Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №1113 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са иск за
установяване на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 205 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК, срещу Х.Л.Л. е образувано
ч.гр.д.№122/2019г., по описа на РС-К. и издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение в размер на ***лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което предявява на
основание чл.422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение до размера на ***лв., която сума представлявала цената на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Наред с иска по чл.422 от ГПК и при условията на обективно кумулативно
съединяване, предявява и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими
лизингови вноски в размер на ***лв. По повод договор за мобилни услуги от 14.01.2016 г., сключен с „Т.Б.“ ЕАД
като мобилен оператор, ответникът Х.Л.Л. била абонат на мобилни услуги с
клиентски номер №***и титуляр по предпочетения мобилен номер ***с избрана
абонаментна програма Резерв Стандарт ***лв. с тарифиране на интервали от 60
секунди, с уговорен срок на действие до 14.01.2018г., като при възползване от
преференциални условия на Оператора взела мобилно устройство Т. модел S. II B. на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на ***. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор. Въз основа на посочения договор, ответникът ползвала
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната №***. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „ при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител-страна по договора бил уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавала потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 10.06.2016г. до
09.10.2016 г. били издадени: - фактура №***/10.07.2016г. за отчетения период на потребление 10.06.2016г. -09.07.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на ***лв. /с ДДС/, от които: *** лв./без ДДС/-за
абонаментен план Резерв Стандарт ***лв, ***.-вноска лизинг. Дължимата сума била
платима в срок 25.07.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер; - фактура №***/10.08.2016г. за отчетения период на потребление 10.07.2016 г.-09.08.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на ***лв. /с ДДС/, от които: ***лв./без ДДС/-за абонаментен план Резерв Стандарт ***лв, ***.-вноска лизинг. Дължимата сума била
платима в срок 25.08.2016г. Към фактурата било приложено извлечение с,
потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът потребил, но не заплатил
мобилни услуги на обща стойност ***лв., фактурирани за два последователни
отчетни месеца - за м.07.2016г. и за м.08.2016г. С Кредитно известие №***/10.09.2016г. за извършена корекция по дълга, като
била сторнирана сумата в размер на -***лв./с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена била и
дължимата лизингова вноска в размер на ***., начислен бил балансът от
предходните два отчетни периода в размер на ***лв., при което задължението за
плащане възлизало на сума в размер на ***лв. Неизпълнението на абоната-ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност ***лв.,
ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл.75, вр.с чл.196, в) от ОУ, Теленор прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника Х.Л.Л. за ползваните абонаменти и издал по
абонатен номер №***на 10.10.2016г. крайна фактура №***/10.10.2016г.
с начислена обща сума за
плащане в размер на ***лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка
за предсрочно прекратяване н договорите за мобилни услуги в размер на ***лв.,
фактурирана е цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план в размер на ***лв. и била включена сумата
за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на ***лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент бил 25.08.2016г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в
неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния срок за ползване
на абонамента Резерв Стандарт ***лв. за мобилен номер ***до 14.01.2018г.,
съгласно Допълнително споразумение от 14.01.2016г. В това производство,
Операторът нямал претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите за услуги в размер на ***лв., като същата не била част
от предмета на иска. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка Т. модел S. II B. били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер ***,
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД. При сключване на процесния договор била посочена предпочетена
дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в
случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, били обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след м.10.2016г, когато била
издадена крайната фактура №***/10.10.2016г., съгласно уговорения погасителен план, както
следва: - За устройство Теlеnоr модел S. II B., взето във връзка с мобилен номер ***, се
дължала цената в размер на ***лв. след м.10.2016г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно
изискуемите лизингови вноски, бил след м.10.2016г. до м.12.2017г. Като абонат
на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор Х.Л.Л. се
съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от Общите Условия,
Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
обусловило правото на Т. /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на Х.Л.Л.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от
тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т.196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи
условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия било
посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б) месечният
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният
случай ответникът Х.Л.Л. подписала договор за услуги с мобилния оператор,
ползвал е мобилен номер ***и не е изпълнил задължението си по договор, да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднала в забава. Издадени били фактури и в срок не ги е заплатила. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което
ответникът следвала да понесе отговорността
си. Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно
уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. С
оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Х.Л.Л., с ЕГН-********** ***, че
съществува изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, Б. П. С., сграда 6, за сумата ***лв.
главница, явяваща се незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №***за периода от
10.06.2016г. до 09.10.2016г. и законната лихва за забава от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и
моли съда да осъди ответника да му заплати сума от ***лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 14.01.2016г. за устройство
Т. модел S. II B., взето във връзка с мобилен номер ***за периода след м.10.2016г. до
м.12.2017г., с абонатен №***. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Заявените в
исковата молба претенции не съответствали на компонентите на фактурите.
Уточнявало се че сборът от стойностите по всяка фактура бил формиран не само от
месечни абонаменти и разговори, но включвал и лизингова вноска. Във фактурата
лизинговата вноска се сочела веднъж като част от месечните абонаменти (ред
първи от фактурата), а втори път - като отделно вземане (ред шести от
фактурата). Предвид несъответствията ищецът не твърдял еднозначно и не
установявал по безспорен начин какъв е точният общ размер на вземането му. В исковата молба се твърдяло, че общият
размер на търсените лизингови вноски е ***без да е посочен нито брой на същите,
нито кои по ред се явяват, а процесния период, към който се отнасят е след
м.10.2016 до м.12.2017 г. от което следвало да се приеме, че периодът изключва
месеците октомври 2016 и декември 2017, или общо 14 месеца. респ. 14 вноски х ***лв.,
които били равни на ***лв. Сумата ***лв. съответствала, на 16 лизингови вноски,
каквито ако се приемело, че се дължат за периода след октомври 2016 г., то не
били дължими вноските за месеците януари и февруари 2018 г., при край на
лизинговия договор идентичен с този на договора за услуги-14.01.2018. Счита, че
по този начин ищецът не установява по безспорен ред какъв е точния общ размер
на вземането му, кои са точните компоненти на това вземане, за какъв процесен
период се отнася и какъв е точният общ размер. Кумулативно предявеният
осъдителен иск в размер на ***за устройство Т. модел S. II B. се
явявал не само недоказан по размер и неоснователен, но и следвало да не бъде
разгледан в настоящото производство, като обективно и кумулативно съединен с
иска по чл.422 от ГПК. Счита за
категорично неоснователна претенцията в първия иск за заплащане на
далекосъобщителни услуги за периода от 25.08.2016 до 09.10.2016, доколкото в
обстоятелствената част изрично се твърдяло абонаментът да е бил деактивиран на
25.08.2016 год. С оглед на това обстоятелство, ищецът не представял дори
фактури за предоставени услуги за периода от 25.08.2016 до 09.10.2016 год. Моли съда да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№122/2019
г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление
е издадена заповед №68/22.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Х.Л.Л., с ЕГН-********** за сумите: ***лв. главница,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 14.01.2016 г., 30.58 лв. лихва за забава от
26.10.2016 г. до 07.01.2019 г. и законна лихва върху главницата от 17.01.2019 г. до изплащане на
вземането, както и 205 лв. разноски за по делото. В заявлението кредиторът е посочил, че
вземането произтича от неплатени далекосъобщителни услуги, потребени в периода
10.06.2016 г. до 09.10.2016 г., за които издал крайна фактура №***/10.10.2016
г. платима в срок до 25.10.2016 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 15.03.2019 г. и с оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 11.04.2019 г. той е предявил иска по чл.422 вр. с
чл.415, ал.4 от ГПК.
Със специалния установителен
иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК се цели да се установи със сила на присъдено
нещо наличието на вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение,
доколкото подаденото срещу нея възражение препятства влизането й в сила. Затова
в настоящото производство съдът следва да установи налице ли е идентичност
между заповедното и исковото производства по отношение на техния предмет. В
заявлението, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№122/2019 г. по описа на
РС-К. заявителят е основал вземането си на сключен с длъжника договор за
далекосъобщителни услуги от 14.01.2016 г., като за предоставените на длъжника с
индивидуален клиентски №***далекосъобщителни услуги в размер на ***лв. е
издадена на 10.10.2016 г. крайна фактура. В исковата молба ищецът навежда и
допълнителни доводи, че предоставяните на длъжника мобилни услуги за мобилен
номер ***е сключен договора за лизинг на мобилно устройство Т.
модел S. II B.. Въвеждането обаче на друго основание,
от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /Решение
№281/06.01.2016 г. по гр.д.№1589/2015 г. на ВКС, III г.о./. Аргумент в тази
връзка е и т.11.б. от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съгласно,
която „в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, може при
условията на чл.210, ал.1 от ГПК да се предяви осъдителен иск.“. Освен това,
наред с вземането, предмет на заповедта за изпълнение, може да се предяви и иск
за друго вземане срещу същия длъжник – като искът за него ще е осъдителен и ще
се счита предявен от датата на предявяването му и ищецът по него няма да ползва
внесената държавна такса в заповедното производството. Предявеният иск за
установяване на вземането по заповед №68/22.01.2019 г. за изпълнение по чл.410
от ГПК не е за целия размер, за който е издадена заповедта, а за по-малка сума
поради което установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в
частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя
подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.5 от ГПК като компетентен да
обезсили заповедта е съдът по заповедното производството. Предвид
гореизложеното предявените установителен иск по чл.422 от ГПК и осъдителен иск
за заплащане на лизингови вноски с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД са
допустими, поради което и следва да се
разгледат по същество.
От приетите по делото заверени
копия на договор за
мобилни услуги от 14.01.2016 г., декларация-съгласие от 14.01.2016
г. и приложение - ценова листа за абонаментен план от 14.01.2016г., неоспорени,
е видно, че между „Т.Б.“
ЕАД и ответника Х.Л.Л. е бил сключен договор за мобилни услуги по избрана абонаментен план Р. С. ***с
тарифиране на интервали от 60 секунди, за мобилен номер ***, със стандартен месечен абонамент ***лв. и датата на издаване
на фактурата-на 10-ти всеки месец, със
срок на действие да договора-до
14.01.2018г. В договора е уговорено, че в случай на прекратяване на
ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя, през
първоначалния срок, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, като във
всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата между цената
на устройството без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа на
оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на договора по
отношение на коя да е СИМ карта/номер посочени в него и заплатената от него при
предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг, а след изтичането на първоначалния срок договорът се
превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и
може да се прекрати по всяко време от действието му за всяка СИМ карта/номер,
посочен/а в него.
Ответникът
Х.Л. сключил
с „Т.Б.“ ЕАД на 14.01.2016 г. и договор за лизинг /л.10/, неоспорен, със
срок на договора 23 месеца, по силата на който дружество й предоставило за
временно ползване мобилно устройство-марка Т. модел S. II
B., за телефонен номер ***, а ответникът
се задължила да заплати лизингова цена в размер на ***лв. с ДДС, на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на ***лв. с
ДДС съгласно уговорения в договора погасителен план.
Представени по делото са и Общи
условия на договор за лизинг, подписани от ответника/лизингополучател Х.
М. Е., обстоятелство неоспорено и Общи условия на Т.Б. ЕАД
за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги, в сила от
10.09.2010 г., с последващи изменения, последното на 30.04.2016 г.
В чл.6 от Общите условия е
предвидено задължение за лизингополучателя срещу предоставеното ползване на
устройството, да заплати лизингодателя обща лизингова цена в размер, посочен в
договора за лизинг между страните, която включва
първоначална лизингова вноска и месечни лизингови
вноски, като е предвидено лизинговата цена да се разделя след приспадане
на първоначалната лизингова вноска на равни
месечни вноски, като периодът, през който месечните вноски са дължими
съвпада със срока на договора за лизинг и
размерът на всяка отделна вноска е посочен в него. Предвидена е клауза,
съобразно която при подписване на договор за лизинг между страните лизингополучателят заплаща на лизингодателя
първоначална лизингова вноска в размер, който може да бъде различен от
размера на периодичните /месечни/ вноски и е посочен договора за лизинг между
страните. Общата лизингова цена, първоначалната
лизингова вноска, месечните вноски, както и всички други суми, дължими с
лизингополучателя по силата на Общите условия и договора за лизинг между
страните, са с включен ДДС. В чл.6, ал.5 от Общите условия към договора за
лизинг изрично е предвидено месечните лизингови
вноски да се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на потребител на мобилни и/или на фиксирани телефонни услуги
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услуги и приложимите Общи условия
за взаимоотношения с потребителите на съответния вид услуги. В случай на
неплащане на лизингова вноска е
предвидена клауза лизингополучателят да дължи на лизингодателя лихва в размер
съгласно приложимите Общи условия.
От
представените заверени копия на 3 бр. фактури и кредитно известие, ведно със
справки за общо потребление
на мобилен/фиксиран номер *** е видно, че по: фактура №***/10.07.2016г. за отчетения период 10.06.2016г.
-09.07.2016 г. на Х.Л. е начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 15.89 лв. /с ДДС/ ***.-вноска лизинг и сумата ***лв. баланс от
предходен период с ДДС, със срок на плащане на задълженията по отчетния период:
25.07.2016 г.; фактура №***/10.08.2016г. за отчетения период 10.07.2016
г.-09.08.2016 г. е начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти -***лв. /с ДДС/, ***.-вноска лизинг и ***лв. баланс от
предходен период с ДДС, със срок на плащане на задълженията за отчетния период
25.08.2016 г.; -кредитно известие №***/10.09.2016 г. за отчетен период
10.08.2016 г.-09.09.2016 г. е извършена корекция на неплатените задължения с „-***лв.“
и общо дължимата сума като задължения от предходния период е *** лв. със срок
на плащане 25.09.2016 г.; и фактура №***/10.10.2016 г. за отчетен период
10.09.2016 г.-09.10.2016 г. с начислена на Х.Л. сума в общ размер ***лв., от
която: ***лв. за неустойки за прекратяване на договора за услуга, вноска
лизинг-***лв. вноски лизинг и *** лв. задължения за предходен период, със срок
на плащане: 25.10.2016 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадената по ч.гр.д.№122/2019 г. по описа на РС-К. е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да установи основанието на вземането и неговия размер. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Между страните е
съществувало облигационно правоотношение, по силата на сключения на 14.01.2016
г. договор за мобилни услуги за мобилен номер ***. Разпоредбата на §1, т.17 от ДР на ЗЕС дава легална дефиниция
на понятието „електронна съобщителна услуга“, а именно услуга, обичайно
предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на
сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса,
осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги,
свързани със съдържанието и/или контрола върху него. Тоест, лизинговите вноски
не се явяват мобилни услуги по смисъла на §1,
т.17 от ДР на ЗЕС. Не е оспорено, че след сключването на договора за
мобилни услуги ищецът е изпълнявал задълженията си по него, поради което се
явява изправна страна. От неоспорените обстоятелства и доказателства съдът
приема, че в периода 10.06.2016
г.- 09.09.2016 г. ответникът Х.Л.Л. е
ползвала доставените й от оператора мобилни услуги за номер ***, за което от 10.07.2016 г. до 10.10.2016 г. са
издадени фактура №***/10.07.2016г., фактура №***/10.08.2016г., кредитно известие №***/10.09.2016
г. и фактура №***/10.10.2016 г., последната за дължимите за периода неплатени
мобилни услуги, начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите/
за мобилни услуги и лизинг/, както и вноските по лизинга. Съгласно Общите
условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва, въз основа на фактура която се издава ежемесечно
на името на потребителя, както и че плащането на посочената във фактурата сума
се извършва в срока указан на фактурата, но по- късно от 18 дни след датата на
издаването й. Възражения в отговора на исковата молба
по същество се свеждат до неправилно изчисление на крайния финансов резултат на
издадените фактури, предвид данните за извършено натрупване. В тази връзка
следва да се има предвид, че се претендира част от описаните в процесните
фактури задължения, свеждащи се до заплащане на месечни мобилни услуги и
реалното им потребление за съответния период, с изключение на фактура №***/10.10.2016
г., в която е обобщено задължението за неплатените до 09.10.2016 г. мобилни
услуги и са начислени останалите до изтичането на срока на договора за лизинг
лизингови вноски, както и неустойки при едностранно прекратяване на договорите-
за мобилни услуги и лизинг, които неустойки не се претендират. Тъй като не
са оспорени количеството на ползваните в периода 10.06.2016
г. до 09.09.2016 г. мобилни услуги за номер ***, отразени в
представените фактури с приложения-общо потребление за мобилен/фиксиран номера,
както и няма наведени доводи ползваните през процесния период мобилни услуги по
абонаментния план Резерв Стандарт ***да са платени, то съдът счита, че
ответникът дължи заплащането на цената им, която е в общ размер ***лв. с ДДС, а в частта за разликата до *** лв., в която са включени
лизинговите вноски искът следва да бъде отхвърлен, тъй като последните не са
далекосъобщителни, респ.мобилни услуги.
По осъдителният иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.205 от ЗЗД:
Разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ дава легално определение на договора за оперативен лизинг, съгласно което лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода на производството неоспорени писмени доказателства, обуславят извода, че страните са обвързани от сключения на 14.01.2016 г. договор за лизинг. Ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат марка Т., модел S. II B., като с положения си подпис абонатът е декларирала, че и е било предадено годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. Договорът за лизинг е със срок 23 месеца, считано от подписването му и следователно към 12.04.2019 г.-датата на подаване на исковата молба е изтекъл, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за лизинг, а именно- че е изплатил вноските по лизинга до крайният срок на договора- 14.12.2017 г. Възражения в тази насока не са наведени и не са ангажирани доказателства, поради което след като не е доказано мобилното устройство да е върнато от ответника или да са погасени задълженията за лизингови вноски в уговорения срок, то ответникът следва да бъде осъдена да заплати сума от ***лв. явяваща се дължимите месечни лизингови вноски по договор за лизинг от 14.01.2016 г. за мобилно устройство- марка Т., модел S. II B., от м.11.2016 г. до м.12.2017 г. вкл. Предявеният иск са основателен поради което следва да бъде уважен в претендирания размер.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Предвид изхода
на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в
размер на ***лв.- за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение
за особен представител, както и ***лв. разноски в заповедното
производство, редуцирани съобразно предявената част от вземането по заповедта
за изпълнение и уважената част от иска.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на Х.Л.Л., с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление:***, Б. П. С., сграда 6, за сумата от ***лв. главница, явяваща се
цената на незаплатени далекосъобщителни услуги с ДДС по договор за мобилни услуги от
14.01.2016 г. за мобилен номер и законна
лихва върху главницата от 21.01.2019 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над ***лв. до претендираните *** лв. като
неоснователен, за които вземания е издадена заповед №68/22.01.2019 г. за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№122/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Х.Л.Л.,
с ЕГН-********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, Б.П. С.,
сграда 6, сумата от ***лв., явяваща
се дължимите месечни лизингови вноски по договор за лизинг от 14.01.2016 г. за
мобилно устройство- марка
Т., модел S. II B., от м.11.2016 г. до м.12.2017 г.
ОСЪЖДА Х.Л.Л., с ЕГН-********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, Б. П.С.,
сграда 6, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на ***лв., както и ***лв. разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№122/2019 г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№122/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: