№ 31865
гр. София, 12.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110143544 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. В. В., чрез
адв. Д. М., с пълномощно към исковата молба, срещу „ФИРМА“ ООД, с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 130,77 лева,
представляваща изначално недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит – начислена неустойка поради непредоставяне на
обезпечение поръчител.
В исковата молба се твърди, че страните влезли в облигационни
отношения на 30.05.2023 г., подписвайки процесния договор за
потребителски кредит № 870392 към искане № 9214307 за сумата в размер на
1400 лева, с краен срок за погасяване – 19.03.2024 г. За предоставения кредит
заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 44.50 %
годишно, като в чл. 3, т. 5 от процесния договор е посочен годишен процент
на разходите в размер на 56,41 %. Според чл. 3 от контракта сумата следва да
бъде върната на 21 двуседмични вноски, дължими с падеж вторник, 5 от
които вноски в размер на 24,23 лева и 16 вноски – 100,92 лева. Съгласно
уговорката на чл. 5.1 от договора в срок от три дни от сключването договорът
следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, с поставени
допълнителни условия към това изискване на кредитодателя. Според чл. 11,
ал. 2 от договора при неизпълнение на условията по чл. 5 от същия, се
начислява неустойка в размер на 1 519,13 лева. Въпреки формално дадената
възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в 3-дневен срок,
още със сключването на съглашението му е начислена неустойка в размер на
горепосочената сума, като същата е включена в погасителния план още от
самото начало. Посочено е, че погасителната вноска се изменя в размер на
155 лева, а съответно общото задължение – 3 255 лева. На 13.06.2023 г.
(датата на първата падежна вноска) ищцата е превела по сметка на ответното
дружество сума в размер на 1 555 лева, от които съгласно погасителния план
1 400 лева – предсрочно погасяване на цялата главница; 24,23 лева –
1
възнаградителна лихва за съответния период, както и 130,77 лева – начислена
неустойка поради непредоставяне на гаранция под формата на поръчителство.
На следващо място навежда, че така уговорената неустойка противоречи на
множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание
чл. 26 от ЗЗД е нищожна. Конкретно, с нея се цели да се заобиколи
предвидения максимален размер на ГПР – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Очевидно,
договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел
увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия
размер, поради което на основание чл. 21 ЗПК неустоечната клауза е
недействителна. Навежда доводи касателно заобикаляне на закона по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
доколкото съгласно последната при забава на потребител, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С
оглед на развитите доводи, счита, че е налице правен интерес за връщане на
изначално недължимата, а заплатена от ищцата сума в размер на 130,77 лева.
Ето защо, моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявения
иск, като претендира сторените разноски, в това число адвокатски хонорар.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника
„ФИРМА“ ООД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от него,
чрез юрк. Ц. Б., без пълномощно към отговора. Посредством отговора се
прави признание на иска и на основание чл. 237 ГПК е отправена молба до
съда за постановяване на решение при признание на иска. На основание чл.
78, ал. 2 ГПК моли в тежест на ответното дружество да не се начисляват
разноски, предвид че с поведението си последното не е дало повод за
завеждане на делото. Цитира се практика на ВКС в подкрепа позицията на
ответника относно института на чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се
признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. че поради нищожност на процесната клауза за неустойка заплатена от
нея сума по договора в размер от 130,77 лева е без основание;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане
на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищцата, респ. получена
от ответника въз основа на валидна неустоечна клауза от договора, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания
съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба
писмени доказателства. Доколкото ответникът признава изцяло предявения
иск, не се налага събирането на други доказателства. Поради това
доказателствените искания на ищеца за задължаване на ответното дружество
да представи по делото договор за потребителски кредит № 870392 към
2
искане № 9214307, както и искането за допускане изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза по делото със задачи, поставени в исковата молба,
следва да бъдат оставени без уважение.
Съдът, след като констатира, че предявения иск е редовен и допустим, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр.
чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е
потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г.
ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на
задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради
противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
УКАЗВА на ответника „ФИРМА“ ООД, чрез юрк. Ц. Б., в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението да представи по делото валидно
пълномощно, предоставящо й надлежно увредена представителна власт за
производството, като при неизпълнение в срок, съдът ще приложи чл. 101, ал.
3 ГПК – подаването на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ще се смята
за неизвършено.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 130,77 лева, представляваща изначално недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит – начислена неустойка поради
непредоставяне на обезпечение поръчител.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че поради нищожност на процесната клауза за неустойка заплатена от
нея сума по договора в размер от 130,77 лева е без основание;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е налице основание за
задържане на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищцата, респ.
получена от ответника въз основа на валидна неустоечна клауза от договора,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
3
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
15.11.2023 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4