№ 300
гр. К., 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103673
по описа за 2021 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно
основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата сключили
граждански брак на *** г. в гр. К., като се били запознали месец преди това.
Сочи, че две седмици по-късно ответницата М.П. заминала за Ф. и от тогава
до ден днешен нямал никаква връзка с нея, не знаел и неин адрес, което
обстоятелство декларира при условията на чл. 48 от ГПК.
Твърди, че бракът им се явявал лишен от съдържание заради трайната,
близо 30-годишна раздяла, придружено с личното убеждение на ищеца, че не
ще живеят заедно занапред, без възможност за преодоляване на създаденото
понастоящем фактическо положение, при липса на информация един за друг.
Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, отдавна
изчерпан от съдържание и вреден за семейството им, който факт се подсилвал
и от настъпилата продължителна фактическа раздяла. Заявява,че желая
същият да бъде прекратен, защото не бил в ничий интерес. Продължаването
му било безсмислено, неоправдано и представлявало само тежест за двамата
съпрузи.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови съдебен акт, с който
да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Д. Д., който моли
съда да прекрати гражданския брак между страните, като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответницата. Моли съда да отхвърли
искането на особения представител на ответника адвокат Г. А. за осъждане на
1
ответника да заплати допълнителен депозит за особен представител, тъй като
същата е регистрирана по ДДС, като неоснователно.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Г. А.,
в качеството й на особен представител на М. Б. Г. П..
Сочи, че предявеният от ищеца иск за прекратяване на сключения на
*** год. в гр. К. брак с ответницата М. Б. Г. П. чрез развод е по реда на чл. 49
СК.
В исковата молба се твърдяло, че ответницата М.П. била *** гражданка.
Към молбата не се представяли документи, удостоверяващи гражданството на
лицето. Видно от удостоверение за сключен граждански брак, изд. от Служба
ГРАО при Община К., за ответницата нямало вписан ЕГН, по който да се
извърши справка в Национална база данни Население. Твърди, че
гражданството на страните по делото, наред с тяхното постоянно
местоживеене било от значение за преценката на приложимото към спора
право, доколкото от твърденията на ищеца можело да се заключи, че
вероятно ставало дума за частноправни отношения с международен елемент.
Тази констатация, обаче, не можела да се основава на предположение, а
следвало да бъде удостоверена по съответния ред. Счита, че съдът следвало
да задължи ищеца да представи препис от съставения през *** год. акт за
сключен граждански брак, от който, съгласно разпоредбата на чл. 44, т. 3 от
действалата към онзи момент Наредба за гражданското състояние ще е видно
поне какво е било гражданството на ответницата при сключване на брака.
Сочи, че, видно от писмо изх. № *** на ОД на МВР - Стара Загара, била
извършена справка за адресна регистрация на ответницата и за наличие/липса
на данни за задгранични пътувания, но не била извършвана справка за
гражданството на същата. Счита, че с оглед изясняване въпроса за
наличието/липсата на българско гражданство на ответницата, следвало да
бъде изискана служебна справка от Главна дирекция „Гражданска
регистрация и административно обслужване“, поддържаща Национална база
данни „Население“ или по преценка на съда от друг компетентен орган, от
която да се установи дали ответницата М. Б. Г. П. притежава българско
гражданство към настоящия момент.
Твърди, че в случай, че се установи, че ответницата не притежава
българско гражданство, приложимото право и компетентността на българския
съд ще следвало да се прецени с оглед разпоредбите на Регламент (ЕС) №
2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност и Регламент (ЕС) № 1259/2010 на
Съвета от 20 декември 2010 относно осъществяването на засилено
сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна
раздяла, чието пряко приложение следва от чл. 288, ДФЕС. Сочи, че ако се
установи, че ответницата не е българска гражданка, следвало да се приеме, че
компетентността на българския съд произтича от разпоредбите на чл. 3, пар.
1, б.“а“, предложение второ и предложение пето, вр. с чл. 1, пар.1, б. „а“ от
Регламент (ЕС) 2201/2003, а приложимото право -българското, по аргумент от
чл. 8, б. „г“, вр. чл. 1, пар.1 от Регламент (ЕО) 1259/2010.
Правилата за подсъдността на ГПК насочвали към компетентността на
Районен съд - К., по арг. от чл. 107, ал. 2.
2
С оглед горното, счита, че искът би бил допустим, предявен пред орган,
имащ призната компетентност и при спазване правилата за
подведомствеността, на родовата и местната подсъдност по ГПК и при
наличие на правен интерес.
Сочи, че що се отнася до приложимата процедура по призоваване по чл.
48, ГПК, не са допуснати нарушения и няма възражения по реда на
призоваването.
В качеството си на особен представител, заявява, че не разполага с
каквато и да било информация от ответницата и не е в състояние да установи
контакт с нея, за да я информира за настоящото дело, нито да вземе
становището й. Не са й известни факти и обстоятелства по съществото на
спора. Знанието по фактологията на делото се ограничавало до твърденията в
исковата молба и приложените към нея от ищеца доказателства. Не била в
състояние да сочи или представя нови доказателства. При това положение и
при липса на информация за позицията на ответницата М.П., фактите имали
едностранчив характер. Ето защо, на този етап счита предявения от ищеца
иск за прекратяване на брака му с нея поради дълбоко и непоправимо
разстройство за изцяло недоказан, но заявява, че ще вземе допълнително
становище след събиране на доказателства в рамките на съдебното дирене.
Счита предявения иск за неподкрепен от доказателства, както и че
обстоятелствата, на които същият се основава били недоказани.
Не възразява срещу представените от ищеца ведно с исковата молба
писмени доказателства и моли същите да бъдат приети като допустими и
относими към предмета на делото. Заявява, че ще се ползвам от тях.
Не възразява срещу направеното искане от ищеца за допускане на двама
свидетели при режим на довеждане и заявява, че ще се ползвам от
обясненията им. В съдебно заседание адвокат Г. А. моли съда да прекрати
гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен.
Претендира да й бъде присъдено ДДС върху определеното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, страните са сключили граждански брак на *** г. в град К.,
за което е съставен акт за граждански брак № *** от същата дата /лист 5/. От
брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П.З.С. и Р.В.Б..
От показанията на свидетеля С. се установява, че присъствал на
сватбата „А. покани мен и съпругата ми за кумове на неговата сватба“. Той и
съпругата му били свидетели. Скоро след сватбата от А. разбрал „че
съпругата е заминала за чужбина“. Знаел, че съпругата му била чужденка.
Заявява, че откакто съпругата на А. била заминала в чужбина не се била
връщала. След сватбата „в рамките на един месец и по – малко тя си е
тръгнала“. А. не поддържал никакви контакти с ответницата.
3
Свидетелят Б., познавал А. от 35 – 40 години, били съседи. Заявява, че
А. сключил брак с финландка „но тя бързо си тръгна“…. Сватбата била доста
отдавна, началото на 90 – те. Сочи, че А. се опитвал да се свърже с нея, но
безрезултатно „то тогава нямаше телефони, социални мрежи“. Заявява, че е
виждал съпругата на А. един път преди 30 години.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК,
отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са
могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело
до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за
задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието,
нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните.
Непроявяването на взаимно разбиране, непроявяването на компромиси,
незачитане мнението на другия партньор, неосъзнаването на грешките в
поведението към другия партньор, липсата на подход от съпрузите в
споровете, липсата на самокритичност е довело до отчужденост, недоверие и
срив на брака през месец март *** г. От този момент съпрузите са във
фактическа раздяла. Между тях няма любов, доверие, взаимно уважение и
загриженост един към друг. Създадената семейна атмосфера не е случайно
или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни
недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите
отчуждение. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно разбирателство и
общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Нещо повече, те
не желаят да постигнат това, защото поведението и на двамата е трайно
установено. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването
на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само
формално, което не е в ничий интерес. Такъв брак с такива отношения може
да бъде само дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и
двамата съпрузи. В тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че
бракът създава определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и
докато той не е прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Ако
ги наруши, бракът следва да бъде прекратен по вина на двамата. Причината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло с
нежеланието на двамата да положат усилия и възникналите между тях
недоразумения да бъдат преодолени.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът
се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. С оглед искането в този смисъл, направено от
ищеца в първото делото съдебно заседание, съдът следва да се произнесе и
относно вината за разстройството на брака.
Съдът не приема, че по делото не е доказано безспорно и категорично,
че ответницата е извършила брачни провинения по смисъла на чл.14 и чл.15
от СК, които са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
4
Такива факти трябва да бъде доказани пряко и пълно, а в случая нито един от
свидетелите ясно и непосредствено не установи факти, от които може да се
направи категоричен извод в този смисъл. Предвид на тези съображения
съдът счита, че следва да прекрати брака между страните по вина и на двамата
съпрузи.
Неоснователно е искането на адвокат Г. А. за присъждане на 20 % ДДС
върху определеното й възнаграждение в качеството й на особен представител
на ответника. Съгласно §2 а от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за регистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност
се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Правилото на горецитираната разпоредба се прилага в отношенията клиент
адвокат. В настоящия случай се касае за особен представител, който не е
упълномощен съгласно волята на упълномощителя. Представителната власт
на особения представител не възниква по волята на страните т.е клиент,
адвокат, а на основание акт на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при
решаване на делото.
Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в
размер на 40,00 лева, платима по равно от страните.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между АТ. ИВ. К., ЕГН **********,
с адрес град К., улица *** и М. Б. Г. П., *** гражданка, родена на *** г.,
сключен с акт за граждански брак № *** г. в град К., като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи.
ОСЪЖДА АТ. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес град К., *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К.,
сумата от 20,00 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА М. Б. Г. П., *** гражданка, родена на ***г. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата
5
от 20,00 лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6