Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-3 състав, в открито заседание от тридесети януари две
хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Веселина Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5368 по описа на две хиляди и
петнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, обективираща искови претенции
на Х.А.М., ЕГН ********** и адрес за призоваване: гр.К., ул. „**********офис
10, против ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.).
В исковата молба се твърди, че на 20.07.2011 г.,
около 01.30 часа, по четвъртокласен път IV-48307, в
отсечката между с. Филаретово и с. Топузево, общ. Котел, водачът на л. а.
„Мерцедес“ с рег. № *******– Е.И. е изгубил контрол върху управлението на
автомобила и е причинил по непредпазливост смъртта на пътника, возещ се на
задната седалка – И.Ш.И.. По случая било образувано НОХД № 468/2011 г. по
описа на ОС – Сливен, по което със споразумение водачът на МПС е признат за
виновен. Установено е, че причина за настъпване на процесното ПТП виновното
поведение на Е.И., изразяващо се в управление в нетрезво състояние и с
несъобразена скорост. Относно лекия автомобил била издадена от ответното
дружество - „ОЗК – З.“ АД, полица за гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ № 23088314/18.05.2011 г. със срок на действие от 19.05.2011 г. до
18.08.2011 г.
Починалият бил син на ищцата, която изключително тежко
преживявала неговата смърт. Загубила морална и физическа подкрепа в негово
лице. Не приемала случилото се, търпяла огромни болки и страдания, които ще е
съпътстват през целия й живот. Между
двамата съществувала силна връзка с чувство на обич и привързаност. Починалият
бил млад мъж, на 38 г., в разцвета на силите си, в работоспособна възраст. Ищцата
счита, че вредите, които търпи са вследствие на виновното действие на водача на
процесния автомобил, а за тях отговаря ответното дружество. Смъртта на сина й
бил е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
В тази връзка ищцата предявява настоящите искове срещу
ЗАД „ОЗК – З.“ АД с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 90 000 лева,
предявени като частични от сумата от 130 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 20.07.2011 г., до
окончателно изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ишцовата страна е представила към исковата молба писмени
доказателства под опис, прави искане по чл. 190 ГПК ответната страна да бъде
задължена да представи по делото застрахователна полица за гранична застраховка
„Гражданска отговорност“ № 23088314/18.05.2011 г. със срок на действие от 19.05.2011 г. до
18.08.2011 г., прави искане за събиране на гласни доказателства за установяване
на търпените от ищцата вреди.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове изцяло, по
основание и по размер. Счита, че водачът на процесния автомобил не носи
изключителна вина, като прави възражение за съпричиняване от страна на
починалия, като навежда твърдения, че последният доброволно е взел решение да
се качи при водач, за който е бил наясно, че е алкохолно повлиян. Твърди се
още, че пострадалото лице пътувало без поставен предпазен колан, с което
действие нарушило разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това твърди,
че предявените искове са прекомерно завишени, в противоречие с принципа за
справедливост. Счита още, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП не
кореспондира с действително случилото се. Оспорва претенцията за присъждане на
лихва относно началния момент и размера й, като я намира за неоснователна и
необоснована. Твърди, че по отношение на тази претенция е изтекла погасителна
давност съгласно разпоредбата на чл. 111, „б“ от ЗЗД. Предвид изложеното, моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира съдебни разноски.
Ответната страна е направила искане в срока и по реда на
чл. 219, ал.1 ГПК да бъде привлечен като трето лице-помага на страната на
ответника водача на л. а. Е.Х.И., ЕГН **********. Ответното дружество не
оспорва представените от ищеца писмени доказателства, прави искане за събиране
на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, моли да бъде изискано и
присъединено по настоящето дело НОХД № 468/2011 г. по описа на ОС – Сливен, направено
е искане за изслушване на експертни заключения по АТЕ и СМЕ с подробно
формулирани задачи.
С протоколно определение от 12.10.2015 г. и с оглед
искането по чл. 219, ал.1 ГПК съдът е конституирал по делото като трето лице –
помагач на ответника Е.Х.И., ЕГН **********. В депозирано писмено становище от
30.11.2015 г. третото лице оспорва предявените искове, навежда възражение за
съпричиняване като излага подробни доводи.
Съдът след като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори относно факта на настъпване на
процесното ПТП от 20.07.2011 г. с горепосочените участници и настъпилите
вредоносни последици - смъртта на И.Ш.И..
Ответната страна и третото лице-помагач оспорват да е налице пряка причинно-следствена
връзка между процесния пътен инцидент и настъпилата смърт на И.Ш.И., като обаче
следва да се отчете, че по този въпрос е формирана сила на пресъдено нещо в
хода на предходно воденото НОХД № 468/2011 г. по описа на ОС – Сливен. Това производство
е завършило с одобрено от съда споразумение, постигнато между обвинението и
защитата, с което е прието, че водачът на л. а. „Мерцедес“ с рег. № *******Е.И.
виновно е извършил деяние по чл. 343, ал.3, предл. 1, б. „б“, вр. ал.1, б. „в“,
вр. с чл. 342, ал.1 от НК – причинил е по непредпазливост смъртта на трето лице
при управление на МПС в пияно състояние. Наличието на причинно-следствена
връзка между изпълнителното деяние от една страна и настъпилия инкриминиран
резултат e част от престъпения състав и е доказана в
хода на воденото наказателно производство. Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК,
съдът, разглеждащ гражданско-праните последици от деянието следва да зачете
задължителната сила на актът на наказателния съд относно фактът на извършване
на деянието, неговото авторност и вина. Целият деликтен фактчески състав се
явява съдебно установен в хода на НОХД № 468/2011 г. по
описа на ОС – Сливен, завършило с акт, приравнен на влязла в сила присъда,
доколкото престъпеният състав, по който е привлечен като обвиняем Е.И. включва
в себе си и обективния резулат от деянието – смъртта на И.Ш.И., настъпила
именно като резултат на упралвлението на МПС след употреба на алкохол. Следователно,
настоящият съдебен състав не е в състояние да преразглежда изводите на
наказателния съд относно причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния
резултат.
Отделен е въпросът за ограничаването на отговорността на делинквента,
съотв. неговият застраховател на основание твъдренията за съпричиняващо
поведение от страна пострадалото лице. Тези обстоятелства имат отношение към
обема на отговорност на застрахователя и поначало не се обхващат от
задължителната сила на актът на наказателния съд по чл. 300 ГПК. Ответната
страна своевременно е навела възражение за принос по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД в
следните насоки. На първо място се твърди, че починалото лице доброволно се е
качило в управляваният от Е.И. автомобил след като е било наясно, че водачът му
е употребил алкохол, като се излагат твърдения за това, че починалият И. сам се
е поставил в опасност поемайки риска да пътува с водач под влияние на алкохол. От
друга страна, се твърди, че починалият е пътувал в процесното МПС без поставен
предпазен колан, което позволило на тялото му свободно да се движи в купето на
МПС, понасяйки удари, довели до смъртта му. Сходни възражения са наведени и от
подпомагащата страна в процеса, които съдът следва да разгледа в настоящето
решение. За доказване на възраженията си ответната страна е ангажирала експертно
изследване, като в тази връзка по делото изслушана и приета като неосопорена от
страните Компексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза. В писменото заключение,
както и в хода на изслушването на вещите лица – д-р Й. и в. л. А. е даден
еднозначен извод за това, че пострадалото лице е пътувало непоредствено преди
ПТП без поставен колан. Този извод се обосновава с установените факти, че тялото
на починалият е намерено извън купето на автомобила, като по всяка вероятност
същото е изпаднало през панорамния люк след преобръщане на автомобила. Вещите
лица са категорични, че при установеният механизъм и в хипотезата на поставен
колан, тялото на починалия не би изпаднало и е щяло да остане вътре в купето на
МПС. Предвид така установените факти, настоящият съдебен състав намира за
безспорно установено наличието на съпричняващо поведение от страна на пострадалия
И., което по своя характер е предпоставило и създало условия за настъпване на
най-тежкия резултат. Касае се за противоправно действие, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан, с какъвто процесният автомобил е бил снабден за
всички места на пътниците – по аргумент от т.5, стр. 3 от КСМАТЕ. Нарушаването
на разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП само по себе си не е достатъчно за да
бъде обоснован извод за принос на увреденото лице – следва също така между това
поведение и настъпилият вредоносен резултат да е налице причинно-следствена
връзка. Само в тази хипотеза, съпричиняващото поведение може да бъде отчетено
като фактор, ограничаващ отговорността на делинквента, съотв. на неговият
застраховател. В т. 8 КМСАТЕ се съдържа неоспорен от страните извод за това, че
при задържане на тялото в купето е нямало да настъпи механичната асфикция чрез
удавяне, която се явява непоредствена причина за настъпване на смъртта и за
която има данни, че е настъпила извън МПС. При това положение се налага изводът,
че с поведението си пострадалото лице е създало опасност за настъпване на
вредата. Доказано се явява възражението на ответната страна в горния смисъл,
като предвид характера на съпричиняващото поведение настоящата съдебна
инстанция намира, че същото е в степен 30 на сто.
Относно поддъражаното от ответната страна възражение за
принос в другата насока, а именно относно знанието на пострадалия за това, че
се е съгласил да пътува при водач на МПС в пияно състояние, съдът намира за
установено следното. В хода на съдебното производство беше ангажирано експертно
изследване по СМЕ, прието от страните като неоспорено. Според изводите на в. л.
д-р Й., към момента на настъпване на ПТП, водачът на МПС е бил е тежка степен
на алкохолно опиване – около 3.10 промила, което е повлияло възможностите му за
правилна преценка на пътната обстановка. Сочи се още, че при такова количество
алкохол са налице външни проявления – загуба на равновесие, нарушена походка и
говор, които биха били видими за околните. Същевременно, не бяха събрани доказателства
дали пострадалият е имал възможност да възприеме и прецени поведението на
водача като рисково, поради алкохолно опиване. В тази връзка, съдът не може да
цени като доказателство представенитя от подпомагащата страна протокол за
разпит на св. Ш. И. Ш., в който се съдържат данни за това, че лицата са
консумирали заедно алкохол преди да потеглят с автомобила. Документът няма самостоятелно
битие на писмено доказателство по см. на ГПК, доколкото обективира извършени
следствени действия в хода на друго производство. По изложените съображения
съдът намира, че съпричиняващо поведение в тази насока не се доказа в пълнота
от ответника.
Страните по делото не спорят относно наличието на
застрахователно покритие по застрахователна полица за гранична застраховка
„Гражданска отговорност“ № 23088314/18.05.2011 г.
Относно подлежащите на компенсиране вреди, съдът намира
за установено следното:
По делото не се спори, че ищцата е майка на починалия И.Ш.И..
Съдът приема за доказани изложените в исковата молба правопораждащи твърдения
относно начина, по който загубата на близкия сродник на ищцата се е отразила на
същата. Събраха се гласни доказателства за това, че приживе отношенията в
семейството са били хармонични и основани на уважение и взаимопомощ. По делото
са разпитани св. Г.Х., чиито показания съдът кредитира като обективно отразяващи
впечатленията му за състоянието на ищцата след смъртта на сина й. Пред вид тази
най-близка връзка, която съществува майка и нейното дете и с оглед нейното внезапно
и безвъзвратно прекъсване, съдът счита, че ищцата се явява увредено лице, което
и занапред ще търпи неимуществени вреди от процесното събитие. За целите на
определяне размера на следващото се обезщетения съдът преценява изложеното, начина
на настъпване на вредата, възрастта на починалия, начина по който неговата
смърт се е отразила на наследника му, както и датата на настъпване на събитието
през 2011 г. Отчитайки изложеното настоящият съдебен състав намира, че
справедливият размер на следващото се на ищцата обезщетение възлиза на 1300 000
лева. При отчитане на степен на съпричняващо поведение в размер на 30 на сто,
съобразно изложените мотиви, съдът намира исковата претенция за доказана до
сумата от 91 000 лева, представляваща дължимото обезщетение при отчитане
на съпричиняване. С оглед претендирания размер 90 000 лв. – (частичен иск,
съдът намира, че същият следва да бъде уважен изцяло, така, както е предявен.
Частично основателно се явява възражението на ответната
страна относно дължимостта на законна лихва върху главното вземане, считано от датата
на деликта – 20.07.2011 г. Съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за
лихви се погасяват в тригодишен давностен срок, пред вид което погасени се
явява лихвите дължими за периода от датата на увредата до 24.04.2012 г. С
предяване на исковата молба на 24.04.2015 г. погасителната давност е прекъсната на
основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
По отношение на разноските съдът съобрази следното:
Ищцата не е правила разноски за водене на делото, пред вид
недължимостта на такива на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, поради което такива
не й се следват на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Същевременно, ищцата е била
предсталявана безплатно от адвокат в хода на делото на основание чл. 38, ал.1,
т.2 ЗА, поради което на процесуалня представител се следва възнаграждение за
водене на делото, съобразно неговата фактическа и правна сложност на база
уважената част от всяка едно от предявените претенции. Ето защо съдът намира,
че в полза на адвокат П.К. се следва възнаграждение в размер на 3 230 лева, като
същото са определено в размер по Тарифа № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения на ВАС. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда на основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата д. т. за уважената част от исковете
в размер на 3 230 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Х.А.М. с ЕГН ********** и адрес за
призоваване: гр.К., ул. „**********офис 10, на основание чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), във вр. с чл. 52 ЗЗД сумата от 90 000 лева – частичен иск от сумата
91 000 лв., представляваща обезщетение за понесени от ищцата неимуществени
вреди вследствие смъртта на сина й И.Ш.И. с ЕГН **********, починал при ПТП от 20.07.2011
г., причинено виновно от водача на л. а. „Мерцедес“ с рег. № *******, по
отношение на който е била издадена полица за гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ № 23088314/18.05.2011 г. със срок на действие от 19.05.2011 г. до
18.08.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2012г.,
до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
горницата до пълния размер до 130 000 лева /относно целия дължим размер на
обезщетението, без то да е присъдено/ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ да заплати на адв. П.К. от САК, със
съдебен адрес: *** сумата от 3 230 лева, представляваща възнаграждения за
процесуално представителство, осъществявано безплатно на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА.
Решението е поставено при участието Е.Х.И. с ЕГН **********,
в качеството му на на трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: