№ 99
гр. Варна, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Д.а
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Маринела Г. Д.а Въззивно
гражданско дело № 20223000500196 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦАТА ИВ. Д. К. , редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. Ж.К., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Д. Р. ИВ. , редовно призована чрез попечителя й
Х.Д., не се явява, представлява се от адв. Д.Б., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Подадена е въззивна жалба от ИВ. Д. К. чрез адв. Ж.П. К. срещу решение
№ 356/22.03.2022 год по гр.д. № 20203100102223 на Окръжен съд Варна само
1
в частта, с която е осъдена да заплати законна лихва върху главниците,
считано от завеждането на иска до окончателното им изплащане. По
съображения, че не е станала причина за завеждане на делото и е признала
исковете още с отговора на исковата молба, въззивницата счита, че не следва
да дължи законна лихва и моли в тази част решението да бъде отменено, а
иска по чл. 86 от ЗЗД – отхвърлен.
В постъпилият писмен отговор от Д. Р. ИВ., действаща със съгласието
на попечителя й Х.Д., чрез адв. Б., е изразено становище за неоснователност
на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Не са направени доказателствени искания от страните.
АДВ. К.: Във връзка с доклада на съда искам да направя едно
уточнение: в определението на съда е посочено, че оспорваме решението „по
съображения, че доверителката ми не е станала причина за завеждане на
делото и е признала исковете още с отговора на исковата молба“. Това са
безспорни факти, но всъщност ние оспорваме / и това сме го развили във
въззивната жалба/ дължимостта на лихвите поради това, че е налице забава на
кредитора по чл. 95 от ЗЗД, която е свързана с това, че още от самото начало
кредитора не указва съдействие, даже пречи да изпълним задължението си, не
е посочена банкова сметка, по която можем да изпълним. В молбата е посочен
невъзможен начин на изпълнение, а освен това с цялостното си поведение, с
блокиране на дължимата сума в банкова сметка, с която ние вече не можем да
се разпореждаме въпреки желанието ни да платим, с нежеланието си да
сключим споразумение, ищцата през цялото време пречеше да изпълним
задължението си и това са всъщност нашите основания да смятаме, че не
дължим заплащането на лихвите.
Съдът приканва страните към сключване на спогодба.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, в предходната инстанция
доверителката ми направи отстъпка и не претендира разноските за завеждане
на делото, които не бяха малки, но това не се възприе като отстъп от
отсрещната страна. В отговор на това, което заяви колегата, искам да заявя
следното: на основание чл. 398 от ГПК той имаше възможност пред
първоинстанционния съд да поиска замяна на обезпечителната мярка – нещо,
което закона дава право на доверителката му да се възползва от нея. Той не е
2
поискал замяна на обезпечителната мярка, допусната от съда да освободи
банковите сметки и съответно да извърши плащане. Така че неговото
неправомерно поведение няма как да се вмени във вина на моята
доверителката. Освен това в исковата молба доверителката ми е посочила
начин на плащане чрез пощенски запис. Това е искала, това съм написала.
Имало е начини, по които ответната страна ако е искала да извърши плащане
е можела да го стори. Така че аргументите са просто неоснователни и с оглед
на това, че има задължителна за съдилищата практика на ВКС, че когато се
касае за иск за неоснователно обогатяване забавата на кредитора няма как да
се вмени в негова вина т.е. тези правила не са приложими към института на
неоснователното обогатяване – аз съм цитирала в отговора тази практика.
АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба с уточненията, които направих в
днешното съдебно заседание. Искам да направя последно уточнение във
връзка с въззивната жалба: възникна един факт след подаването на въззивната
жалба - впоследствие установих, че писмената защита по делото, която
представих в съдебно заседание след пледоарията си, е скопчана към
корицата по делото и изобщо съда не е имал предвид тази писмена защита, в
която аз развивам съображенията ми, което представлява много сериозно
процесуално нарушение. Във връзка със това скопчаване на писмената защита
към корицата, което беше установено след подаването на въззивната жалба,
Ви моля да бъде призован като свидетел секретаря на 9 състав на Варненския
окръжен съд Димитричка Георгиева, която да отговори на въпроса защо, кога
и по какъв начин й е било разпоредено да извади писмената защита от делото
и да я скопчее към корицата. Нямам други искания по доказателствата.
Представям списък на разноските и доказателства за плащането им.
АДВ. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските.
Правя възражение за прекомерност на размера на сторените от насрещната
страна разноски. По отношение на направеното доказателствено искане:
същото е неотносимо към настоящия спор още повече, че от наша страна не
се оспорва обстоятелството, че колегата е представил писмена защита пред
първоинстанционния съд. Мотивите на съда не бих могла да обвържа с
твърденията на това, че изобщо не е възприел защитата на ответната страна
още повече, че той го е посочил като процесуално нарушение. Не смятам, че
3
този факт кой и кога е скопчал защитата би следвало да бъде разглеждан от
настоящия състав. Моля да го оставите без уважение.
СЪДЪТ намира, че направеното в днешното съдебно заседание от
процесуалния представител на въззивницата искане за допускане на гласни
доказателства е неотносимо към предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на гласни
доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отмените
обжалваното от нас решение по гр. д. № 2223/2020г. в частта му, с която е
уважен иска по чл. 86 от ЗЗД. Моля да ни бъдат присъдени направените по
делото разноски. Във въззивната си жалба съм изложил аргументи за
неправилност на първоинстанционното решение, които моля да имате
предвид при постановяване на Вашето решение. В полза на нашите твърдения
е и практиката на ВКС /благодаря на колежката за едно от решенията, които е
представила/. Считаме, че тези решения от една страна са неотносими тъй
като те касаят доколко е приложима разпоредбата на чл. 83 от ЗЗД.
Обжалването на лихвите не е такъв иск. Съгласен съм с това, че чл. 83 от ЗЗД
не е приложим и ние в нашата въззивна жалба никъде не го споменаваме този
член. Нашите основания са за наличие на предпоставките и състава на чл. 95
от ЗЗД и в едно от решенията, които представи колежката, аз съм го цитирал,
е разгледан идентичен казус и дори е отхвърлен иск по чл. 51 от ЗЗД на
основание на това, че ищеца не е изпълнил задължението си за дължимо
поведение по отношение на ответника - казуса е идентичен с нашия и искът е
отхвърлен. Вземането на законна лихва възниква от фактически състав,
включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Това вземане е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на
4
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното
задължение. Следователно липсата на установен юридически факт,
установяващ един от елементите от фактическия състав на иска по чл. 86 от
ЗЗД – липса на дължимо поведение от ответницата, води до извод, че в
разглеждания случай не е налице основание да се търси обезщетение за
неизпълнение на парично задължение. От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че не е налице липса на дължимо
поведение от страна на доверителката ми. Тя с нейното поведение не е
станала причина и повод за завеждане на иска. С цялостното си поведение
доверителката ми винаги е желаела да върне исковата сума, но тя дори не
беше поканена, а сумата беше блокирана по нейна сметка. По отношение на
това, което твърди колежката и то многократно, че е можело да бъде
извършена замяна на обезпечение – такава за нас беше невъзможна поради
обективна невъзможност на доверителката ми тъй като тя не разполага нито
със средства, нито с имоти, с които да бъде извършена замяна на
обезпечението. Ние многократно искахме по някакъв начин да ни се даде
възможност да преведем дължимите средства по сметка на ищцата, но поради
поведението на ищцата и на нейния процесуален представител това беше
невъзможно. По отношение на това, което е посочено като начин на
изпълнение в исковата молба: първо не беше посочена банкова сметка
съобразно изискванията на ГПК, а беше посочен паричен запис. В писмената
си защита подробно съм развил и посочил основания защо сумата от
97 000лв. не може да бъде преведена с паричен запис – действащото в
момента законодателство не позволява това, както Закона за ограничаване на
плащанията в брой, така и Закона за мерките срещу изпирането на пари. В
писмената си защита съм развил и други основания доказващи твърденията
ни, че от страна на ищцата е осъществен състава на чл. 95 от ЗЗД – забава на
кредитора. Моля Ви като вземете предвид изложеното и писмената защита да
постановите решението си. Моля да ни бъдат присъдени разноски съобразно
представения списък. Представям писмена защита.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да оставите без
уважение въззивната жалба и да постановите решение, с което да потвърдите
решението на първоинстанционния съд в частта, в която се обжалва, като
правилно и законосъобразно. Моля Ви да имате предвид, че аз като
процесуален представител на моята доверителка, не съм извършила
5
неправомерни действия по отношение на искане на обезпечителна мярка, за
да гарантирам получаването на взетата от нея сума, както и съм изпълнила
задължението си да посоча в исковата молба начин на удовлетворяване,
какъвто тя е пожела. Моля колегата повече да престане да говори за
неправомерното поведение, което съм осъществила като процесуален
представител, защото за мен това е обидно. Моля да присъдите на
доверителката ми сторените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.44
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6