Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 13.04.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Д.Т. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2841 по описа на
СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Р. /Б./“ ЕАД твърди,
че на 17.03.2008 г. между банката и ответника „В.П.“ ЕООД бил сключен договор
за банков кредит, по който банката се задължила да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 440 000 евро. В периода от 14.04.2008
г. до 24.06.2008 г. с 13 тегления ответникът усвоил пълния размер на
предоставения кредит, с което банката изпълнила поетите с договора задължения.
Твърди, че с договора бил уговорено как ще се погасява главницата и размера на
дължимите лихви и такси. Посочва, че кредитът бил обезпечен с договор за
поръчителство от 16.03.2009 г., сключен между банката и Р.Ж.Б., както и договор
за поръчителство от 06.06.2011 г., сключен между „Р.
/Б./“ ЕАД и „Л.П.“ ЕООД. Погасяването на кредита, размерът на лихвата и други
задължения на кредитополучателя и поръчителите били предоговаряни
с Анекси от № 1 до № 8 към договор за кредит. Твърди, че с последния Анекс № 8
кредитополучателят се задължил със сумата от продажбата на предоставено
обезпечение, подробно описано в чл. 3 от Анекс № 2, но в размер не по-малко от
97 000 евро, да погаси всички задължения по договор за банков кредит от
29.04.2011 г. и анексите към него, сключени между банката и кредитополучателя Р.Ж.Б.,
а с остатъка да погаси частично главница по договор за банков кредит от
17.03.2008 г. На 08.02.2012 г. със сума в размер на 89 431,04 евро от
продажбата на обезпечението по кредита била погасена предсрочно главницата по
кредита, за което кредитополучателят дал изрични инструкции на банката. След
погасяване на част от кредита от продажбата на обезпечението,
кредитополучателят и поръчителите преустановили обслужването на кредита, като
единствено била заплатена частично просрочена лихва на 23.03.2012 г. за сумата
104,56 евро. Твърди, че в предходно производство претендирал от ответниците по процесния договор
за кредит суми в общ размер на 36 705,43 евро. Посочва, че поради липсва
на плащания, обявил предсрочна изискуемост на кредита, за което уведомил ответниците на 20.10.2012 г. На 22.11.2012 г. подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за просрочена
главница в размер на 248 772,96 евро, 1000 евро просрочена
преструктурирана лихва, 2326,72 евро – наказателна лихва за периода от 20.10.2012
г. до 21.11.2012 г., 5568,38 евро – просрочена редовна лихва за периода от
10.07.2012 г. до 19.10.2012 г. и 1033,06 евро застрахователна премия. Срещу
издадената заповед ответниците подали възражения по
чл. 414 ГПК. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответниците дължат при
условията на солидарност горепосочените суми. Претендира разноски.
Ответниците „В. П.“
ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. оспорват исковете. Твърдят, че банката не е осчетоводила
правилно сумата от 89 431,04 евро – извършено погасяване от 08.02.2012 г.
Оспорват истинността на молбата от 08.02.2012 г., изходяща от Р.Б. като
представител на „В.П.“ ЕООД, с което се твърди, че е посочен различен ред за
погасяване от чл. 76 ЗЗД. Посочват, че всички дължими суми по договора за
кредит с падеж до 20.10.2012 г. са били погасени, поради което не е трябвало да
се обявява кредита за предсрочно изискуем. Твърдят, че е налице погасяване,
извършено на основание чл. 65, ал. 2 ЗЗД, във връзка с сключен договор за цесия
от 31.08.2011 г. между банката и „В.П.“ ЕООД, по който ответникът е прехвърлил
вземането си към „Л.П.“ ЕООД, произтичащо от договор за покупко-продажба на П.ни
подови настилки от 29.08.2011г. В договора е уговорено, че с плащанията
извършени от „Л.П.“ ЕООД ще се погасяват задълженията на „В.П.“ ЕООД по
договора за кредит от 17.03.2008 г., като купувачът в договора за продажба е
уведомен за цесията с писмо от 31.08.2011 г. на „Р. /Б./“ ЕАД. Посочват, че е
извършено предаване на стоки на обща стойност 221 799,52 евро, което е
извършено в рамките на доброволно изпълнение и представлява случай на „даване
вместо изпълнение“, което следва да бъде зачетено. Считат, че банката се е
съгласила да получи самите стоки, вместо тяхната парична равностойност и това
действие е станало по договора за цесия и с него е постигнат уговореният в
договора резултат – погасяването на вземането на банката по договора за кредит.
