Решение по дело №642/2018 на Районен съд - Белоградчик

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                           № ………….., 14.03.2019 г., гр.Белоградчик

 

                                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                                         Районен съдия:  Божидарка Йосифова

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, гр.дело № 642 по описа за 2018 г.

 

Предявени са обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 228 ЗЗД в размер на 616.16 лв., лихви за забава върху главницата в размер на 132.13 лв. и законни лихви.

 

В исковата молба, ищеца твърди, че на 08.07.2015 г., между него, като наемодател и ответницата като – наемател, е сключен Договор за наем на земеделска земя, по силата на който ищеца е предоставил на ответницата, в качеството й на Частен земеделски производител, за временно и възмездно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., общ. Б., обл. В., с обща площ 22.000 дка. Твърди се, че срокът на наемното правоотношение е една стопанска година – от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г. Договореното наемно плащане съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, е 14.32 евро/дка, или общо за 314.96 евро за земеделските имоти, предмет на договора, в левова равностойност 616.16 лв. наемна цена за стопанската година, което е следвало да бъде платено от ответницата – наемател до 31.08. на стопанската година. Твърди се в исковата молба, че ищеца е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на ответницата ползването на земеделските имоти, предмет на договора, но от своя страна, същата не е заплатила на ищеца дължимата наемна цена за ползваните от нея земеделски имоти, в срок до 31.08.2016 г., за което е издадена Фактура № ********** от 13.07.2016 г. Ищецът твърди, че съгл. чл. 9, ал. 1 от Договора за наем, при забава на наемното плащане, наемателят дължи на наемодателя и законната лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден на забавата до окончателното му плащане.

Предвид горното, ищецът претендира, ответницата – частен земеделски производител, да бъде осъдена да му заплати сумата от 616.16 лв., представляваща неизплатена наемна цена за ползването на 22.00 дка земеделска земя за стопанската 2015/ 2016 г., както и обезщетение за забава за периода 01.09.2016 г. – 12.10.2018 г. в размер на 132.13 лв., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и направените по делото

 

разноски: 100 лв. – за държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.

          В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ответницата не е депозирала такъв. Не се явява и не изпраща свой процесуален представител и в съдебно заседание.

Ищецът е депозирал молба вх. № 43 от 07.01.2019 г., с която е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата, съгл. чл. 238 и сл. ГПК.

Предвид направеното искане от страна на проц. представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата, в с.з. на 12.03.2019 г. съдът, прие, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение съгл. чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща свой представител в първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна, ищеца е направил искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил писмени доказателства с исковата молба.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда по чл. 131 ГПК и призовката за делото/.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно: обективно съединените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът намира, че е доказано по безспорен начин съществуването на облигационно правоотношение между страните, предвид представения Договор за наем на земеделска земя от 08.07.2015 г. Доказа се неизпълнение от страна на ответницата в качеството й на наемател по договора – да заплати на ищеца наемната цена за ползваните от нея земеделските земи в землището на с. Р., общ. Б., обл. В. за стопанската 2015/ 2016 г., както и размера на неплатената наемна цена. Поради това, съдът уважава така предявения иск с правно основание чл. 228 ЗЗД в претендирания размер.

Предвид на това, че съдът уважи главния иск, то основателен и доказан се явява и акцесорния за лихви за забава. Доказа се в процеса, че наемната цена не е изплатена от ответницата на падежа – 30.08.2016 г., поради което е изпаднала в забава в плащанията. Посредством помощта на он лайн калкулатор за изчисляване на законни лихви, се установи, че размера на лихвите за забава за исковия период – 01.09.2016 г. – 12.10.2018 г., съответства на претендирания с исковата молба такъв – 132.13 лв., поради което съдът уважава и този обективно съединен иск.

Ответницата дължи и законните лихви върху главницата от 616.16 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане. С депозирането на исковата молба, ответницата е поканена да плати, поради което и от този момент е изпаднала в забава в плащанията и дължи законни лихви.

Предявените обективно съединени искове се явяват доказани по основание и размер, предвид представените с исковата молба писмени доказателства. Налице са всички комулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. При горните мотиви, съдът уважава така предявените искове и постановява неприсъствено решение срещу ответницата съгл. чл. 238 ГПК.

          По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът уважи предявените обективно съединени искове, поради което и ответницата е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест разноските по делото, направени от ищеца – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. 

          Водим от горното, съдът

 

                              Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Частен земеделски производител В. Б. Й. от гр. Д., обл. В., ул. „Александър Стамболийски” № 61, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.И.Г” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов” № 16, представлявано от С.И.С. – Управител, чрез пълномощника им юрисконсулт П.Р., сумите: 616.16 лв. (шестотин и шестнадесет лева и шестнадесет ст.) – на  осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 228 ЗЗД – неизплатен наем за земеделски земи за стопанската 2015/ 2016 г., 132.13 лв. (сто тридесет и два лева и тринадесет ст.) – лихви за забава върху главницата за периода от 01.09.2016 г. до 12.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 616.16 лв., считано от 17.10.2018 г. (датата на предявяване на исковете) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Частен земеделски производител В. Б. Й. от гр. Д., обл. В., ул. „Александър Стамболийски” № 61, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.И.Г” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов” № 16, представлявано от С.И.С. – Управител, чрез пълномощника им юрисконсулт П.Р., направените по делото разноски: 100,00 лв. – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                Районен съдия :