№ 1302
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100901275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба с вх. номер 44064/12.07.2022 г. депозирана от молителя –
„А.Ф.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. Петрич, ул. ****, с
която се иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско
дружество - „А.К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
кв. „Драгалевци“, ул. ****, на основание - неплатежоспособност.
Дружеството-молител навежда фактически твърдения, че в периода от 18.12.2020 г.
до 26.02.2021 г. е извършвало доставки на стоки в полза на ответния търговец, като за
тези стопански операции са били издадени 10 броя фактури, като общата стойност на
така доставените и подлежащи на заплащане от купувача стоки възлизала на 2 022,40
лв. Подчертава се, че стоките са били приети от купувача без същият да има забележки
за техни недостатъци, но не последвало изпълнение на възникналото за същия
насрещно задължение да заплати тяхната продажна цена. Допълва се, че провокиран от
това бездействие на длъжника си молителят е инициирал обезпечително производство
по реда на чл. 390 ГПК, като след позитивно определение на РС- Петрич е образувал
изпълнителен процес срещу „А.К.” ЕООД, но последвал безрезултатен опит за
прилагане на обезпечителни мерки запор на вземания по банкови сметки, тъй като
постъпили отговори, че средствата по тези сметки са недостатъчни за да покрият
обезпечените вземания. Преценявайки това обстоятелство молителят достига до извод,
че длъжникът му е в обективна невъзможност да изпълнява своите изискуеми парични
задължения чрез имуществото с което разполага, а това означавало, че същия е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В обобщение „А.Ф.К.“ ООД иска от
съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което спрямо „А.К.” ЕООД, ЕИК
**** да бъде открито производство по несъстоятелност, като е определи начална дата
на неплатежоспособността, да бъде назначен временен синдик /посочва се конкретен
такъв/, съответно да бъде наложена обща възбрана и запор върху цялото имущество на
длъжника. Отправя се и претенция за присъждане на разноски.
Ответникът по молбата не взема становище по нея, както и не взема участие в
1
проведените по делото открити съдебни заседания.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник по молбата – „А.К.“ ЕООД, е капиталово търговско
дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което към депозирането й, е с
регистриран капитал от 100 лева, изцяло внесен към момента на учредяването му.
Дружеството е учредено през м. 09.2020 г.
Съгласно представените от молителя десет броя фактури издадени в периода от
18.12.2020 г. до 26.02.2021 г. се констатира извършването на доставки на хранителни
стоки от „А.Ф.К.“ ООД в полза на „А.К.“ ЕООД, както следва : на 18.12.2020 г.
доставка на стойност от 41,03 лв.; на 22.12.2020 г. доставка на стойност 126,00 лв.; на
04.01.2021 г. доставка на стойност от 443,42 лв.; на 08.01.2021 г. доставка на стойност
от 184,03 лв.; на 20.01.2021 г. доставка на стойност от 268,42 лв.; на 12.02.2021 г.
доставка на стойност от 44,12 лв.; на 16.02.2021 г. доставка на стойност от 174,31 лв.,
на 16.02.2021 г. втора доставка на стойност от 56,41 лв.; на 17.02.2021 г. доставка на
стойност от 34,75 лв.; и на 26.02.2021 г. доставка на стойност от 649,91 лв. Всяка една
от фактурите е подписана от представител на получателя, което означава, че отразената
в нея стопанска операция е осъществена, като упоменатите стоки на съответните
единични цени са били доставени на дружеството-получател. В съдържанието на всяка
фактура е упоменато и основанието, на което тя се издава, а именно - продажба. Във
фактурите не е посочен падеж на плащане на сумите по тях.
Видно от служебно изготвена справка за отдалечен достъп до информация
съхраняваща се във всички служби по вписванията на територията на цялата страна,
която е актуална към 14.07.2022 г., се установява, че „А.К.“ ЕООД не е вписано като
носител на вещни права по отношение на недвижими имоти за периода от 01.01.1991 г.
до 14.07.2012 г.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в
централизираната база на АИС-КАТ към 27.07.2022 г. не са налице данни – „А.К.“
ЕООД да е регистрирано като собственик на пътни превозни средства.
Служебно е изискана и събрана информация с налагане на обезпечителни мерки
спрямо имуществото на ответника - „А.К.“ ЕООД, като според ПНОМ издадено на
01.11.2021 г. публичен изпълнител при ТД на НАП-София в рамките на образувано
изпълнително дело № 842/2021 г. за обезпечаване събирането на публично задължение
в общ размер на 6 733,08 лв. е налочил запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху
налични и постъпващи суми по платежни сметки, открито при доставчик на платежни
услуги в ТД /доставчик на платежни услуги/ „Централна кооперативна банка“ АД.
Отново след изискване от НАП по делото са постъпили подаваните от ответното
дружество пред приходната агенция годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за
данъчните години – 2020 и 2021.
Във връзка с образувано от молителя срещу ответника изпълнително дело по повод
на приведена в изпълнение обезпечителна заповед по делото е приобщена справка
издадена от ЧСИ-В.М. в рамките на и.д. № 209/2022 г., в която е поместена
информация, че към датата – 29.06.2022 г. след изпратени запорни съобщения за
налагане на запори върху банкови сметки с титуляр „А.К.“ ЕООД, от „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД, „Банка ДСК“ АД, „ОББ“АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД са получени отговори, че дружеството не е
2
техен клиент и не поддържа банкови сметки.
Сред доказателствата приобщени по делото е и удостоверение издадено от ЦРОЗ
при МП, от което се черпи информация, че по партидата на „А.К.“ ЕООД на 31.08.2022
г. е постановено служебно вписване на запор на имущество по чл. 4 от ЗОЗ.
Видно от приети по делото експертни заключения, които са изготвени в резултат на
допуснати основна и допълнителна СФИЕ по искане на молителя, и които съдът
кредитира, доколкото са резултат от компетентно приложение на специални знания и
всеобхватен и задълбочен документален анализ се констатира следното : дружеството -
„А.К.“ ЕООД започва търговската си дейност през м.09.2020 г., като за по-малко от 4
месеца генерира приходи от нея в размер на 18 хил. лв. Този показател градира
значително през следващата 2021 г., когато реализираните приходи достигат до
стойност от 92 хил. лв. Същевременно вещото лице отбелязва, че и за двете финансови
години търговецът е постигал финансов резултат – печалба в параметри от хиляда лева
за 2020 г. и 15 хил. лв. за 2021 г. Неблагоприятна промяна във финансовите показатели
на дружество обаче се наблюдава през 2022 г., а именно същото не показва никакви
приходи и разходи в отчетите си към 30.09.2022 г., което е ясен признак, че „А.К.“
ЕООД е преустановило търговската си дейност. По отношение на финансирането на
търговеца е констатирано, че това преимуществено става със собствения му капитал,
като не се разчита на външно финансиране, за което ясно говори и липсата на
дългосрочни задължения. Вещото лице подробно се е спряло на осчетоводените от
„А.К.“ ЕООД текущи вземания от клиенти, като е проследило три вземания : за
първото такова възлизащо в размер на 1000 лв., което има за адресат молителя е
констатирано, че същото понастоящем несъществува, защото е било погасено чрез
плащане в брой, като за това обстоятелство при осъществената от вещото лице
проверка в счетоводството на молителя й е представен фискален бон издаден от
ответника за цитираната сума; за второто фигуриращо в счетоводните записи на
ответника вземане в размер на сумата от 7 000,70 лв., за чиито адресат е посочено
дружество „Ф.Л.С.“ ООД след направено проучване при дружеството упоменато за
длъжник е събрана информация, че то няма подобно задължение към „А.К.“ ЕООД,
което провокира вещото лице да заключи, че и това вземане на ответника не
съществува към момента; третото вземане, което има за адресат дружеството – „П.“
ЕООД и възлиза в размер на 13 600 лв., като според получена устна информация
същите са осчетоводени при длъжника, което по мнение на вещото лице ги прави
реални, но доколкото те са възникнали преди повече от 2 години и няма данни за
извършени плащания по фактурите, в които са отразени, нито данни за предприети от
„А.К.“ ЕООД постъпки за тяхното събиране, то това поставяло под сериозна
условност тяхното успешно събиране от кредитора. При тези уточнения относно
осчетоводените от дружеството-ответник негови парични вземания към трети лица
вещото лице е посочило, че стойностите на КОЛ през целия изследван период са на
нива под референтното такова /единица/, а именно : към 31.12.2020 г. – 0,8889; към
31.12.2021 г. – 0,9707; и към 30.09.2022 г. – 0,5152. Това финансово положение на
търговеца е показателно за това, че същото няма потенциала с краткотрайните си
активи да погаси краткосрочните си задължения, като това състояние е най-отчетливо
към 30.09.2022 г. Отбелязано е и това, че след първата година от анализирания период,
имуществото с което ответника разполага не може да му осигури възможност да
покрие натрупаните публични и частни задължения. Размерът на задълженията с
настъпил падеж /краткосрочните задължения/ показва трайна възходяща тенденция,
като през 2020 г. те са 18 хил. лв., а през 2021 г. бележат ръст до 31 хил. лв., за да
достигнат към края на м.09.2022 г. стойност от 33 хил. лв. Вещото лице се спира и на
това, че формирания от дружеството коефициент на платежоспособност също е в
незадоволителни граници, което признак за неспособност на дружеството да извършва
3
разплащания на задълженията си в дългосрочен план, в т.ч. към 30.09.2022 г.
задлъжнялостта е на такива нива, че показва положение на декапитализация на
търговеца. В обобщения на базата на направените от вещото лице проверки и
констатации се формулира извода, че към 30.09.2022 г. „А.К.“ ЕООД е в тежко
финансово положение, което препятства възможността му да погаси изискуемите си
задължения, като общите и специфични показатели свидетелствата, че това състояние
има траен и необратим характер.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната
страна на спора:
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо капиталовите
търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините,
свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в
чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на
търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Молителят доказва да има качеството на кредитор за парични вземания, чиито
размер възлиза на сумата от общо 2 022,40 лв., като същите представляват изискуема
продажна цена за доставени от молителя на ответника хранителни стоки по
цитираните и приложени към молбата 9 броя фактури. Няма съмнение, че същите
установяват факта на извършване на реално изпълнение на задължението на молителя,
в качеството му на купувач да предаде на продавача /ответник по молбата/
упоменатите в тях стоки, чиято стойност е също ясно упомената. Тези фактури
потвърждават и това, че източник на отразените в тях вземания са сключени договори
за продажба на стоки, за които сделки няма изискване за форма, което позволява те да
бъдат установявани с всички предвидени в процесуалния закон способи на доказване.
Фактурите са подписани от представител на получателя, а така също вземанията
отразени в тях присъстват в счетоводните записи на „А.К.“ ЕООД, като задължения
към доставчик. Няма данни по делото тези вземания, чиято изискуемост е настъпила
по реда на чл. 303а ТЗ да са били погасени от длъжника-ответник към момента, което
пък означава, че те продължават да съществуват и да придават на молителя качеството
на кредитор, а на ответника такова на длъжник. Същевременно тези вземания
произтичат от търговски сделки – договори за търговска продажба на стоки сключени
между търговци по смисъла на чл.286 ТЗ, предвид което коментираните вземания
могат да обосноват и да бъдат разгледани като предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо капиталово търговско дружество, каквото
качество има ответника.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че в полза на молителя
съществува изискуемо парично вземане от ответника породило се по повод
изпълнението на поети задължения по сключена търговска сделка, поради което се
явява активно легитимиран по молбата с правно основание чл.625 ТЗ.
Уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т.
4
д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на
ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема,
че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на
устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост
предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на
търговеца в достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо
състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в
невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични
вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар.
краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези,
които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и
тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през
отчетния период падеж. В конкретния случай, всички задължения за финансовия
период (м.09.2020 г. – 30.09.2022 г.) са краткосрочни и изискуеми – същите са
формирани от публично-правни задължения, както и от задължения с частен характер
основно от закупуване на стоки и ползване на услуги от други доставчици и пр. Всички
тези краткосрочни задължения са такива с настъпил падеж. Липсват събрани
доказателства за постигнато съгласие от кредиторите за тяхното отсрочване или
разсрочване, респективно опрощаване.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да
се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие
поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен
капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите
задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би
могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я
преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен
капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за
погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно
действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по
чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно
налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи
задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи
- възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на
цена, близка до справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че
посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези
5
активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. По тази причина, ако актив
от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина
на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите
си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните
активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието се формират четири
коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез
тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните
задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни
активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
В случая от краткотрайните активи на изключване подлежат краткосрочните
вземания, които ответникът – „А.К.“ ЕООД съобразно счетоводните си записи
представя да има към дружествата – „А.Ф.К.“ ООД, „Ф.Л.С.“ ООД и „П.“ ЕООД,
доколкото след надлежно извършено оспорване от страна на молителя, че ответникът е
носител на подобни вземания са допуснати и доказателства за осъществяване на
съответната проверка относно пораждането, съществуването и събираемостта на тези
вземания, като изводите следва да почиват от една страна на допълнителното
заключение на вещото лице, а от друга на приложението на процесуалната санкция на
чл. 161 ГПК. Според приетото допълнително заключение на вещото лице ответното
дружество е изобщо не е носител на вземания спрямо – „А.Ф.К.“ ООД, „Ф.Л.С.“ ООД,
защото първото дружество е погасило задължението си от 1000 лв. чрез плащане, а по
отношение на второто липсват каквито и да е било доказателства за наличието на
реално изпълнение по сключен между него и ответника договор, въз основа на който за
ответника да се е породило парично вземане. „А.К.“ ЕООД бе изрично задължен по
реда на чл. 190 ГПК да представи по делото – първични счетоводни документи, които
да свидетелстват за възникването на вземане спрямо „Ф.Л.С.“ ООД, но действия в тази
насока не са предприети, поради което на основание чл. 161 ГПК следва да се приеме,
че счетоводните записвания извършвани от ответника в тази им част са нередовни,
поради което данните от тях не следва да бъдат кредитирани при формиране на обема
от краткотрайни активи на дружеството. Казаното изцяло важи и за вземането на
ответника спрямо дружеството - „П.“ ЕООД, но дори и да се приеме, че с оглед устната
информация получена от вещото лице, че тези вземания присъстват в счетоводството
на „П.“ ЕООД, като задължения спрямо ответника, то предвид момента на тяхното
възникване и липсата на каквито и да е било данни по делото, че ответника е
предприел действия за събирането им, напълно резонно и оправдано е да се заключи,
че те имат характер на несъбираеми вземания и като такива не следва да се прибавят
към възможните активи, посредством който ответникът би могъл да обслужи текущите
си задължения.
При това положение отчитайки изчислените от вещото лице показатели за
измерване на общата ликвидност на търговеца – „А.К.“ ЕООД се наблюдава, че
техните стойности през целия период на съществуване на дружеството неизменно са
позиционирани под приемливата референтна граница /единица/, като ако това
финансово положение може да се възприема за допустимо, когато се касае до
дружества които тепърва започват да развиват своята търговска дейност, каквото
качество ответника несъмнено има към края на 2020 г., респективно да се приеме, че
към края на 2021 г. показателят макар и под референтната стойност е много близо до
нея, което може да е израз на временно затруднение, то към 30.09.2022 г. финансовата
6
картина относно ликвидния потенциал демонстриран от ответника е отчетливо
неблагоприятна, предвид измерения КОЛ в стойност от 0,5152. Това осезаемо
понижение ясно издава загубата на капацитет дружеството да погасява текущите си
задължения с краткотрайните си активи. Илюстрираните от вещото лице допълнителни
микроикономически процеси в предприятието показват, че същото е изгубило своята
жизнеспособност, тъй като през 2022 г. същото изцяло е преустановило генерирането
на приходи и разходи, а това е достатъчно ясен и показателен признак, че дружеството
е преустановило извършваната от него търговска дейност. Степента на задлъжнялост
ясно издава, че занапред този търговец не би могъл да разчита на успешно обслужване
на натрупаните от него текущи задължения. Това обективно положение окончателно
прави невъзможна хипотезата за обратимост на изпитваните от „А.К.“ ЕООД
затруднения и означава, че настъпилата трайна невъзможност търговецът-молител да
погасява краткосрочните си задължения няма как да бъде преодоляна към
приключване на устните състезания в настоящото производство.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от
задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че
молителят е спрял плащанията на своите задължения с публичен характер, както и на
тези произтичащи от сключени търговски сделки, което обосновава прилагането на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ. Последната по никакъв начин не е опровергана от
ответника носещ тази доказателствена тежест. Ето защо, следва да се приеме, че
спрямо „А.К.“ ЕООД е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед
приложение на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи
началната дата на това състояние.
Мотивиран от тези си разсъждения решаващия състав, приема, че молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност на
търговско дружество – „А.К.“ ЕООД е основателна и трябва да се уважи.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №
1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т.
о., ТК и други, е изразено категоричното становище, че началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от
неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на
спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната
дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че към 30.09.2022 г. показателят за обща ликвидност се
позиционира на стойности осезаемо под референтните граници и едновременно с това
не се наблюдава каквато и да е било тенденция към стабилизиране на финансовото
състояние на търговеца. Затова съдът приема като начална дата на
неплатежоспособността именно датата - 30.09.2022 г., към която затрудненията на
ответника имат траен характер и не представляват проявление на временни
затруднения в дейността на предприятието.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на ответника, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност,
и при неизпълнено задължение от молителя и от другите кредитори относно внасяне на
7
сумата 7000 лева, указано им с определение от 04.11.2022 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл.
632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което ответника – „А.К.“ ЕООД да бъде обявен в
несъстоятелност и производството да бъде спрян. В тази хипотеза временен синдик не
се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото право на разноски се поражда в полза на
дружеството-молител. Процесуалният представител на „А.Ф.К.“ ООД, адвокат В.
изрично е формулирала искане до съда за присъждане на разноски направени за
разглеждане на молбата по чл. 625, ал. 1 ТЗ. Установява се, че по делото са
представени доказателства, че реално извършените разноски се състоят в заплащане на
държавна такса в размер от 250 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер от 2 200
лв. По отношение на заявения за присъждане разход за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 200 лв., осъществената от съда проверка на приложените
по делото доказателства не показва молителя да е извършил реално плащане на
адвокатски хонорар в полза на упълномощения от него процесуален представител по
делото, което го лишава от правото да търси репариране на такъв разход. Предвид
изложеното в полза на молителя на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от общо 2450 лв., които са направени по повод участието
му в настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ СГС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.К.” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. **** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 30.09.2022г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „А.К.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. ****.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ дейността на предприятието на „А.К.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Драгалевци“,
ул. ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл.632 ал.1 ТЗ „А.К.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. ****.
СПИРА на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност на
„А.К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. **** провеждано по търг. дело № 1275/2022 г. по описа на СГС, ТО,
VI-2 състав.
УКАЗВА на основание чл. 632 ал. 2 ТЗ на кредиторите и на длъжника, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС
необходимата сума за предплащане на началните разноски в размер на 7 000 лв.
УКАЗВА, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството,
на основание чл. 632 ал. 4 ТЗ съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и
ще заличи длъжника от ТР.
8
OСЪЖДА „А.К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. „Драгалевци“, ул. **** да заплати в полза на „А.Ф.К.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. Петрич, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер от 2 450 лв. – съдебни разноски направени в производството развило
се пред Софийски градски съд по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ.
Да се изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на „А.К.” ЕООД, ЕИК **** на основание чл. 622 ТЗ.
Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9