Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Казанлък, 01.06.2020г.
Казанлъшкият
районен съд, наказателно отделение, четвърти наказателен състав, в публично
съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: Михаил
Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, постави
за разглеждане докладваното от съдия Михайлов АНД №1380/ 2019г. по описа на същия
съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №ОП-227/ 11.09. 2019г.,издадено от И. Г. И.-секретар на Община- Казанлък,
упълномощена от кмета на Община-Казанлък. Въззивникът мотивира жалбата си с твърдението,
че не бил допуснал административно нарушение. В с.з. сочи аргументи в подкрепа
на жалбата си.
Въззиваемата страна, чрез
свой процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административно-наказващият
орган приел за установена следната фактическа обстановка: „На 16.06.2019г. в
23.55ч. в гр.К. на ул.„К.“№* лицето С.Х.Б. използва аудио-визуална техника по
начин, нарушаващ спокойствието на живущите наоколо граждани. Акт бланков номер
серия АА №174698 и №866 по описа на РУ на МВР Казанлък е съставен в присъствие
на нарушителя и свидетеля С. Ж. Т. с адрес: гр.К., ул.„Д-р С.“ №*. В
законоустановения тридневен срок не са получени писмени възражения. Нарушението
не следва да се счита за маловажен случай, тъй като силната музика пречи за
пълноценния отдих на почиващите граждани. С настоящото деяние лицето виновно е
нарушило чл.3 т.1 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на територията
на Община Казанлък.“
За извършеното
административно нарушение на 16.06.2019г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер серия АА №174698 и №866. Същият е
връчен на нарушителя, който не е направил възражение, както при връчването му,
така и в тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Актосъставителят в с.з.
изцяло потвърди приетата от него за установена фактическа обстановка и
свидетелства, че докато е бил извън сградата, в която живее нарушителя, е чувал
музиката, слушана от последния, която според него е била силна. Заяви, че към
момента на проверката не е имал техническо средство за измерване на шума.
В с.з. жалбоподателят
твърди, че е слушал музика от телевизионен канал, празнувайки с приятели
рождения си ден, като при това същата не е била силна.
АНО, с оглед на
изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения, е достигнал до извода, че процесния случай не
следва да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При наличието на така
установената фактическа обстановка секретарят на Община-Казанлък приел, че
жалбоподателя виновно е нарушил чл.3,т.1 от Наредба №1 за опазване на
обществения ред на територията на община Казанлък, поради което и на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.60,т.2 от същата наредба наложил на нарушителя административно наказание- глоба в размер на 30
лева.
Жалбата е подадена в
срок и от лице, имащо право на такава, съгласно разпоредбата на чл.53,ал.2
от ЗАНН.
Тъй като не
съществуват законови пречки за обжалване на наказателното постановление съдът
приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество същата е отчасти
основателна. В хода на настоящото административно-наказателно производство не
беше наведено убедително доказателство, което да потвърди,че жалбоподателя не е
извършил административното нарушение,предмет на настоящото административно-наказателно
производство. Само изложеното от последния в жалбата му и голословното му
твърдение, че е работил само „един малък телевизор, на средно положение“ не е
достатъчно, за да приеме съда, че наказателното постановление следва да бъде отменено,
още повече, че в с.з. бе потвърдено от актосъставителя, че е чул силна музика при
пристигането му на адреса на въззивника. В случая, макар същия да не е разполагал
с уред, с който да измери създадения от нарушителя шум, определящи са не
стойностите на децибелите при евентуалните им измервания, а възприятията на
живущите наблизо съседи. Показанията на свидетеля М. са убедителни и са
послужили като основа за формирането на несъмнен извод за виновно осъществяване
на състава на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Ето защо съдът намира, че в хода на
административно- наказателното производство бе доказано по безспорен и
категоричен начин, че С.Х.Б. е използвал аудио-визуална техника по начин,
нарушаващ спокойствието на живущите наоколо граждани.
При
извършената проверка, относно формалните изисквания на ЗАНН, обаче съдът
констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административно
наказание.
В
конкретния случай в АУАН нарушената разпоредба е конкретизирана по чл.3,ал.1,т.3
от Наредба №1 на Община Казанлък, докато наказващият орган е квалифицирал деянието
на жалбоподателя по чл.3,т.1 от Наредба №1 за опазване на обществения ред на
територията на Община Казанлък. Очевидно между двете разпоредби съществува
различие в цифровото им изписване. Такова има и относно приложимия нормативен
акт, тъй като дори и да се приеме, че актосъставителя словесно го е изписал
частично, а АНО изцяло, Наредба №1 за
опазване на обществения ред на територията на Община Казанлък не съществува.
Налице е Наредба №1 за осигуряване на обществения ред в Община Казанлък. Разпоредбата
на чл.3 от същата гласи: „За осигуряване на условия за спокойствие, труд и
отдих на гражданите се забранява:
1.Вдигането
на шум,смущаващ спокойствието на обитателите в жилищните сгради в часовете:
-в работни
дни: от 14,00ч. до 16,00ч. и от 22,00ч. до 07,00ч.;
-в почивни
и празнични дни: от 13,00ч. до 16,30ч. и от 22,00ч. до 09,00ч.
2.Свиренето
на музикални инструменти и пеенето, репетиране, преподаване и музициране в
жилищните сгради без осигурени ефикасни обезшумителни мерки в часовете по т.1
3.Използването
на аудио-визуална техника по начин, който смущава спокойствието на гражданите в
часовете за отдих, определени в т.1.
4.Дейности
от стопански и битов характер, производствена дейност и занаятчийски услуги в
жилищните сгради и предизвикващи шум, независимо от произхода му, смущаващ
спокойствието на обитателите в жилищните сгради в часовете за отдих, определени
в т.1.“
От изложеното дотук става ясно, че при
съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление не са
били спазени изискванията на императивните разпоредби, съответно на чл.42,т.5 и
чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН. Това поставя нарушителя в невъзможност да разбере в
какво точно се изразява вмененото му във вина нарушение и в съответствие с него
да организира защитата си. Касае се за съществено нарушение на процесуалните
правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Индивидуализирането
на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за
правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото
против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на
нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да
ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното
административно нарушение.
АУАН е
основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно
образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват
точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и
да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН
реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез
съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен
това актът има и тази функция- официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставяне на акта. Пълното текстово и цифрово посочване на нарушената
разпоредба е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за
предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда
налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира
защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води
до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.“
Константна
е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и неконкретно посочване
на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото
за нарушител лице.
Административно-наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за съставените актове и издадените наказателни
постановления, като само редовно изготвените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
С оглед
изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление,
административно-наказващия орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което същото
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на това основание.
Поради изложените дотук съображения и на основание
чл.63,ал.1,предл.III от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №ОП-227/ 11.09. 2019г.,издадено
от И. Г. И.-секретар на Община- Казанлък, упълномощена от кмета на
Община-Казанлък, с което на С.Х.Б.,ЕГН **********,***, е наложено административно наказание- глоба в
размер на 30/тридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: