№ 260060 / 17.6.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 17.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 18 май.....………………….…………………… през две хиляди двадесет и втора година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Станишева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 980 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Правното основание на разглежданите искове е чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 ЗМВР, чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът М.Д.Д. твърди, че в периода от 01.06.2017г. до 01.06.2020г. е работил на длъжността „младши автоконтрольор”, сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Монтана. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на нощна смяна от 22 ч. до 06 ч. и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Заявява, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Редът за организацията и разпределянето на работното време за процесния период се определял от две Наредби, съответно Наредба № 8121з-776 от 29.07. 2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г на Министъра на вътрешните работи. В двете цитирани Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на такава норма не следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време и неговото отчитане и според него при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Същият алгоритъм за изчисление е бил залегнал в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 година, но в размер на 0.143. След отмяната й, последвалите Наредби не предвиждат ред за преизчисление.
Твърди, че за процесния период е положил около 2000 часа нощен труд или 286 часа извънреден, който преизчислен с коефициент 1.143 сумата от 2288 лева.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 2288 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.06.2017г.-01.06.2020год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. За забавеното плащане на тази сума за периода 01.07.2017 до датата на подаване на исковата молба претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на 300.00 лева. Претендира и сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Областна Дирекция на МВР Монтана взема становище за неоснователност на предявените искове. На ищеца не се дължи заплащане на труд извън редовното работно време, формиран от положен нощен труд, приравнен към дневен за процесния период. Ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и като такъв служебното му правоотношение и статутът са регламентирани в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Именно поради тази причина, статутът на ищеца е различен от този на служителите по трудово правоотношение, вкл. по отношение на нормативната уредба, регулираща установеното работно време, нормалната продължителност на нощния труд и неговото заплащане. Уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР се съдържа в чл.187, ал.1 вр. с ал.3 и в чл.179 ЗМВР, чл.3, чл.31 и §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., чл.3 и чл.33 от Наредба №8121з-36/ 07.01.2020г., действащи в исковия период, издадени на основание чл.179, ал.2 ЗМВР, както и заповед №8121р-791/ 28.10.2014г. , заповед № 8121з-1429/23.11.2017г. и заповед №8121з-156/ 05.02.2020г., издадени от министъра на вътрешните работи. Ето защо твърденията на ищеца за празнота в нормативната уредба и необходимост от субсидиарно прилагане на НСОРЗ са неоснователни. Дори да се приеме, че следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ и чл.9, ал.2 НСОРЗ, то в тези случаи следва да се има предвид, че посоченото преизчисляване има отношение към увеличеното заплащане на нощния труд, а не към натрупването на часове, което при надвишаване на законоустановената норма да води до извънреден труд. Поддържа, че за да има извънреден труд и за да е налице право на допълнително възнаграждение за такъв, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд, независимо от частта на денонощието, в което го е полагал над установеното работно време. Служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по утвърдени графици, в случая на смени с продължителност 12 часа с един и същи начален и краен час и отработеното време се отчита в часове, сумирано за тримесечен период. При отработени часове през нощта, на ищеца се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час или част от него положен нощен труд и на ищеца е изплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 1664 часа за исковия период, видно от приложените платежни документи.
Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, формиран след преобразуването на положения от него нощен труд като работещ на 12 часови смени, по правилата на чл.9 НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното му правоотношение.
Моли съда да отхвърли предявените искове изцяло и претендира присъждане на разноските по делото.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като професионално изготвено. По искане на ищеца съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, като претенцията по главния иск е за сумата от 1365.33 лева, а по акцесорния – за 168.91 лева. В хода на устните състезания страните поддържат исканията и възраженията си чрез процесуалните си представители. Производството е спирано на основание чл.229, ал.1, т.7 във връзка с чл.631 ГПК до постановяване на решение по дело С- 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз.
От доказателствата се установи фактическа обстановка, която не е спорна между страните:
По делото не се спори от страните, че ищецът през процесния период е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗМВР – „младши автоконтрольор”, сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Монтана. Полагал е труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа, т. е. и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време. Според заключението на вещото лице и представените графици за целия процесен период ищецът е положил общо 1282 часа нощен труд. Положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1. 143, възлиза на 1465 часа. Разликата между положения нощен труд в часове и приравнения с посочения коефициент за процесния период е общо в размер на 183 часа.
