№ 706
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20231100602680 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл.250, ал.4 от НПК.
С разпореждане от 04.01.2023г., постановено по НЧХД № 12 519/ 2022г. по
описа на СРС, НО, 96 състав, съдията – докладчик е прекратил наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81,
ал. 1 НПК, приемайки, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1, изр.1
НПК.
От така постановеното разпореждане е останал недоволен тъжителя И. Р., който
го обжалва, считайки го за незаконосъобразно. С въззивната частна жалба се изтъкват
оплаквания, отнасящи се до неправилността и необосноваността на
първоинстанционния съдебен акт. Тъжителят счита, че е изпълнил коректно дадените
му указания от ссътава на СРС, като в конкретния случай за тъжителя е било
невъзможно да посочи „ дата и период“ на извършване на инкриминираното деяние,
респ. даденото му указание в тази насока е било реално неизпълнимо. Прави се искане
за отмяна на първоинстанционния прекратителен акт и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия на СРС.
В съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител И. Р. -
адв. И. Ш. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, заявявайки че
инкриминираните изрази се съдържат в доклад, изготвен от чужда юрисдикция и в
който не се съдържат данни за периода на извършването им.
1
Частният тъжител Р. поддържа доводите на повереки си и не изтъква собствени
аргументи.
Подс. И. не се явява пред въззивния съд. Представлява се от двамата защитници
– адв. К. и адв. К., които пледират за потвърждаване на първоистанционния акт.
НЧХД № 12 519/ 2022г. по описа на СРС, НО, 96 състав е образувано по тъжба
на И. Р. срещу Д. И., излагайки фактически твърдения, че в хода на гр.д. №55329/20г.
по описа на СРС (молба-уточнение с вх. № 270935/06.12.2022 г.) е узнал на
08.04.2022г., че в доклад на съда в Страсбург подс. И. е заявила невярното позорно
обстоятелство, че е „ алкохолик“, казан пред социален инспектор Е.Д., изготвила
социален доклад във връзка с постъпила съдебна поръчка от СРС до компетентните
власти във Франция. С разпореждане от 09.10.2022г. СРС е дал указания на тъжителя
да конкретизира време, място и начин на разпространение на думите, което му е било
връчено на 30.11.2023г. В посочената молба-уточнение с вх. № 270935/06.12.2022 г. и
в изпълнение на указанията на съда тъжителят Р. не е изпълнил горните указания, като
е посочил единствено датата на узнаването на невярното твърдение.
Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане на съдията-
докладчик от СРС за прекратяване на наказателното производство по делото на осн.
чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 НПК е правилно, респ.
депозираната срещу него жалба от тъжителя И. Р. е неоснователна.
На първо място следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 250, ал.1,т.1 от
НПК въвежда като правомощие ( право и задължение) именно на съдията – докладчик
да извърши проверка дали твърденията, въведени в тъжбата, могат да обосноват
съставомерност на описаното поведение. Това правомощие е предвидено с оглед
ненужното разходване на време, средства и усилия от съда и страните по делото когато
дори всички описани обстоятелства се окажат верни, то изходът му би бил единствено
постановяването на оправдателна присъда. Проверката е изцяло правна и се основава
единствено и само на прочита на съответния акт (тъжба, съответно допълнение към
нея) и въведените в него твърдения. В този смисъл именно съдията – докладчик е
лицето, призвано да осъществи посочения контрол - да извърши правен анализ на
твърденията на тъжителя – било като насрочи делото за разглеждане по реда на чл.252,
ал.4 от НПК или пък упражни правомощията си, визирани в чл.250, ал.1 от НПК.
На следващо място и пред скоби следва да бъде посочено, че престъплението
като явление от обективната действителност се характеризира субект – деец и
обективни параметри, детерминиращи го по време, място, обект и предмет на
посегателство. Законодателят е предвидил като изискване към тъжителя акта, въз
основа на който се образува съдебно производство да съдържа определени реквизити,
описващи твърдяното престъпление именно поради изискването деянието да бъде
отграничено по време, място, лица и предмет от другите явления от обективната
2
действителност, т.е. то да бъде индивидуализирано с посочените по-горе белези. От
друга страна тъжбата е единствения способ за сезиране на съда с твърдения за
извършено престъпление, преследвано по частно-правен ред и тъжбата е единствения
акт, с който се определя предмета на делото (фактите и правната им квалификация ), а
оттам и предмета на доказване по него. Следва извод, че за да изпълни основното си
предназначение, тъжбата следва да съдържа твърдения относно всички белези на
престъплението (посочени по-горе), за да бъде гарантирано правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице, иманентен компонент от което е да
научи в какво точно престъпление се обвинява (чл.55,ал.1,пр.1 НПК).
В случая, в изпълнение на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, тъжителят И. Р.
е посочил факти ( квалификацията им е правомощие на съда и дадената такава от
тъжителя не е обвързваща), от които следва извод, че в първоначалната тъжба и
допълнението към нея от 06.12.2022 г., се описват твърдения, с насоченост към
доброто му име ( според тъжителя) от подс. И.. Липсва обаче съществен реквизит на
твърдяното престъпление – датата ( или поне приблизителния период) на неговото
извършване и неговото място. Както бе посочено по – горе темпоралната и
териториална обособеност на твърдяното престъпление е задължителен реквизит на
тъжбата, тъй като времето на извършването на престъплението е свързано от закона от
една страна с правни последици ( напр. изтичане на давността за наказателно
преследване), а от друга – се явява компонент от правото на защита на подсъдимия да
науки в какво точно престъпление се обвинява, че е извършил. В този смисъл и без
конкретизиране на дата ( период) на извършване на престъплението е невъзможно да
се детерминира предметът на доказване по делото и би се нарушило съществено
правото на защита на подсъдимия. Поради това и констатацията на СРС, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1, изр.1 от НПК и въпреки дадените указания за
отстраняване на нередовността й, същите не са изпълнени, се явява правилна. В този
аспект е налице прекратително основание по чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 от
НПК, поради което разпореждането следва да бъде изцяло потвърдено.
Поради процесуалната и материална законосъобразност на обжалвания акт,
същият следва да бъде потвърден в неговата цялост.
Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдията – докладчик от 04.01.2023г.,
постановено по НЧХД № 12 519/ 2022г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 96 състав, с което е прекратено наказателното производство по
делото.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4