РЕШЕНИЕ
№ 801/24.11.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на трети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова …….........……………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 849 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Т.Й.М., с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №1970з-901 от 29.07.2022г., издадена от Младши инспектор в РУ – Хасково към ОДМВР – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед противоречи на закона и е издадена при грубо нарушение на административнопроизводствените правила. Посоченото в нея не отговаряло на фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението. Актът за установяване на административно нарушение не бил връчен на жалбоподателя, а и последният не бил негов адресат. Отбелязва се, че в случая въз основа на един АУАН били издадени две заповеди за налагане на ПАМ. Освен това, оспореният акт бил немотивиран, липсвали фактически и правни основания за издаването му. В него не били описани релевантни факти, а правната квалификация била сгрешена. Посочено било единствено, че виновно била нарушена разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, без излагане на конкретни факти от възможните хипотези на закона, обуславящи разпореждането.
По изложените съображения се претендира отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения се излагат в писмени бележки, като се твърди, че на оспорващия не следвало да се налага ПАМ. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Младши инспектор в РУ – Хасково, към ОДМВР – Хасково (С. Г.), не се явява и не се представлява. В писмо рег. №125300-12415/23.08.2022г. на Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което са изпратени жалбата и преписката по случая, се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави се възражение за прекомерност на разноските, в случай, че се претендират в размер по-висок от определения такъв съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната ЗППАМ №1970з-901 от 29.07.2022г., издадена от Младши инспектор в РУ – Хасково към ОДМВР – Хасково С. Г., на Т.Й.М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2А, б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС Х 1931 КВ за срок от 12 месеца. Отнети са СРМПС №********* и 2 бр. табели с рег. № * **** **.
За да приложи мярката, административният орган е взел предвид съставен АУАН Серия АД, бл.№128253 от 29.07.2022г., съгласно който лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, собственост на Т.Й.М., е бил управляван на същата дата от лицето А.М.Х., чието Свидетелство за управление на МПС е временно отнето с влязла в сила ЗППАМ от 04.05.2022г.
Видно от представеното заверено копие от Акт за установяване на административно нарушение от 29.07.2022г., Серия АД, бл.№128253, същият е съставен против А.М.Х. за това, че на 29.07.2022г. около 18.00 часа в гр.Хасково, , *** посока ул.“***“, управлявал лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, собственост на Т.Й.М., след като СУМПС на Х. било временно отнето с влязла в сила ЗППАМ от 04.05.2022г.
ЗППАМ №1970з-901 от 29.07.2022г., издадена от Младши инспектор в РУ – Хасково към ОДМВР – Хасково, е връчена лично на Т.Й.М. на 05.08.2022г.
Жалбата е подадена до Административен съд - Хасково на 16.08.2022г., чрез ОДМВР – Хасково, видно от посочения в нея входящ номер.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. От представената по делото Заповед №1253з-21/14.01.2022г. се установява, че Директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП, сред които и полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, служители в звена в РУ при ОДМВР.
Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма, като съдържа необходимите по закон реквизити, вкл. посочени фактически и правни основания за издаването ѝ. От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата на чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП. Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая от фактическа страна в заповедта са описани обстоятелства, относими към визираната в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП хипотеза, предвиждаща прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице с временно отнето СУМПС.
В заповедта са посочени и разпоредените правни последици, респ. волята на административния орган, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Посочен е и адресатът на приложената ПАМ – Т.Й.М..
Не се установява при издаването на обжалваната ЗППАМ да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след установяване на релевантните за случая факти и обстоятелства.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.
Приложима в случая е разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
В случая ПАМ е приложена
във връзка с установено управление на моторно превозно средство от лице с
временно отнето СУМПС, което обстоятелство е констатирано със съставения на 29.07.2022г.
АУАН Серия АД с бл. №128253. Процесната ПАМ е наложена въз основа на
констатациите по съставен АУАН, който е допустимо доказателствено средство по смисъла на
чл.39 от АПК, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на
жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, годни да опровергаят описаните
в представения АУАН факти и обстоятелства във връзка с управлението на лекия
автомобил.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, който на определена дата и час е бил управляван от лицето А.М.Х., чието СУМПС е било временно отнето със ЗППАМ от 04.05.2022г. Така изложеното, установяващо се от текста на ЗППАМ и документите, предхождащи издаването ѝ, е напълно достатъчно за адресата на приложената мярка да разбере за коя от визираните в нормата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП хипотези е наложена принудителната мярка, както и да обоснове налагането на собственика на управлявания лек автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма от ЗДвП.
Неоснователни са наведените доводи за незаконосъобразност на ЗППАМ, обосновани с невръчване на АУАН на жалбоподателя във връзка с тази заповед. Предвид вида на установеното с акта нарушение и относимите към него текстове от ЗДвП, касаещи налагане на ПАМ, съгласно които адресат на мярката трябва да е собственикът на управляваното МПС, не е необходимо този адресат да е бил запознат със съставения преди това на друго лице АУАН. В тази връзка следва да се има предвид, че в случая съставянето на АУАН от една страна е предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на посочения в него нарушител, а от друга страна - на административна на собственика на индивидуализираното в акта МПС.
Неоснователно е и
оплакването, направено в представеното по същество писмено становище, че на жалбоподателя
е вменено нарушение по чл.150а от ЗДвП. Подобно отразяване не е налице в текста
на оспорената заповед. Посочването в същата, че виновно е нарушен чл.150а от ЗДвП всъщност представлява възпроизвеждане на констатациите по съставения АУАН и
в тази връзка не се отнася за жалбоподателя, а за лицето, управлявало процесния
автомобил и спрямо което е съставен актът.
По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ. Извършеното нарушение, констатирано с АУАН Серия АД с бл. №128253 е с висока степен на обществена опасност – засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.
По изложените
съображения съдът
приема, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност,
поради което подадената срещу
нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството на
жалбоподателя не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Й.М. с посочен съдебен
адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№1970з-901 от 29.07.2022г., издадена от Младши инспектор в РУ – Хасково към
ОДМВР – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: