№ 1285
гр. Варна, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.а
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100501834 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 46148/07.07.2022г., депозирана
от ТП-Варна на НОИ, представлявано от директора Д.С.А., с адм. адрес гр.
Варна, ул. „О.“ №6, срещу решение № 1963/17.06.2025г., постановено по гр.
дело № 1445/2022г. по описа на ВРС, XХI-ви състав, с което е прието за
установено по отношение на въззивника, че Х. Д. Х., ЕГН ********** от гр.
Варна, ж.к. М. бл.110, вх.6, ет.8, ап.127 за периода 01.10.1983г. - 31.12.1983г.,
както и за периода 01.01.1985г. – 31.12.1986г. е придобил трудов и
осигурителен стаж, като е полагал труд по трудов договор, при който е заемал
длъжността „шофьор на таксиметров автомобил“ при работодателя „Карет“
ЕООД, на пълен осем часов работен ден, с място на работа гр. Варна, на осн.
чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното
решение, постановено при неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че
представеното удостоверение обр. УП-17 изх. № 5510-03- 8/23.12.2021г.,
издадено от ТП-Варна на НОИ, удостоверява, че за периода от 1983г. до
1986г. ищецът е вписан в регистрите на работодателя, водени за премиални
възнаграждения. Счита, че това е така само за 1983г. и 1986г., но не и за
1984г. и 1985г. Намира, че неправилно, при липса на начало на писмено
1
доказателство по см. на чл.6, ал.1-3 от ЗУТОССР, първоинстанционният съд е
допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
П.И.П. и С.К.С.. Освен като недопустими, показанията на двамата свидетели
не са лично придобити и непосредствени за първия исков период
/01.10.1983г. – 31.12.1983г./, тъй като и двамата са започнали работа в
дружеството през 1984г. Моли за отмяна на постановеното решение и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР от Х. Д. Х. срещу ТД на НОИ – гр.
Варна за приемане за установено в отношенията между страните, че в
периода от 01.10.1983г. до 31.12.1983г., както и за периода от 01.01.1985г. до
31.12.1986г., ищецът е придобил трудов и осигурителен стаж, като е полагал
труд по трудов договор при работодателя „Карет“ ЕООД на длъжността
„шофьор на таксиметров автомобил“, на пълен осем часов работен ден, с
място на работа гр. Варна. В исковата молба се излагат твърдения, че през
процесните периоди ищецът е упражнявал труд при 8-часов работен ден по
ТПО при работодателя „Карет“ ЕООД. Посочва, че в предадената
документация на ликвидираното дружество в осигурителния архив на
ответника не се съдържат за изплатени трудови възнаграждения, а има данни
само за изплатени премиални възнаграждения за периода от 01.01.1985г. до
31.12.1986г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в
който е изразено становище за неоснователност на предявения иск.
С обжалваното решение предявеният положителен установителен иск е
изцяло уважен.
За да се произнесе, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща
допустимостта на установителните искове, в случая на иска по чл.1, ал.1, т.3
от ЗУТОССР, е наличието на правен интерес. За обосноваване на правния
интерес в чл.5, ал. 1 от ЗУТОССР е разписано изискване за представяне на
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
2
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите
са загубени или унищожени. Във втората алинея на същата разпоредба е
уредена хипотезата, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата
са му иззети по реда на инструкция на управителя на Националния
осигурителен институт, издадена на основание чл.5, ал.3 от КСО, да се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че
в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
Видно от удостоверение изх. № 5510-03-8/23.12.2021г. на ТП на НОИ -
Варна се сочи, че в осигурителния архив на Института липсват писмени
данни за положен от Х. Д. Х. трудов/осигурителен труд за 1985г. и за периода
от м.03.1991г. до м.12.1991г., за 1983г. и 1986г. лицето фигурира само във
ведомости за премиални възнаграждения при работодател „Карет“ ЕООД.
Удостовереното в представения документ обуславя извод за допустимост на
предявения иск по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР.
Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, в специалното
производство не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж. Тези доказателства трябва да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. В чл.6, ал. 2 от Закона са посочени какви могат да бъдат
тези писмените доказателства, като изброяването е примерно, а не
изчерпателно. Освен изброените в ал. 2-ра писмени доказателства такива
могат да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на
полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото
правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като
трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените
писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните
установяват или не вероятността на претендирания стаж /в този смисъл
Решение № 401 от 22.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 228/2015г., IV г. о./.
В конкретния казус, ищецът не е представил каквито и да е документи
по смисъла на ч.6, ал.1-3 от ЗУТОССР, а именно такива, които да установяват
вероятността на трудовия стаж. Както беше посочено по-горе, издаденото от
ТП на НОИ е относимо към допустимостта на иска. Същото не отговаря на
изискванията на чл.6, ал. 1, доколкото не е издадено от работодателя и по
време на полагане на претендирания стаж. Представените от ищеца трудови
книжки на двамата му свидетели съставляват доказателства по чл.6, ал.4 от
Закона и имат отношение към допустимостта на точно тези свидетели, които
биха били допустими едва при наличието на начало на писмено
доказателство. Изложеното обуславя извод за недопустимост на събраните по
делото гласни доказателства. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
нови доказателства.
Липсата на успешно проведено главно и пълно доказване от ищеца, че е
работил за посочения работодател през процесния период, както и работното
място, заеманата длъжност, продължителността на работния ден и начина на
3
заплащане на положения труд, обуславя извод за неоснователност на
предявения иск, който следва да бъде отхвърлен.
Като е основал решението си на недопустими гласни доказателства,
първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено.
Съгласно Тълкувателно решение 2/2015 от 06.06.2016г. на ОС на ГО, в
производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноските. Съобразно отправеното искане и изхода на
въззивното обжалване, на въззивната страна ТП на НОИ – Варна следва да се
присъдят разноските пред двете инстанции. Пред първата инстанция липсва
отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Такова
е направено пред въззивната инстанция и същото следва да се уважи, като на
страната се присъди сумата от 100 лв., основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.8 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1963/17.06.2025г., постановено по гр.
дело № 1445/2022г. по описа на ВРС, XХI-ви състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР от Х. Д. Х., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. бл.110, вх.6, ет.8,
ап.127 срещу ТП-Варна на НОИ, представлявано от директора Д.С.А., с адм.
адрес гр. Варна, ул. „О.“ №6, за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищецът е придобил трудов и осигурителен стаж за периода
01.10.1983г. - 31.12.1983г. и периода 01.01.1985г. – 31.12.1986г., като е
полагал труд по трудов договор при работодателя „Карет“ ЕООД, при който е
заемал длъжността „шофьор на таксиметров автомобил“, на пълен осем часов
работен ден, с място на работа гр. Варна.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. бл.110, вх.6,
ет.8, ап.127 да заплати на ТП – Варна на НОИ, с адм. адрес гр. Варна, ул. „О.“
№6, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 вр.чл.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4