РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Бургас, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205179 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на ИВ. ХР. ИВ. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Д.Я. – ВАК, с посочен съдебен адрес: гр. В., ул. ******, партерен етаж,
против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 3472404, издаден от ОДМВР-
Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, като се твърди, че
неправилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност. Иска се
отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В
писмено становище от упълномощен представител жалбата се поддържа по изложените в
нея доводи.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за
оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 18.03.2020 г. в 16:34 часа в гр. Б., ул. „С.“ до бензиностанция Ш. в посока от к-ще
„Т.“ към УМБАЛ, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-
M” с № 644, поставена в служебен автомобил с рег. ****, засякла и заснела, движещ със
скорост от 75 км/ч. автомобил „Рено Лагуна 2.0“ с рег. № ****. Контролирания пътен
участък се намирал в населено място, като нямало въведено ограничение с пътен знак.
1
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 20907”. По-късно
записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че
заснетият автомобил е собственост на „И.А.“ ЕАД с ползвател „ПРК Б.“ ЕООД, както и че
скоростта следва да се счита на 72 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3472404 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на 100
лева.
Жалбоподателят И.И. бил вписан в електронния фиш като законен наследник на
починалото лице Христо И. Христов, ЕГН: **********, което приживе е бил законен
представител на фирма „ПРК Б.“ ЕООД.
С Определение № 5405/17.09.2021 г. Районен съд-В. вписал в особената книга при
съда отказ на И.И. от наследството на Х.Х., починал на **** г.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M” с № 644, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 13) и Протокол за проверка
(л. 14).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 15), съдържащ
всички законоустановени реквизити.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на
нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
2
средства.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по
законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на
изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.
165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на
контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.
Независимо от това, съдът намира, че при съставянето на фиша е допуснато
процесуално нарушение. Съгласно ЗДвП за нарушение на закона се наказват собственикът
или ползвателят на МПС или ползвателят, с което е извършено нарушението, а когато те са
юридически лица, наказват лицата, които ги представляват. По отношение на жалбоподателя
обаче е записано, че същият е наказан в качеството му на наследник на законен
представител на юридическо лице ползвател. Иначе казано, не става ясно дали в крайна
сметка се приема, че жалбоподателят е представляващ дружеството ползвател, или е наказан
като наследник на същия, каквато законова формулировка липсва. Не следва волята на
3
АНО да се извлича по тълкувателен път, а е необходимо тя да бъде изрично записана, за да
може наказаните лица да организират защитата си. Това е особено значимо в конкретния
случай, тъй като представителното правоотношение между управител и търговско
дружество е лично и не подлежи на наследяване. Когато се касае за ЕООД, по принцип чл.
147 от Търговския закон постановява, че същото се управлява и представлява от едноличния
собственик или от управител. При това положение би могло да се мисли, че при условие, че
управителят на дружеството ползвател, който е бил и едноличен собственик, е починал, то
неговият наследник, наследил единствено собствеността, отговаря в това си качество.
Такива твърдения обаче не са били въведени от АНО и няма как за първи път да се въведат в
съдебна фаза.
Извън горното, съдът намира, че фишът е и материално незаконосъобразен.
Безспорно е, че автомобилът е собственост на друго юридическо лице- „И.А.“ ЕАД,
което се доказва от справката за собственост (л. 11 ).
След като е отразен ползвателя на автомобила, принципно правилно е приложен чл.
188, ал. 1 от ЗДвП съгласно който ЕФ да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено
ползването на МПС. В случая ползвателят е изрично посочен от собственика още при
регистрацията на МПС. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, когато това е юридическо
лице, наказанието се налага на управителя на същото. В ал. 2 думата "собственик" е
употребена в широк смисъл, като при тълкуването на разпоредбата следва да се има предвид
връзката с разпоредбата на ал. 1 от същата законова норма, изрично сочеща и ползвателя
като административнонаказателно отговорно лице наред със собственика. В тази връзка
практиката на съдилищата от цялата страна е категорична, че в случаите когато при
регистрацията на автомобила изрично е посочен и неговия ползвател, то напълно
законосъобразно е да се ангажира отговорността именно на ползвателя, а в случаите когато
той е юридическо лице – на неговия законен представител. В този мсисъл са Решение № 8 от
11.01.2019 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. № 289/2018 г.; Решение № 446 от 2.03.2021 г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3338/2020 г.; Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на АдмС -
София по адм. д. № 885/2018 г.; Решение № 147 от 10.05.2017 г. на АдмС - Велико Търново
по к. а. н. д. № 10119/2017 г.; Решение № 102 от 27.02.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а.
н. д. № 1010/2017 г. и много други.
В конкретния случай обаче, би почивал единствено на предположения изводът, че
поради качеството наследник, жалбоподателят е бил наясно, че дружеството, на което е бил
едноличен собственик наследодателя му, е било вписано като ползвател на заснетия
автомобил. Още повече, че не се касае за някакъв актив на откритото наследство, а се касае
само за ползване. Когато се касае за ангажиране на административнонаказателна
отговорност се прилага чл. 303 от НПК, като наказването на едно лице не може да почива на
предположения.
Също така, обстоятелството, че едно лице е наследник по закон, не означава, че
автоматично придобива правата и задълженията на наследодателя си. Това означава, че в
патримониума му е възникнало самостоятелно непритезателно субективно право на
наследяване. Съдържанието на това право се състои във възможността титулярът му да
приеме наследството на починалото лице или да се откаже от него. За да породи правни
последици, упражняването на правото на наследяване следва да стане по някои от
предписаните в Закона за наследството начини и в сроковете, посочени в закона.
Последиците от упражненото право на наследяване в случаите на изявена воля за приемане
са възникване на наследственото правоприемство, тоест преминаването на имуществото
(правата, но и задълженията) на наследодателя към наследника. По делото липсват каквито
и да е данни жалбоподателят да е извършвал действия, с които да е приел изрично или
конклудентно наследството на Х.Х., поради което няма как да се приеме, че и собствеността
на „ПРК Б.“ ЕООД е преминала върху него, т.е. отново издаденият фиш почива само на
4
предположения.
Нещо повече, видно от удостоверението от Районен съд- В., съдът в вписал отказ на
жалбоподателя от наследството на Х.Х., поради което не може да се приеме, че И.И. има
каквото и да е отношение към дружеството ползвател „ПРК Б.“ ЕООД.
Поради изложеното, неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя,
като обжалваният фиш следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 7-гръб), в който е
посочено, че правната помощ е безвъзмездна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. По делото бе направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в минимален размер, ведно с присъждане на ДДС. За
уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена
правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението
по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна
за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК (Определение № 327 от 18.06.2018 г. по гр. д.
№ 4988 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение). Съставът счита, че всички
предпоставки са налице, като следва да се съобрази минимално предвидения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който е в размер на 300 лв. Също така, предвид
направеното искане, следва да се приложи пар. 2А от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като бъде начислен ДДС в размер на 60 лева.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в
настоящото производство разноски, в размер на 300 лв. по съображенията, изложени по-
горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3472404, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на ИВ. ХР. ИВ. с ЕГН: **********, е наложена „Глоба“ в размер
на 100 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на адвокат Д.Б.Я., ЕГН: **********, АК-В.,
адрес: гр. В., ул. ******, партерен етаж, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
5
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
МП
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6