Р Е
Ш Е Н
И Е № 15
Гр. Тополовград, 16.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ХРИСТОВ
При секретаря: К.П.
ПРОКУРОР: Н.Михалева
Като разгледа докладваното от
съдия Христов ЧНД № 17 по описа за
От Районна прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград е поискано
задължително настаняване на лечение на лицето М.Д. ***, страдащ от психично
заболяване – биполярно афективно разстройство, сегашен епизод маниен, без
психотични симптоми, който поради
заболяването си може да извърши престъпление, което представлява опасност за
себе си и за околните и сериозно застрашава здравето си. Лицето М.Д.Ш. не е критичен към състоянието си и не
съдейства за лечението си.
Служебният защитник – адв.Б. счита, че искането на Районна
прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград за задължително настаняване и лечение на Ш.
в психиатрично здравно заведение е основателно, като изразява становище, че това настаняване би
било изключително в негова полза. Пледира да бъде уважено искането на
прокуратурата.
Освидетелстваният М.Д.Ш. се явява в съдебно заседание и
заявява, че не е съгласен с искането на РП – Ямбол, ТО – Тополовград за
задължително настаняване и лечение.
От съвкупната оценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително и заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касае се за мъж на 42 годишна възраст. В ранна детска
възраст не е боледувал от сериозни заболявания, развивал се нормално. Тръгнал
на училище с връстниците си и завършил основно образование. От 1995 г. живеел
на семейни начала с жена, от която има две деца. Съжителството им било добро и
хармонично, но в последните години поради заболяването му са се разделили.
Работел в строителството, заедно с баща си, като в последно време не работил и
разчитал на парите на родителите си.
По характер бил контактен, общителен, весел. По принцип не
употребявал алкохол и психоактивни вещества.
Заболяването му датира от 2006 г. когато променил
поведението си. Започнал да говори много, обикалял по заведенията, продавал
вещи от дома си и теглил кредит, който не можел да погасява. Станал
раздразнителен и дори конфликтен. Постепенно започнал да отбягва контакти,
станал потиснат и затворен. Отказвал лечение в болница, но след прием на
медикаменти в домашни условия се възстановил, след което спрял лечението.
През 2007 г. отново се проявила симптоматика на манийно
поведение – не спял, постоянно искал пари от близките си, които харчел
безразборно. Говорел много, станал конфликтен, започнал да твърди, че е обект
на особено отношение от страна на околните, купил си газов пистолет, за да се
брани. Бил некритичен към поведението си, поради което се наложила
хоспитализация в Психодиспансер в гр.Хасково със съдействието на органите на
реда. След едномесечно стационарно лечение изградил критично отношение към
заболяването си и произхождащото от него поведение, при което бил изписан с
диагноза – „Мания без психотични симптоми”.
В следващите години провеждал адекватно и съвестно лечение
със съответните медикаменти под наблюдението на психиатър специалист.
Състоянието ме се стабилизирало, грижел се за децата и семейството, работел.
Това продължило до 2011 г., когато сам преустановил лечението си, тъй като
считал, че вече е излекуван и не е необходимо по-нататъшно приемане на
лекарства.
За няколко години станал пастор и ходел да проповядва
християнската вяра сред хората, като според него се справял добре с мисията си,
защото бил дълбоко религиозен. През лятото на 2012 г., след като детето му
боледувало дълго от соматично заболяване, при което той много се притеснил,
отново станал напрегнат и тревожен. Вършел различни домашни дейности без да има
нужда от тях, продавал различни семейни вещи, като само част от парите давал за
децата и семейството, а друга харчел безкритично. Започнал да става
раздразнителен и конфликтен, което принудило съпругата му да се прибере при
родителите си с децата. В същия този период започнал да употребява алкохол,
което допълнително задълбочило болестното му състояние. На фона на манийното си
поведение имал и епизоди на самосъжаление и самообвинения, започнал да се
съмнява в правотата на вярата, което е довело до суицидни декларации, без
фактически прояви, което силно разтревожило близките му. Това, както и
нежеланието му да приема медикаменти в домашни условия станало причина да
потърсят съдействието на прокуратурата и РС-Тополовград за провеждане на
принудителното му лечение.
Междувременно, по чисто нормални психологични мотиви спрял
да консумира алкохол, отново започнал да посещава лекуващия го психиатър и да
приема медикаменти, при което променил поведението си. Станал сравнително
спокоен, изразявал критичност към болестта си и твърдял, че иска да се лекува
при домашни условия. Грижел се за семейството и децата си, чакал пролетта за да
започне работа, тъй като се занимавал със строителство. Това накарало
родителите му да подадат нова молба до ЯОС за промяна на начина на лечението му
с искане за домашно-амбулаторно такова.
През 2017 г. взел решение отново да спре медикаментите и ги
е спрял, но след няколко седмици променил поведението си. Започнал да говори
повече от обичайното, спял по няколко часа в денонощието. Станал
по-раздразнителен, по заядлив, започнал да се кара по незначителен повод, не се
съобразявал с близките си. Постоянно искал пари, обиждал и заплашвал, заложил
телевизор, защото купил гуми за колата си с идеята да започне работа, имал и
други идеи, но нищо не правил, само говорил.
През юли 2017 г. с решение на ТгРС е настанен в ДПБ –
Раднево за задължително лечение. След изписването му от болницата поддържал
лекарствата, редовно посещавал психиатър. Разбирал се със семейството си,
работил и бил добре.
От началото на 2020 г. за пореден път спрял лекарствата, а
без адекватно лечение неговото състояние пак станало неконтролируемо. Съпругата
му отново го е напуснала, през това време родителите му работили в чужбина и
той останал сам и станал неуправляем, активен, приповдигнат, пътувал с колата
си насам-натам, започнал да употребява алкохол, започнал да търси други жени,
твърдял, че ще си намери нова жена, събирал се с различни хора, постоянно
обещавал нещо, говорил безспирно, постоянно бил в движение. Направил ПТП с
колата си, след което я разпродал на части.
Нарушенията в съня му персистирали – спял само по няколко
часа в денонощието, нямал нужда от повече, чувствал се активен и деен.
Продължил да бъде раздразнителен, заядлив и се карал по незначителен повод, не
се съобразявал с никой. Започнал да разпродава имуществото, наложило се
родителите му да се завърнат, но той не се съобразявал с тях. Постоянно искал
пари, обиждал и заплашвал, имало и физическа саморазправа.
Близките му не можели да го контролират. Родителите му са
подали жалба до прокуратурата за съдействие и лечение.
Освидетелстваният
не е критичен към състоянието си.
Видно
от назначената съдебнопсихиатрична експертиза М.Д.Ш. боледува от психично
заболяване – биполярно афективно
разстройство, сегашен епизод маниен без психотични симптоми.
Към
момента е във влошено състояние изразяващо се в приповдигнато състояние с
несъответно поведение, увреждащо интересите на близките му, околните, самия
него и намалена до липсваща критичност към собственото поведение и
необходимостта от адекватно лечение, както и тенденциите към конфликтност и
повишена дразнимост.
Така
установена фактическа обстановка се доказва от писмените и гласни доказателства
по делото и от заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание
психиатрична експертиза.
От така
установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Лицето М.Д.Ш.
е с болестно променено отношение към реалността, некритичен към състоянието си,
а поради основното му заболяване има намалени критични способности и слаби
задръжки, в резултат на което има рисково поведение. Болестно мотивираната
насоченост спрямо околните е предпоставка за извършване на обществено опасни
деяния и в това си състояние освидетелствания е опасен за себе си, за близките
си и за околните, за обществото.
Към
момента състоянието в което се намира, той не може да се грижи сам за себе си,
не поддържа предписаната му терапия за домашно лечение, поради което за
постигане на подобрение и стабилизиране на състоянието му е необходимо да се
проведе болнично лечение. Лечението трябва да бъде задължително и да се проведе
в ДПБ – Раднево, за срок от шест месеца.
Следователно
съдът счита, че са налице всички законни основания, визирани в чл. 155 и чл.
146 ал.1 т. 1 от Закона за здравето и същият подлежи на задължително настаняване
и лечение в специализирано здравно заведение – Психиатрична болница гр.
Раднево, стационарно лечение, за срок от шест месеца. Тъй като същият не е в
състояние да изразява информирано съгласие и поради конфликт на интереси с
близките му, лицето, което следва да изразява съгласие за лечението му, трябва
да бъде определено от Кмета на Община Раднево – седалище на лечебното
заведение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 155 вр. с
чл. 146 ал.1 т. 1 от Закона за здравето, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО настаняване и лечение на лицето М.Д.Ш. – роден на *** ***, с ЕГН **********, като психично болен от биполярно
афективно разстройство, сегашен епизод маниен без психотични симптоми, който
поради заболяването си може да извърши престъпление което представлява опасност
за околните, за обществото и застрашава сериозно здравето си,
в ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА – гр.
Раднево, стационарна форма, за срок от ТРИ
МЕСЕЦА.
Поради липса на способност на лицето М.Д.Ш. да изразява
информирано съгласие за лечение, ЗАДЪЛЖАВА Кмета на Община Раднево да
определи лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на Ш..
Решението подлежи на
обжалване пред ЯОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването или протестирането
му не спират изпълнението му.
Препис
от решението да се изпрати на Държавна Психиатрична болница – гр. Раднево, на
Районна прокуратура – Ямбол, Териториално отделение – гр.Тополовград и на РУ -
Тополовград за незабавно изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: