Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр. Велико
Търново, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10303/2023 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез *** Д. М., срещу Решение № 450/21.08.2023 г. по НАХД № 369/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е отменено Наказателно постановление № BG05052022/5800/Р8-876/01.11.2022 г., издадено от касатора. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Касаторът сочи, че правилно е определен субектът на отговорността, който не е подал възражение срещу АУАН и не е представил доказателства, оборващи констатациите на АНО. Излага подробни доводи, че са спазени всички законови изисквания при издаването на АУАН и НП. По тези изложени в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание от *** Хр. К., се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – И.К.И. *** чрез ***Д. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 450/21.08.2023г. по НАХД № 369/2023 г. на Районен съд-гр. В. Търново е отменено Наказателно постановление № BG05052022/5800/Р8-876/01.11.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление към АПИ. Със същото на ответника по касация за извършено административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
Районният съд от фактическа страна е установил, че на 05.05.2022 г. в 13:13 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Гюешево, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № ***, вид: влекач, марка и модел МАН ТГА 18. 310, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от ответника по касация. След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на 20.04.2022 г., в 10:40 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ***, било засечено по път І-4, км. 133 + 194, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Нарушението било установено с доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението DDEC7460B4786F36E053041F160A9D9C и от техническо средство /контролно устройство/ с идентификатор № 40291. Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG05052022/5800/Р8-876 от 05.05.2022 г. от старши инспектор в отдел МП Гюешево, териториална дирекция "Митница София", а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
За да отмени НП съдът е приел, че същото е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Според съда административнонаказателната отговорност на И. е ангажирана без надлежно доказване на всички съставомерни елементи от обективната страна на извършеното нарушение, тъй като в случаите на определяне на пътната такса въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП е необходимо доказване на множество факти, описани в нормите на чл. 12 и чл. 13 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и на относимите към административнонаказателната отговорност обстоятелства за различните хипотези описани в чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата, където се предвижда ред и процедура за действие при наличие на техническа неизправност от страна на собствениците и ползвателите на ППС и от страна на доставчика на услуга по електронно събиране на тол такса. Въззивният съд е посочил, че липсва описание или твърдение за наличие на извършена на място проверка от страна на контролните органи, дали монтираното на ППС устройство за подаване на тол данни не функционира поради умишлена намеса във функционирането на това устройство, каквато проверка е задължителна във всеки случай, когато се констатира, че е налице повреда или недействащо устройство по арг. от чл. 179, ал. 3г от ЗДвП. Според ВТРС липсата на твърдения от страна на наказващия орган относно тези обстоятелства са пречка за установяване на приложимата правна норма, тъй като в настоящия казус очевидно се касае до преустановено подаване на тол данни и е от съществено значение дали това е станало поради умишлена намеса във функционирането на устройството или не.
На следващо място съдът е изложил мотиви за недоказаност на нарушението от субективна страна. Според съда от доказателствата не се установява дали жалбоподателят е имал знание за обстоятелството, че монтираното устройство за подаване на тол данни в управляваното от него ППС е преустановило подаването им.
На последно място съдът е счел, че е нарушена процедурата по установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, тъй като нарушението било установено в отсъствие на нарушителя, чрез електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На първо място следва да се посочи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като не е посочена коректно нарушената законова разпоредба. Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Настоящия състав не възприема тезата, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Съответна на нея е императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност.
На следващо място, по делото не е установено по безспорен начин авторството на деянието, осъществяващо нарушение. Същото е установено половин месец след извършването му, с оглед на което не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесното ППС на датата на проверката е същият, който го е извършил. От събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства не се установява самоличността на водача, който е управлявал МПС в момента на твърдяното нарушение на 20.04.2022 г. В тежест на административнонаказващия орган е да представи доказателства за законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление. Тези доказателства следва да установят всички елементи на състава на административното нарушение. В конкретния случай след като адресат на административнонаказателната отговорност е водачът на товарния автомобил, то това обстоятелство е следвало да бъде надлежно установено преди издаване на наказателното постановление. Липсата на подадено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение не може да бъде тълкувано като признание на нарушението, тъй като подаването на възражение е право на лицето и фактът на неупражняване на това право не представлява нарушение, признание или потвърждение на фактите, описани в документа. Липсата на представени доказателства от оспорващия наказателното постановление относно извършителя на нарушението също не може да бъде прието за доказателство за авторство на деянието поради липсата на законова презумпция в този смисъл. След като безспорно товарния автомобил се е движил, то подлежащи на установяване факти са вида на товарния автомобил, движението по път, изискващ заплащането на пътни такси, самоличността на водача и вида на заплащане на пътни такси. В конкретния случай не е установено кой е управлявал товарния автомобил на 20.04.2022 г. и следователно не е доказано авторството на деянието. Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП в случай на установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му или от вписания в свидетелството за регистрация на ППС ползвател, какъвто няма данни да е И.. Освен това, в хипотеза на неплащане на пътна такса поради повреда в монтираното устройство за целите на подаване на декларирани тол данни не се налага административно наказание на водача съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП – обстоятелство, което не е било изследвано от АНО, както правилно е посочил ВТРС.
Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с
чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 450/21.08.2023 г. по НАХД № 369/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.