РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 01.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 463 по описа за 2020
год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с
чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/, във вр. с чл.108, ал.1 т.3 от
същият.
Административното
дело е образувано по жалба на „****”
ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. ****, ж.к. ****, ул.****,
представлявано от управителя М.Р.К. с ЕГН **********, подадена чрез адв. С.П. срещу
Решение на Директора на ТП на НОИ – Варна № Ц2153-03-53/16.09.2020 г., с което
е отхвърлена като неоснователна негова жалба с вх. № Ц1012-03-144/24.08.2020 г.
на „****” ЕООД, ЕИК **** срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00794418/07.08.2020 г. на контролен орган в ТП– Варна на НОИ.
По
изложените в жалбата доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, като
издадено при липса на компетентност на органа, издал и подписал обжалваният
акт, при допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила, в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона, се иска неговата отмяна, с всички законови последици.
В съдебно заседание оспорващото
дружество не се представлява. В депозирани по делото молби, чрез адв.П. поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. В становище
вх.№837/09.03.2021 година на АдмСЛ развива доводи по същество. Твърди, че в нарушение на
административно производствените правила в обжалваното решение със Заповед №
ЗР-5-03-00769045/16.06.20г., Ръководителят на ТП на НОИ Варна е възложил на контролен орган в
същата администрация да извърши проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „****“ ЕООД. Сочи, че проверката по отношение на жалбоподателят
не е започнала по силата на Заповед № 3P-5-03- 00769045/16.06.20г., едва на
дата 16.06.20г. Счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена
в разрез с административно производствените правила и в нарушение на
материалния закон. Оспорва компетентността на длъжностното лице издало, връчило
и подписало „със запетая“ Заповед № ЗР-5-03-00769045 от 16.06.20 година. Видно
от съдържанието на заповедта, последната е връчена на упълномощено лице Й.Д.П.на
дата 06.08.2020 г., два месеца след издаването на Заповед № ЗР-5-03-00769045 от
16.06.20 г. И на това основание счита, че са нарушени административните правила
още със започването и в хода на административната фаза пред административният
орган.
Ответника - Директорът на ТП на НОИ – гр.Варна, редовно призован, не се явява,
не се представлява. В молба вх.№ 4655/15.12.2020 година на АдмСЛ чрез
процесуалния си представител юк.Л. изразява становище за неоснователност на
жалбата, като счита оспорения административен акт за законосъобразно издаден
при спазване както на материално правните, така и на процесуалноправните
разпоредби.
Относно твърденията за допуснати процесуални
нарушения ангажира доказателства, че
дружеството - жалбоподателят е изпратил електронни писма до старши инспектор по
осигуряването С.Г.на 02.06.2020 г. на 15.06.2020 г. и на 16.06.2020 г.,
вследствие на проведени телефонни разговори, като сочи, че несвоевременното
връчване се дължи именно на неоказването на съдействие на контролните органи от
страна на дружеството - жалбоподател. В подкрепа на това се позовава и на
Протокол № ПТ-5-03-00794106 / 31.07.2020 г., част от приложената по делото
административна преписка, видно от който на адреса на управление по седалището
на дружеството, при посещение на място от контролните органи при ТП - Варна на
НОИ, не е намерен представляващ дружеството, респ. необходимите за извършването
на проверката документи.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
Според административната преписка е инициирана проверка по повод заявление
от С.К.П.вх. № 031-00-3510 / 14.04.2020 г., peг. № 903303-787 / 06.04.2020 г.,
подадено по електронен пьт, с което е поискано отпускане на парично обезщетение
за безработица. Към заявлението са приложени два акта за прекратяване на две
трудови правоотношения: Заповед № 19 от 01.04.2020г., издадена от ЧОУ
„Прогресивно образование-2“-Варна, с която трудовото правоотношение е
прекратено по чл.71, т.1 от Кодекса на труда, считано от 01.01.2020г. и
Протокол-решение на едноличния собственик на капитала на „****“ ЕООД, с който
се прекратява договор за управление и контрол, считано от 01.04.2020 година.
При преценка на фактите и обстоятелствата, от значение
за правото на С.К.П.на ПОБ и след извършени справки, административният орган е
поискал, с писмо изх. № Ц1030-03-298 / 22.05.2020 г., да бъде извършена
проверка на осигурителя “****“ ЕООД - ****,
област Ловеч, от контролните органи на ТП - Ловеч на НОИ, по седалището и адреса
на управление на дружеството. Основанието за извършване на проверката е липсата
на вписване на договор за управление и контрол на „****“ ЕООД, сключен със С.К.П.в
Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и
обстоятелството, че в Регистъра на осигурените лица, за нея е подадена наведнъж
информация за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019г. Целта на проверката е
установяване подадените данни в Регистъра на осигурените лица съответстват ли
на данните в първичните документи - трудови договори, разчетно-платежни
ведомости, документи за отчитане на извършената работа и отработените дни и
други на „****“ ЕООД, за да се установи, дали за лицето е възникнало основание
за осигуряване чрез посочения осигурител.
С писмо изх. № 1030-03- 298# 1 /
05.06.2020 г. на ТП - Ловеч на НОИ, вх. № 1030-03-298# 1 / 05.06.2020 г., ТП -
Варна на НОИ е уведомено, че в хода на извършване на проверката е установено,
че необходимите документи за извършване на същата се намират на посочения адрес
в гр.Варна, поради което е поискано извършването й по делегация от контролните
органи при ТП - Варна на НОИ и установяване упражняване на трудова дейност по
чл.4, ал.1, т.7 за С.К.П., ЕГН ********** при осигурител „****“ ЕООД / на л.96
от делото/.
Във
връзка с постъпилият сигнал от ТП на НОИ – Ловеч, със Заповед № 3P-5-03-00769045
от 16.06.2020 г., Ръководителят на ТП -
Варна на НОИ, на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда
и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на Националния осигурителен институт, е възложил на контролен орган в същата
администрация да извърши проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „****“ ЕООД / на л.274 от делото/. Последната е приключила с издаването на Констативен протокол № КП-5-03-00794348
от 07.08.2020 г., от контролен орган на ТП - Варна на НОИ / на л.92-93/ и
дадени към него Задължителни предписания № ЗД- 1-03-00794418 / 07.08.2020 г. по
чл.108, ал.1, т.3 от КСО / на л.94/.
Според съставения констативен протокол, проверката е установила, че няма
представени документи, доказващи дейност по договора за управление и контрол,
освен разчетно-платежни ведомости от м. 05. 2019 г. до м. 03.2020 г. с подписи
на С.К.П.от м. 05.2019 г. до м. 10.2019 г. и потвърждения за плащания по банков
път от м. 11.2019 година до м. 03.2020 година. Предвид събраните доказателства,
от контролният орган е направен изводът, че липсват такива за полагане на труд
и упражняване на трудова дейност по договора за управление и контрол от С.К.П.,
респ. липсва основание за осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Прието е, че осигурителят
не доказва по безспорен начин, че С.К.П.е упражнявала трудова дейност,
съответно няма основания за осигуряване по чл.10, aл.1 и §1, т.3 от ДР на КСО.
Със
Задължителни предписания № ЗД-1-03- 00794418 / 07.08.2020 г. към Констативен
протокол № КП-5-03- 00794348 / 07.08.2020 г., издадени от контролния орган на
ТП - Варна на НОИ по реда на чл.108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за
реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните
органи на Националния осигурителен институт, осигурителят „****“ ЕООД, е
задължен да подаде данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, декларация образец
№ 1 (данни за осигуреното лице), по Наредба №
Н-13 от 17 декември 2019г. за съдържанието и сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателя, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и самоосигуряващите се лица / наричана за краткост Наредба
№ Н-13/2019 г./, с код заличаване за С.К.П., с код за вид осигурен 10 - за
управителите и прокуристите на търговските дружества за м. 05. м. 06. м. 07. м.
08. м. 09. м. 10, м. 11 и м.12.2019 г. и
за м. 01. м. 02 и м. 03.2020 г., тъй като не се доказва по безспорен начин
същата да е упражнявала трудова дейност при посочения осигурител, респ.
наличието на възникнало основание по чл.10, ал.1 и §1, т.3 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КСО. Срокът за изпълнение е 14 работни дни от връчването на
задължителните предписания. Същите са връчени на пълномощника на управителя Й.Д.П.на 07.08.2020г., като отговорно длъжностно лице за изпълнение е М.Р.К. -
едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество.
Задължителните
предписания били обжалвани с жалбата вх. № Ц1012-03-144/24.08.2020 г. на „****”
ЕООД пред Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Варна / л.28/.
С
оспореното Решение № Ц2153-03-53/16.09.2020 г., директора на Териториално
поделение на НОИ гр.Варна, е разгледал жалбата срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-03-00794418 от 07.08.2020 г. на контролен орган в ТП - Варна на НОИ, по
реда на чл.117, ал.3 от КСО, отхвърлил същата и потвърдил Задължителните
предписания като правилни и законосъобразни. Според мотивите административният орган е
приел, че жалбоподателката не е имала качеството на “осигурено лице“ по смисъла
на КСО, тъй като въпреки наличието на сключен писмен договор за управление,
няма реално осъществявана трудова дейност въз основа на същия и не се доказва
по безспорен начин С.К.П.да е упражнявала трудова дейност при посочения
осигурител, респ. наличието на възникнало основание по чл.10, ал.1 и § 1, т. 3
ДР на КСО.
Решението е изпратено на
оспорващият и според известието за доставяне е получено на 24.09.2020 г. /л.22/,
а жалбата срещу решението е подадена по пощата до ТП на НОИ Варна на 08.10.2020
г. /л.20/.
В развилото се административно производство
контролните органи установили от информационната система на НОИ и ТР, че на
22.11.2011г. е вписано дружество „****“ ЕООД с ЕИК ****, след прехвърляне на
дружествени дялове с едноличен собственик и управляващ М.Р.К. със седалище и
адрес за управление на дружеството - Област Ловеч, община ****-ПК 5641, гр.****,
квартал ****, ул. ****, с адрес за кореспонденция с НАП, гр.Варна, Р-н ****,
бул. ****. При посещение на адреса за кореспонденция с НАП, не е открит офис на
осигурителя, както и собственика М.Р.К. или неини представители за извършване
на проверката, за което е съставен Протокол за посещение №ПТ-
5-03-00794106/31.07.2020г. Изпратено е писмо на ел.адрес, ****, за представяне
на документи доказващи дейност по договор за управление и контрол.
В
административното производство, явилото се на 06.08.2020г. упълнонощено лице Й.Д.П./майка на С.П./, с
всякакви правни и фактически действия да представлява Управителя М.Р.К.
изяснява, че със С.К.П.е сключен Договор за управление и контрол на „****“ ЕООД
на 13.05.2019г. между собственика М.Р.К. и нея. За С.К.П.в КП е посочено, че
според отразеното в „Апис Регистър“ не е налице вписване в Търговския регистър,
съгласно чл.141, ал.3 от Търговския закон. От приложения „Протокол-решение” от
31.03.2020 г., едноличния собственик капитала на „****“ ЕООД, М.Р.К. прекратява
договора управление със С.К.П.считано от 01.04.2020г.
В
представени обяснения от М.К., подписани от упълномощеното лице Й.П., същата
декларирала, че данните по чл.5, ал.4,т.1 от КСО за С.П.за м. 05, 06, 07, 08, 09
и м.10.2019г. са подадени в срока по чл.4, ал.1, т.1а от Наредба № Н-13 от 17
декември 2019г. за съдържанието и сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателя, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и самоосигуряващите се лица, а на 04.12.2019г. са направени корекции на
подадените данни. Според направената справка в регистъра за подадени,
коригирани и отхвърлени данни по чл. 5. ал. 4, т. 1 от КСО за С.П.м.05.06,07,08,09
и м. 10.2019г. са подадени редовни данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО 04.12.2019г.
Проверката
на подадените данни за осигурителен стаж и доход по чл.5, ал.4, т.1 от КСО
установила, че за С.П.неправомерно са подадени по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от
осигурителя „****“ ЕООД, наведнъж на дата 04.12.2019г. за период от
13.05.2019г. до 31.10.2019г. вкл. като осигурено лице по Договор за управление
и контрол на търговско дружество /вид осигурен 10/, като без съответния период
лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18
месеца преди прекратяване на осигуряването.
Актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител „****“
ЕООД сочело, че към м.05.2019г. няма наети лица по трудови правоотношения. Установена
е липса на представени документи доказващи дейност по договор за управление и
контрол, освен разчетно платежни ведомости от м.05.2019 - м.03.2020г., като начислените
възнаграждения от м.05.2019г. до м.10.2019г. са изплащани в брой /касово/, а от
м.11.2019г. до м.03.2020г., с банков превод.
По делото е приобщена цялата
административна преписка по издаване на оспорения акт. По представените пред съда писмени доказателства няма
оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
В
съдебното производство оспорващият представя: Ведомости за заплати от м. май
2019г. до м. март 2020г. на „****“ЕООД, Плащания по банков път на трудови
възнаграждение по ДУК към С.П.по месеци, Списък на извършени плащания от
Портала на НАП за задължено лице „****“ ЕООД, Годишен финансов отчет за 2019г.;
ОПР; Счетоводен баланс; сметка 411 клиенти към 31.03.2019г.; Касова книга; Фактури
№ 120/10.05.19г. и № 122/12.06.19г., приемо-предаветелни протоколи, сметка за
изплатени суми, декларации с контрагент „****“ ЕООД; Фактури № ****г. и № ****г.,
приемо-предаветелни протоколи, сметки за изплатени суми, декларации с контрагент
„****“ ЕООД; Фактура № ****г. с контрагента „***“ ЕООД, отчет по сметка с
титуляр „****“ ЕООД и наредител „***“ ЕООД; Договор за почистване №
19-01/13.05.19г.с „****“ ЕООД, ведно с графици; Договор за почистване №
19-02/13.05.19г. с „****“ ЕООД, ведно с графици; Фактури с №№ № ****г. „****“
ЕООД, Фактура № ****. „****“ ЕООД, № ****. „***“ ЕООД, № ****. „***“ ЕООД, № ****.
„***“ ЕООД; Граждански договор № ****. сключен между възложителя „****“ ЕООД и М.С.И.,
ведно със сметка за изплатени суми, декларация, разписка; Граждански договор № ****.
сключен между възложителя „****“ ЕООД и изпълнителя З.И., ведно с 3 броя сметки
за изплатени суми, декларации, разписки.
В
съдебното производство ответника представя заповед № 3989 / 18.10.2018 г. за назначаване
на С.К.Г., на която е възложено извършването на проверката, на длъжност старши
инспектор по осигуряването / на л.271/, Заповед № 5785 от 30.08.2019 г. на
Управителя на НОИ за назначаване на Д.А.за Директор на TП - Варна на НОИ /на
л.253/, Заповед № 1016-40-205 от 24.02.2020 г. на Управителя на НОИ за
определяне на Ч.Ч.- началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол в ТП -
Варна на НОИ за изпълняващ правомощията на Директор на TП - Варна на НОИ, в случаите
на отсъствие на Директора Д.А.и за определяне на Т.Т.- началник отдел
„Административен“ в ТП - Варна на НОИ за изпълняващ правомощията на Директор на
ТП - Варна на НОИ, в случаите на едновременно отсъствие па Директора Д.А.и на
заместващия Директора Ч.Ч./л.253-гръб/, Болничен
лист № Е20201506855/10.06.2020 г., за периода от 08.06.2020 г. до 17.06.2020 г.
на Директора на ТП - Варна на НОИ Д.А./л.254/. Представя също доказателства за връчването на
заповедта за проверка на 06.08.2020 г., извадка от електронна поща на старши
инспектор по осигуряването С.Г., установяваща изпращането на електронни писма от
дружеството до нея на 02.06.2020 г. на 15.06.2020 г. и на 16.06.2020 г.,
вследствие на проведени телефонни разговори.
За изясняване на спора от
фактическа страна е изслушана и приета без оспорване от страните
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от експерта след запознаване с
доказателствата по делото и документална проверка в счетоводството на
ответника, и НАП. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като
компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на събраните по
делото доказателства. Действително в писмо вх.№1104/30.03.2021година на АдмСЛ,
адв.П. оспорва заключението, с доводи, че се базира на констатациите обусловени
в обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ Варна № Ц2153-03-53/ 16.09.2020
година, но в тази връзка не са ангажирани доказателства, поради което
възражението е неоснователно и недоказано.
От писмения текст на заключението,
съдържащо подробно описание на приложените фактури, сметки за изплатени суми,
приемо-предавателни протоколи, касова книга, сключените договори и годишният
финансов отчет, относими за процесния период, и направените в съдебно заседание
уточнения се установява, че по счетоводни данни не може по категоричен начин да
се докаже, че С.К.П.е упражнявала трудова дейност по договор за управление и
контрол в „****“ ЕООД.
Относно
налице ли са счетоводни документи, доказващи извършената/ положена трудова
дейност от лицето С.К.П.за периода от 13.05.2019г. до 01.04.2020г., вещото лице
е анализирало приложените фактури, както следва: фактури 120/10.05.2019 г., 122/12.06.2019г.,121/29.05.2019г.,123/04.07.2019г.,
125/23.10.2019г., 126/23. 10.2019г.,128/23.12.2019г.,129/23.12.2019г., 130/23.12.2019г.,
132/ 31.01. 2020 г., 133/28.02.2020г.,134/31,03.2020г. В тези фактури е отразено
МОЛ: С.П.и във фактура 120/10.05.2019г. също е отразено МОЛ: С.П., но договорът
за управление и контрол със С.П.е сключен на 13.05.2019г. Във фактура №
128/23.12.2019г. няма отразено МОЛ. Във фактурите има подпис на съставител. В
касовата книга за 2019г. има отразени записи на приходни касови ордери само от М.К.
за получен наем от м.януари до м. декември 2019г. в размер на 4800.00лв., които
са отразени по сметка 7030 Приходи- нощувки.Разходните касови ордери за захранване
на разплащателната сметка, плащане към доставчици и наем М. Търново са на името
на М.К.. На името на С.П.има записи само за плащане на възнаграждение по
договор за управление и контрол на 01.07.2019г., 29.07.2019г., 09.08.2019г.,
19.09.2019г., 10.10.2019Г., и 02.12.2019г.
По наличието на извършен обем от дейност по
сключени договори, фактури, първични счетоводни документи експерта дава
заключение, че приложените са относими във времето преди договорът за
управление и контрол със С.П., сключен на 13.05.2019г., с изключение на един Договор
за почистване № 19-03 от 13.05.2019г. между „***“ ЕООД „Възложител“ и „****“
ЕООД „Изпълнител“ с предмет на договора: почистване.
Според Справката за актуално състояние на
всички трудови договори, вписани от осигурител, „****“ ЕООД за периода от
18.10.2018г. до 31.03.2020г. няма назначени лица на трудов договор, а в
предходните периоди е имало лица назначени на трудов договор, което показва, че
дейността на дружеството не разраства.
Експерта дава заключение, че „****“
ЕООД има подадени Декларации образец 1
„Данни за осигурено лице“ ,с код „вид осигурен“ 10 - за изпълнители по договори
за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци, на
неперсонифицирани дружества, както и синдици и ликвидатори от 01.01.2007г. за С.К.П.,
за периода от 13.05.2019г. до 31.10.2019г. като осигурено лице по договор за
управление и контрол на един път, на 04.12.2019г. За м.11.2019г. е подадена на
05.12.2019г., за м.12.2019г. на 23.01.2020г, за м.01.2020г. на 17.02.2020г., за
м.02.2020г. на 02.03.2020г. и за м.03.2020г. на 07.04.2020г., като дружеството
е внесло осигурителните вноски и няма
изискуеми задължения за осигурителни вноски за периода 13.05.2019г. – 01.04.2020г.
Сделките от името и за сметка на
дружеството са сключвани от М.Р.К., с изключение на една сделка: Договор за
почистване № 19-03 от 13.05.2019г. между „***“ ЕООД „Възложител“ и „****“ ЕООД
„Изпълнител“, във връзка с Граждански договор № ГД-19-04/01.09.2019г. между „****“
ЕООД като „Възложител“, подписан от С.К.П.и М.С.И. с предмет на договора
почистване по определен график, който може да се отнесе към извършена дейност
от С.К.П..
Според заключението сметките за
изплатени суми подписани от С.К.П.са във връзка с договори от 18.01.2019г.,
като Приемо - предавателните протоколи не са подписани от С.К.П..
В
касовата книга за 2019г. има отразени записи на приходни касови ордери само от М.К.
за получен наем от м.януари до м. декември 2019г. Разходните касови ордери са
за захранване на разплащателната сметка, плащане към доставчици и наем М.
Търново са на името на М.К.. На името на С.П.има записи само за плащане на
възнаграждение по договор за управление и контрол. Годишната данъчна декларация
и Годишният финансов отчет за 2019г. - отчета за приходите и разходите и
баланса за 2019г. са подписани от М.К. – управител.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от
надлежна страна в срока по чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, съгласно
чл.118, ал.1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за
неоснователна, по следните съображения:
По аргумент от чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът
следва да извърши цялостна проверка на всички основание по чл.146 от АПК, а
именно - издаден ли е същия от компетентен орган, в законоустановената форма,
при спазване на процесуално правните
и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Предмет на съдебен контрол е Решение
№ Ц2153-03-53 от 16.09.2020 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт /ТП НОИ/ - гр.Варна, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата на „****” ЕООД с вх. № Ц1012-03-144/24.08.2020 година срещу
Задължителни предписания № ЗД-5-03-00769045/16.06.2020 г. на старши инспектор
по осигуряването в ТП на НОИ Варна и оставени в сила задължителните предписанията като правилни и
законосъобразни.
Съгласно
чл.108, ал.1, т.3 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен
институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни
предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и
дейността, възложена на Националния осигурителен институт.
Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания
на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3. Според ал.3 от същата разпоредба,
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението
ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
От доказателствата на лист 271 по
делото се установява, че процесните задължителни предписания са издадени от контролен
орган на ТП на НОИ Варна – инспектор по осигуряването, при изпълнение на
служебни задължения, съответно от компетентен орган, в качеството му на контролен орган по
чл.107, ал.2, т.1 от КСО, упражняващ административни правомощия по чл.108,
ал.1, т.3 от КСО. Същите са оспорени пред ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ – Варна. Решението е издадено от Д.А.-директор на ТП на НОИ
Варна, съгласно Заповед № 5785 от 30.08.2019 г. на Управителя на НОИ /л.253/,
който е материално и териториално
компетентния по смисъла на чл.117, ал. 1, т.3 от КСО административен орган. Спазен е указаният едномесечен срок /жалбата е
входирана на 24.08.2020 г., а решението е произнесено на 16.09.2020 г./.
Освен издаден от компетентен по степен и
материя административен орган, контролният административен акт е изготвен при
спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл. 59, ал 2
от АПК, във връзка с чл.117, ал.5 от КСО, като оспореното административно
решение е подробно мотивирано от фактическа и правна страна. Не са налице
основания за отмяна на акта по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
Съдът
не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на
чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Потвърдените с оспореното
решение Задължителни предписания № ЗД-5-03-00769045/16.06.2020 г. са издадени
след извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/
на осигурителя Община Варна, разпоредена със Заповед №
ЗР-5-02-00580373/18.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, на основание
чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване
на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния
осигурителен институт и въз основа на надлежно съставен Констативен протокол №
КП-5-03- 00794348\07.08.2020г. на извършилия проверката контролен орган при ТП
на НОИ – Варна.
Неоснователни са твърденията на
оспорващият за нарушение
на административно производствените правила при издаване на обжалваното решение
във връзка със заповед за проверка № 3P-5-03-00769045/ 16.06.2020 г. на
Директора на ТП - Варна на НОИ и компетентността на издалото я длъжностното
лице. Видно от съдържанието й Заповедта е издадена на основание чл.107 от
Кодекса за социални осигуряване /КСО/, във връзка с чл.29, ал.1 от Инструкция №
1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт /обн., ДВ,
бр. 28 от 17.04.2015 г., в сила от 17.04.2015 г.. изм. и доп., бр. 31 от 18.04.2017
г.. бр. 92 от 27.10.2020 г/.
Съгласно чл.107, ал.1 от КСО, контролът по
спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във
връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се
осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
Според чл.107, ал.2 от КСО, контролни органи на
Националния осигурителен институт са: 1.инспекторите по осигуряване в
териториалните поделения на Националния осигурителен институт; 2. лекарите -
експерти по експертиза на временната неработоспособност в териториалните
поделения на Националния осигурителен институт; 3.длъжностните лица, на които
със заповед на управителя на Националния осигурителен институт или на
ръководителя на териториалното поделение е възложено да извършват финансови
ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и
по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във
връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.
Съобразно чл. 29, ал.1 от Инструкция
№ 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, проверката
се извършва на основание писмена заповед по образец, утвърден от управителя на
НОИ. която съдържа: 1. данни за проверяваното
лице (наименование и ЕИК. съответно име и ЕГН на проверяваното лице); 2.име,
фамилия и длъжност на контролните органи, на които се възлага проверката;
3.срок за извършване на проверката.
Според чл.29, ал.2 от Инструкцията Заповедта
по ал.1 се издава от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено
от него лице. Заповедта може да бъде изменяна по реда на чл.11, ал.3 /виж ал.3
от горния текст/. Съобразно чл.29, ал.4 от Инструкцията Заповедта по ал. 1 се
връчва на проверяваното лице, на негов законен представител или на изрично
упълномощено лице, а според чл.29, ал.5 от същата Заповед по ал.1 не се издава,
когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ.
В този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в
съответното ТП на НОИ.
Предвид приложените от ответника
доказателства с молбата на л.252 от делото, Заповедта за проверка е издадена в
съответствие с посочените разпоредби и съдържа необходимите реквизити по чл.29,
ал.1 от Инструкцията, и е издадена от изпълняващия правомощията на Директор на
ТП - Варна на НОИ - Тодор Тодоров, в случаите на едновременно отсъствие на
Директора Д.А.и на заместващия Директора Ч.Ч., в изпълнение на изискванията на
чл.29, ал.2 от Инструкцията, като е връчена на изрично упълномощено лице по
чл.29, ал.4 от Инструкцията. Извършването на проверката е възложено на С.К.Г.,
на длъжност старши инспектор по осигуряването, назначена с представената по
делото заповед №
3989 / 18.10.2018 г., в което качество е издала процесните задължителни предписания.
Отделно, представените от ответника
доказателства за връчването на заповедта за проверка на 06.08.2020 г., а именно
извадка от електронна поща на старши инспектор по осигуряването С.Г., от която
е видно, че оспорващото дружество е изпратило електронни писма до същата на
02.06.2020 г. на 15.06.2020 г. и на 16.06.2020 г., вследствие на проведени
телефонни разговори, и съставеният Протокол № ПТ-5-03-00794106 / 31.07.2020 г.,
видно от който на адреса на управление по седалището на дружеството, при
посещение на място от контролните органи при ТП - Варна на НОИ, не е намерен
представляващ дружеството, съответно необходимите за извършването на проверката
документи, сочат затруднена комуникация, която не се дължи на ответника, за да
се твърди, че с несвоевременното връчване на тази заповед е опорочено
административното производство. Дори забавеното връчване на сочената заповед да
е нарушение, същото не е от категорията на съществените, тъй като не променя
крайният извод на контролният орган за даване на задължителните предписания на
посочените в тях основания с оглед фактическите установявания, които не са
опровергани с безспорни доказателства и в съдебното производство.
Обжалваното решение и
потвърдените с него Задължителни предписания са издадени при спазване на
административно производствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона, съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
По
силата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т.7 КСО в кръга на лицата задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този
кодекс са и управителите, респективно изпълнителите по договор за управление и
контрол на търговското дружество /Изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила
от 9.08.2013 г./.
За управители на търговско дружество,
съответно за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества
в хипотезата на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, се считат лицата, които упражняват
трудовата дейност въз основа на избор и вписване в търговския регистър по реда
на Търговския закон /ТЗ/.
За да е налице приравнено трудово
правоотношение по смисъла на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, е необходимо името на управителят
на дружеството да е вписано в търговския регистър съгласно изискванията на
чл.141, ал.3 от ТЗ. На основание чл.140, ал.4 от ТЗ изборът и освобождаването
на управител имат действие от вписването им в търговския регистър.
В
случая съществуването на осигурителното правоотношение между осигурителя „****“
ЕООД и лицето С.К.П.се основава на Договор за управление и контрол от 13.05.2019 г.
/прекратен от 01.04.2020г./, за който не е налице вписване в Търговския
регистър, съгласно чл.141, ал.3 от Търговския закон.
Съобразно чл.141, ал.6 от ТЗ, овластяването
и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица
след вписването им, а съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ, отношенията между
дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението.
Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице,
оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.
В конкретния случай, договорът е представен за първи път в хода на проверката
на 06.08.2020 г. от пълномощника на управителя.
Договорът за възлагане на
управление и контрол няма достоверна дата и не представлява надлежен документ,
удостоверяващ избор на управител на дружеството. Договорът по чл.141, ал.7 от ТЗ урежда вътрешните отношение между дружеството и управителя, но няма действие
по отношение на трети добросъвестни лица. По отношение на третите лица и
органите на НОИ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие
след вписването им в съответствие с чл.141, ал.6 от ТЗ. Лице, което не е
овластено от едноличният собственик и не е вписано в търговския регистър, не
може да упражнява трудова дейност по смисъла на чл.10 от КСО като управител на
търговско дружество, включваща управленчески и представителни функции и като
правна последица – да подлежи на осигуряване на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
При анализа на субективния състав
на осигурителното правоотношение се разграничат следните хипотези: осигурително
правоотношение между осигурителния орган и осигурителя; осигурително
правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице; осигурително
правоотношение между осигурителния орган и самоосигуряващото се лице.
Предметът на спора е фокусиран в първите два
вида правоотношения, като и в двата случая осигурителният орган е трето лице по
отношение трудовото правоотношение (работодател – работник), от което произтича
осигурителното. В този смисъл вътрешните за търговското дружество
правоотношения не могат да обвързват трети на тях лица докато не бъдат надлежно
оповестени.
Следва да се съобрази, че в своята трайна
практика Върховният административен съд приема, че вписването е елемент от
фактическия състав, пораждащ действието на взетото решение за възлагане на
управлението на ЕООД. Вписването в Търговския регистър на управителя на ЕООД е
от значение за правоотношенията на дружеството – осигурител с трети лица, вкл.
и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт.
Надлежното упражняване на управленческите и представителни функции на лицето са
обусловени от вписването на законоустановените данни в Търговския регистър.
Лице, на което е възложено управлението на ЕООД, но едновременно с това не е
извършено вписване в търговския регистър, не може да упражнява трудова дейност
по смисъла на чл.10 КСО като управител на търговското дружество и като правна
последица да подлежи на осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.7 КСО. В същия
смисъл са решение № 4573 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2019 г., VI
о., решение № 2643 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2018 г., VI о.,
решение № 6296 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 2842/2017 г. на ВАС, VI о. и
решение № 15852/21.12.2017 г. по адм. дело № 4364/2017 г. на ВАС, VI о.,
решение № 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г., VI о.,
решение № 13589/14.12.2015 г. по адм. дело № 4409/2015 г. на ВАС, VІ о.; решение
№ 5147/14.04.2014 г. по адм. дело № 786/2014 г. на ВАС, VІ о.; решение №
9412/07.07.2014 г. по адм. дело № 5418/2014 г. на ВАС, VІ о.; решение №
5552/25.05.2006 г. по адм. дело № 1436/2006 г. на ВАС, VІ о.
Съгласно
легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм.,
бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от
1.01.2012 г.) „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а, ал.1, и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл.10, ал.1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й - чл.10, ал.1 от КСО.
Според константната практика на ВАС на РБ,
застъпена в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение №
292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права. От съдържанието на цитираното по-горе определение
за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Видно от договорът за управление/ л.134-135/,
представен в хода на проверката на 06.08.2020 г. от пълномощника на управителя,
съгласно чл.2 управителят извършва от името и за сметка на дружеството всички
действия и сделки, свързани с управление на дейности на дружеството, като в чл.3,
т. 1 - 10 от него са изброени правата на
управителя.
За целите на задължителното обществено
осигуряване, под „изпълнител по договор за управление на търговско дружество“ следва
да се разбира всяко лице, на което посредством валидно сключен писмен договор е
възложено управление на търговско предприятие и което упражнява трудова дейност
по него.
При това изискването на нормативните правила, според които едно лице се
счита за осигурено, е то реално да е започнало да извършва трудова дейност,
т.е. освен наличието на сключен писмен договор за управление, следва реално да
се осъществява трудова дейност въз основа на същия. Безспорно трудовата дейност
е основна предпоставка за възникване на осигуряване съгласно чл.10 от КСО и
осъществяването на тази дейност по управление и контрол на търговското
дружество се установява с писмени документи за представителната власт на лицето
(изпълнител по договор) от името на дружеството, като: сключени договори за
наем на помещения, трудови договори за назначените в дружеството, съответно
заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения с тях, водена
кореспонденция с други търговски дружества, подписани първични счетоводни
документи, фактури, платежни нареждания и др. Видно от доказателствата и
заключението на съдебно икономическата експертиза в процесния случай няма такива,
установяващи по безпорен начин упражнявана дейност по договора за управление и
контрол от С.К.П..
Установено с доказателствата по
делото и СИЕ през периода от 16.12.2011 г. до 12.10.2018 г. в дружеството е
имало наети по трудов договор 5 лица, две от които назначени на длъжност „камериерка”
през 2014 г. и 2015 г., “продавач – консултант“ през 2011 г. - 2013 г.,“чистач“-
през 2013 г. - 2014 г.,“технически сътрудник” - през 2018 г., като след 12.10.2018
г. няма наети лица по трудов договор, според Регистъра на трудовите договори.
Представените в хода на проверката
документи във връзка с управлението на дейността на дружеството, са подписани
от едноличния собственик на капитала и управител М.Р.К.. В касовата книга за
2019 г. на „****“ ЕООД има записи за издадени приходни и разходни касови ордери
единствено от М.Р.К., включително и такива за платен наем от нея за гр.Малко
Търново. Публикуваните годишни финансови отчети на дружеството, са подписвани
също единствено от М.Р.К.. Годишната данъчна декларация за 2019 г. е подадена с
данни за представляващия дружеството от М.Р.К.. В Счетоводния баланс към
31.12.2019 г. и отчета за приходите и разходите за 2019 г., за ръководител е
посочена М.Р.К.. Представения граждански договор № ГД19-01/18.01.2019 г., за
извършване на определени услуги по рекламно-информационни дейности, свързани с
определени събития в гр. Благоевград през календарната 2019 г., сключен между „****“
ЕООД и С.А.С., е подписан от М.Р.К..
Представените при проверката 4
броя сметки за изплатени суми. издадени съответно на 07.10.2019 г., 28.10.2019
г., 28.10.2019 г. и 21.11.2019 г. към посочения договор, подписани от С.К.П.,
не могат да се приемат за документи, издадени във връзка с управлението на
дейността на дружеството, в изпълнение на задълженията на управителя по чл.2 от
Договора за управление и контрол.
Както се посочи по-горе в
договора за управление и контрол в чл.2 е регламентирано, че „****“ ЕООД
възлага на управителя да извършва от името и за сметка на дружеството всички
действия и сделки, свързани с управление на дейности на дружеството. Видно от
доказателствата и заключението по СИЕ сделките от името и за сметка на
дружеството са сключвани от М.Р.К., с изключение на една сделка: Договор за
почистване № 19-03 от 13.05.2019г. между „***“ ЕООД „Възложител“ и „****“ ЕООД
„Изпълнител“, във връзка с Граждански договор № ГД-19-04/01.09.2019г. между „****“
ЕООД „Възложител“, подписан от С.К.П.и М.С.И. с предмет на договора почистване
по определен график, която може да се отнесе към извършена дейност от С.К.П..
От събраните по делото
доказателства и СИЕ е видно от сметка 411 „Клиенти“, че към клиентите ****
ЕООД, МИ МВР София и ЕТ ****са издавани фактури още от началото на 2019г. Сметките
за изплатени суми подписани от С.К.П.са във връзка с договори от 18.01.2019г., Приемо
- предавателните протоколи не са подписани от С.К.П., Договор за почистване
№19-01 от 13.05.2019г. между „****“ ЕООД „Възложител“ и „****“ ЕООД
„Изпълнител“ с предмет на договора почистване е подписан от С.П., но Сметка за
изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ с изх.№19-8-1 е издадена на З.П.И.на
18.03.2019г. по договор №19-03 от 13.05.2019г. и предоставена на 25.10.2019г. със
сума за получаване 280.00лв. и Сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ
с изх.№19-7-4 е издадена на З.П.И.на 11.07..2019г. по договор №19-03 от
13.05.2019г. и предоставена на 25.10.2019г. със сума за получаване 295.00лв. Към
сметките е приложена Разписка № 19-14/25.10.2019г. за изплатена сума в размер
на 575.00лв. /280.00 + 295.00/ за услуга по договор 19-03 от 04.01.2019г., подписана
от С.П..
Договор за управление на недвижим
имот от 01.04.2019г. между „*****“ ЕООД „Възложител“ и „****“ ЕООД „Изпълнител“
е с предмет на договора: отдаване под наем и управление на свой собствен
недвижим имот, което във времето е преди Договорът за управление и контрол със С.П.,
сключен на 13.05.2019г.
В касовата книга за 2019г. са
отразени записи на приходни касови ордери единствено от М.К. за получен наем от
м.януари до м. декември 2019г. Разходните касови ордери са за захранване на
разплащателната сметка, плащане към доставчици и наем М. Търново са на името на
М.К.. На името на С.П.има записи само за плащане на възнаграждение по договор
за управление и контрол. Годишната данъчна декларация и Годишният финансов
отчет за 2019г. - отчета за приходите и разходите и баланса за 2019г. са
подписани от М.К. - управител.
При изслушване на вещото лице в
съдебно заседание същото посочи, че от описаните в заключението счетоводни
документи, издадени от С.П., не сочат, че същата е упражнявала трудова дейност,
т.к. тези сметки са за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ са във връзка с
договори от месец януари 2019 година. Посочените сметки се прилагат за
доказателства за извършена трудова дейност във връзка с договор от 18.01.2019
година и не кореспондират с Договор за управление, сключен от Едноличният
собственик с ***** на 13.05.2020г., според описаните в заключението всички
сметки за изплатени суми, кога са издадени, кога са предоставен, по кой договор
и сума на получаване, които обаче са във връзка с Договор от преди 19.01.2019
година, а не както се твърди от оспорващият, че е по Договор за управление от
13.05.2019 година.
Така гражданския договор със С.И.е от 13.05.2019
година, обаче от разписка №19-14/25.10.2019 година е видна изплатена сума в
размер на 575.00 лева /280.00 лева + 295.00 лева/ за услуга по Договор
№19-03/04.01.2019 година, което е във връзка с договор, който е от януари месец
2019 година, а не от май месец. Единствено приложеният в съдебното производство
договор с „***“ ЕООД подписан от С.П.е във връзка с граждански договор между „****“
ЕООД и М.И.с предмет на договор „почистване по определен график“, като този
договор е сключен на 01.09.2019 година, т.е. след 13.05.2019 година, което не
променя констатациите на контролният орган предвид изложениет по-горе мотиви. Според
заключението и изявленията в о.с.з. за периода 10.05.2019 година до 31.03.2019
година в изброените фактури е отразено МОЛ С.П., и във фактура №120/10.05.2019
година също е отразено МОЛ С.П., но Договорът за управление и контрол от
13.05.2019 година, а във фактура №128/23.12.2019 година няма отразено МОЛ.
Доколкото едната фактура е без МОЛ, а другата е от преди дата на договора –
13.05.2019 година, то не са налични безспорни счетоводни данни за положена
трудова дейност за този период.
Липсват безспорни доказателства за
упражняване на правата на управител от С.К.П.по чл.3 от Договора за управление
и контрол, доколкото решенията по управление на дружеството са вземани от
едноличния собственик на капитала и управител М.Р.К. на дружеството, като
сделките от името и за сметка на дружеството са сключвани също от нея, тя е
контролирала приходите и разходите, свързани с управлението на дружеството, тя
е организирала, ръководила и контролирала дейността на дружеството.
С оглед характера на задължителните
предписания до осигурителя, а именно за извършване на корекция на декларираните
от него данни по чл. 5, ал.4, т.1 КСО, обстоятелството, че осигурителните
вноски за ***** са внесени за процесния период от време, установено със съдебно
икономическата експертиза е ирелевантно за спора.
Съвкупният анализ на
доказателственият материал налага извод, че С.К.П.не е имала качеството на
„осигурено лице“ по смисъла на КСО, тъй като въпреки наличието на сключен
писмен договор за управление, няма реално осъществявана трудова дейност въз
основа на същия. Предвид което, правилно контролният орган при ТП - Варна на
НОИ е дал Задължителни предписания към Констативен протокол № КП-5-03-00794348
/ 07.08.2020 г., по реда на чл.108, ал.1, т. 3 от КСО, с които е задължил жалбоподателя
като осигурител да подаде данни по чл.
5, ал. 4, т.1 от КСО, декларация образец № 1 по Наредба Н-13 / 17.12.2019 г. за
съдържанието и сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателя, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
самоосигуряващите се лица, с код заличаване за С.К.П., с код за вид осигурен 10
- за управителите и прокуристите на търговските дружества за м. 05. м. 06. м.
07, м. 08, м. 09. м. 10. м. 11 и м.
12.2019г. и за м. 01. м. 02 и м.
03.2020 г., поради това, че не се доказва по безспорен начин същата да е
упражнявала трудова дейност при посочения осигурител, респективно наличието на
възникнало основание по чл.10, ал.1 и §1, т.3 от ДР на Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Поради изложените съображения оспореното решение
и потвърдените с него задължителни предписания, са издадени при спазване на
материалноправните изисквания за законосъобразност и не страдат отпороци по чл.
146 от АПК, и следва да бъде оставено в сила, а подаденото срещу него оспорване
следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2,
предложение последно от Административно-процесуалният кодекс, във вр. с чл.118
ал.2 от Кодекса за социално осигуряване, Ловешки административен съд, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на
управление: гр. ****, ж.к. ****,
ул. ****, представлявано от управителя М.Р.К. с ЕГН **********,
срещу Решение на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Варна №
Ц2153-03-53 от 16.09.2020 година, с което е отхвърлена като неоснователна жалба му с вх. № Ц1012-03-144/24.08.2020 година срещу Задължителни предписания № ЗД-1-03-00794418 от 07.08.2020 година на
контролен орган в ТП на НОИ– Варна.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България гр.София, в четиринадесетдневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: