Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Царево 11.12.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на първи декември през две хиляди и
двадесета година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 184/2020г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано въз
основа на постъпила искова молба от „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №146, Бизнес център „България“,
сграда А ет.4, против К.Г.Г. с ЕГН ********** ***, с която е предявен иск по
чл.422 вр.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за приемане на установено, че съществува
вземане в полза на ищеца по отношение на ответника за сумата в размер на 248,78
лева, от които: главница в размер на 200,00
лева, договорна лихва в размер на 20,64 лева
за периода от 31.05.2015 г. до 13.09.2015 г., административни разноски в
размер на 28,14 лева, както и законната лихва от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК -23.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че
на 31.05.2015г. ответницата К.Г.Г. е кандидатствала онлайн за отпускане на
потребителски кредит от Кредисимо. Процедурата започнала с попълване па
заявление за отпускане на кредит от разстояние („Заявлението“) на интернет
страницата на Кредисимо www.credissimo.bg („Сайта“). В Заявлението ответникът
попълнил личните си данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер
на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за
получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за
контакт и др. При подаване на Заявлението ответницата Г. посочила и желания
размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния
продукт, условията по кредита и начин за усвояване на сумата. На така подаденото
Заявление, което е приложено във вид на извлечение от електронната система на
Кредисимо, е бил даден индивидуален идентификационен № 474048. На посочения от К.Г.Г.
в Заявлението електронен адрес ******** при сключване на договора за кредит с
Кредисимо са били изпратени автоматично договор за кредит №
474048/31.05.2015г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия за
предоставяне на кредити (“ОУ”) и Стандартен европейски формуляр („СЕФ“). Сочи,
че освен това, гореизброените документи са били налични на Сайта на Кредисимо и
преди сключване на договора за кредит и съдържат цялата необходима
преддоговорна информация за желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на
български език и при съблюдаване па приложимите нормативни изисквания. Ето
защо, на ответника е бил предоставен предварителен достъп до проект на договора
за кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от него към
Кредисимо суми — заявеният размер на главницата и размерът па револвиращата
лихва.
Твърди, че след
запознаване с всички условия във връзка с кредита, К.Г.Г. въвела самостоятелно
на указаното за това място в Сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора“. С това свое електронно изявление ответникът заявил съгласието си да
бъде обвързана от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III
„Процедура по кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 11 от ОУ с извършване
па гореописаните действия от ответника, Заявлението се считало за подадено, а
ОУ и договорът за кредит — приети и подписани от него.
Твърди, че в
резултат на горепосочените действия на размяна на електронни изявления между
страните, на 31.05.2015 г. между Кредисимо, като кредитор, от една страна, и К.Г.Г.,
като кредитополучател, от друга, се сключил Договор за кредит № 474048
(„Договорът“) от разстояние, във формата на електронен документ, за сумата от 200,00 лева /главница/ при условие с револвираща лихва и 15-дневен
период на револвиране, платими до 15.06.2015г..
Твърди се, че въз
основа на така сключения Договор за кредит, Кредисимо изпълнил своето
задължение и предоставил на Г. заем в размер на 200 (двеста) лева /главница/,
при условия, уговорени в Договора за кредит и приложенията към него и че
ответникът е усвоил заемната сума в брой на 06.07.2018 г. на каса на Изипей АД,
на адрес: гр. София, бул. Черни връх 100, МОЛ „Парадайс”.
Твърди, че
ответницата не е погасила своите задължения.
Поради липса на
изпълнение, ищецът се снабдил по реда на чл.410 ГПК със Заповед за изпълнение
на парично задължение № 313/23.12.2019г. по ч.гр.д. № 570/2019 г. на РС-Царево,
за следните суми: 200.00 лева– главница; договорна лихва в размер на 20,64
лева за периода от 31.05.2015 г. до
13.09.2015 г., административни разноски в размер на 28,14 лева, както и
законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК
-23.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, срещу която в срок
постъпило възражение за недължимост, поради което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Моли се за
уважаването им. Претендират се разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Оспорва съществуването на облигационно отношение между страните,
като твърди, че никога не е сключвала договор с ищцовото дружество и не е получавала процесната сума,
както и че положените подписи за кредитополучател в представените от ищеца
документи -Договор за кредит № 474048/31.05.2015г. и Приложение 1 към него,
както и Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), не са нейни. Моли искът да бъде
отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 570/2019 г. на РС-Царево, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Въпросният договор
е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се
уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от
кредитополучателя, а посредством електронно изявление, чрез активиране на изпратен
линк за потвърждение. За да установи възникването на облигационното
правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал.
2 от същата норма е посочено, че - за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.
293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис /сега Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги/.
При твърдяното от
ищеца облигационно правоотношение, възникнало от вид договор за заем, в който
случай потребителят действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредиторът - по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният
му предмет на търговска дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.
Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо,
съгласно ЗПФУР.
По делото
липсват електронни записи, от които да
се установява по безспорен и категоричен начин, че волеизявленията на страните
са насочени към сключване на договор, чието изпълнение се претендира от ищеца.
Съгласно чл.2 и чл.3 ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО /OB, L 257/73 от 28 август 2014 г./, наричан
по-нататък „Регламент /ЕС/ № 910/2014”. Той определя електронния документ като
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или
звуков, визуален или аудио-визуален запис. Писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Съгласно Решение №
70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV г. о., постановено по реда на
чл.290 ГПК, електронното изявление, се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - с електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент
/ЕС/ № 910/2014. Според посочената
разпоредба, „електронен подпис” означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и, които
титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва.
Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен
документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.
184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната.
По делото не се
удостоверява извършването от ответника на посоченото в исковата молба
електронно потвърждение, за да се приеме, че е възникнало твърдяното валидно
облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се
установява от представения договор, тъй като ищецът посочва, че същият е част
от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на
последния за сключването му се удостоверява с допълнително обстоятелство -
активирането на изпратения линк за потвърждение, с въвеждане и на определен
код. В ОУ е предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието
на договора по този начин. Именно потвърждаването има функцията на ел. подпис.
От този момент се счита, че между страните е възникнала валидна облигационна
връзка. Доказателства, че именно ответната страна е потвърдила договора и
последващите й действия не са ангажирани, поради което не може да се приеме, че
е налице връзка между ищцовото дружество и ответницата. Нещо повече – не става
ясно защо Договора за кредит № 474048/31.05.2015г. и Приложение 1 към него,
както и Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), съдържат ръкописно положени
подписи за кредитодател и
кредитополучател, въпреки че ищцовото дружество твърди, че процесният договор е
сключен в електронна форма от разстояние.
Освен изложеното,
следва да се има предвид, че договорът за заем е реален, поради което елемент
от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на
сумата. По делото не са представени никакви писмени доказателства, които да
удостоверят, че е извършено плащане за 200 лева и че тази сума е била получена
именно от ответницата. Следователно,
ищецът в настоящето производство не успя да докаже, че е било извършено електронно изявление за потвърждение
с автор К.Г.Г., за да се приеме, че представеният договор обвързва страните в
установеното съдържание, нито успя да докаже реално получаване на сумата в
размер на 200 лева от нея. По делото липсват документи, които да носят подписи
или да обективират изявления на ответницата, за да се приеме, че същата е
обвързана от твърдяното правоотношение, с включените в него права и
задължения. Доколкото ищецът не успя да
установи елементите от фактическия състав на претенциите си, то предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК
********* седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №146, Бизнес
център „България“, сграда А ет.4, против
К.Г.Г. с ЕГН ********** ***, иск по
чл.422 вр.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за приемане на установено, че съществува
вземане в полза на ищеца за сумата в размер на 248,78 лева, от които: главница
в размер на 200,00 лева, договорна лихва
в размер на 20,64 лева за периода от
31.05.2015 г. до 13.09.2015 г., административни разноски в размер на 28,14
лева, както и законната лихва от датата на подаването на заявлението
-23.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 313/23.12.2019 г. по ч.гр.д. № 570/2019
г. на РС-Царево.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №146, Бизнес център „България“,
сграда А ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.Г. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 100.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
по настоящото исково производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :