Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 15.05.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                                                                    

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 4103/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, вписана в ***с ЕГН *** ***, чрез упълномощения адвокат *** ***, с която срещу *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***,***, са предявени обективно и субективно съединени искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, състояща се от *** със застроена площ от *** кв.м с предназначение жилище, апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с ***ид. ч от стълбище, равняваща се на *** кв. м, изба в северозападната страна на сградата със застроена площ от *** кв.м, изба в югозападната страна на сградата със застроена площ от *** кв.м, ведно с ***ид. част от таванско помещение, равняващо се на *** кв. м, ведно със съответните ид. части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място със стар идентификатор *** в кв. *** по плана на града и за осъждане на *** и *** да предадат на ищцата владението върху описания по-горе имот, както и за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 21 000 лв. /двадесет и една хиляди лева/ – в равни части от по 10 500 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на така описаният имот за период от пет години назад, считано от предявяване настоящият иск (по 350 лв./месец), а именно от 11.10.2013 г. до 01.10.2018 г., ведно с лихвата за забава, начиная от предявяване на исковата молба – 11.10.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание *** е собственик на процесния недвижим имот, придобит по силата на сключен договор за покупко-продажба от *** г. Сочи се, че ответницата *** живее в имота без съгласие на ищцата, а вторият ответник е адресно регистриран на същия адрес, което дава основание на ищцата да смята, че също преимуществено се е установил и живее там. В тази връзка *** поканила двамата ответници да напуснат имота, като до сега това не е сторено. Ищцата претендира обезщетение за лишаване от ползването на собствения й имот за период от пет години назад, считано от предявяване на исковата молба, в размер на сумата от по 350 лв. на месец, като за общо 60 месеца дължимата от тях сума възлиза на 21 000 лв., която следва да бъде заплатена от ответниците в равни части по 10 500 лв. всеки един от тях.

Предвид поведението на *** – не освобождават процесния имот, като не заплащат и обезщетение за лишаването на ищцата от неговото пълноценно и ефективно ползване, дават основание на ищцата да търси реализиране правата си по съдебен ред.

 Сочи се също така, че вторият ответник има задължение към първата ответница да я издържа и гледа в т.ч. да й осигури жилище, което до сега не се изпълнява. Изложеното обосновава правният интерес на *** от настоящото производство.

След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК *** и *** са представили отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани. Ответниците оспорват изложените в исковата молба твърдения и настояват предявените искове да бъдат отхвърлени.

Според *** през *** г. двамата със съпруга й са дарили процесния недвижим имот на дъщеря си ***, която през *** г. го е продала на своята сестра – ищцата ***. През 1999 г. ответницата и съпругът й *** придобили правото на собственост върху втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. *** (в която сграда на първия етаж се ситуира и процесния имот), срещу задължение за издръжка и гледане спрямо прехвърлителите по договора – *** и *** (първият прехвърлител е брат на ***). В тази насока по делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение срещу задължения за издръжка и гледане № ***.

Ответницата сочи, че след смъртта на съпруга й вторият етаж на описаната жилищна сграда е необитаем, като същият имот е съсобствен между *** с 5/8 идеални части, и по 1/8 идеални части за всяко едно от нейните деца ***,  *** и ***. Според *** с прехвърлянето на имота от едната на другата й дъщеря – ищцата по делото, с възмездна сделка, не се променя характера на задълженията й към нея и факта на приетото дарение.

*** твърди, че ползва процесния имот със знанието и съгласието на нейната дъщеря ***, като последната трайно се е установила да живее в чужбина – ***. Посещенията й в *** са краткотрайни – за около две седмици през лятото, когато тя отсяда в недвижим имот, находящ се във вилна зона ***, който имот също е бил прехвърлен в полза на ищцата от ответницата и нейния съпруг.

Оспорват се и твърденията на ищцата, че е отправила предупреждение за напускане на имота, както и предявеният иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване по основание и размер.

*** оспорва предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан. Същият сочи, че от 13.03.2013 г. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***, който имот обитава и понастоящем. По отношение на процесния имот ответникът заявява, че единствено регистриран на посочения в исковата молба административен адрес, която регистрация датира от времето, когато цялото семейство – ищцата, нейната сестра *** и брат ответникът ***, както и техните родители ответницата *** и *** са живели в процесния имот. Ответникът заявява категорично, че никога не е живял през описания в исковата молба период в спорния имот, респ. не е накърнявал правата на ищцата по отношение на този имот.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че ищцата *** е дъщеря на ответницата *** и сестра на ответника ***.

На *** г. между ищцата, от една страна като купувач, и нейната еднокръвна и едноутробна сестра ***, от друга страна като продавач, е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в ***, с предмет: първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, състояща се от *** със застроена площ от *** кв.м с предназначение жилище, апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с ***ид. ч от стълбище, равняваща се на *** кв. м, изба в северозападната страна на сградата със застроена площ от *** кв.м, изба в югозападната страна на сградата със застроена площ от *** кв.м, ведно с ***ид. част от таванско помещение, равняващо се на *** кв. м, ведно със съответните ид. части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място със стар идентификатор *** в кв. *** по плана на града, срещу продажната цена от 40 000 лв., платими веднага (при сключване на договора) и в брой.

На 16.12.2005 г. *** и *** са прехвърлили на своя  *** *** идеална част от собствения си недвижим имот, находящ се в гр. *** ***, представляващ вилно място с площ от *** кв. м., респ. *** ***, ведно с построената в това видно място вилна сграда със застроена площ от *** кв. м и *** кв. м, поземлен имот с идентификатор *** срещу задължението на ответника да поеме цялостната издръжка и гледане на своите родители, докато са живи, като им предостави квартира, храна, отопление и грижи при болест и немощ. Договорът е сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение срещу задължения за издръжка и гледане № ***

С решение № 66 от 25.04.2014 г. по гр. дело № 600/2013 г. Балчишкият районен съд е отхвърлил предявения от *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** с адрес *** срещу ***, ЕГН *** и ***, ЕГН *** *** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между наследодателя на ищците ***, в качеството му на прехвърлител и ответника *** като преобретател договор оформен с нот. акт № *** за прехвърляне на *** ид. ч. от собственият си недвижим имот, представляващ видно място с площ от *** кв, м., респ. *** ***, ведно с построената в това видно място вилна сграда със застроена площ от *** кв. м и *** кв. м, поземлен имот с идентификатор ***, срещу задължението да поеме цялостната им издръжка и гледане докато са живи, като им предостави квартира, храна, отопление и грижи при болест и немощ, до размера на наследствената на ищците по закон част.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, като е изслушано и прието заключението на вещото лице ***. Според това заключение, изготвено след запознаване с доказателствата по делото и извършен оглед на имота, представляващ масивна жилищна сграда строена през *** г. в първа зона на града, която е напълно завършена, с изградена инфраструктура на района. Вещото лице е установило, че имотът се намира в близост до спирка на обществен транспорт, детска градина и училище, с недостатъчна търговска мрежа в района, както и че в жилището не са извършвани подобрени, освен тези при изграждането му. Сочи се, че сградата е с голям процент овехтяване, а жилището има нужда от ремонтни работи.

Дължимият месечен наем в.л. определило по метода на пазарните аналози, с оглед изчисляване наемната стойност на имота въз основа на пазарния наем на съпоставими обекти по обобщени показатели отчитайки специфичните особености на конкретния обект. Процедурите на метода позволяват на базата на т.н. пазарни множители да се достигне до оценка на пазарната стойност на наема на процесния обект. При определяне месечния наем използвах информация за пазарен наем на еталонните имоти. За определяне месечния наем на процесния имот в.л. използвало информация от *** и лична информация за отдаване под наем на апартаменти в района на процесното жилище. След извършване на проучването *** дава следното заключение: Размерът на обезщетението приравнено на месечния наем на процесния имот за периода 11.10.2013 г. – 01.10.2018 г. е 19 360 лв.

По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на водените от ищцата свидетели *** и ***, както на посочените от ответниците свидетели ***, *** и ***.

Предявеният иск за установяване правото на собственост на ищцата спрямо процесния имот и осъждане на ответниците да предадат владението върху него, черпи правото си основание от разпоредбата на чл. 108 от ЗС. Предявените искове са допустими, а разгледани по същество са частично основателни.

Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът на една вещ /имот/ може да я иска от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Касае за ревандикация, т.е. за иск, с който невладеещият собственик претендира от владеещият несобственик отстъпване на собствеността и предаването на владение на процесната вещ /имот/. Следователно, за да се уважи един такъв иск следва да се налице кумулативно и трите предпоставки на закона: ищецът да е собственик на имота, предмет на иска; имотът да е във владението или държанието на ответника и това владение, респ. държание да е без основание. Посочените предпоставки са налице по отношение на ***.

Въпреки изрично указаната й доказателствена тежест ответницата не проведе успешно доказване на процесуалната предпоставка, даваща й правото да владее или ползва вещта. Въведените възражения за учредено право на ползване върху имота в полза на ответницата не намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства.

С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че ищцата доказва правото си на собственост върху описания  в исковата молба недвижим имот, който към настоящия момент се владее и ползва от ответницата ***, която неоснователно отказва да предаде владението върху имота на ищцата, поради което предявеният срещу нея иск е основателен и доказан.

По отношение заявената претенция по чл. 108 от ЗС спрямо ответника *** не се доказа по делото наличието на посочената по-горе втора кумулативна предпоставка – ответникът да владее или държи собствения на ищцата недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, състояща се от *** със застроена площ от *** кв.м с предназначение жилище, апартамент.

От показанията на разпитаните по делото свидетели *** и *** не се установява по несъмнен и категоричен начин, че ответникът *** е владял и ползвал имот на ищцата през процесния период, включително и към настоящия момент.

Първата свидетелка категорично заявява, че имотът е обитаван единствено от майката на ищцата ***, като „***също не живее там, ... има друг апартамент”. *** разказва пред съда за чутото от ищцата ***, че ответникът обитава спорния имот, като свидетелката не пресъздава собствени (лични и непосредствени) впечатления от този факт. Същата единствено споделя, че *** живее в имота, както и че е виждала *** единствено да влиза в имота. Дали последният владее и ползва имота не може да се установи от посочената свидетелка, тъй като тя заявява, че не е влизала в жилището.

По отношение свидетелите, ангажирани от ответниците, същите са категорични и единодушни в своите показания, според които ответникът *** обитава заедно със своето семейство жилище, находящо се в гр. ***. Втората свидетелка – съпруга на ответника, чийто показания съдът обсъжда съобразно предписанието на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, без колебания заявява, че от 1999 г., когато са сключвали граждански брак с ***, живеят в жилището, находящо се на посочения по-горе административен адрес.

Обстоятелството, че адресната регистрация на *** е на адрес: ***, не е в подкрепа на извода, че ответникът обитава (владее, държи, ползва и пр.) жилищния имот, находящ се на този адрес.

В тази връзка следва да се има предвид, че по смисъла на чл. 89, ал. 1 от ЗГР адресът е еднозначно описание на мястото, където лицето живее или където получава кореспонденцията си, а постоянен е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението – чл. 93, ал. 1 от ЗГР, като постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление – чл. 93, ал. 5 от ЗГР.

В конкретния случай настоящият състав приема, че *** не живее на процесния постоянен адрес /предвид вписванията в Книгата на собствениците в жилищната сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. ***/ и фактите, които се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели (обсъдени по-горе), които съдът напълно кредитира като достоверни и безпристрастни/.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗГР, с която законодателят вменява като задължение на всяко лице, което подлежи на гражданска регистрация, да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по глава седма на ЗГР. Същевременно, ненадлежното изпълнението на това задължение, включително по отношение на заявяването на промяна, съответстваща на действителното фактическо положение, не следва да рефлектира върху правата на собственика на имота.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищцата е била на ясно с факта, че ответникът не пребивава на адреса, посочен в исковата молба, поради което в производството по гр. дело № 600/2013 г. пред Балчишкия районен съд, инициирано от *** и *** , като адрес на *** ***. Същият адрес е приет и от РС – гр. ***, като е вписан в мотивите и диспозитива на съдебния акт.

Изложените съображения налагат извода, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС по отношение на втория ответник е неоснователен в неговата осъдителна част, поради липсата на доказателства, обосноваващи категоричния извод, че *** владее или държи без правно основание собствения на ищцата недвижим имот, предмет на настоящото производство.

Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без основание, не включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на обезщетение има значение само за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.

Правото да получи обезщетение за това, че е лишен от ползване на собствен имот, ищцата черпи от собствеността си върху него. В Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ, според което в хипотезата на  чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е необходимо да има пряка причинно-следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а те да произтичат от един общ факт или от група факти, както и с безпротиворечивата практика на ВКС по приложението на  чл. 59 от ЗЗД: Решение № 42/10.07.2009 г. по т. д. № 587/2008 г. на ВКС, І т.отд.; Решение № 509/25.06.2009 г. по гр. дело № 142/2009 г. на ВКС, ІV гр.отд.; Решение № 55/28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., ІІІ г.отд.; Решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, се приема, че ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем, е без значение за иска по  чл. 59 от ЗЗД, чрез който не се търси връщане на добивите, включително и на гражданските плодове,получени вместо собственика (чл. 93 ЗС), а обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ. Посочената съдебна практика приема, че ако ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи от ползването на вещта, то е правно ирелевантно за иска по  чл. 59 от ЗЗД, ако е установено, че ответникът ползва вещта без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на вещта, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем, който би получил за спорния период.

За основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване – да е налице обогатяване, от една страна, обедняване, от друга страна, връзка между тях и липса на основание за имущественото разместване. Обогатяването при ползване на чужд имот според трайната съдебна практика се изразява в спестяването на средства за заплащане на наем за същия, ако беше ползван на възмездно основание. Респективно обедняването за собственика се състои в лишаването му от възможността да реализира приход от имота, чрез отдаването му под наем. От страна на ответниците не се доказа наличие на валидно правно основание за ползване на имота. На реализираното от тях обогатяване чрез спестяване на разход за плащане на наем кореспондира обедняването на ищеца, който пък е пропуснал да реализира приход от имота си. Това означава, че в случая са налице предпоставките по чл.59, ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците и искът е доказан по основание.

Що се отнася до размера на същия, съдът намира, че следва да възприеме изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която намира за обективна и компетентно изготвена, почиваща на знанията и опита на експерта. Ето защо съдът намира, че исковата претенция се явява доказана до претендирания от ищцата размер от 10 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на процесния имот през периода от 11.10.2013 г. до 01.10.2018 г.

Безспорно установено по делото е, че през целия горепосочен период спорния имот се е ползвал от първата ответница, която не е негов собственик. От лишаването й от възможността да ползва собствения си имот през този период ищцата е претърпяла вреди /пропуснати ползи/, а ответникът се е обогатил със сумата 10 500 лв. /определена в заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните/. Поради това и на основание чл. 59 от ЗЗД *** е длъжна да заплати на ищцата тази сума.

Неоснователно е възражението на ответницата, че предявеният иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е неоснователен, тъй като претенцията не била изискуема, защото до датата на подаване на исковата молба *** не е отправила покана до ответницата за заплащане на такова обезщетение. Покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имот законът изисква само в хипотезата на ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците /чл.31, ал.2 от ЗС/. В настоящата хипотеза, когато собствения на ищцата имот се ползват неоснователно от несобственик, се касае за безсрочно задължение /обезщетение при неоснователно обогатяване/, за настъпване на изискуемостта на което законът не изисква отправяне на покана от кредитора.

Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на претенцията по чл. 59 от ЗЗД по давност на основание чл. 111, б. „б” от ЗЗД в тригодишен срок поради следното: Претенцията по чл. 59 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор, нито претенция за периодични плащания, а за заплащане на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл.111, б.”б” или б.”в” от ЗЗД.

По отношение предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД срещу *** същият следва да бъде отхвърлен. Изложените по-горе съображения, обосноваващи извода за неоснователност на исковата претенция по чл. 108 от ЗС в нейната осъдителна част, са идентични с аргументите, обуславящи крайният правен извод на ДРС, поради което не следва да бъдат повторени.

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** ***, че *** с ЕГН *** *** е собственик на недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, състояща се от *** със застроена площ от *** кв.м с предназначение жилище, апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с ***ид. ч от стълбище, равняваща се на *** кв. м., изба в северозападната страна на сградата със застроена площ от *** кв.м, изба в югозападната страна на сградата със застроена площ от *** кв.м, ведно с ***ид. част от таванско помещение, равняващо се на *** кв. м, ведно със съответните ид. части от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място със стар идентификатор *** в кв. *** по плана на град Добрич, като

ОСЪЖДА *** с ЕГН *** ***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху описания по-горе недвижим имот на ***  с ЕГН *** ***.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за осъждане на ответника *** с ЕГН *** *** да предаде на ищцата *** с ЕГН *** *** владението върху процесния имот.

ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** да заплати на основание чл. 59 от ЗЗД на ***  с ЕГН *** *** сумата от 10 500 лв. /десет хиляди и петстотин лева/, представляваща дължимото за периода от 11.10.2013 г. до 01.10.2018 г. обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2018 г., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***  с ЕГН *** *** срещу *** с ЕГН *** *** иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 500 лв. /десет хиляди и петстотин лева/, представляваща дължимото за периода от 11.10.2013 г. до 01.10.2018 г. обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.10.2018 г., до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                 

 

                                                                                      

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: