Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 07.12.2016г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осемнадесети
ноември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1677/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 341 от ГПК, вр. чл. 34 от ЗС и чл. 69 от ЗН, и по чл. 76 от ЗН.
Производството е образувано по искова
молба на К.Р.П., Н.Р.Д. и С.Н.М., в която се излагат
твърдения, че с ответника И.Н.Д. са наследници на * *. Изтъква се, че
общият наследодател на страните е придобил по давност и наследяване правото на
собственост спрямо недвижим имот, намиращ се в *, ********* *. Твърди се, че
след смъртта на *, по отношение на имота е възникнала съсобственост между
децата му от * И.Д. и * Д., детето му * С.М. и преживелия съпруг * Р. при равни
права за всеки един от тях. Навеждат се доводи, че след смъртта на * Р.,
притежаваната * идеална част е наследена от С.М., а след смъртта на * Д.
притежаваните от него права са наследени от К.П. и Н.Д..
Ищците твърдят, че след смъртта на общия наследодател са продължили да ползват
съсобствения имот и да заплащат дължимите данъци за него. Изтъква се, че през
2015г. същите са установили, че на 17.12.2014г. ответникът И.Д. се е
снабдил с констативен нотариален акт относно правото на собственост спрямо
имота, а на 23.12.2014г. заедно със * А.Д. са сключили договор за продажбата му
на * Р.Н.. Ищците твърдят, че ответникът И.Д. е владял имота само в обема на
притежаваните от него права и не е завладял притежаваните от тях идеални части
от правото на собственост. Навеждат се доводи, че общият наследодател на
страните е притежавал и недвижим имот в *, поради което разпоредителната сделка
от 23.12.2014г. е относително недействителна по отношение на ищците. С оглед
гореизложеното се отправят искания за постановяване на решение, с което процесният
имот да бъде допуснат до делба при квоти от по 1/8 идеална част за ищците К.П.
и Н.Д., 4/8 идеални части за ищеца С.М. и 2/8 идеални части за ответника И.Д.,
да се признае за относително недействително по отношение на ищците
разпореждането с имота, обективирано в сключения между ответниците договор за
продажба от 23.12.2014г. и да се отмени горепосочения констативен нотариален
акт в частта относно 6/8 идеални части от имота.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят
отговор, в който оспорват предявените искове. Изтъкват, че след смъртта на общия наследодател единствено
ответникът И.Д. е продължил необезпокоявано и непрекъснато да упражнява
фактическа власт спрямо имота като е завладял и частите на другите наследници с
намерението да стане техен собственик. Твърди се, че ищците са знаели за тези
действия и не са се противопоставили, поради което упражняваното от ответника
непрекъснато владение на целия имот в продължение на повече от 10 години го е
направило негов едноличен собственик. С оглед гореизложеното, ответниците
считат че по отношение на имота не е налице съсобственост, поради което
отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Процесният
имот е *********. По отношение на имота * упражнявал фактическа власт и го държал
като свой от 1945г. до смъртта си на *, като в разписния лист към плана на * е
записан като негов собственик. След сключване на ** * заживял преимуществено в
построената от него къща в *, която заедно с процесния имот е част от неговото
наследство. Същият оставил за свои наследници по закон деца от * - * Н.Д. -
починал на ***** и И.Н.Д., дете * С.Н.М. и съпругата * *********. След смъртта
на общия си наследодател, * Д. и И.Д. продължили да упражняват фактическа власт
спрямо имота, който се ползвал като вилен, а С.М. и нейната майка престанали да
го посещават. * Д. оставил за свои наследници по закон децата К.Р.П. и Н.Р.Д.,
и съпругата **********. Наследниците на * Д. и ******** продължили да
стопанисват съвместно имота и разпределили ползването му като К.П., Н.Д. и И.Д.
ползвали стая на първия и на втория етаж от къщата и половината от дворното
място, а И.Д. ползвал стая на втория етаж от къщата, останалата половина от
дворното място и изградения в него гараж. От съвкупния анализ на събраните по
делото гласни доказателства се установява, че между съсобствениците не са
възниквали спорове относно собствеността на имота, който до 2014г. е деклариран
пред ********** като обща тяхна собственост. На
17.12.2014г. И.Д. подал молба до нотариус във връзка с провеждане на
процедура по издаване на констативен нотариален акт за собственост на дворното
място и построената в него къща. След извършена обстоятелствена проверка и
преценка на представените от ответника писмени доказателства, нотариусът
констатирал, че той е придобил по давност и наследяване правото на собственост
спрямо имота, в резултат на което на 17.12.2014г. издал констативен нотариален
за собственост на недвижим имот *********. На 23.12.2014г. горепосоченият
ответник и * в качеството на продавачи сключили със *
Р.Н. в качеството на купувач договор за продажба относно процесния имот,
обективиран в нотариален акт ************.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният
имот е придобит по давност от * с оглед осъщественото от него непрекъснато
владение в срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС. След смъртта на наследодателя и на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, между децата му * Д., И.Д., С.М. и
преживелия съпруг * Р. е възникнала съсобственост по отношение на имота при
равни права от по 1/4 идеална част. След смъртта на * Д., на основание чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН притежаваните от него права са придобити от ищците К.П.
и Н.Д., и от преживелия съпруг И.Д.. След смъртта на последната, нейните права
са придобити от горепосочените ищци като същите са станали собственици на по
1/8 идеална част от имота. На основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, правата на * Р.
спрямо имота са придобити от С.М. като ******** собственик на 4/8 идеални
части. От гореизложеното е видно, че основанието на което от * ответникът И.Д.
е започнал да упражнява фактическа власт спрямо процесния имот се основава на
наследствено правоприемство като към момента на приемане на наследството той се
явява съсобственик и съвладелец на дворното място и на построената в него къща.
В това си качество той е владелец на собствената си идеална част и държател на
идеалните части на останалите сънаследници, което води до неприложимост на
презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между сънаследниците. При това
положение, за да придобие по давност идеалните части от правото на собственост
на останалите съсобственици ответникът е следвало да докаже, че е превърнал с
едностранните си действия държанието им във владение. Тези действия следва да
бъдат от такова естество, че недвусмислено да показват отричане владението на
останалите съсобственици, което да е доведено до тяхното знание или
завладяването на идеалните им части да бъде манифестирано пред тях. Освен това,
фактическото положение изразяващо намерението на ответника да държи като свои
идеалните части на другите съсобствениците е следвало да продължи явно,
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години, за да доведе до
придобиването им по давност. От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че И.Д. не е извършил такива действия нито спрямо К.П. и Н.Д.,
с които съвместно е ползвал имота, нито спрямо С.М., ****** години не го е
ползвала. В случая е ирелевантно субективното отношение на ответника след като неговото
намерение за своене на идеалните части на другите съсобственици не е доведено
до тяхното знание. Следва да бъде посочено, че дори и да беше установено, че
имотът е ползван само от И.Д., тези негови действия не доказват намерение за
своене и съответно противопоставяне на останалите сънаследници, защото представляват
актове на обикновено управление на обща вещ, които на основание чл. 31 от ЗС
могат законосъобразно да се извършват от всеки един от съсобствениците. По
делото липсват доказателства И.Д. да е заплащал и данъците на ищците по
отношение на имота. В тази връзка следва да бъде посочено, че плащането на
данъци също не обективира намерение за своене с оглед възможността по чл. 30,
ал. 3 от ЗС да се претендират от останалите съсобственици извършените разходи
съобразно дела им. С
оглед гореизложеното се достига до извода, че ответникът И.Д. е държател, а не
владелец по отношение на притежаваните от ищците идеални части от правото на
собственост спрямо имота, поради което не са възникнали и предпоставките за
придобиването им по давност по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗС и за последващото им
прехвърляне в патримониума на ответника Р.Н. чрез извършената на
23.12.2014г разпоредителна сделка. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от
06.08.2012г. на ОСГК по тълк. д. №1/2012г., решение №239 от 29.05.1996г. по гр.
д. №91/1996г. на I г. о., решение №270 от 20.05.2010г. по гр. д. №1162/2009г. на II г. о., решение №110 от 20.03.2012г. по гр. д. №870/2011г. на II г. о. и решение №8 от 19.02.2014г. по гр. д. №5109/2013г. на II г. о. След като съсобствеността
спрямо имота е възникнала от наследяване и с продажбата от 23.12.2014г. е извършено разпореждане
само от един сънаследник в полза на трето лице с наследствена вещ, която не
изчерпва наследството предвид наличието на друг наследствен имот, на основание
чл. 76 от ЗН сделката се явява относително недействителна по отношение на
неучаствалите при извършването й сънаследници. От гореизложеното се достига до
извода, че предявените искове
по чл. 76 от ЗН са основателни и следва да бъдат уважени. С оглед уважаване на
горепосочените искове, искът за прекратяване на съсобствеността по
отношение на процесния имот чрез делба също се явява основателен и следва да
бъде уважен при права от 1/8 идеална част за К.П., 1/8 идеална част за Н.Д.,
4/8 идеални части за С.М. и 2/8 идеални част за И.Д..
С
оглед уважаването на иска за делба, искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна
на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот *********, се
явява основателно и следва да бъде уважено за 6/8 /шест
осми/
идеални части от правото на собственост спрямо процесния имот.
При
този изход на делото претенцията на ответниците за присъждане на разноски е
неоснователна. Ищците не са направили искане за присъждане на разноски за
претенциите си по чл. 76 от ЗН, поради което съдът не следва да се произнася в
тази насока.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на
основание чл. 76 от ЗН, по отношение на К.Р.П. с ЕГН: ********** ***, Н.Р.Д. с
ЕГН: ********** *** и С.Н.М. с ЕГН: ********** ***, договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 23.12.2014г., обективиран в нотариален акт **********, с
който И.Н.Д. с ЕГН: ********** *** и А.Д.Д. с ЕГН: **********
***, са продали на Р.И.Н. с ЕГН: ********** ***,
недвижим имот в ************.
ДОПУСКА да
се извърши съдебна делба между К.Р.П. с ЕГН: ********** ***, Н.Р.Д. с ЕГН: **********
***, С.Н.М. с ЕГН: ********** *** и И.Н.Д. с ЕГН: ********** ***, на недвижим имот в *, ******************.
Имотът се допуска до делба при следните квоти: 1/8 /една осма/
идеална част за К.Р.П., 1/8 /една осма/
идеална част за Н.Р.Д., 4/8 /четири осми/ идеални части за С.Н.М. и 2/8 /две осми/ идеални част за И.Н.Д..
ОТМЕНЯ, на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот
***********, в частта относно 6/8 /шест осми/ идеални части от правото на собственост спрямо недвижим
имот в *, ***************.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: