Решение по дело №1108/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 121, ал.2 във вр. с 197, ал.2 - 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Е. Т. А. , против решение № 97/5.05.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на А. срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изход. № [рег. номер]-023-0001203/28.04.2025 г., издадено на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК от публичен изпълнител от дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Варна.

Наведените с жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение са за липсата на изложени в искането на приходния орган и в оспореното ПНПОМ мотиви относно отговорността на жалбоподателя по чл.19 от ДОПК , за неспазване на изискванията на чл.195, ал.7 от ДОПК за пропорционалност и съразмерност между размера на очакваното публично вземане и размера на активите предмет на наложените обезпечителни мерки, за липсата на данни и доказателства за действия на задълженото лице, които да направят невъзможно или да затруднят събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.121, ал.1 от ДОПК и за липсата на мотиви относно спазването на изискванията на чл.121, ал.3 от ДОПК.

Иска се от съда постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Ас. Х..

Ответникът – директорът на ТД на НАП- Варна , чрез упълномощения ст. юрисконсулт Т. А., в съдебно заседание и с представената молба с.д. 10990/27.06.2025 г. изразява становище за потвърждаване на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

След преценка на изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна в 7-дневния срок по чл. 197, ал.2 от ДОПК - решението е съобщено на 14.05.2025 г. , при което срокът за обжалване изтича на 21.05.2025 г., а жалбата видно от клеймото на плика, с който е изпратена до ТД на НАП-Варна е подадена на 16.05.2025 год. Налице е и правен интерес от съдебно оспорване, поради което съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Установените въз основа на наличните в адм. преписка писмени доказателства и тези представени от ответника в съдебно заседание факти са следните :

С обжалваното по реда на чл. 197, ал.1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП-Варна постановление за налагане на ПОМ с изход. № [рег. номер]-023-0001203/28.04.2025 г. на публичен изпълнител E. Н.-В., за обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер 438 240,91 лв., в това число главница 323 617,78 лв. и лихва 114 623,13 лв. към 20.03.2025 г., са наложени на основание чл.121, ал.1 от ДОПК възбрана върху собствен на Е. А. апартамент представляващ самостоятелен обект с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], ведно със съответните идеални части от правото на строеж на сградата и прилежащия гараж- паркомясто № ППМ 12-32 с площ от 13,75 кв.м. , имащ данъчна оценка в размер на 1 170290,00 лв., запор върху сметките на А. в Юробанк България АД и Уникредит Булбанк АД за сумата от 438 240,98 лв. и запор върху притежавани от него 7 броя автомобили със застрахователна оценка и балансова стойност 0,00 лв. за всеки един от тях.

Това ПНПОМ е издадено въз основа на отправено до дирекция „Събиране“ ТД Варна искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-03000325001349-039-001/27.03.2025 г. на главния инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна З. И. Ц.. В искането на приходния орган са изложени мотиви, че в хода на ПУФО с УИН П-03000324057663, приключила с Протокол Кд-73 № П-03000324057663-073-001/20.03.2025 г. са установени задължения на управляваното от А. дружество „В.5“ ЕООД в общ размер на 369 597,77 лв. главница и лихва към 19.03.2025 г. в размер на 123 474,87 лв. , съгласно данъчно-осигурителната сметка на ЮЛ. В т.2 от искането са посочени данни за имущественото състояние на ревизираното лице А., ревизионното производство срещу който е образувано с издадената от орган по приходите при ТД на НАП-Варна ЗВР № Р-03000325001349-020-001/24.03.2025 г., за която не са налице данни за връчването й на настоящия жалбоподател. В същата т.2 е посочен очаквания размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт по чл.19 от ДОПК, в това число задължения за които е отправено искане за предварително обезпечение, които включват : задължение за корпоративен данък, за УПФ за осигурители, за вноски ЗОО за осигурители, за ДОО за осигурители, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и за данък върху добавената стойност. Общия размер на главницата на така посочените задължения е 323 617,78 лв. , а на лихвата 114 623,13 лв., т.е. общо 438 240,91 лв. за какъвто размер са наложени на основание чл.121,ал.1 от ДОПК процесните предварителни обезпечителни мерки – тази сума не включва посоченото в данъчно-осигурителната сметка задължение по наказателни постановления в размер на главницата от 46 000 лв. и лихва в размер на 8 851,74 лв., което не е било предмет нито на искането на приходния орган от 27.03.2025 г., нито на горепосочената заповед за възлагане на ревизия. Като заключение е посочено в искането на приходния орган, че налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Въз основа на процесното постановление за налагане на ПОМ са изпратени до Службата по вписванията Варна заявление за вписване на наложената възбрана и запорни съобщения на основание чл. 201, ал.3 от ДОПК до ОДМВР-Варна , както и запорни съобщения на основание чл. 202, ал.1-7 от ДОПК до Уникредит Булбанк АД и Юробанк България АД. От Службата по вписванията-Варна е върнат отговор според който, наложената възбрана е вписана под № 233, том 5, дв. Вх. р. № 13005 вх. р. № 13124/30.04.2025 г. , съответно от Уникредит Булбанк АД е отговорено, че сметките на длъжника Е. Т. А. са запорирани, а от Юробанк България АД е отговорено, че длъжникът не е клиент на банката.

При така установените факти съдът намира, че постановеното и обжалвано пред АС- Варна решение на директора на ТД на НАП-Варна е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК и представлява валиден адм. акт.

Същото е обективирано в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. Означен е издателят му и са отразени направените от него фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа пред който подлежи на обжалване, поради което съдът намира формата на адм. акт за спазена.

Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на акта на директора на ТД на НАП-Варна не са допуснати съществени процесуални нарушения и процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.

Същевременно, съдът намира обжалваното решение за материално незаконосъобразно, тъй като с него е потвърдено незаконосъобразното постановление за налагане на ПОМ с изход. № [рег. номер]-023-0001203/28.04.2025 г. , което като такова е следвало да бъде отменено, а не потвърдено.

Съображенията на съда за този извод са следните :

Противно на приетото в обжалваното решение, нито в горецитираното искане на органа по приходите, нито в обжалваното пред директора на ТД на НАП- Варна постановление на публичния изпълнител за налагане на ПОМ са посочени конкретните данни релевантни за приложимата в случая разпоредба на чл.121, ал.1 от ДОПК – в случая единствено е възпроизведено законовото съдържание на нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК, според което ПОМ се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал.3 от ДОПК, едно от основанията за отмяна от съда на обезпечителната мярка е това да не са спазени изискванията на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл. 195, ал.5. В тази връзка, разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК изисква отправеното в хода на ревизията искане на приходния орган до публичния изпълнител за налагане на ПОМ да бъде мотивирано , включително по отношение на преследваната с него цел за предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Бланкетното в случая възпроизвеждане на съдържанието на тази норма без извършването на каквото и да било изследване и обсъждане от страна на приходния орган на конкретните и действителните за нейното приложение релевантни факти, не изпълнява изискването за мотивираност на неговото искане, като този правен недостатък е пренесен в издаденото при условията на обвързана компетентност постановление на публичния изпълнител за налагане на ПОМ. Този недостатък на процесното постановление е напълно достатъчен за неговата незаконосъобразност, тъй като той има ефекта да породи съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в ограничаване правото на защита на потенциалния длъжник и същевременно в невъзможността за съда да извърши контрол за наличието на материално-правните предпоставки на чл.121, ал.1 от ДОПК за налагане на ПОМ. В тази връзка, въпреки неоснователните доводи на жалбоподателя за липсата на мотиви относно отговорността му по чл.19 от ДОПК (в това производството нито за органа, нито за съда съществува задължение да изследва предпоставките по чл.19 от ДОПК), неоснователността на възражението му във връзка с разпоредбата на чл.121, ал.3 от ДОПК, която е неприложима в неговия случай (липсват данни той като ФЛ да извършва определена дейност с възбранения имот и запорираните МПС и сметки) и неоснователността на възражението за невръчена ЗВР (нормата на чл.195, ал.4 от ДОПК позволява длъжникът да не бъде уведомяван за исканото обезпечение), то така допуснатото нарушение е налагало отмяна на обжалваното пред директора на ТД на НАП-Варна постановление на публичния изпълнител за налагане на ПОМ.

От друга страна, процесното постановление е незаконосъобразно и поради това, че е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.121, ал.2 от ДОПК, която изисква предварителните обезпечителни мерки да се налагат по реда на чл.195 от ДОПК. Действително, размера на обезпеченото и предполагаемо публично вземане е установен с представените от ответника писмени доказателства – Протокол № П-03000324057663-073-001/20.03.2025 г. и Справка за общите задължения на „В. 5“ ЕООД , като в хода на съдебното производство той не е оспорен от страна на жалбоподателя, което обстоятелство обаче не сочи на извод за преклудиране на съществуващото за публичния изпълнител задължение за спазване на цитирания ред по чл. 195 от ДОПК при постановяването на неговите актове. В тази връзка, нормата на чл. 195, ал.6 от ДОПК определя, че обезпеченията са извършват по балансовата стойност на активите, а когато такива няма в посочената последователност, която в конкретния казус предполага по данъчна оценка за възбраната на недвижимия имот и по застрахователна стойност на запорираните 7 бр. МПС. Данъчната оценка на недвижимия имот е установена от ответника с представеното извлечение от партидата по декларацията по чл.14 от ЗМДТ, но въпреки дадените от съда изрични указания, същият не представя доказателства за застрахователната стойност на въпросните МПС. С оглед последното и предвид на това, че в процесното постановление необосновано са посочени нулеви застрахователна и балансова стойност на автомобилите (дори да липсват данни за придобивната стойност на същите, установяването на тяхната застрахователна стойност е възможно), то налага се извода, че по отношение на тях не е спазен реда по чл. 195, ал.6 от ДОПК. Същевременно, като се има предвид размера на данъчната оценка на недвижимия имот, а именно 1 170 290,00 лв., то наложената възбрана за три четвърти от стойността на апартамента, т.е. за 877 717,50 лв. , е била напълно достатъчна за да обезпечи вземане в общ размер на 438 240,91 лв., при което спазването на регламентираният в разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК принцип за съответствие на размера на обезпеченото вземане със стойността на подложения на обезпечение материален актив, не е позволявал да се налага и запор върху въпросните 7 броя МПС и сметките на длъжника в Уникредит Булбанк АД.

При така посочените пороци по чл.121, ал.1 и ал.2 от ДОПК на постановлението на публичния изпълнител за налагане на ПОМ, никаква правна стойност нямат изложените в решението на директора на ТД на НАП-Варна аргументи относно възможността по чл.199, ал.1 от ДОПК за замяна на допуснатите предварителни обезпечителни мерки и за неизпълнение на предпоставките по чл.199,ал.4 от ДОПК за тяхната отмяна, тъй като следващата от тях незаконосъобразност на обжалваното пред него постановление е налага отмяната му, а не оставяне без уважение на подадената жалба. Като не е сторил същото , директорът на ТД на НАП-Варна е постановил материално незаконосъобразен акт, който като такъв следва да бъде отменен, съответно на отмяна съгласно чл. 197, ал.3 от ДОПК подлежи и издаденото от публичния изпълнител постановление за налагане на ПОМ с изход. № [рег. номер]-023-0001203/28.04.2025 год.

При този изход на спора, за който липсва определяем материален интерес, право на разноски има само жалбоподателят по делото. Съобразно приложеният списък на разноските, претенцията му е в общ размер на 1010,00 лв. , включваща 10 лв. платена държавна такса [рег. номер]. платено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен на л.48 от делото договор за правна защита и съдействие от 16.06.2025 год. Доколкото от страна на процесуалния представител на ответника няма отправено възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение , то ЮЛ на ответника следва да възстанови на жалбоподателя разноски в общ размер на 1010,00 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 97/5.05.2025 г. на Директора на ТД на НАП- Варна, с което е оставена без уважение подадената от Е. Т. А. жалба вх. № Ж-03-114/30.04.2025 г. , срещу издаденото от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изход. № [рег. номер]-023-0001203/28.04.2025 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ изцяло издаденото от публичния изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна Е. Н.-В. Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изход. № [рег. номер]-023-0001203/28.04.2025 год.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Е. Т. А. с [ЕГН] и адрес : [населено място], [улица], вх. *, ет.*, ап.*за разноски по делото сума в размер на 1010,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.