О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МЛ. С. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванов
въззивно гражданско дело № 1289
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 265262/03.09.2020 г., подадена от „Електроразпределение
Север“ АД, чрез адв. Н.Г., с искане да бъде изменено в частта за разноските
Решение № 260465/26.08.2020 г. по настоящото дело. Молителят сочи, че присъдените в негова полза разноски за първа
инстанция следва да бъдат съобразени с минималните размери, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения като върху този размер следва да бъде начислен ДДС,
съгласно §2а от ДР
на Наредба № 1/09.07.2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна П.И.М. не изразява становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските
е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Таурс – Е, подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение № 1459/18.03.2020 год., постановено по
гр. дело № 13904/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено
в
отношенията между страните, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищцата П.И.М. ЕГН ********** *** не дължи на ответника „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със
седалище гр. Варна сумата от 5706, 04 лева, начислена като корекция от
ответното дружество за обект, находящ се на адрес ***, за периода от
6.09.2016г. до 21.05.2019г. по издадена фактура №№**********/31.07.2019г. за
клиентски №********** и абонатен №**********.
С Решение № 260465/26.08.2020 г. съставът
на ВОС е
отменил обжалвания първоинстанционен съдебен акт
и вместо това е отхвърлил предявения от П.И.М. срещу „Електроразпределение север“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата П.И.М. не дължи на ответника „Електроразпределение
север“ АД, ЕИК *********, сумата от 5706,04 лева, представляваща стойност на начислено
количество електрическа енергия за периода 06.09.2016 год. – 21.05.2019 год. за
обект на потребление, находящ се в ***, с аб. №
**********, за която сума е издадена фактура с № **********/31.07.2019 год.
В резултат на това произнасяне в полза на „Електроразпределение
север“ АД, ЕИК *********, са присъдени
разноски за двете инстанции в размер на 2340,12 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В първоинстанционното производство материалният интерес,
който е защитавала ответната страна възлиза на 5706,04 лева. Възнаграждението за процесуално
представителство от един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза в размер на 620,00 лева, като съдът е преценил, че
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в този размер, съобразно
направеното пред първа инстанция възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
При преценка размера на дължимите разноски за първа
инстанция, съдът не е съобразил, че въззивната страна е възложила процесуалното
си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради
което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, поради което към присъдения
адвокатски хонорар следва да бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на 124
лева.
Настоящият състав на ВОС приема, че на въззивната страна „Електроразпределение
Север“ АД следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции,
които възлизат в общ размер на 2464,12 лева. С въззивното решение са присъдени разноски в размер
на 2340,12 лева, поради което следва да бъде присъдена в полза на въззивната
страната разликата между пълния размер на дължимите разноски и присъдените
такива, възлизаща на 124 лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението
следва да се измени в частта за разноските.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от
ГПК, Решение № 260465/26.08.2020 г., постановено по в. гр.
дело № 1289/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
ОСЪЖДА П.И.М.
ЕГН ********** *** да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Е, допълнитено сума в размер на 124 лева (сто
двадесет и четири лева), представляваща разликата между присъдените с Решение №
260465/26.08.2020 г. разноски в размер на 2340, 12 лева до пълния размер на дължимите такива
за производствата пред ВРС и ВОС 2464,12 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.