Решение по дело №15440/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1804
Дата: 19 април 2023 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20221110215440
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1804
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110215440 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Д. К. срещу наказателно постановление
№ 22-4332-022653/07.11.2022г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което: 1/За нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20лв., на основание чл.183,
ал.2, т.11 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”б” ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление на 23.08.2022г., около 11,10 часа, Р.
Д. К., като водач на лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК № СВ0814ТВ, в
гр.София, по бул.“Александър Стамболийски“, и на № 196, паркирайки на
паркинга на магазин „Лидл“, при маневра заден ход, реализирал пътно-
транспортно произшествие с намиращия се зад него лек автомобил „Хюндай
Сант Фе“. Въпреки последващото задължение да остане на мястото на ПТП
до пристигането на компетентните органи напуснал местопроизшествието без
1
да изпълни задължението си.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че при издаването му били извършени съществени нарушеня на процесуалния
и материален закон - не причинил процесното пътно-транспортно
произшествие, тъй като не били причинени материални щети, текстовото
описание на едно от нарушенията не съответствало на правната квалификация
/чл.40, ал.1 ЗДвП/, текстовото описание на нарушението по чл.123, ал.1, т.2,
б.”б” ЗДвП не съответствало на посочената правна квалификация. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 22-
4332-022653/07.11.2022г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание с процесуалния си
представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по делото.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от разписка – неотменна част от наказателно постановление №
22-4332-022653/07.11.2022г., същото е връчено на нарушителя на
10.11.2022г. Жалбата е депозирана в канцеларията на СДВР на 22.11.2022г. –
в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 23.08.2022г., около 11,10 часа, лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК
№ СВ0814ТВ, собственост на Р. Д. К., извършвайки маневра заден ход на
паркинга пред магазин „Лидл“, находящ се в гр.София, по бул.“Александър
Стамболийски“, и на № 196, реализирал пътно-транспортно произшествие с
намиращия се зад него лек автомобил „Хюндай Сант Фе“, с ДК № СВ5224ВС.
Водачът на лекия автомобил „Форд Фокус“ с ДК № СВ0814ТВ и
свидетелката Д. Р. В. – водач на лек автомобил „Хюндай Сант Фе“, с ДК №
СВ5224ВС, разменили реплики, след което жалбоподателят влезнал в магазин
„Лидл“. По-късно напуснал мястото на пътно-транспортното произшествие
2
без да изпълни задължението си да остане до пристигането на компетентните
органи на МВР. Повиканите на място полицейски служители А. Георгиев Д.
и В. Василев Георгиев - младши автоконтрольори в Отдел „Пътна полиция“
при СДВР - извършили проверка по случая – оглед на лекия автомобил
„Хюндай Сант Фе“, с ДК № СВ5224ВС, и взели обяснения от очевидеца на
пътно-транспортното произшествие – свидетелката Д. Р. В., след което
свидетелят Д. изготвил Докладна записка. Въз основа на Докладната записка
бил издаден Протокол за ПТП № 1865923. Били проведени издирвателни
мероприятия, вследствие на което бил установен собственикът на причинилия
пътно-транспортното произшествие лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК №
СВ0814ТВ – Р. Д. К.. След установяване на водача на лекия автомобил и
съгласно Докладна записка и Протокол за ПТП № 1865923, на 10.10.2022г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков №
201574, в който актосъставителят – свидетелят Ц. Х. Ц. описал извършените
нарушения и субсумирал същите под разпоредбите на чл.40, ал.1 ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Отбелязано било, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен по образуваната във връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие преписка. Актът за
установяване на административните нарушения бил връчен на нарушителя на
датата на съставянето му. Жалбоподателят не се възползвал от правото на
възражение срещу АУАН както в момента на връчването му, така и в срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение било издадено наказателно постановление № 22-4332-
022653/07.11.2022г. от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с
което: 1/За нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП било наложено наказание „глоба” в
размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП; 2/За нарушение по
чл.123, ал.1, т.2, б.”б” ЗДвП - наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание
чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Съдът приема:
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121к-13318 /23.10.2019г.
и 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на
3
административно нарушение № 201574/10.10.2022г. и наказателно
постановление № 22-4332-022653/07.11.2022г. са издадени от
оправомощените за това длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 22-4332-022653
/07.11.2022г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, е
издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Съдът приема, че при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение № 201574/10.10.2022г., инкорпориран в
обжалваното наказателно постановление, административнонаказващият орган
е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, поради следните
мотиви:
По силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Видно от акт за установяване на административно нарушение №
201574/10.10.2022г., единият от свидетелите е Д. Р. В. – пострадалото лице от
констатираното нарушение. Лицето безспорно е заинтересовано от изхода на
образуваната административна преписка, поради което съставеният
административен акт, с който се поставя началото на административно
преследване на жалбоподателя Р. Д. К., страда от съществен порок,
дискредитиращ непредубедеността на лицата, подписали акта и който порок
не може да бъде саниран с издаването на наказателното постановление.
Така установеното нарушение на процесуалния закон води на
самостоятелно основание до отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
По отношение на вмененото нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП
Съгласно текста на закона преди да предприеме движение назад
водачът на пътното превозно средство следва да се увери, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднение
за останалите участници в движението.
Обстоятелствата по нарушението се подкрепят от свидетелските
показания на В., която подробно описва обстоятелствата по възникване на
пътно-транспортното произшествие.
4
Показанията на свидетелката В. се потвърждават от Протокол за ПТП
№ 1865923, възникнало между лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК №
СВ0814ТВ и лек автомобил „Хюндай Сант Фе“, с ДК № СВ5224ВС, както и
със съдържащите се в Докладната записка на свидетеля Д. сведения.
Констатациите за настъпилото пътно-транспортно произшествие са
възпроизведени в акт за установяване на административно нарушение №
201574/10.10.2022г., респ. в наказателно постановление № 22-4332-
022653/07.11.2022г.
Видно, обаче, от факта, че Докладната записка е изготвена въз основа
на обяснението на пострадалото лице, а впоследствие това лице е свидетел по
акт за установяване на административно нарушение № 201574/10.10.2022г. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление № 22-4332-
022653/07.11.2022г., съдът намира, че доказателствата за извършено
нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП не са несъмнени и не могат по категоричен
начин да убедят съда за извършено нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП от страна
на водача на лекия автомобил „Форд Фокус“ с ДК № СВ0814ТВ.
По отношение на нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП съдът
намира:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 ЗДвП при настъпване на
пътно-транспортно произшествието участниците без да напускат
местопроизшествието уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е възникнало произшествието, и изчакват идването на
компетентните органи на МВР.
Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Фактът на осъществено пътно-транспортно произшествие се доказва
от Протокол за ПТП № 1865923, който удостоверява по надлежен начин
възникналото пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Форд
Фокус“ с ДК № СВ0814ТВ и лек автомобил „Хюндай Сант Фе“, с ДК №
СВ5224ВС.
Тъй като административната преписка се образува със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение № 201574 /10.10.2022г.,
5
който в случая е компроментиран от формална страна, съдът приема, че
административнонаказващият орган не е доказал по съответния ред
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП /макар в акт за
установяване на административно нарушение № 201574/10.10.2022г. това
нарушение да е подведено под правната квалификация на чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП съдът приема, че текстовото описание е в обем, в който правото на
защита на нарушителя не е накърнено/.
Наказателно постановление № 22-4332-022653/07.11.2022г. на
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение и изхода на спора, съдът намира,
че такива са дължими. СДВР следва да заплати разноски по делото в размер
на 400лв., на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-022653 /07.11.2022г.
на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на Р. Д. К.
от... 1/ за нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв.,
на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП; 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.2,
б.“б“ ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв., на основание чл.175, ал.1, т.5
ЗДвП, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Р. Д. К. от .... разноски по делото в
размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Д. К. срещу наказателно постановление
№ 22-4332-022653/07.11.2022г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което: 1/За нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20лв., на основание чл.183,
ал.2, т.11 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”б” ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП. Съгласно мотивите на
обжалваното наказателно постановление на 23.08.2022г., около 11,10 часа, Р.
Д. К., като водач на лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК № ......., в гр.София, по
бул.“Александър Стамболийски“, и на № 196, паркирайки на паркинга на
магазин „Лидл“, при маневра заден ход, реализирал пътно-транспортно
произшествие с намиращия се зад него лек автомобил „Хюндай Сант Фе“.
Въпреки последващото задължение да остане на мястото на ПТП до
пристигането на компетентните органи напуснал местопроизшествието без да
изпълни задължението си.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че при издаването му били извършени съществени нарушеня на процесуалния
и материален закон - не причинил процесното пътно-транспортно
произшествие, тъй като не били причинени материални щети, текстовото
описание на едно от нарушенията не съответствало на правната квалификация
/чл.40, ал.1 ЗДвП/, текстовото описание на нарушението по чл.123, ал.1, т.2,
б.”б” ЗДвП не съответствало на посочената правна квалификация. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 22-
4332-022653/07.11.2022г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция”, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание с процесуалния си
представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по делото.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от разписка – неотменна част от наказателно постановление №
22-4332-022653/07.11.2022г., същото е връчено на нарушителя на
10.11.2022г. Жалбата е депозирана в канцеларията на СДВР на 22.11.2022г. –
в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 23.08.2022г., около 11,10 часа, лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК
№ ......., собственост на Р. Д. К., извършвайки маневра заден ход на паркинга
1
пред магазин „Лидл“, находящ се в гр.София, по бул.“Александър
Стамболийски“, и на № 196, реализирал пътно-транспортно произшествие с
намиращия се зад него лек автомобил „Хюндай Сант Фе“, с ДК № .....
Водачът на лекия автомобил „Форд Фокус“ с ДК № ....... и свидетелката Д. Р.
В. – водач на лек автомобил „Хюндай Сант Фе“, с ДК № ..... разменили
реплики, след което жалбоподателят влезнал в магазин „Лидл“. По-късно
напуснал мястото на пътно-транспортното произшествие без да изпълни
задължението си да остане до пристигането на компетентните органи на МВР.
Повиканите на място полицейски служители А.Г.Д. и В. В.Г. - младши
автоконтрольори в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР - извършили проверка
по случая – оглед на лекия автомобил „Хюндай Сант Фе“, с ДК № ..... и взели
обяснения от очевидеца на пътно-транспортното произшествие –
свидетелката Д. Р. В., след което свидетелят Додов изготвил Докладна
записка. Въз основа на Докладната записка бил издаден Протокол за ПТП №
1865923. Били проведени издирвателни мероприятия, вследствие на което бил
установен собственикът на причинилия пътно-транспортното произшествие
лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК № ....... – Р. Д. К.. След установяване на
водача на лекия автомобил и съгласно Докладна записка и Протокол за ПТП
№ 1865923, на 10.10.2022г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение бланков № 201574, в който актосъставителят –
свидетелят Ц. Х. Ц. описал извършените нарушения и субсумирал същите под
разпоредбите на чл.40, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Отбелязано било,
че актът за установяване на административно нарушение е съставен по
образуваната във връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие
преписка. Актът за установяване на административните нарушения бил
връчен на нарушителя на датата на съставянето му. Жалбоподателят не се
възползвал от правото на възражение срещу АУАН както в момента на
връчването му, така и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено наказателно
постановление № 22-4332-022653/07.11.2022г. от Началник сектор към СДВР,
отдел „Пътна полиция”, с което: 1/За нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП било
наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.183, ал.2, т.11
ЗДвП; 2/За нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”б” ЗДвП - наложено наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Съдът приема:
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121к-13318 /23.10.2019г.
и 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на
административно нарушение № 201574/10.10.2022г. и наказателно
постановление № 22-4332-022653/07.11.2022г. са издадени от
оправомощените за това длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
2
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 22-4332-022653
/07.11.2022г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, е
издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Съдът приема, че при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение № 201574/10.10.2022г., инкорпориран в
обжалваното наказателно постановление, административнонаказващият орган
е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон, поради следните
мотиви:
По силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Видно от акт за установяване на административно нарушение №
201574/10.10.2022г., единият от свидетелите е Д. Р. В. – пострадалото лице от
констатираното нарушение. Лицето безспорно е заинтересовано от изхода на
образуваната административна преписка, поради което съставеният
административен акт, с който се поставя началото на административно
преследване на жалбоподателя Р. Д. К., страда от съществен порок,
дискредитиращ непредубедеността на лицата, подписали акта и който порок
не може да бъде саниран с издаването на наказателното постановление.
Така установеното нарушение на процесуалния закон води на
самостоятелно основание до отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
По отношение на вмененото нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП
Съгласно текста на закона преди да предприеме движение назад
водачът на пътното превозно средство следва да се увери, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднение
за останалите участници в движението.
Обстоятелствата по нарушението се подкрепят от свидетелските
показания на В., която подробно описва обстоятелствата по възникване на
пътно-транспортното произшествие.
Показанията на свидетелката В. се потвърждават от Протокол за ПТП
№ 1865923, възникнало между лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК № ....... и
лек автомобил „Хюндай Сант Фе“, с ДК № ..... както и със съдържащите се в
Докладната записка на свидетеля Додов сведения. Констатациите за
настъпилото пътно-транспортно произшествие са възпроизведени в акт за
установяване на административно нарушение № 201574/10.10.2022г., респ. в
наказателно постановление № 22-4332-022653/07.11.2022г.
Видно, обаче, от факта, че Докладната записка е изготвена въз основа
на обяснението на пострадалото лице, а впоследствие това лице е свидетел по
акт за установяване на административно нарушение № 201574/10.10.2022г. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление № 22-4332-
022653/07.11.2022г., съдът намира, че доказателствата за извършено
3
нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП не са несъмнени и не могат по категоричен
начин да убедят съда за извършено нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП от страна
на водача на лекия автомобил „Форд Фокус“ с ДК № ........
По отношение на нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП съдът
намира:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 ЗДвП при настъпване на
пътно-транспортно произшествието участниците без да напускат
местопроизшествието уведомяват съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е възникнало произшествието, и изчакват идването на
компетентните органи на МВР.
Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Фактът на осъществено пътно-транспортно произшествие се доказва
от Протокол за ПТП № 1865923, който удостоверява по надлежен начин
възникналото пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Форд
Фокус“ с ДК № ....... и лек автомобил „Хюндай Сант Фе“, с ДК № .....
Тъй като административната преписка се образува със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение № 201574 /10.10.2022г.,
който в случая е компроментиран от формална страна, съдът приема, че
административнонаказващият орган не е доказал по съответния ред
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП /макар в акт за
установяване на административно нарушение № 201574/10.10.2022г. това
нарушение да е подведено под правната квалификация на чл.123, ал.1, т.1
ЗДвП съдът приема, че текстовото описание е в обем, в който правото на
защита на нарушителя не е накърнено/.
Наказателно постановление № 22-4332-022653/07.11.2022г. на
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение и изхода на спора, съдът намира,
че такива са дължими. СДВР следва да заплати разноски по делото в размер
на 400лв., на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
4