ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46
гр. Силистра, 27.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500369 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2
ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* срещу Разпореждане №869 от 14.11.2022г.,
постановено по ч. гр. д. № 512/2022г. по описа на Районен съд – Тутракан, с
което съдът отхвърлил изцяло заявлението с вх.(СсРС)№ 7862/26.10.2022 на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – цесионер с ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. А. И. с ЕГН
********** за: главница 300 лева; договорна лихва 10,25 лева за периода
12.01.2019-11.02.2019; обезщетение за забава 105,40 лева за периода
12.02.2019-26.10.2022 законна лихва от подаване на заявлението на 26.10.2022
до изплащане на задължението, дължими по договор за кредит №
267361/12.01.2019, сключен с „Ай ти еф груп“ АД - цедент с ЕИК *********.
За да постанови атакуваното разпореждане заповедният съд на първо
място приел, че представеният договор /с твърдения, че е сключен по ел.път/
и общи условия не доказват потребителят да се е обвързал валидно по
договора за кредит, а заявителят не е изпълнил указанията да предостави
такива документи, в които да личи валидно даденото съгласие на длъжника с
изявленията,обективирани в тях. Районният съд мотивира отказа си и с
възникнали съмнения дали процесният заем въобще е усвоен от длъжника и
погасил ли е някаква част от него, доколкото заявителят не е изпълнил
указания да даде информация на коя дата, как и в какъв размер, както и
предвид противоречието, констатирано в т. 4 от указанията на постановеното
Разпореждане № 846/08.11.2022г. На отделно основание заявлението е
отхвърлено, тъй като съдът приел, че клаузата за начисляване на неустойка за
непредоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като противоречи на добрите
нрави. Същата представлява скрита печалба,която не е включена в ГПР,
1
защото ако трябва да се отчете, ще се надвиши законовия максимум по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Предвид отказът на заявителя да заяви дали са извършвани
погасителни плащания по кредита, както и да уточни дали е начислена
неустойка по процесния договор, съдът приел, че липсва безспорност на
претенцията за главницата, защото ако е била начислявана и ако длъжникът е
правил плащания, които са отнасяни за погасяване на нищожното
задължение, то тогава претендираната главница няма да е в размера на
усвоената сума от 300 лева.
Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и
незаконосъобразен. Излага некореспондиращи с мотивите по отказа на
заповедния съд аргументи.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
В предмета на разглеждане на заповедното производство не могат да
бъдат обсъждани въпроси, касаещи истинността на документите, поради
което изложеното в тази връзка от заповедния съд не може да бъде основание
за отказ за издаване на заповед за изпълнение.
Въззивният съд обаче споделя останалите мотиви на заповедния съд по
отказа да се уважи заявлениено на АСВ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. А. И. и препраща към тях по реда на чл.
272 от ГПК, като има предвид и следното: Регламентирано е в т.1.7. 3 от
договора задължение на кредитополучателя в срок до края на следващия ден,
в който е сключен договорът, да предостави на кредитодателя обезпечение –
банкова гаранция или поръчителство от две физически лица отговарящи на
изчерпателно изброени и според съда изключително завишени изисквания,
които кредитодателят по своя преценка може и да откаже да приеме – т. 1.9.,
води до начисление на 2,59 лева на ден. В случая е налице неравноправна
клауза, тъй като с цитираната уговорка се създава задължение за потребителя
(заемополучателя) да заплати неустойка, която е прекалено висока както
спрямо задължението, което е поел, така и с оглед вида и предмета на
договора (чл. 143, т. 5 ЗЗП). Макар, че съдът е сезиран само с искове за
главница и лихви, то в договора е предвидена възможност да се търси от
длъжника нищожна неустойка, което не може да бъде пренебрегнато, понеже
този факт има отношение към правилността на извършеното от кредитора
разпределение на постъпилите плащания, респективно се отразява на
погасения размер на главницата. Съгласно и обобщената от първата
инстанция практика в нашия съдебен район, дори със заявлението да не се
претендира даден компонент на вземането, ако същият е бил начисляван на
основание нищожна договорна клауза и има погасителни плащания, които са
били „отнасяни“ за погасяване на нищожния компонент, в случая неустойката
за непредоставяне на обезпечение, този факт следва да се преценява от съда
служебно, щом длъжникът е потребител, тъй като с размера на погасената
2
неустойка е следвало да се намалява главницата на задължението.
Жалбоподателят не е изпълнил указанията по т.5 от Разпореждане №
846/08.11.2022г., поради което и въззивният съд приема, че не съществува
безспорност по отношение на претендираното вземане, дори да се допусне –
въпреки неизпълнението на указанията по т.3 и 4 от Разпореждане №
846/08.11.2022г, че всичките 300 лева са усвоени от длъжника.
По тези съображения ОС намира, че следва да потвърди атакуваното
първоинстанционно разпореждане.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №869 от 14.11.2022г., постановено по
ч. гр. д. № 512/2022г. по описа на Районен съд – Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3