№ 79
гр. Пазарджик, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20215200500843 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят М. С. К., редовно призован не се явява. За него се явява адв.
В.Б., редовно упълномощен по делото.
Ответникът по въззивната жалба Г. СТ. Ш., не се явява, редовно
призован.
Постъпила е молба от адв.Г.В., пълномощник на Г. СТ. Ш. в която
твърди, че са уведомени редовно за днешното съдебно заседание. Моли да се
гледа делото в тяхно отсъствие. Оспорва въззивната жалба и поддържа
отговора на въззивната жалба. Няма възражение по доклада. Няма искане за
доказателства. Взема становище по съществото на спора.
Адв. Б. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
С Решение №260326/05.07.2021г.на РС – ........, постановено по гр.д.№
1406 / 2019 год. съдът е признал за установено по отношение на Г. СТ. Ш., с
ЕГН- **********, от гр. ........,, ул. ........, че автомобил марка ....... модел .......
сребрист с идентификационен номер ......... е собственост на М. С. К. с ЕГН -
********** от с. ...., община ....., област ..........
ОТХВЪРЛИЛ е иска да се осъди ответника Г. СТ. Ш., с ЕГН-
**********, от гр. ........,, ул. ........ да заплати на М. С. К. с ЕГН - **********
от с. ...., община ....., област ........., сума в размер на 5 000.00 лв. / пет хиляди
лева / представляваща пропуснати ползи за това, че ищецът е лишен от
правото си да ползва собствения си лек автомобил, марка ........ „ модел .......
считано от 01.09.2015 год. до завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от момента на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪДИЛ е Г. СТ. Ш., с ЕГН- **********, да заплати на М. С. К. с ЕГН
- ********** от с. ...., община ....., област ........., сума в размер на 1732,92 лв.
разноски по делото.
ОСЪДИЛ е М. С. К. с ЕГН - ********** от с. ...., община ..... да заплати
на Г. СТ. Ш., с ЕГН- ********** от гр. ........,, ул. ........, сумата от 1536лв.,
разноски по делото.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от адв. В.Б. - пълномощник на М. С. К., в отхвърлителната част.
Алтернативно се прави искане, ако въззивния съд приемете, че срока на
законната лихва започва да тече от момента на образуване на
първоинстанционното дело, то тогава моли законовата лихва да бъде
присъдена върху претендираната от него парична сума в размер на 5 000.00
лв. от момента на завеждане на първоинстанционното делото с дата
20.10.2019 год. до окончателното и изплащане. Твърди се, че частта от
решението, в което не е уважен иска представляващ пропуснати ползи от
страна на доверителя му в размер на 5 000 .00 лв. да ползва собствения си лек
автомобил марка ....... модел ....... сребрист го обжалва в законния срок, с
настоящата въззивна жалба. Изложени са подробни съображения за
неправилността на обжалваното решение.
Искането е да се отмени решението в обжалвана част, като в другата
част от решението бъде потвърдено и оставено в законна сила. Претендират
2
се разноски по представения списък по чл.80 от ГПК.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Г. СТ. Ш., чрез адв.Г.В.. Оспорва изцяло въззивната жалба на ......... К., като
неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и потвърди
решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски. Изложени са подробни съображения в отговора на въззивната
жалба.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Адв.Б. : - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба
и всичките изложени в нейна подкрепа доводи, относно частта в която РС
........ е отхвърлил предявения иск за пропуснати ползи. Имам доказателствено
искане, на основание чл.268 ал.2 от ГПК моля да се допусне до разпит един
свидетел при режим на довеждане, който водим, за да установим твърдените
от нас обстоятелства посочени във въззивната жалба. Във въззивната жалба
не сме направили това доказателствено искане, сега го правя в настоящата
инстанция. Ще установяваме факта, че доверителя ми не е могъл да се
разпорежда със своя собствен автомобил с което от определената дата, която
сме посочили, а именно 01.09.2015 год. същия има пропуснати ползи , тъй
като колата за която се води спора в настоящето съдебно производство е била
обявена предварително за продажба и за наше щастие лицето, което следваше
да купи настоящата кола е в България и би дало показания в такива насока.
Именно от тази гледна точка не съм направил исканията, тъй като не знаех с
изготвяне на въззивната жалба дали това лице ще бъде в България, за да може
да установим фактите и обстоятелствата които твърди, на база пропуснатите
ползи. В настоящето съдебно производство ще се установи и каква е
причината същия да не купи колата.
Съдът намина за неоснователно искането на пълномощника на
жалбоподателя адв. Б. за събиране нови доказателства пред въззивната
инстанция, тъй като искането е прекрудирано предвид разпоредбата на чл.266
ал.2 от ГПК. Страната е имала възможност да направи искането си пред РС,
като пред настоящата въззивна инстанция искането за събиране на нови
3
доказателства не е направено нито в хипотезата чл.266 ал.2 нито в т.2 от
ГПК, т.е страната не твърди нови обстоятелства, които не е могла да посочи
преди подаване на въззивната жалба, нито пък твърди нововъзникнали
обстоятелства след подаване на въззината жалба, които обосновават
основателността на искането и които са от значение за правилния изход на
спора. Текста на който се позовавана пълномощника на страната чл.268 ал.2
от ГПК не касае допускането на доказателства , а касае начинът по който да
се събират пред въззивната инстанция, т.е текста има процесуален характер, а
не материално правен характер, какъвто е характера на нормата на чл.266 от
ГПК. Не се навеждат данни за приложението на разпоредбата на чл.266 от
ГПК затова, че доказателственото искане е направено валидно пред РС и не е
допуснато, напротив, от данните по делото въззивната инстанция установи, че
доказателствените искания, които са направени от страните в
първоинстанционното производство са допуснати от РС, вкл. и исканите
гласни доказателства, разпитани са свидетели по делото така, че страната е
имала обективната процесуална възможност да събере това доказателство
пред РС. Преклузията на чл.266 от ГПК е налице, поради което съдът
намира, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Предвид на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Б. за събиране на гласни
доказателства в настоящето въззивно производство.
На основание чл.253 от ГПК ОПРЕДЕЛИНИЕТО не препядства
движението на делото и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция.
Адв.Б.: - Ув. Г-н съдия, не обърнахте внимание и искам отново на
насоча вниманието Ви и да обоснова направеното от мен искане, тъй като
основанието на което го искаме, може да сме сбъркали процесуалната връзка
с което трябва да се събира и реда по който трябва да протече събирането на
нови доказателства ,но както отбелязах свидетелят, който в настоящето
съдебно заседание водим е единствения важен свидетел, който при договорка
с доверителя ми е имал възможността и намерението да закупи лекия
автомобил, но същия не се е намирал в страната. Поради тази причина аз не
бих си позволил да направя искане, без да съм убеден, че същото лице което
е необходимо за установява на дадени обстоятелства ще се намира в страната
4
и поради тази причина правя в настоящето съдебно производство правя това
искане, тъй като същия се намира в страната и не разположение ,но след като
съдът приема, че изложеното от мен не отговаря на условията на чл.266 от
ГПК за нововъзникнали обстоятелства, не мога да направя нищо друго, освен
да се съобразя с мнението на съда, по повтарям, че ищеца го нямаше. Аз
подкрепял Вашата теза, че трябва да има принципи, трябва да има и закон с
който ние трябва да се съобразяваме в гражданския процес, точно в тази
насока.
Правя искане съдът да ревизира определението си. Пред РС не сме
направили искане за разпит на този свидетел. Лицето не е било тук и аз не
знаех ,че същия е имал намерение да купи автомобила. В процеса на делото
разбираме, че имаме свидетел която е имал реално намерение да купи
автомобила. След депозиране на въззивната жалба пред Вас разбрах ,че това
лице е имало уговорка с доверителя ми да купи автомобила. Разбрах за
договорката ,че това лице ще купува автомобила, след като съм депозирал
въззивната жалба. Разбрах това от доверителя ми, който си е знаел за тази
договорка, но не е ставало въпрос между нас. След като видяхме развитието
на делото той ми сподели ,че е има уговорка за закупуване на автомобила с
клиент. Смятам, че въззивната инстанция може да допусне такива неща ,
които не са ми били известни за воденето на делото пред първата инстанция и
сега стават достояние на съдебния състав.
Съдът след съвещание съдът намира, че няма основание да ревизира
определението си при условията на чл.263 от ГПК, тъй като както
пълномощника на страната установи в днешното съдебно заседание
уговорката за закупуване на процесния автомобил е съществувала в един
минал момент след изпращането на автомобила за Р България, т.е страната е
имала знанието за лицето, което ще закупува автомобила както уточни
пълномощника на страната, още преди подаването на исковата молба.
Обстоятелството, че този факт е станал известен на пълномощника на
страната след подаване на въззивната жалба, не е основание да се приеме, че
се касае за нови обстоятелства или нововъзникнали обстоятелства при
условията на чл.266 ал.2 от ГПК. Това обстоятелство е било известно на
страната още преди подаване на исковата молба, поради което страната е
имала процесуалната възможност да събере това доказателство още в
първоинстанционното производство. Незнанието на пълномощника на
5
страната по никакъв начин не реализира разпоредбата на чл.266 от ГПК, тъй
като се касае за факти в обективната действителност, а не факти, които са в
съзнанието на пълномощника на страната.
Предвид на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТАВЯ без уважени искането на адв.Б. за ревизия на определението на
съда при условията на чл.253 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно.
Адв. Б.: - Нямам нови доказателства. Представям списък на разноски по
чл.80 от ГПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представения от адв. Б. списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Б. : - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба и
отмените решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и
необосновано в отхвърлителната му част, с която е оставен без уважение
предявения от нас иск за пропуснати ползи в размер на 5 000 лв.. В другата
част, моля решението да бъде оставено в сила. Претендирам разноски по
представения списък на разноски по чл.80 от ГПК. Моля при евентуално
уважаване на искане да ни се присъди и законна лихва. Ако въззивния съд
приемете, че срока на законната лихва започва да тече от момента на
образуване на първоинстанционното дело, моля законовата лихва да бъде
присъдена върху претендираната парична сума в размер на 5 000.00 лв. от
момента на завеждане на първоинстанционното делото 20.10.2019 год., до
окончателното и изплащане.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
6
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7