№ 406
гр. С., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500549 по описа за 2022 година
С решение № 41 от 27.03.2022 год. по гр. д. № 1336/2021 год. Ихтиманският районен съд
е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, че Агенция
„П.И.“, гр. С. дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.“, гр. С. сумата 165,24 лева – легресно вземане по
застрахователна преписка № 470420202025138, ведно със законната лихва, считано от
15.12.2020 год. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължението по чл. 410 от ГПК от 25.01.2021 год. по ч.гр.д. №
63086/2020 год. на СРС. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата325 лева –
разноски в заповедното производство, както и сумата 325 лева – разноски в исковото
производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Агенция
„П.И.“ с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото
доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при които
е настъпило процесното ПТП; не са представени действащите към датата на процесното
ПТП Общи условия към застрахователния договор, поради което не е доказан
застрахователния риск на евентуалното ПТП; не е съставен протокол за ПТП и
местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, като липсва точно
описание и годен снимков материал на твърдяното препятствие на пътя; снимковият
материал е представен на бланка с логото на застрахователната компания, като е посочена
1
датата 08.06.2020 год., но в същото време мобилна група на ищеца не е посетила
евентуалното място на ПТП; датата на настъпване на ПТП е различна в приложените по
делото документи – в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и в
снимковия материал. По делото няма данни, въз основа на които да се определи скоростта
на движение на процесното МПС. Счита, че разположението на евентуалното препятствие
на пътното платно е давало възможност на водача на МПС да реагира и да го заобиколи. В
случая участъкът не е бил обозначен от ответника, тъй като към датата на ПТП не са
постъпили сигнали, предупреждения и др. за процесния участък. Не е било налично и
препятствие на пътя, а водачът се е движел в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Сочи съща
така, че по делото не са представени Общите условия към застрахователния договор. В КЗ
са предвидени минималните задължителни реквизити, които следва да съдържа договорът,
като едни от тях са покритите застрахователни рискове. В конкретния случай приложената
полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това по делото не е доказано
настъпването на твърдяния застрахователен риск на евентуалното ПТП. Твърди, че в случая
не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се
установи, че същият е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултат
на това неизпълнение /бездействие/. В случая е налице съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпване на самото произшествие и за размера на вредите. Моли съда да
отмени изцяло решението и да отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е
налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което следва да
намари размер на обезщетението, на основание чл. 51 от ЗЗД.
Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от застрахователна полица № 4704200200002758/06.02.2020 год., между
застрахователя – ищец и И.П. е налице сключен застрахователен договор по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ с обект на застрахователното покритие – лек автомобил „Волво“
модел „V60“ с ДК № СО**** ВТ пълно автокаско, в обхвата на който се включва покриване
на вреди, причинени от ПТП.
Представено е уведомление /декларация/ за настъпило застрахователно събитие по
цитираната полица от участника И.П., в което е посочено насъпилото застрахователно
събитие на 05.06.2020 год., а именно: при управление на МПС с около 50 км./ч. между с. М.
и гр. М.П. в колона след микробус, водачът не успял да види находяща се на пътното платно
дупка и минал с двете десни гуми през нея, при което се спукала предната дясна гума.
Подадено е и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от пострадалия
водач, в което като дата на настъпване на ПТП е посочена 06.06.2020 год. Изготвен е опис-
заключение по щета № 51-01600-7470/20/08.06.2020 год., в който като щета на пострадалия
при горното ПТП автомобил е посочено: подмяна /демонтаж и монтаж/ на предна дясна
гума, като цената на частта е 158,84 лева, а цената на труда за демонтаж и монтаж – 6,60
лева, или – общо 165,24 лева.
2
Съгласно доклад по щета № 470420202025138 събитието, декларирано от И.П.,
представлява покрит риск от условията по застрахователен договор – полица №
4704200200002758 със срок на застраховката от 08.02.2020 год. до 07.02.2021 год. за лек
автомобил марка „VОLVО“, модел V60, с ДК№ СО****ВТ.
Обезщетението е определено въз основа на експертиза по цитираната щета от
08.06.2020 год., изготвена от експерт М.Ж.
Представено е платежно нареждане от 26.06.2020 год., с което ищцовото дружество е
наредило превод на сумата 165,24 лева по банковата сметка на И.И.П. в „А.Б.“ АД по щета
№ 470420202025138.
С регресна покана от 06.10.2020 год. застрахователното дружество е поканило
ответника да възстанови заплатената сума за възстановяване на нанесените щети от
процесното ПТП на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ. Писмото е получено от ответника на
09.10.2020год.
По делото ищецът е представил Общи условия по застраховка Каско на ищцовото
дружество, валидни към датата на процесното ПТП. Посочено е, че същите са приети от УС
на ЗАД „Б.В.И.Г.“ на 05.12.2011 год., променени с решение на УС на 17.09.2018 год. Видно
от Общите условия, приложени на л. 27 по гр.д. № 31916/21 год. на СРС, същите са
подписани от страните по договора – от застрахования И.П. и от застрахователя.
Според заключението на съдебната автотехническа експертиза на в.л. Йорданов
стойността на описаните щети по лекия автомобил, пострадал при процесното ПТП –
подмяна на предна дясна гума Continental Premium Contact 215/50/17, възлизат на 189,23 лв.,
от които: нови части – 176,63 лева и труд – 12,60 лева, или общо 227,08 лв. с ДДС.
Според показанията на св. И.П. през 2020 год. същият участвал в ПТП, като не помни
точната дата на произшествието. Прибирайки се от гр. С. по пътя между с. М. и М.П. в
светлата част на денонощието /късния следобед/, свидетелят управлявал лекия си автомобил
„Волво“, като се движел в колона от автомобили след бус. Внезапно бусът рязко намалил и
завил наляво, а двете десни гуми на управлявания от свидетеля автомобил попаднали в
голяма дупка на пътното платно. Около 5 мин. по-късно водачът спрял в М.П. и установил,
че е спукана предната дясна гума, поради което извикал пътна помощ. Препятствието на
пътя представлявало дупка с размери около 1 м./1,5 м. и с дълбочина около 20-25 см. в
дясната част на платното, необозначена. По време на произшествието свидетелят се движел
със скорост около 60 км./ч. Щетите от произшествието били заплатени от застрахователя на
собственика на автомобила - застрахователно дружество „Булстрад“. Мястото на ПТП не
било посетено от органите на КАТ или от Пътна полиция. Разстоянието между буса и лекия
автомобил преди произшествието било около 7-8 метра.
При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ и
чл. 49 от ЗЗД.
3
Исковете са допустими, тъй като при успешно проведено заповедно производство и при
евентуално уважаване на исковете по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и
въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на
съда. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни по следните съображения:
Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или
бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в
качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасено и необозначено дърво на
пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.
Видно от приложена по делото застрахователна полица със срок на действие от
08.02.2020 год. до 07.02.2021 год. към датата на настъпване на ПТП – 05.06.2020 год. е
съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения
автомобил и ищеца. Ищецът е бил застраховател по застраховка "Каско" за л.а. „VОLVО“,
модел V60, с ДК№ СО****ВТ, която е била валидна към датата на застрахователното
събитие. Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение
по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на 165,24 лева.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и настъпването
в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани писмени
доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свитедел, както и е прието заключение
на допусната съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин въз основа на съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства твърдяния в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП – на 05.06.2020 год. застрахованият лек автомобил, собственост на И.П.
попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно при движение по
републикански път І-8 между с. М. и гр. М., вследствие на което са нанесени материални
щети на лекия автомобил, изразяващи се в спукване на предна дясна гума. Доказването на
посочения механизъм на настъпване на ПТП, попадането на процесния автомобил в
необезопасен и неизправен участък от пътното платно се установяват от показанията на
разпитания свидетел. Последните следва да се кредитират изцяло, тъй като свидетелят е
4
незаинтересовано от изхода на спора лице, т.к. не е лице по чл. 172 ГПК и предвид
обстоятелството, че свидетелят е самият водач на увредения процесен автомобил, съдът
намира, че показанията му са с възможно най - висока степен на непосредственост. Ето защо
и предвид липсата на доказателства, които да опровергават гласните такива, съдът приема за
доказано по безпротиворечив начин, че уврежданията на предна дясна гума на пострадалия
автомобил са били причинени именно след преминаване през необезопасен, несигнализиран
и неизправен участък от пътното платно, представляващ непреодолима дори при шофиране
със скорост в рамките на нормативно допустимата пътна неравност.
За процесния пътен инцидент не е съставен протокол за ПТП от служители на МВР, тъй
като същият попада извън случаите, предвидени с разпоредбата на чл. 125 от Закона за
движение по пътищата, в които се изисква задължително посещаване на мястото на
пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи. Отделно от това, протоколът за ПТП не съставлява законоустановена
форма за доказване на пътнотранспортно произшествие, като последното подлежи на
установяване посредством всички допустими по ГПК доказателствени средства. Освен
представените по делото писмени доказателства - декларация и заявление за настъпило
застрахователно събитие, са събрани и гласни доказателства – заключение на вещото лице
инж. Йорданов по назначената автонехническа експертиза и показанията на свидетеля П. –
лицето управлявало автомобила по време на инцидента. Според заключението на вещото
лице щетите по увредения автомобил могат да настъпят при преминаване през
необезопасена дупка на пътното платно, т.е. щетите, така както са посочени от
застрахователя и увреденото лице, отговарят да са настъпили в резултат на ПТП с описания
механизъм. От свидетелските показания се установи както състоянието на пътната настилка
към момента на ПТП, така и липсата на съответна сигнализация и обозначение за наличието
на неравности и нарушения на целостта на пътната настилка, застрашаващи безопасното
преминаване на пътни превозни средства.
Недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила. По делото се установи, че водачът не е могъл да
възприеме препятствието на пътя, тъй като е имало колона от автомобили, а непосредствено
пред него се е движел бус, т.е. налице е била ограничена видимост. Установи се, че водачът
се е движел със скорост около 60 км./ч., като непосредствено преди препятствието е намалил
скоростта, но не е могъл да избегне преминаването през него. Възраженията на ответника,
че водачът е имал възможност да избегне (заобиколи) препятствието също са неоснователни.
Действително, водачите са длъжни съгласно чл. 20 ЗДвП да се съобразяват с пътните
условия при избиране скоростта на движение. По делото не се установява водачът на
увреденото МПС да го е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост. Напротив -
от показанията на свидетеля е видно, че МПС е управлявано със съобразена скорост,
доколкото е имало насрещно движение, МПС се е движело в колона, след бус и избягването
на дупката на платното е било невъзможно. Не се установи техническа възможност водачът
да избегне щетата. Следователно липсват доказателства за съпричиняване на вредоносния
5
резултат от страна на водача на МПС - няма данни за шофиране с несъобразена скорост или
употреба на алкохол. Липсват твърдения и доказателства и за причиняване на вредите в
резултат на умишлени действия на водача на автомобила, т. е. не е налице изключен
застрахователен риск, респ. основание на застрахователя да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение. В тежест на ответника беше да докаже възражението си за
съпричиняване на щетата в резултат на противоправно поведение на водача, като такова
пълно насрещно доказване по делото не беше успешно проведено.
Щетите по автомобила, констатирани към момента на произшествието и отразени от
експерта в опис-заключението по щетата при застрахователя, са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и възлизат на сумата 165,24 лева, включваща необходимите за
поправянето на вредите материали и труд, видно от автотехническата експертиза на вещото
лице Йорданов. Установи се също така, че претендираната сума е заплатена изцяло от ищеца
по сключената застраховка „Каско” в полза на увредения собственик лекия автомобил.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се
докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът
е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на
вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на
длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в своята съвкупност,
са достатъчни, за да се приеме за установено противоправно поведение /бездействие/ на
ответника. Участъкът от пътя, където се е осъществило пътно-транспортното произшествие
е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и
поради това е изключителна държавна собственост и се управлява от Агенция «П.И.» /чл. 8,
ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/, която има задължение да я поддържа в изправно състояние,
като осигурява необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение през цялата
година, сигнализира незабавно препятствията по пътното платно и ги отстранява в кратък
срок. Съгласно §1 т. 19 от Правилника за движение по пътищата препятствие на пътя е
наличието на предмети, вещества или др., които се намират на пътното платно и създават
опасност за движението. В качеството му на лице, което управлява републиканските пътища
ответникът има задължение да осигурява цялата дейност по ремонт и поддържане на тези
пътища /чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата/, включително чрез осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване; охрана и защита на пътищата и
водене на техническата им отчетност /§1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата/. Наличието на
дупка на пътното платно и необезопасяването й е резултат от неизпълнение на посочените
задължения на Агенцията, от което бездействие са причинени и вредите на ищеца.
Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на
застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните
6
обезщетения по застраховка "каско" настоящият състав намира, че ответникът не може да се
позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по
застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на такива
възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на
лицата, които могат да правят защитни възражения основани на застрахователния договор.
Независимо от това, за пълнота на изложението, съдът намира следното:
Несъстоятелни са възраженията на въззивника за липсата на валидно сключен
застрахователен договор между ищеца и собственика на увредения автомобил. Ищецът
(въззиваемото дружество) е сключил застрахователен договор, като застрахователната
полица и общите условия са подписани и от двете страни по договора. Пътнотранспортното
произшествие е покрит застрахователен риск по силата на отбелязаната в застрахователната
полица клауза "пълно каско" и предвид уговореното в общите условия. В случая за
застрахователя е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение при
условията на Раздел „Каско“, глава трета, раздел I, т. 6. 3 от общите условия, съгласно която
при щети, настъпили от ПТП, когато съгласно действащата нормативна уредба
компетентните органи не посещават мястото на събитието, застрахователят обезщетява до
две увредени гуми/джанти/тасове в срока на действие на застрахователната полица при
щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато
уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно,
след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования
или упълномощения водач на МПС. В случая са депозирани показанията на съпругата на
водача Н. П.а /показания в декларация на л. 14 по гр.д. № 31916/21 год. на СРС/, т.е
изпълнено е условието на т. 6. 3: настъпването на застрахователното събитие да бъде
потвърдено с показанията на трето лице. По изложените съображения, настоящият състав
приема, че волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да се покриват и вредите от
попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което попада в дадената дефиниция на
пътнотранспортно произшествие. Процесните щети са включени в застрахователното
покритие, поради което за ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника.
С оглед на тези съображения се налага извод, че ищцовото дружество не е имало
основание да откаже заплащане на застрахователно обезщетение за отстраняване на
процесните щети на автомобила. Правопораждащият регресното вземане на ищеца -
застраховател фактически състав е изпълнен във всичките си елементи, поради което
предявеният иск е доказан по основание и размер.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 27.03.2022 год. по гр. д. № 1336/2021 год. на
Ихтиманския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, гр. С. да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, гр. С. сумата 300 лв.
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8