Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр.
Кубрат, 18.10.2011 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кубратският
районен съд в публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
П. - ЕНЕВА
при участие на
секретаря В.Д. и в присъствието
на прокурора ……………… , като разгледа гр. дело № 516 по описа за 2011 година,
докладвано от Председателя, на основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс,
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА предявения от З.Ц.Г., ЕГН ********** ***, срещу Р.Б.К., ЕГН ********** ***, иск и
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителски права по отношение на малолетното дете Б.Р. Б., ЕГН **********, на
неговата майка – З.Ц.Г..
ПОСТАНОВЯВА
детето Б.Р.
Б. живее при майка си – З.Ц.Г. ***.
ОПРЕДЕЛЯ на Р.Б.К. режим за
поддържане на лични отношения с детето си Б.Р. Б., с право да го вижда и взема
всяка първа и трета събота от месеца от
10:00 часа до 16:00 часа, както и по 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Р.Б.К. да заплаща на детето
си Б.Р. Б. ежемесечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет) лева, считано от
15.08.2011 год. до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Р.Б.К. да заплати на детето
си Б.Р. Б. издръжка за минало време размер на 60.00 (шестдесет) лева месечно,
считано от 15.08.2010 год. до 15.08.2011 год.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане
на решението в сила.
ОСЪЖДА
Р.Б.К. да
заплати по сметка на РС - гр. Кубрат държавна такса по присъдената издръжка в
размер на 115.20 (сто и петнадесет лева, двадесет стот.) лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
с връчване на препис, пред ОС – гр. Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Д. П. – Енева
Мотиви към Решение № 106/ 18.10.2011 год. по гр.дело № 516/ 2011
год. по описа на РС – гр. Кубрат
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 149 и чл.143, ал.2 СК.
С исковата си молба З.Ц.Г., ЕГН ********** ***, като твърди, че са налице факти – родено от прекратено извънбрачно съжителство с ответника тяхно малолетно дете; системно неизпълнение на задължение по заплащане на издръжка, липса на лични контакти между бащата и детето, демонстриращи пълна незаинтересованост от страна на бащата към детето; моли съда да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на малолетния Б.Р. К., род.на *** год. с ЕГН **********; да определи постоянното му местоживеене при майката – З.Ц.Г., ЕГН ********** ***; да осъди бащата – ответник по делото, да заплаща за минало време: 1 година назад от датата на завеждането на исковата молба – 15.08.2011 год., и за в бъдеще – до промяна на обстоятелства, издръжка за детето в размер на 80.00 лева, месечно. Разноски по делото не претендира.
Ответникът – Р.Б.К., ЕГН ********** ***, е дал писмен отговор в срок и е направил доказателствени искания.Като приема претенциите за допустими, оспорва тяхната основателност. Оспорва верността на изложените в исковата молба обстоятелства, като възразява, че: 1/ е имал желание и е правил опити да поддържа отношения с детето, които обаче били препятствани от майката и нейните сродници; 2/ полагал е усилия да участва в издръжката и отглеждането на детето си, но не получил съдействие за това от страна на упражняващата родителските права по отношение на детето майка.Твърди, че за разлика от майката, която няма дом и живее при роднини, разполага със собствена къща – жилище, в с. Брестовене и добри условия за живот; не работи, но може да полага грижи за сина си, поради което не само претендира отхвърляне на предявения срещу него иск, а претендира насрещно на него да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете Б.Р. Б., а майката да бъде осъдена да заплаща за издръжката му ежемесечно по 60.00 лева. В случай, че съдът възложи упражняването на родителските права на майката, и определи детето да живее при нея, изразява съгласие да заплаща за издръжката му за в бъдеще по 60.00 лева месечно. Претендира да не бъде осъждан да заплаща издръжка за минало време.
Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са родители на детето Б.Р. К., род.на *** год. с ЕГН **********, видно от съставения за раждането му акт № 244/ 12.11.1999 год. на Община – Кубрат, чието съдържание е възпроизведено в приетите като доказателства по делото Удостоверение за раждане от *** год.
От събраните по делото гласни доказателства и извършеното от социалните служители анкетиране, изложено в Социален доклад изх. № ЗД 11-0045/ 04.10.2011 год. на Д „СП” – гр. Кубрат, се установи по несъмнен начин, че страните година след раждането на детето си Б., през есента на 2000 год., окончателно са преустановили съвместното си живеене на съпружески начала, след като ответницата напуснала общото им жилище, отвеждайки детето със себе си. Установила се да живее с детето в дома на родителите си в село Юпер, където продължава да живее и сега. Непосредствено след раздялата на партньорите, ответника посетил ищцата и детето в дома им в с. Юпер, но бил изгонен от нейните сродници, които заявили категоричното си нежелание той да поддържа отношения с детето или с неговата майка, поради различния им етнически произход. От тогава до сега бащата не е проявил интерес към детето – не се е срещал с него, не е осигурявал издръжка, не е изпращал подаръци.
От анкетирането и събраните по делото гласни доказателства се установи, че и двамата родители не работят по трудов договор и не реализират доходи, извън получаваните от майката социални помощи за деца, и получаваните и от двамата инцидентно пари от техни близки роднини, работещи извън страната.
Ищцата разпредяла финансовите си средства основно за издръжка на родените от нея три малолетни деца – Б., С. и Ц., съответно на 12, 9 и 2-годишна възраст. Няма заеми. Не употребява алкохол и наркотични вещества. Живее в недвижим имот, собствен на нейния баща, в който разполага с три стаи, сервизни помещения и кухня, обзаведени с основните вещи за бита, при добра хигиена; едната стая е обособена за детска, обзаведена с подходящи за него мебели – легло, бюро, масичка с телевизор, компютър; ползва се от помощта и грижите на своите сестри, както и на съжителстващия с нея на семейни начала С.М.Д. – баща на по-малките две деца. Лично и с тяхна помощ осигурявала отглеждането и издръжката на детето Б., което винаги било много добре облечено – с чисти дрехи, съобразени с възрастта му и подходящи за съответния сезон. Детето е ученик в 6-ти клас на ОУ „Св.Кл.Охридски” – с. Юпер и посещава редовно учебните занятия. С добро поведение и чувство за отговорност.
В подкрепа на фактите, твърдяни с исковата молба, и потвърдени от разпитания по делото свидетел, са и приложените към представеното по делото на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДетето Становище на Отдел “Закрила на детето” – гр. Кубрат, документи – медицинска и педагогическа характеристика. След извършено анкетиране, началникът на социалното учреждение изразява мнение, че майката съумява да осигури основните потребности на детето – подслон, храна, чисто и спретнато облекло, здравеопазване; разполага с дом, в който е осигурила нормални условия за живот и отглеждане на детето; осъществили са емоционална връзка – майка – дете.
Същевременно са установили, че рождения баща, макар и да афишира желание да се грижи за малолетния си син и да разполага със собствен жилищен имот, действително не е в състояние да поеме грижи за него – баща и дете не се познават изобщо; ответника живее сам, не работи и се ползва от финансовата помощ на собствените си пораснали три деца, родени от негов предходен брак. Съдът възприема желанието му за лекомислено афиширано и мотивирано от нежеланието му да заплаща за детето ежемесечна издръжка.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове, квалифицирани с правно основание чл.127 от СК, са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Малолетния Б.Р. Б. е роден от прекратено между родителите му фактическо съпружеско съжителство. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието му лично и непосредствено, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Разглеждайки го съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живее детето и ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на него, тъй като живеейки с майката, тя ще има нужда от това да е определена представителната й власт като родител.
Установи се по несъмнен начин, че ищцата е родителя, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето от есента на 2000 година. Майката е променила първоначално общите между нея и ответника планове и е решила да се установи да живее отделно от него, напускайки общото им жилище заедно с детето им. За времето от есента на 2000 год. до сега – м.10.2011 год., единствено тя е полагала грижи за отглеждането и издръжката му, а бащата – ответник, не е правил опити да установи контакт и да общува с него. Становището в полза на добрите родителски качества на ищцата, годността й да се справя с отглеждането и възпитанието на детето, изразено в свидетелските показания на нейния фамилен кръг, съдът кредитира. Установеното фактическо състояние следва да бъде регулирано по реда на СК, поради което съдът счита предявеният на основание чл.127, ал.2 от СК иск за основателен и доказан. На бащата съдът служебно следва да определи режим за поддържане на лични отношения с детето, давайки му право да го вижда и взема всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, както и по 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
Родителите дължат издръжка на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, гласи разпоредбата на чл.143, ал.2 СК.
В настоящият случай по безспорен начин е установено, че страните са родители на малолетното дете, родено от съвместното им съжителство. От качеството на родител произтича задължението на ответницата да осигурява и участва в издръжката му.
Ищцата, в качеството си на майка и законен представител, претендира за детето издръжка в размер на 80.00 лв., считано 1 година назад от датата на завеждане на исковата й молба, тъй като за това време тя единствено се грижи за неговото отглеждане и издръжка, до изменение на обстоятелствата.
Дължимият размер издръжка е в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Към момента Б. е навършил 11- годишна възраст и съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими не по – малко от 140.00 лева, съобразявайки се с обичайните нужди за съответната възраст от храна, облекло, обувки и пособия.
И двамата родители са работоспособни и се установи, че няма пречки да реализират ежемесечно доходи в размер на минималната за страната работна заплата от 270.00 лева.
Ищцата полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието както на детето Б., така и други 2 свои малолетни деца, а ответника се грижи за единствено за себе си.
И двамата родители в еднаква степен дължат на непълнолетните си деца издръжка. Имайки предвид възможностите на родителите и съобразявайки се с това, че майката е тази, която лично се грижи за отглеждането на детето им, съдът счита, че следва от необходимите на месец 140.00 лв. за издръжката на детето бащата да поеме 80.00 лева, а майката разликата от 60.00 лв. Този размер издръжка е изцяло във възможностите на ответника, който следва и може да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата от 270.00 лева, поради което е основателна претенцията на законния представител на детето им Б., той да бъде осъден да я заплаща за в бъдеще време, считано от датата на завеждане на иска - 15.08.2011 год. претендираната в размер на 80.00 лева ежемесечна издръжка.
За миналото време от една година преди завеждане на исковата молба ответника дължи на детето издръжка, която съдът определя в размер на 60.00 лева, съставляващи законовия минимум за този период – 1/ 4 от минималната за страната работна заплата от 240.00 лева.
Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Кубрат държавна такса върху уважения размер издръжки сумата 115.20 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.127 СК, съдът постанови своя акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Д. П. - Енева