Твърдят, че със стойността на получените от „Р. /Б./“ ЕАД вещи е погасено първо
цялото предявено по изпълнителното дело вземане в общ размер от 79 410,56
лева, отнасящо се до лихви и комисионни по договора за кредит. С остатъка от
стойността на получените вещи в размер на 354 391,61 лева или
181 197,55 евро е погасено частично останалото вземане на банката по процесния договор за кредит, поради което до размера на
сумата от 181 197,55 евро претенцията е неоснователна. Правят възражение
за прихващане със сумата 20 139,79 евро, която банката е позволила да бъде
изтеглена от сметки на „В.П.“ ЕООД от лице без представителна власт, с което е
нанесла вреди и тези тегления са нищожни поради липса на съгласие. Твърдят, че
от момента на отпускане на кредита до датата на обявяването му за предсрочно
изискуем банката е начислявала лихва в повече от дължимата в размер на
39 062,52 евро, която сума е получена без основание и подлежи на връщане и
с която правят възражение за прихващане. Предвид изложеното искат да се
отхвърлят исковете като неоснователни, евентуално да се вземат предвид
възраженията за прихващане. Претендира разноски.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва възраженията на ответниците. Счита, че
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД не е императивно и по отношение на сумата
89 431,04 евро се е съобразил с молбата на ответника от 08.02.2012 г.
Твърди, че по договора за цесия от 31.08.2012 г., с който „В.П.“ ЕООД прехвърля
на банката вземания към „Л.П.“ ЕООД не е извършвано нито едно „ефективно
плащане“ от страна на длъжника „Л.П.“ ЕООД, респективно не са извършвани
погашения на кредита. От друга страна не представлява и няма как да
представлява договор за даване вместо изпълнение предаването на заложените вещи
в рамките на образуваното изпълнително дело № 20128400855, по което е извършен
опис и наложен запор. Допълнително счита, че договорът за цесия не следва да се
обсъжда, тъй като е сключен след договора за кредит, но преди сключването на
анекс № 7 и анекс № 8, с подписването на които страните установяват/признават
размер на задължението към по-късна дата. Оспорва възраженията за прихващане.
Твърди, че тегленията, с които се претендира да бъде
извършено прихващане са извършени до 03.02.2010 г. преди датата на оттегляне на
второто пълномощно в полза на лицето З.Й. и са извършени с надлежна
представителна власт, като освен това са осчетоводени от ответника „В.П.“ ЕООД.
Счита за неоснователно и възражението за прихващане със сумата 39 069,52
евро, тъй като лихвата е в размер, точно съответстващ на уговорките между
страните.
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответниците поддържат
възраженията си заявени с първоначалния отговор. Посочват, че банката в
качеството си на цесионер е придобила собствеността върху стоките на
обща стойност 327 897,48 лева без ДДС и е следвало да намали задълженията
на „В.П.“ ЕООД по договора за кредит от 17.03.2008 г. с тази сума. Твърдят, че
„В. П.“ ЕООД не е осчетоводило изтеглените от З.Й. суми като приход в касата на
дружеството или като разходвани по някакъв друг начин в полза на дружеството.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са искове с правно основание чл. 422 ГПК
за наличие на вземания на ищеца срещу ответниците „В.
П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б., присъдени със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на 15.01.2013 г. по ч.гр.д. № 55482/2012 г. по описа на СРС, 36
състав, въз основа на извлечение от банкова сметка ***, сключен на 17.03.2008
г. и договори за поръчителство.
С влязло в
сила определение от 08.05.2014 г. по настоящото исково производство и
определение от 20.03.2015 г., с което е допусната поправка на явна фактическа
грешка в изписване валутата на претенцията, производството по делото е
прекратено в частта, с което се иска установяване на вземане на „Р. /Б./“ ЕООД
срещу „В. П.“, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. за сумата в размер на 1000 евро за периода
от 25.01.2011 г. до 09.07.2012 г., поради недопустимост на исковете в тази
част.
Останалите
искове по чл. 422 ГПК за установяване вземания на банката за главница, лихви и
застрахователна премия следва да се разгледат по същество.
От приетите по делото доказателства, а това не се
оспорва и от страните, съдът приема за установено, че на 17.03.2008 г. между
ищеца „Р. /Б./“ ЕАД, като кредитор и ответника „В.П.“ ЕООД, като
кредитополучател е сключен валиден договор за банков кредит в евро, по който
банката предоставя на ответника срочен кредит в размер до 440 000 евро,
при условията посочени в договора. С чл. 3 от договора страните са постигнали
съгласие относно размера на дължимата възнаградителна
лихва, на таксите и комисионите при ползване на кредита, както и на дължимата
неустойка в случай на забава. От приетото в настоящото производство заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компентно изготвено, се доказа, че кредитът е усвоен изцяло от
кредитополучателя, посредством 13 бр. тегления, извършени в периода от
14.04.2008 г. до 24.06.2008 г.
Не се спори, че ответниците
„Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. имат качеството поръчители по същия договор, за което
първият е подписал договор за поръчителство с банката на 06.06.2011
г., а вторият – на 16.03.2009 г., като са поели задължение да отговарят за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит
така, както са уговорени, в това число за заплащане на главница, лихви,
наказателни лихви, комисиони и разноски.
Страните не спорят, а същото се доказа и от приетите
доказателства по делото, че сключеният между страните договор за банков кредит
от 17.03.2008 г. е изменян чрез подписване на осем анекса.
С последния Анекс № 8 от 29.12.2011 г., подписан от
ищеца и от всички ответници, страните се
споразумяват, че вземанията на банката към кредитополучателя са в размер на
338 204 евро редовна главница, 13 484,20 евро преструктурирана и
просрочена лихва, дължима и неплатена на 12.12.2011
г., съгласно чл. 6 от Анекс № 7, 3 442,20 евро преструктурирана и
просрочена лихва, дължима и неплатена на 10.11.2011 г., съгласно чл. 5 от Анекс
№ 7, 5 525,30 евро преструктурирана и просрочена лихва, дължима и
неплатена на 12.12.2011 г.
С чл. 2 от анекса е уговорено, че считано от неговото подписване, за ползвания
кредит, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на
тримесечния юрибор, увеличен с 5.9 пункта надбавка,
но не по-малко от 7.9 % съвкупна годишна лихва, като същата се начислява на
база 360 дни годишно, за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита.
С чл. 6 страните се съгласяват, че просрочените и
преструктурирани лихви, описани в споразумението и в общ размер на
22 451,70 евро ще бъдат погасени от кредитополучателя в срок до 10.02.2012
г.
Уговорено е в чл. 7, задължение за кредитополучателя
със сумата от продажбата на предоставено обезпечение, подробно описано в чл. 3
от Анекс № 2 към договора, но в размер не по-малко от 97 000 евро, да
погаси всички задължения към банката по договора за банков кредит от 29.04.2011
г. и анексите към него, сключени между банката, кредитополучателя и Р.Ж.Б., а с
остатъка от сумата да погаси частично главницата по кредита по договора и
анексите към него.
Изрично с чл. 8 от подписания анекс поръчителите Р.Ж.Б.
и „Л. П.“ ЕООД са приели промените, договорени между кредитополучателя и
банката.
Установи се по делото, че за вземания по Анекс № 8
ищецът е инициирал срещу ответниците предходно
производство, до приключването на което е било спряно настоящото дело.
С влязло в сила решение по т.д. № 7970/2013 г. на СГС,
VІ-13 състав, частично изменено с решение от 02.07.2014 г. по т.д. № 4316/2013
г. на САС, 9 състав, което не е допуснато до касационно обжалване, съгласно
определение № 946 от 14.12.2015 г. по т.д. № 3603/2014 г. на ВКС, І Т.О., по
искове с правно основание чл. 422 ГПК е признато за установено, че „В. П.“
ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б., дължат солидарно на „Р. /Б./“ ЕАД сумите, както
следва: сумата 22 347,14 евро за просрочена и преструктурирана лихва за
периода от 25.01.2011 г. до 12.12.2012 г. по чл. 6 от
Анекс № 8, сумата 8 234,37 евро, представляваща просрочена редовна лихва,
дължима за периода от 10.02.2012 г. до 09.07.2012 г. по договор за банков
кредит, сключен между страните на 17.03.2008 г. и сумата 1 865,80 евро за
възнаграждение за управление и обслужване на кредита, изискуемо на 25.03.2012
г.
С оглед на така ангажираните доказателства, както и
установените между страните общи факти и оспорвания на документи, обхвани от
силата на пресъдено нещо, съобразно развилото се
предходно производство между страните, съдът намира за установено, че към
датата на подписване на Анекс № 8/29.12.2012 г. дължимата главница от
кредитополучателя е в размер на 338 204 евро. От заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че просроченото вземане на банката
за главница към 22.11.2012 г,. когато е подадено процесното
заявление за издаване на заповед за плащане по чл. 417 ГПК е в размер на
248 772,96 евро. Намаленият размер на главницата е с постъпила сума
89 431,04 евро от продажба на предоставено обезпечение, съгласно чл. 3 от
Анекс № 8. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците,
че банката не е осчетоводила правилно сумата от 89 431,04 евро, тъй като е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. По делото е приета като
доказателство молба от 08.02.2012 г., с която кредитополучателят „В.П.“ ЕООД
изрично заявява, че с посочената сума погасява вноските по договора за кредит,
считано от първата към последната, съгласно погасителен план в чл. 2 от Анекс №
7 към договора от 17.03.2008 г. Спорът относно истинността на молбата от
08.02.2012 г. е разрешен със сила на пресъдено нещо в
приключилия предходен процес между страните, където е прието за недоказано
възражението на ответниците за неавтенчиността
на молбата и че същата представлява автентичен документ, който носи подписа на
лицето, посочено като автор на обективираното в нея
волеизявление – управителят на ответното дружество „В.П.“ ЕООД. Банката се е
съобразила с указанията на кредитополучателя при извършване на погасяването,
които изключват приложението на разпоредбата на чл. 76, изр. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното и липсата на доказателства, че
остатъкът от дължимата главница в размер на 248 772,96 евро е заплатена,
съдът счита предявеният иск за главница за изцяло основателен.
Ответниците са изпаднали в забава за заплащане
на дължимата главница, поради което същите дължат и наказателна лихва, чийто
размер е изчислен от вещото лице, при съобразяване постигнатите договорки в
договора и последващите анекси, и възлиза на
2 326,72 евро за периода от 20.10.2012 г. до 21.11.2012 г., поради което
следва да се уважи в претендирания размер.
Основателно се явява и искането за присъждане на
редовна лихва в посочения с исковата молба размер 5 568,38 евро, който е
установен и от вещото лице. Дължимостта на вземането
за редовна лихва произтича от факта, че същото е начислено след датата на
сключване на Анекс № 8, налице е липса на плащане на главницата, уговорено е в
чл. 2 от цитирания анекс и е в размер, съответен на постигнатото споразумение между
страните. Вземането също така е за периода от 10.07.2012 г. до 19.10.2012 г.,
който е различен от този, за който вече има присъждане в предходно развилото се
производство между страните.
Съдът намира за недоказана претенцията на ищеца за
заплащане на застрахователна премия, присъдена в заповедта за изпълнение по чл.
417 ГПК, в размер на 1003,06 евро. Ищецът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК не установи по делото, че т. вземане е възникнало
в негова полза поради сключен застрахователен договор, нито неговия размер.
Този извод на съда кореспондира и с приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, в която вещото лице сочи, че не се установяват просрочени суми за
застрахователна премия.
С оглед основателността на исковите претенции, с
изключение на тази за застрахователна премия, съдът дължи мотиви по наведените
в процеса от ответниците възражения за прихващания.
Прихващането в материалноправен
аспект, като способ за погасяване на задължения е регламентирано в чл. 103, ал.
1 ЗЗД, съгласно който когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В този случай
насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото към момента, към
който условията за прихващане са били налице, а не към датата на
компенсационното волеизявление. От гледна точка на процесуалното право
евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие за защита срещу
иска, при което за разлика от материалноправното
възражение, съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред.
В конкретния случай въведените от ответниците
в настоящия процес възражения за прихващане са такива със спорни вземания, като
същите са направени в срока за отговор на исковата молба.
По отношение на първите две от тях – за сумата
181 197,55 евро, представляващ стойност на получени от ищеца вещи и за сумата
20 139,79 евро, изтеглени сметки от „В.П.“ ЕООД, съдът намира, че е формирана
сила на пресъдено нещо, тъй като същите са разгледани
по същество в предходно приключилия процес между страните и са отхвърлени като
неоснователни. В действителност в диспозитива на
решението не е отразено, че са отхвърлени възраженията за прихващане, но
доколкото същите са разгледани подборно от две инстанции в мотивите на
съдебните актове, настоящият съдебен състав намира, че се касае за явна
фактическа грешка и че следва да съобрази формираната сила на пресъдено нещо. Дори и да се приеме, че по евентуалните
възражения за прихващане не е формирана сила на пресъдено
нещо, предвид липсата на формулиран диспозитив в
съдебните решения, то ангажираните по делото доказателства водят до извод за
тяхната неоснователност. Извършеното предаване на стоки, с чиято стойност ответниците искат да се намалят исковите претенции, е в
рамките на висящо изпълнителното производство и тяхното предаване на взискателя не може да се приравни на извършено изпълнение
по сключения договор за цесия. Наред с това изпълнението чрез даване вместо
изпълнение по чл. 65 ЗЗД е възможност чрез постигане на изрична договорка между
страните в посочения смисъл, а такава в конкретния случай не се доказа да е налице.
По отношение сумата 20 139,79 евро, за която се твърди, че банката е
позволила да бъде изтеглена от лице без представителна власт, твърденията в
отговора на исковата молба останаха изцяло недоказани.
По отношение третото възражение за прихващане – за
сумата 39 062,52 евро, представляваща начислена от ищеца и заплатена от
тях лихва в повече от дължимата по договора, възражението се явява процесуално
допустимо, доколкото не е било предмет на разглеждане в предходно приключилия
процес между страните. Разгледано по същество обаче същото е изцяло недоказано.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумите за
дължими лихви са изчислени и отразени в счетоводството на банката съобразно
постигнатите договорки между страните с подписания договор от 17.03.2008 г. и
анексите към него. Предвид липсата на доказателства, че ищецът е получил от ответниците недължимо платена сума за дължима лихва,
възражението за прихващане се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
При съобразяване изложението по-горе мотиви съдът
счита, че следва да се уважат исковите претенции за главница, за наказателна и
редовна лихва и да се отхвърли като недоказана претенцията на ищеца за
присъждане на сума за застрахователна премия. Подлежи на отхвърляне и възражението
за прихващане, заявено от ответниците за сумата
39 062,52 евро.
По отношение на разноските: Съгласно указанията,
дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва
да съобрази и направените разноски в заповедното производство. За заповедното
производство в полза на ищеца, при съобразяване изхода на спора, следва да се
присъдят разноски в общ размер на 15 538,27 лева. За исковото производство
от страна на ищеца са извършени разноски в общ размер на 10 422,33 лева,
от които 10 118,33 лева за държавна такса, 5 лева за съдебно удостоверение
и 300 лева за депозит за вещо лице. С оглед изхода на спора на ищеца се дължат
разноски в размер на 10 341,62 лева. От страна на ответника са извършени
разноски в размер на 600 лева за депозит за вещо лице. Предвид отхвърлената и
прекратена част от исковете му се следва разноски в размер на 4,65 лева. При
извършена съдебна компенсация от съда на ищеца се дължат разноски за исковото
производство в общ размер на 10 336,92 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „Р. /Б./“
ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. С., ул. „******“ № *, срещу „В.П.“ ЕООД, със сегашно наименование „Р.П.“
ЕООД, с ЕИК: *********, „Л.П.“ ЕООД,
с ЕИК: ****** и Р.Ж.Б., с ЕГН: **********,***,
че „В. П.“ ЕООД, със сегашно наименование „Р.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б.
дължат солидарно на „Р. /Б./“ ЕАД сумата
от 248 772,96 евро /двеста четиридесет и осем хиляди седемстотин
седемдесет и две евро и 96 евроцента/, представляваща незаплатена главница
по договор за банков кредит от 17.03.2008 г., последно изменен с Анекс № 8/29.12.2011
г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.11.2012 г. до окончателно изплащане, сумата от 2 326,72
евро /две хиляди триста двадесет и шест евро и 72 евроцента/, представляваща
наказателна лихва за периода от 20.10.2012 г. до 21.11.2012 г. и сумата от
5 568,38 евро /пет хиляди петстотин шестдесет и осем евро и 38 евроцента/,
представляваща редовна лихва за периода от 10.07.2012 г. до 19.10.2012 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1 003,06 евро /хиляда и три евро и
06 евроцента/, представляваща застрахователна премия като недоказан.
ОТХВЪЛЯ въведеното с отговора на исковата молба от ответниците
„В.П.“ ЕООД, със сегашно наименование „Р.П.“ ЕООД, с ЕИК: *********, „Л.П.“ ЕООД, с ЕИК: ****** и Р.Ж.Б., с ЕГН: **********,***, срещу „Р. /Б./“ ЕАД, с ЕИК: *********, с
адрес: гр. С., ул. „******“ № ****, възражение за прихващане със спорно вземане
в размер на 39 062,52 евро /тридесет и девет хиляди и шестдесет и две
евро и 52 евроцента/, представляваща недължимо платена сума за надвнесена
лихва по договор за кредит от 17.03.2008 г., последно изменен с Анекс №
8/29.12.2011 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „В.П.“ ЕООД,
със сегашно наименование „Р.П.“ ЕООД, с ЕИК: *********, „Л.П.“
ЕООД, с ЕИК: ****** и Р.Ж.Б., с
ЕГН: **********,***, да заплатят на „Р.
/Б./“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. С., ул. „******“ № ****, „Т.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. С.,
ул. „Я.“ № *, офис 2-3, сума в размер на
15 538,27 лева /петнадесет хиляди петстотин тридесет и осем лева и 27
стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 55482/2012 г. по описа на СРС, 36 състав и сума в размер на 10 336,92 лева /десет хиляди триста
тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/, направени разноски в
исковото производство, изчисление по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: