ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. гр. София, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Мариета Неделчева
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600050 по описа за 2022 година
Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр.
чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 и чл.248 ал.5 т.4, пр.последно НПК.
Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з.
определение от 17.02.2022г. по НОХД № 3844/21г. по описа на СпНС, 3-ти
състав, с което определение и на основание чл.248 ал.1 т.3 НПК е оставено без
уважение искането на защитниците на подсъдимите лица за прекратяване на
съдебното производство по делото.
За да постанови горното определение, първостепенният съд съвсем
лаконично е изложил извод за липса на съществени процесуални нарушения
по см. на чл.249 ал.4 т.1 НПК, без да аргументира подробно всяко едно от
наведените от защитата възражения в тази връзка.В мотивната част на
атакуваното определение СНС е приел наличие на ОФГ касателно едно от
процесните престъпления – касае се за документно престъпление по чл.316
вр. чл.309 ал.1 НК, вменено на подсъдимите Р.С., С.Г. и С.Г. с уточнена в ОА
инкриминирана дата 19.07.16г. (грешно посочена от СНС за 09.07.16г.), като
първостепенният съд приема, че липсата на еднопосочност и изчерпателно
посочване формата на съучастие в обвинителните диспозитиви за всеки един
от горните трима подсъдими представлява ОФГ, а не съществено
процесуално нарушение, тъй като обстоятелствената част на ОА съдържа
подробно описание на реализираното от подсъдимите поведение.При тези
доводи СНС постановява нарочно определение, съгласно което оставя без
уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство
по делото, но в съдебния акт липсва изричен диспозитив касателно
констатираната от съда ОФГ, в какъвто смисъл е повелята на чл.248 ал.5 т.4
1
пр.последно НПК.
Срещу определението в частта му относно чл.248 ал.1 т.3 НПК е подадена
частна въззивна жалба от адв.М.Т., защитник на подс.С. Г, с отправено искане
за неговата отмяна в посочената част и прекратяване на съдебното
производство. В подкрепа на искането се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на отразената в атакуваното определение аргументация -
твърди се, че посочените в процесния ОА документни престъпления за
подс.Г., ведно с всички съпътстващи ги фактически обстоятелства досежно
твърдяното от държавното обвинение престъпно съучастие не са достатъчно
подробно описани и не съдържат фактическа рамка касателно изискуемите
съставомерни елементи; отправя се и възражение, че обвинителните
диспозитиви за отделните подсъдими не си кореспондират взаимно, което е
наложително при повдигнато обвинение за съучастническа престъпна
деятелност.Според защитата, тези пороци в ОА представляват съществено
процесуално нарушение, а не ОФГ, каквато е съзрял първостепенният съд.
Въззивният съд, след като се запозна с изложените в частната жалба
доводи и след като прецени доказателствения материал по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирана страна с изявен правен интерес, в срока по чл.342 ал.1 НПК и
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество,
същата се явява основателна.
На първо място в своето изложение АСНС намира за нужно да подчертае
следната фактология:
Производството по НОХД № 3844/21г. е образувано по повод депозиран
ОА против няколко подсъдими лица с вменени им различни престъпления –
на пет от подсъдимите е повдигнато обвинение за престъпление против
обществения ред и спокойствие, като на някои от тези подсъдими (а именно
подсъдимите С.Г. и С.Г.) е повдигнато обвинение и за документно
престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1 НК и за престъпление по чл.210 ал.1 т.5
вр.чл.209 ал.1 НК при различна форма на съучастие съответно с подсъдимите
Р.С., Б.М. и О.К.. Този ОА е втори по ред, внасян в СНС срещу горните
подсъдими за същите престъпления.При внасянето на първия ОА и отново в
условията на проведено разпоредително с.з. е постановено съдебно
определение, с което е прекратено съдебното производство, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, които обаче не са били изчерпателно и
подробно изложени в мотивната част на съдебния акт, като този съдебен акт
не е бил подложен на въззивна проверка по реда на гл.ХХII НПК.
Преди разглеждане на процесния спор по същество съдът приема за
наложително и за яснота на настоящото изложение да подчертае от
фактическа страна и обстоятелството, че след провеждане на 17.02.22г. на
разпоредително с.з. и констатиране на ОФГ от страна на основния съд, по
2
делото на 24.02.22г. СП внася нов ОА, като вмененото на подс.С.Г. с първия
ОА документното престъпление, по отношение на което СНС установява
ОФГ, вече въобще не фигурира. При тези данни, според въззивния съд, се
наблюдава определено „смесване“ на законовите процедури - тук се
отбелязва, че при констатирана ОФГ не е достатъчно само отразяването й в
мотивите към съдебния акт, а следва да бъде постановено нарочно
определение, като само наличието на такова придава задължителен характер
на съдебния акт и респ. същият след влизането му в сила подлежи на
изпълнение; тук също така следва да се посочи, че доколкото съдебното
определение по чл.248 ал.1 т.3 НПК подлежи на въззивен контрол, то е нужно
процедурата по гл.22 НПК да приключи и едва след това при евентуално
потвърждаване на определението с констатация за ОФГ, то същото подлежи
на изпълнение в срока по чл.248а ал.1 НПК. В контекста на последното в
случая е налице едно предварително изпълнение от страна на СП, което е
законово недопустимо – налице е подадена в срок въззивна частна жалба, за
която е уведомена СП на 24.02.22г. (респ. инициирано е въззивно
производство за проверка на определението на СНС по чл.248 ал.1 т.3 НПК),
като независимо от това и то на същата дата 24.02.22г. СП внася нов ОА. Т.е.
доколкото последният е внесен преждевременно, то той не поражда никакви
правни последици и настоящият въззивен съд не е обвързан от същия при
преценката си за законосъобразност на обжалваното определение, а следва да
се съобрази само и единствено със съдържанието на първоначално
депозирания ОА.
След горното уточнение и по същество на процесния спор АСНС
отбелязва следното:
Съобразявайки всичко гореизложено и съобразявайки текстовото
съдържание на обвинителния титул по НОХД № 3844/21г., въззивният съд
възприема за неправилен изложения от първостепенния съд краен извод за
липса на допуснати съществени процесуални нарушения.Такива се
наблюдават за процесните документни престъпления и за престъпленията
против собствеността и то както в заключителната, така и в
обстоятелствената част на ОА.
На първо място и касателно процесните документни престъпления АСНС
приема, че очертаната с ОА фактическа рамка съдържа редица непълноти
касателно инкриминираното поведение на подсъдимите лица, респ.
депозираният ОА не отговаря на въведения с чл.246 НК стандарт.
Тук следва да се подчертае, че обвинението за документно престъпление
касае две отделни деяния.Деяние с инкриминирана дата 09.11.16г. е включено
в обвинението на подсъдимите С.Г., Б.М. и С. Г., като в заключителната част
на ОА изрично е уточнена съучастническата им деятелност и в тази връзка
обвинителният диспозитив за първите двама горепосочени подсъдими е
идентичен, а именно подс.Б. М. – извършител, подс.С.Г. – помагач, а
3
подс.С.Г. – подбудител и помагач, докато в повдигнатото спрямо подс.С.Г.
обвинение се твърди само и единствено съучастническа деятелност между
него (като подбудител и помагач) и подс.Б.М. (в качеството на извършител);
респ. за едно и също престъпно деяние, предмет на повдигнатото обвинение
се наблюдава различие в заключителната част на ОА за отделните подсъдими
лица, което е недопустимо, доколкото се касае за съвместна съучастническа
деятелност. Формата на съучастие е елемент от обективната страна на
съответния престъпен състав и като такъв следва да бъде ясно, точно и
недвусмислено посочен, а установеното в тази насока несъответствие в
случая създава неяснота и противоречивост във волята на държавното
обвинение.Доколкото се касае за обективен съставомерен елемент, то
наблюдаваното несъответствие се оценява на съществено процесуално
нарушение, подлежащо на отстраняване.Коментирайки процесното
документно престъпление следва да се посочи, че изложеното в ОА
фактическо описание също е изключително пестеливо и не съдържа в
пълнота нужната обстоятелствена мотивировка, респ. налице са пороци не
само в заключителната, но и в обстоятелствената част на ОА. Тук се има
предвид следното – според възприетия от СП подход при изготвяне на ОА, в
заключителната част на същия изрично се уточняват действията, реализирани
от подсъдимите С.Г. и С.Г. и възприети от държавното обвинение за такива
по престъпно помагачество, като в тази насока и касателно подс.С.Г. е налице
пълно припокриване в обвинителната теза, но за подс.С.Г. се наблюдава
несъответствие. Според заключителната част, престъпното помагачество за
подс.С.Г. се изразява в „набавяне на саморъчното завещание“, но подобно
поведение въобще не е описание във фактическото изложение (л.6 от ОА
сочи, че подобни действия по набавяне на горния документ са извършени
само и единствено от подс.С.Г, а не и от С.Г.; за последния са описани
определени помагачески действия, но явно същите не са възприети от
държавното обвинение за престъпни такива, тъй като не са посочени в
обвинителния диспозитив).
Абсолютно идентични пороци са налични и касателно документното
престъпление с инкриминирана дата 19.07.16г. – престъплението е вменено на
подсъдимите С.Г., С.Г. и Р.С. и обвинителните диспозитиви за последните
двама подсъдими съдържат всички съставомерни елементи, включая и
формата на съучастие на подс. С.Г., докато в заключителната част за същия не
фигурира подс. С. Г., като съучастник в деянието.Както се отбеляза по-горе,
това несъответствие в повдигнатото обвинение представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като касае обективен елемент от престъпния
състав, а не представлява ОФГ, както неправилно е приел първостепенният
съд. За фактическа грешка би могло да се приеме разминаването във
фамилното име на подс.Р. С. (в ОА за такова се сочи както името С., така и
името С.), но подобна констатация липсва в проверяваното определение.За
това документно престъпление, наред с горния порок в заключителната част,
се установява порок и в обстоятелствената част на ОА. Държавното
4
обвинение възприема за престъпно помагачество поведението на подс.С.Г. по
набавяне на саморъчно завещание, но подобни факти въобще не са описани;
според ОА (л.7), завещанието е набавено и предоставено на извършителя
подс.Р. С. от подс.С.Г., а не от подс.С. Г., чието име дори не се споменава в
тази връзка и липсва описана каквато и да е деятелност.Т.е. в контекста на
горното и касателно подс.С.Г. липсва фактическо обвинение, а доколкото
поведението на същия е включено в предмета на доказване съгл.чл.102 НПК,
то същото следва да е подробно описано в обстоятелствената част на ОА.
На следващо място и досежно процесните престъпления против
собствеността също се наблюдават съществени процесуални нарушения както
в обстоятелствената, така и в заключителната част на ОА. Обвинение за
престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 НК при различна форма на
престъпно съучастие е повдигнато на подсъдимите С.Г., С.Г., Р.С. и О.К., като
обвинителният диспозитив за всеки един от тях касателно преследваната
специална цел е абсолютно идентичен, а именно „набавяне на имотна облага
за себе си“, която формулировка създава едно несъответствие, разминаване и
взаимно противопоставяне (напр. в заключителната част за подс.Р.С., л.14 от
ОА, се твърди, че с процесното престъпление тя цели набавяне на имотна
облага за себе си, но в същото време и за това престъпление от 19.06.17г.
инкриминираната цел за подс.С.Г. също е формулирана като „набавяне на
имотна облага за себе си“, л.11 от ОА, респ. създава се противоречие и
неяснота относно самоличността на лицето, в чиято полза се преследва
имотната облага). Материалната норма на чл.209 ал.1 НК, определяща
основните съставомерни елементи на престъплението измама, включва
наличие на специална цел за набавяне на имотна облага, която обаче облага е
възможно да бъде целена както за самия деец, така и за „другиго“, като в тази
насока следва заключителната част да е абсолютно ясна и доколкото се касае
за съставомерен елемент ОА следва да притежава подробно обстоятелствено
описание. В конкретния случай така направеният запис в заключителната част
за отделните подсъдими се явява взаимо изключващ се и противоречив, като
в същото време и в обстоятелствената част липсват и описани факти.
Досежно престъплението против собствеността, вменено на подсъдимите
С.Г. и Р.С. се наблюдава и още един порок. В обстоятелствената част на ОА
изрично е отразена инкриминираната дата и място, а именно на 19.06.17г. в
гр.София се сключва между Р.С.-продавач и свидетелите А.Х. и Д.Й.-
купувачи договор за покупко-продажба на недвижим имот при спазване на
изискуемата нотариална форма, като се сочи също така, че покупната цена е в
размер на 40 000лв., но липсва изрично уточнение на датата на заплащане на
сумата (дори липсва и изрично упоменаване на факта на реално заплащане на
сумата; налице е единствено запис, че горната сума представлява
договорената продажна цена, което не е достатъчно при повдигнато
обвинение за довършено престъпление, а не за такова при условията на чл.18
НК)). Тук следва да се има предвид, че престъплението по чл.209 ал.1 НК по
дефиниция е резултатно такова, като моментът на настъпване на
5
имуществената вреда следва да е изрично и недвусмислено конкретизиран.
Да, действително общият принцип при изповядване на разпоредителни
сделки е заплащане на търсената цена в момента на сделката, но са възможни
и изключения (напр.договорено разсрочено плащане); респ. не допустимо е по
аналогия от горния общ принцип да се извежда датата на настъпване на
твърдяната имуществена вреда.Фактът на реално настъпване на
имуществената вреда и респ. датата на същата се явява съставомерен елемент
от обективна страна и следва да намери своето фактическо отражение в
обстоятелствената част на процесния ОА.
На следващо място АСНС установява и съществено процесуално
нарушение относно вмененото на подс.С.Г. престъпление против
собствеността, което според ОА, е реализирано на 20.03.18г. в условията на
посредствено извършителство чрез лицето Р. И.. Престъплението по чл.209
ал.1 НК изисква създаване на заблуда у пострадалия за определени факти и
именно тези действия на дееца представляват измамливи такива. В случая и
според заключителната част на ОА (л.11 гръб), измамливите действия се
изразяват в създаване на невярна представа у пострадалата А. П., че „лицата
В. М. Б. и М. Д. Б. са собственици“ на процесния недвижим имот, предмет на
разпоредителната сделка, докато в обстоятелствената част измамливите
действия са формулирани като такива реализирани от св.Р. И. и
представляващи „създаване на невярна представа у св.А. А. П., че собственик
на недвижимия имот … е последният“ (л.9). Т.е. отново се констатира
несъответствие между обстоятелственото изложение и обвинителен
диспозитив за подс.С.Г.. В допълнение следва да се посочи, че и за това
деяние, включено в продължаваната престъпна деятелност за подс.С.Г. липсва
изрично упоменаване на факта на реално заплащане от страна на
пострадалата на договорената продажна цена (последната само е посочена
като размер л.9), въпреки че престъплението е резултатно такова и в тази вр.
и доколкото този порок е идентичен такъв с порокът, установен за
престъплението от 19.06.17г., то съдът препраща към гореизложените
съображения. Тук следва да се посочи, че така констатираните нарушения
касаят не само вмененото на подс.С. Г. престъпление, но са относими и към
вмененото на подс. Р. С. престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 НК.
Нещо повече – съгласно заключителната част на ОА, две от процесните
престъпленията против собствеността (с инкриминирана дата 06.06.17г. и
20.03.18г.) са реализирани посредством и двете форми на изпълнително
деяние (и чрез възбуждане, и чрез поддържане на заблуждение), като и двете
деяния са реализирани на една и съща дата, но в тази връзка липсват подобни
факти в обстоятелствената част на ОА. За всяко едно от тези престъпления в
хронологичен план е описано развитието на взаимоотношенията между
извършителя и пострадалите лица, като и в двата случая сочените
взаимоотношения датират от преди инкриминираната дата (06.06.17г. и
20.03.18г.) и дори се твърди успешното създаване на заблуда от преди
6
съответната инкриминирана дата.Т.е. съпоставяйки заключителната и
обстоятелствената част на ОА, се установява противоречие и се създава
неяснота във волята на държавното обвинение досежно приетата
инкриминирана дата и за двете отделни деяния.
В заключение въззивният съд подчертава, че доколкото процесните
престъпления, за които се установяват съществени нарушения, са описани по
абсолютно идентичен начин както в ОА, така и в Постановленията за
привличане на обвиняем, то констатираните пороци се разпростират и върху
последните.
В синтезиран вид установените от АСНС съществени процесуални
пропуски се изразяват в следното:
- при повдигнато обвинение за съучастническа престъпна дейност
обвинителните диспозитиви за отделните подсъдими лица изрично да носят
съдържание за формата на съучастие на всеки един от тях.
- в обстоятелственото изложение на ОА изрично да се посочат факти за
вменените на подс.С.Г. документни престъпления, които факти следва да
кореспондират със заключителната част на ОА.
- за процесните престъпления по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 НК –
изрично да се опишат факти и да се конкретизира лицето, в чиято полза е
търсената имотна облага, като описаните обстоятелства да кореспондират със
заключителната част на ОА.
- за процесните престъпления против собствеността с инкриминирани
дати 19.06.17г. и 20.03.18г. – да се уточни волята на държавното обвинение
дали се касае за довършено престъпление или не; респ. изрично да се
конкретизира времевия момент и място на настъпване на съставомерната
имуществена вреда.
- за подс.С.Г. и касателно престъпното деяние от 20.03.18г. да се отстрани
допуснатото несъответствие между обстоятелствена и заключителна част на
ОА относно параметрите на твърдяната заблуда.
- досежно престъпленията против собствеността и доколкото са
инкриминирани и двете форми на изпълнително деяние по чл.209 ал.1 НК (по
въвеждане в заблуждение и поддържане на заблуждение) да се отстрани
несъответствието между обстоятелствена и заключителна част на ОА, както е
посочено по-горе.
- всички включени съставомерни елементи на отделните престъпления по
ОА да съответстват на предявените с Постановленията за приличане на
обвиняем такива.
При всички гореизложени доводи, АСНС приема за неправилен отразения
в обжалваното определение на СНС извод за липса на съществени
процесуални нарушения, доколкото процесният ОА не носи изискуемото
съгл. чл.246 ал.2 НПК съдържание, а това налага изготвянето на нов ОА, респ.
7
следва съдебното производство по делото да се прекрати и делото да се върне
на СП.
При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 вр.чл.249
ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 17.02.2022г. по НОХД № 3844/2021г. по описа
на СНС, 3-ти състав, с което е оставено без уважение искането на защитата на
подсъдимите лица за прекратяване на съдебното производство по делото
и вместо него
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3844/2021г. по описа
на СНС и ВРЪЩА делото на СП за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8