Спорът между страните е по правото.
Между страните няма спор, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Дефиницията за извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ, според която "извънреден" е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР, работното време за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени, сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период, се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който, съгласно ал. 6, се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-36/ 07.01.2020г, в които липсва изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 ч. и 6.00 часа.
По разбиране на съда липсата на такова правило не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва. Мотивите на съда за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта, при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР – по силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР, в редакцията до изменението през 2020 година, за полагането на нощен труд следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за работещите на смени служители на МВР с оглед характера на дейността им, но в контекста на правилото на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, установяващо 8-часов работен ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От съдържанието на разпоредбата не следва да се прави извод, че предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т. е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд. Такова разбиране би поставило полицейските служители в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и би довело до противоречие с изрично прогласеното в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР приложение на уредената в КТ специална закрила на нощния труд спрямо служителите на МВР.
Съдът намира, че при липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд.
Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна. Липсата на такава норма представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата извън редовното работно време на държавните служители в МВР. Според прогласения в чл.5 ГПК принцип за законност, съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Ето защо празнотата следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая разпоредбите на НСОРЗ следва да се приложат по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР и предвид Конституцията на РБ, която утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Разпоредбата предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа.
Съдът намира, че именно това е смисъла на закона и общия му разум при регламентиране на тези отношения, като в тази насока е налице аналогична нормативна уредба:
В действащата в предходен период от време Наредба № 8174з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат. Видно е, че в цитираната Наредба е възприет установения в КТ и НСОРЗ подход. В подкрепа на изводите на съда са и разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. За периода от 01.01.2018 г. до края на процесния период – 01.06.2020 г. според чл.9а, при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б. Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Последното правило е просъществувало само около 7 месеца и е отменено с ПМС 131 от 05.07.2018 година, т.е. заличаването в чл. 9г на думите "без превръщане на нощните часове в дневни", считано от 17.07.2018 г. ясно сочи волята на законодателя да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. През целия процесен период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 година е действало правилото на чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. С изменението на ЗМВР (ДВ бр. 60 от 2020 г.) е изменена разпоредбата на чл. 187 като е приета нова ал. 4, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, т. е. вече законово е уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове в дневни със сочения коефициент. От това следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.143 за извънреден труд независимо от липсата на изрична правна уредба за определен период от време.
В този смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-2152/20 г. (задължителен за българския съд по силата на чл.633 ГПК), а именно, че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В Решението СЕС е посочил, че „ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел”. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на тази категория служители, в т.ч. и ищеца, са предвидени други компенсиращи социални придобивки като например по – ранното пенсиониране. Подобни придобивки са предвидени и за други категории работници и служители и в други както публични, така и частни сектори, но по отношение и на тях на общо основание е приложимо правилото за заплащане на извънреден труд, формиран от преобразуване на нощния в дневен, изчислен с коефициент.
Следователно за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Това възнаграждение възлиза на сумата от 1365.33 лева, в какъвто размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК. С оглед допуснатата забава в изплащането на дължимите възнаграждения, в полза на ищеца следва да се присъди и мораторна лихва в изчисления от вещото лице размер.
При този изход на делото ответникът дължи заплащане на ищеца и на направените в производството разноски. На съда дължи заплащане и на направените деловодни разноски и ДТ, доколкото ищецът е освободен от тяхното заплащане.
Посочените изводи мотивират съда и той
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Монтана, град Монтана, бул.Ал.С. 2 ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата 1365.33 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.06.2017 до 01.06.2020 година, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2020 година до окончателното й заплащане; сумата 168.91 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от изискуемостта на всяко възнаграждение до 01.06.2020 година, както и сумата 300.00 лева, направени в производството разноски.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Монтана, град Монтана, бул.Ал.С. 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 200.00 лева, направени деловодни разноски, както и сумата от 104.60 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: