№ 634
гр. Варна, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100500727 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 256/28.01.2023 год., постановено по гр.д. № 9407/2022 год., ВРС – 8-ми
състав е осъдил Община Варна с адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43 да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София, на
основание чл.410 от КЗ, сумата от 4323,34 лева - главница, представляваща сбор от сумата
4308,34 5 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение за увреденото „Мерцедес ЦЛС 550" с per. № ******, въз основа на застраховка
"Автогрижа" по щета № ********* за причинени имуществени вреди на автомобила в
резултат на настъпило ПТП на 12.07.2021г. и направени ликвидационни разноски в размер
на 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2022 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 329,08 лв. за периода от 18.10.2021г. до
18.07.2022г., на осн.чл.86 от ЗЗД, като е присъдил и разноски съобразно уважената част от
иска.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Конкретните оплаквания са свързани с
недоказаност на елементите на фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, противно на
възприетото от първоинстанционния съд. Излага, че по делото не е установено твърдението,
че автомобилът е попаднал в необезопасена дупка и несигнализирана дупка на пътното
платно, нито е изяснен въпроса къде точно се е намирала описаната неравност. А
1
отговорността на Общината като собственик на пътя не възниква автоматично и следва да
бъде доказана. В този смисъл се оспорва и виновното поведение на ответника, причината
връзка между осъщественото ПТП и нанесените на автомобила вреди, както и че
увреждането е настъпило именно в резултат на неподдържането, неизправността на
процесния участък и неотстраняване/несигнализиране на съществуващо препятствие по
него. Оспорва по същество и приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която
счита, че не може да бъде възприета като доказателства за механизма на ПТП. Моли за
отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Счита за доказана предявената искова претенция, а постановеното решение за
правилно и законосъобразно като моли за потвърждаването му и присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез пълномощника си, моли за отмяна на съдебното
решение и присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззиваемия, не се явява и не се представлява. С писмена молба
поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявеният пред ВРС главен иск черпи правното си основание в чл.410, ал.1 КЗ.
Основателността му е предпоставена от кумулативното установяване на следните
обстоятелства: наличие на имуществено застраховане; причинено застрахователно събитие
от трето лица, което отговаря по правилата на деликтната или договорна отговорност;
застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования, и
третото по делото лице да не принадлежи към домакинството на застрахования и да е негов
роднина, освен ако е действало умишлено /арг. от ал. 2 от чл. 213 КЗ/.
Анализът на събраните по делото доказателства обуславят положителния извод на
съда за наличието на имуществено застраховане на л.а. „Мерцедес ЦЛС 550" с per. №
******, а и това не се спори от страните. Установява се и че на 12.07..2021 г. лек автомобил
2
„Мерцедес ЦЛС 550 " с per. N: ******, управляван от Г.П.П., се е движил в гр. Варна, по
панорамен път в района между гр. Аксаково и кв. Виница, в района на военните поделения
до с. Каменар и при движение, предно дясно и задно дясно колело на автомобила попадат в
нарушение на пътната настилка - дупка на платното за движение, за което е уведомен
застрахователя и след оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис по щета
№ *********/13.07.2021 г., по която е заплатено претендираното обезщетение.
Инвокираните във въззивната жалба оплаквания са свързани с недоказаност на
елементите на фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и отговорността на ответника,
които оплаквания обаче не са във връзка с предприето пред първоинстанционния съд
оспорване. Видно от депозирания пред ВРС писмен отговор със същия се оспорва
причинната връзка между настъпилото ПТП и сочените увреждания, релевира се възражение
за съпричиняване от страна на водача и се изразява становище за необоснован висок размер
на претендираното обезщетение. Поради горното и доводите във връзка с фактическия
състав на деликтната отговорност следва да се приемат за преклудирани.
В допълнение, същият се приема за установен и от настоящата инстанция с оглед
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.Й., а причинната връзка между
описаните увреждания и станалото ПТП – от проведената САЕ, заключението по която не е
оспорено от страните. А в същото се сочи, че реалният и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е следния - автомобилът при движение попада с
предно дясно колело в нарушение на пътната настилка, намиращо се на платното за
движение.
Възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на автомобила, настоящият състав намира за недоказани. Намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване / в този
смисъл, Решение № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , Решение №
98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
44/2012 г., II т. о./. Тук съдът съобразява и че не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест обаче, ответникът е този, който следва да
ангажира доказателства за конкретно обоснованото твърдение за съпричиняване. Това не е
сторено в хода на първоинстанционното производство.
Следващата предпоставка от хипотезата на посочената правна норма е
застрахователното събитие да е причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования
въз основа на правилата на деликтната или договорна отговорност – в конкретния случай
вредите да са причинени вследствие на попадане на дупка на пътното платно. Съгласно чл.
3
31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Наред с последното, в чл. 167, ал. 1 от Закона за движението на
лицата, които стопанисват пътя е вменено и задължение за незабавно сигнализиране за
препятствията по пътя и отстраняването им във възможно най-кратък срок. За изпълнение
на горното задължение, съгласно ал. 3 на цитираната норма, службите за контрол,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените
места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения,
средствата за сигнализация и маркировка. И при налична дупка на посочения пътен участък,
която е създавала опасност, се обосновава и извода на съда, че ответникът не е изпълнил
вменените му със закона задължения, респективно следва да бъде ангажирана отговорността
му.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване факта на
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, чийто размер е съответен на
претърпените вреди, не е ангажирала доказателства в този смисъл, поради което и
предявената претенция е основателна.
При липса на други подлежащи на разглеждане оплаквания и след като не се
установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР
№ 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в
полза на въззиваемия се дължат деловодни разноски за настоящото производство -
ю.к.възнаграждение, което на основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, материалният интерес и правната и фактическа сложност на делото, съдът определя
в размер на 200 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 256/28.01.2023 год., постановено по гр.д. № 9407/2022
год. на ВРС – 8-ми състав.
ОСЪЖДА Община Варна с адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43 да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София,
бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68 сумата от 200 лева, представляваща съдебно деловодни
разноски за настоящата инстанция.
4
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5