,30 лева, представляваща разноски по делото.
15
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - С в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – С: _______________________
16