№ 1016/10.04.2020г. 23.03.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
І граждански състав
На двадесети февруари две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА Щ.
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щ.
гражданско дело № 1877 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по молба на Р.Щ.С. с ЕГН * ***, Щ. АМ. с ЕГН * и Р.А.М. с ЕГН *
всички действащи чрез пълномощника си адвокат М.Д.О. *** и Българската държава,
представлявана на основание чл.31 ал.2 от ГПК от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, действащ чрез пълномощник Областен управител на
област Бургас. С исковата си молба и последващите уточнения ищците предявяват
следните обективно и субективно съединени искове :
1. да бъде прието
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/2
идеална част от следната реална част от поземлен имот с идентификатор
47202.501.70 в село Маринка, община Бургас : 365 кв.м, попадащи извън регулационните
граници на селото, с граници на реално определената част : запад - ПИ
47202.501.70, север - ПИ 47202.501.90, изток - ПИ 47202.501.1 и юг - ПИ
47202.501.1313, отразена в кариран щрих на комбинираната скица на вещото лице М.
в приложение № 7 от заключението му по делото.
2. да бъде прието
за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на
останалата 1/2 идеална част от описаната реална част от ПИ с идентификатор
47202.501.70 по КККР на село Маринка, община Бургас.
При условията на
евентуалност предявяват същите искове за по 14/41 идеални части от правото на
собственост върху актуалния поземлен имот с идентификатор 47202.501.70.
Ищците твърдят, че
са наследници на Щ.Г.К, починал на 18.01.2004г., който от своя страна е
наследник на К.П.Г, починала на *. На основание Закона за селскостопанско
настаняване на бежанците (ДВ, бр. 213 от 1926 г.) К.П.Г.(Димитрова) е била
оземлена с няколко имота, сред които и дворно място, представляващо парцел 1-6
в кв.1 по плана на с.Маринка от 1945г. с площ от 1 210 кв.м., за който е
издадено удостоверение от 30.12.1950г. за собственост на недвижим имот по чл.11
от Наредбата-закон за облекчаване на положението на бежанците, настанени по
ЗССНБ. Със заповед № 221/ 24.02.1973г. бил одобрен кадастрален, регулационен и
застроителен план на с.Маринка, съгласно който същият имот бил заснет като имот
пл.№ 1 и му бил отреден парцел I в кв.1. По силата на регулацията от 1973 г.
една част от имот пл.№ 1, която е с площ от около 420 кв.м, останала извън
строителните граници – това е спорният имот. Изключването на тази част от имота
от строителни граници станало в изпълнение на Постановление № 216 на МС от
08.11.1961г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и
увеличаване фонда на обработваемата земя (ДВ бр. 95/ 28.11.1961г.)= Другата част от имот пл. № 1 с
площ от 750 кв.м останала в строителни граници и е урегулирана като парцел 1-1
в кв.1. За тази част от имот пл.1, която останала в регулацията на селото,
наследодателят на ищците Щ.Г.К се снабдил с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 57, том I, per. № 2030, дело № 48 от 21.03.2001 г. Плановете от
1945г. и от 1973г. не били приложени, като не са уреждани регулационни сметки
за придадени към парцела части от съседни имоти, както и за отдадени от имота
части към съседни парцели. По силата на § 8, ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното
действие на плановете от 1945г. и от 1973 г. било прекратено. С решение №
11-10/ 20.06.2012 г. на Общински съвет Бургас бил одобрен проект „Актуализация
на ПУП-ПРЗ на с.Маринка и разширение на с.Маринка“, съгласно който парцел I в
кв.1 по плана на с. Маринка от 1973г. е урегулиран като УПИ XI-5010001 в кв.1 с
площ от 797 кв.м., а частта с площ от 420 кв.м от бившия имот пл.№ 1 по
кадастралния план от 1973г., попадаща съгласно одобрената през 1973г. дворищна
регулация извън строителните граници на селото, попадала в площта на УПИ XII,
кв.1, целият с площ от 615 кв.м. В действащата кадастралната карта на село
Маринка този УПИ XII в кв.1 е отразен като ПИ с идентификатор 47202.501.70.
Ищците твърдят, че
въпреки изключването на процесната част от имот пл.№ 1 по плана от 1973 г. от
регулацията на с.Маринка, тази част е запазила селищния си характер. Наследодателката
К.П.Г.не е била член на ТКЗС, земята не й е била фактически отнета и тя е
запазила собствеността си върху нея. Тази процесната част не била включена в
блок на ТКЗС (ТКЗС „Мичурин“ в с.Маринка). През цялото време от 1973г. до
настоящия момент наследодателите на ищците и в последните няколко години -
самите ищци ползвали тази процесна част като дворно място със съзнанието, че са
собственици на имота, заедно с другата част от имот пл.№ 1, която по плана от
1973г. е останала в регулацията на селото. Двете части са ползвани като едно
цяло дворно място, около което ищците са поставили ограда, което дворно място е
обслужва жилищната постройка в парцел I. По изложените съображения ищците
считат, че са собственици на 1/2 идеална част от описаната реална част – извън
регулация, а за собственици на останалата 1/2 идеална част считат останалите
наследници на К.П.Г.– тези на С.Г.Т. – сестра на наследодателя им Щ.Г.К. Община
Бургас се разпоредила с процесната земя, включвайки я без да вземе съгласие от
ищците съгласно чл.16, ал.5, т.З ЗУТ, в площта на УПИ XII в кв.1 по ПУП на с.
Маринка от 2012 г. и без да бъде издадена заповед съгласно ал.6 на чл.16 ЗУТ.
Считат също, че Държавата неправилно е включила имота в държавния поземлен фонд
по чл.19 ал.12 от ППЗДСПЗЗ – като имот № 001006 по КВС и неправилно го е
възстановила на Община Бургас, както и отказала издаване на удостоверение за
липса на съставен акт за държавна собственост. С отрицателния установителен иск
ищците защитават фактическото състояние, като целят да отрекат правата на
държавата и общината в имота, за да могат да го придобият на оригинерно
основание.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответниците представят писмени отговори.
Българската държава
не въвежда възражения по исковете. Счита, че липсват доказателства за
изключването на процесния имот от граници на населеното място и включването му
в блок на ТКЗС, поради което счита, че имотът не е изключен от регулацията на
селото и не е станал част от кооперативното земеползване, поради което не е
налице възможност за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че не е
оспорвала и не е смущавала правото на собственост на ищците.
Община Бургас също
не въвежда възражения по исковете. Признава, че процесният имот отговаря на
имот № 001006 по КВС на с.Маринка. Твърди, че няма претенции към имота, който
не е общинска собственост, нито такава по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи, че е
висяща процедура по възстановяване на имота на ищците по реда на ЗСПЗЗ. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител прави признание на исковете.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
за установяване/ отричане право на собственост са с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК.
По
делото не се спори и се установява от представените удостоверения, че ищците са
наследници на К.П.Г./Димитрова/, родена на ***г., починала на 14.06.1970г. – те
са нейни внуци : ищцата Р.Щ.С. е дъщеря на сина й Щ.Г.К, починал *., а ищците Щ.АМ.
и Р.А.М. са деца на дъщеря й КЩ.М., починала 2018г. Наследник по закон на К.П.Г.е
и трето неучастващо в производството лице – внучката й Н.З.И, дъщеря на третото
й дете С.Г.Т., починала 2010г.
К.П.Д./по
мъж Г./ е единствена наследница на баща си П.Д.Я, родом от село Яна, околия
Бунар Хисар, област Източна Тракия, Турция, който по силата на Закона за
селскостопанско настаняване на бежанците /ЗССНБ – 1926г./ е бил настанен в село
Маринка, сега в община Бургас.
От
представеното по делото удостоверение за собственост на недвижим имот № 19261/
30.12.1950г., издадено във основа на чл.11 от Наредбата – закон за облекчение
на бежанците, настанени по ЗССНБ, се установява, че през 1927г. и 1929г. той е
бил оземлен с имоти в землището на село Маринка – три ниви, гора и процесното
дворно място с площ от 1 210 кв.м, тогава със съседи улица, А.Г. и парцел
1, заедно с построената в това дворно място къща, обор и навес. Въз основа на
датата на издаване на това удостоверение и обстоятелството, че същото е
издадено на К.П.Д.– наследница на П.Д.Я, съдът приема, че към 30.12.1950г.
наследодателят е починал. Не се спори и се установява от представената справка
от Държавна агенция „Архиви“, че наследодателката на ищците К.Г/Д./ не е била
член на учреденото в село Маринка ТКЗС „Мичурин“. Разпитаният по делото
свидетел К.Ц, който през 50-те години е бил дете, установява, че оттогава
процесното дворно място е оградено без промяна и се ползва от семейството на К.Д
и съпруга й Г, впоследствие от сина й Щ.К, а след неговата смърт – от дъщерите
му Р. и К/ищцата Р.С. и сестра й – починалата през 2018г. наследодателка на
ищците ЩМ. и Р.М./.
От
приетото и неоспорено от страните заключение по извършената съдебна техническа
експертиза се установява, че процесното дворно място от 1 210 кв.м попада
в УПИ I-6 в кв.1 по кадастралния и регулационен план на село
Маринка от 1945г., частично изменен през 1963г. По силата на одобрена през
1973г. регулация /КРЗП/ част от имота с площ от 365 кв.м е извадена от
регулационните граници на населеното място. Тази част от имота /с пл.№1/ е
отразена с кариран щрих върху изготвената от вещото лице М. комбинирана скица
на имота по приложение № 7. Тази извадена от регулацията част от имота попада в
рамките на ограденото дворно място. Тази процесна реална част от имот с пл.№ 1
съвпада с имот № 00106 с площ ат 0,407 дка по картата на възстановената
собственост от 1999г., в местността „До село“,
който имот попада в рамките на поземлен имот 47402.501.70 с площ от 615
кв.м по действащата кадастрална карта от 2016г. Така описаният поземлен имот
изцяло попада в границите на геодезически заснетата от вещото лице ограда на
дворното място.
Собствениците
са уредили отношенията си за останалите 750 кв.м от дворното място,
съставляващи понастоящем имот № I-1 в кв.1 по плана
на село Маринка, за които с нотариален акт № 57, том I, рег. № 2030, дело № 48/ 2001г. Щ.Г.К е признат за
собственик въз основа на договор за доброволна делба и договор за продажба на
наследство.
При
така събраните по делото доказателства съдът приема за установено по делото, че
на основание чл.3 от Закона за селскостопанското настаняване на бежанците от
1926г. наследодателят на ищците П.Д.Я през 1929г. е придобил собствеността
върху дворно място с площ от 1 210 дка, ведно с изградената в него къща,
като след смъртта му този имот последователно е владян от неговите наследници,
последни от които към момента са ищците по делото и третото посочено лице.
Липсват данни фактическите определени на място граници на имота да са променяни
през годините, като след 50-те години на миналия век оградата на имота не
местена. През 1973г. част от този дворен
имот е изведена от регулацията на населеното място – процесната реална част от
365 кв.м, отбелязана в кариран щрих на комбинираната скица на вещото лице М.М.
по приложение № 7 от заключението му по извършената съдебно-техническа
експертиза. Въпреки регулационната промяна, тази част от имота не е загубила
дворищния си характер, като е останала част от дворното място и ползването й е
продължило съобразно това предназначение. Имотът не е имал земеделски характер
и не е отчуждаван или коопериран при обобществяването на земеделските земи чрез
включването му в кооперативно стопанство. Поради това имотът няма
характеристиките на земеделски такъв съобразно чл.2 от ЗСПЗЗ /попада в изрично
посоченото изключение по чл.2, т.3 ЗСПЗЗ/ и процедурите по възстановяване на
собствеността по реда на този закон са неприложими за него. Ето защо липсва и
законово основание за нанасянето на имота в картата на възстановената
собственост и за включването на имота във фонда по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ.
По
тези съображения и при липсата на събрани доказателства за погасяване на
правото на собственост на наследодателите на ищците по някой от законоустановените
способи /чл.99 от ЗС/ съдът приема, че и ищците по наследяване са придобили
права на собственост върху процесното дворно място, респективно върху
процесната реална част от него с площ от 365 кв.м. Ищците Р.С., Щ.М. и Р.М. са
правоприемниците на Щ.Г.К, починал 2004г., който на основание чл.5 ал.1 от
Закона за наследството в качеството си на един от двамата наследници по закон
на собственичката К.П.Д./Г./ се легитимира като собственик на ½ идеална
част от имота, а останалата ½ идеална част е придобита от втория
наследник – третото лице С.Г.Т.. Ето защо на ищците следва да бъде предоставена
търсената защита на правото им на собственост като се уважи предявения положителен
установителен иск за претендираната ½ идеална част от така описаната
реална част от имота. За останалата ½ идеална част от имота, за която
ищците не са предявили в настоящото производство собствените си права, следва
да бъде уважен отрицателният им установителен иск срещу Държавата и Община
Бургас които не установиха основание за съществуване на собствени вещни права
върху имота.
Поради
основателността на главните искове, не следва да се разглеждат предявените при
условията на евентуалност претенции.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищците направените по делото
съдебни разноски, които съгласно представения списък на разноските са в размер
на 1 551 лв., платими от двамата ответници по равно – всеки по 775,50 лв.
Не
са налице кумулативните предпоставки на чл.78 ал.2 от ГПК са освобождаване на
ответниците от отговорност за разноски, тъй като въпреки правомощията си не са
създали извънсъдебни предпоставки за уреждане на спора, като имотът е включен
от Държавата чрез поземлените й органи в картата на възстановената собственост,
а до приключването на съдебното производство този ответник не призна иска.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, което видно от представения
договор за правна защита и съдействие е в размер на 1 000 лв. Този размер
не се приема от съда за прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на
делото, която не може да бъде определена като ниска, поради което не са налице
предпоставките на чл.78 ал.5 от ГПК за намаляване на размера на тези разноски.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Община Бургас и Българската държава, представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез Областен управител
на област Бургас, че Р.Щ.С. с ЕГН * от гр.Бургас, Щ. АМ. с ЕГН * и Р.А.М.
с ЕГН * двамата от гр.София, са собственици на 1/2 идеална част от
следната реална част от поземлен имот с идентификатор 47202.501.70 по
кадастралната карта на село Маринка, община Бургас : 365 кв.м, попадащи извън
регулационните граници на селото, с граници на реално определената част : запад
- ПИ 47202.501.70, север - ПИ 47202.501.90, изток - ПИ 47202.501.1 и юг - ПИ
47202.501.1313; която реална част е отразена в кариран щрих на комбинираната
скица на вещото лице М.М. по приложение № 7 към заключението по извършената
съдебна техническа.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.Щ.С. с ЕГН * от гр.Бургас, Щ. АМ. с ЕГН * и Р.А.М. с ЕГН * и
Българската Държава не са собственици на останалата 1/2 идеална част от
описаната реална част с площ от 365 кв.м от поземлен имот с идентификатор
47202.501.70 по кадастралната карта на село Маринка, община Бургас : 365 кв.м,
попадащи извън регулационните граници на селото, с граници на реално
определената част : запад - ПИ 47202.501.70, север - ПИ 47202.501.90, изток -
ПИ 47202.501.1 и юг - ПИ 47202.501.1313; която реална част е отразена в кариран
щрих на комбинираната скица на вещото лице М.М. по приложение № 7 към
заключението по извършената съдебна техническа.
ОБЯВЯВА за
неразделна част от настоящото решение скицата на вещото лице М.М. по приложение № 7 към
заключението по извършената съдебна техническа експертиза.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати
на Р.Щ.С. с ЕГН * ***, Щ. АМ. с ЕГН * и Р.А.М. с ЕГН * всички със съдебен адрес
*** - адвокат М.Д.О., сумата от 775,50 лв. за направените по делото
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Българската държава да
заплати на Р.Щ.С. с ЕГН * ***, Щ. АМ. с ЕГН * и Р.А.М. с ЕГН * всички със
съдебен адрес *** - адвокат М.Д.О., сумата от 775,50 лв. за направените
по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : А. Щ.
Вярно с оригинала!
С. Добрева