№ 453
гр. Русе, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от П. Г. Ченджиев Административно наказателно
дело № 20254520200762 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от И. Ц. Д. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 25-1085-000923/24.04.2025г. на началник Група
в ОДМВР Русе Сектор ПП ,с което на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВАДЕСЕТ лева и
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на СТО лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да
управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно по т.2,тъй като деянието не представлява нарушение поради липса
на елемент от субективната страна на нарушението.
Представител на административно-наказващия орган не се явява.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории
„С,В,СЕ,М,АМ,Ткт,ВЕ“ от 1996г.. Води се на отчет в Сектор ПП Русе. До
м.март 2025г. няма непогасени по давност наказания наложени с наказателни
постановления и с електронни фишове за нарушения на ЗДвП.
Д. се препитава управлявайки специализиран товарен автомобил за
1
сметопочистване Мерцедес рег.№СВ9602НТ собственост на Трезина ООД.
Собственото тегло на товарния автомобил е 27т.
На 08.03.2025г. вечерта свид.Д. е паркирал личния си автомобил Лексус с
рег.№ВР3070ВР в гр.Русе на тротоар на ул.Кирил Старцев №15.
На 09.03.2025г. рано сутринта още в тъмната част жалбоподателят
извършва изпразване на контейнери са смет по ул. Кирил Старцев. Платното
на улицата е стеснено от паркирани автомобили.Единствената възможност на
Д. да извърши възложената му задача е да излезе от улицата на заден ход.При
движението на заден ход стремейки се да предпази паркиралите в дясно
автомобили,Д. се движи максимално в лява и закача с задна лява част на
товарния автомобил ,паркирания на тротоара автомобил на свид.Д. като по
предна и задна леви врати на лекия автомобил остават охлузвания на боята и
леко вдлъбване на ламарината.Левия заден стоп на товарния автомобил се
откъсва и пада на платното.Жалбоподателят продължава движението си без да
види падналия стоп и без да спира в близост до автомобила на Д..
Малко по-късно сутринта около 09:00ч. свид.Д. установява уврежданията
и падналия от товарния автомобил стоп. От камери точно до паркирания
автомобил установява,че при движението си назад товарния автомобил за
сметопочистване охлузва неговия.Подава сигнал в Сектор ПП. По сигнала
работи свид.А. – пол.инспектор в Сектор ПП Русе. От записите и справка с
почистващата фирма установява,че управлението на товарния автомобил е
възложено на жалбоподателя,който по-късно потвърждава това с декларация и
въз основа на писмените обяснения на двамата водачи и изготвените фотоси
съставя срещу Д. акт за установяване на административно нарушение на
разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. При предявяването му
жалбоподателят не прави писмени възражения,но пред свид.Д. заявява,че ако
беше усетил,че е причинил ПТП щеше да остане на място и да съобщи.
На 24.04.2025г. с обжалваното наказателно постановление началник
Група в ОДМВР Русе Сектор ПП на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП налага
на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на
ДВАДЕСЕТ лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - административни
наказания ГЛОБА в размер на СТО лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да
управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Изложеното се установява от показанията на актосъставителя и
2
свид.Д.,както и от писмените доказателства – протокол,докладна
записка,писмени обяснения,справка за водач.
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,а по съществото си е частично основателна.
По т.1 обжалваното наказателно постановление се явява обосновано.
Приетото за установено безспорно налага извода,че причина за възникване на
ПТП с материални щети е нарушението извършено от жалбоподателя на
правилата за движение назад регламентирани в разпоредбата на чл.40 ал.1 и 2
от ЗДвП. Преди да започне движение назад, жалбоподателят не се е убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.Не е изпълнил
задължението си по време на движението си назад водачът непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство. Убедил се е,че това е невъзможно
предвид габаритите на управляваното МПС и въпреки това не си е осигурил
лице, което да му сигнализира за опасности.Точно това нарушение стои в
пряка причинноследствена връзка с настъпилия резултат – ПТП с материални
щети.Материалните щети изразяващи се в нарушаване на целостта на
ламарината на двете леви врати представлява повреда на превозно средство
което от своя страна е обективен признак на пътно транспортно произшествие.
В тази част от наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Нарушението е извършено от
жалбоподателя и е правилно установено и квалифицирано. При определяне на
наказанието е приложена правилната санкционна разпоредба. Тъй като
разпоредбите за причиняване на ПТП не предвиждат квалификация „при
движение назад“, правилно наказващият орган е квалифицирал деянието само
като нарушение на правилата за движение назад.Размерът на санкцията
действащ към момента на извършване на нарушението е фиксиран от
законодателя и не следва да се обсъжда справедливостта на наказанието.
По т.2 обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно,но
не по твърдяната от защитата причина.
Безспорно се установява,че жалбоподателят в качеството си на водач на
МПС е станал участник в ПТП с материални щети. Този факт е ангажирал
3
задълженията му по чл. 123 от ЗДвП.Предвид обстоятелството,че
произшествието е възникнало при движение назад и от автомобилът
управляван от жалбоподателя са изпаднали части,то нормалната житейска
логика налага извода,че водачът няма как да не забележи,че е възникнало ПТП
след като пред погледа му са останали падналите на пътното платно части.По
тази причина съдът намира,че нарушението на разпоредбата на чл.123 от
ЗДвП е извършено от обективна и субективна страна от
жалбоподателя.Независимо от този извод,съдът намира,че при определяне на
наказанието,наказващият орган не е обсъждал тежестта на случая през
признаците на чл.28 от ЗАНН. В обжалваното наказателно постановление
липсват мотиви въпреки,че към момента на издаване на наказателното
постановление са му били известни както обстоятелството,че жалбоподателят
е управлявал МПС с изключително големи за градските улици габарити през
тъмната част от денонощието и то по служба. Точно тези факти и липсата на
други нарушения на ЗДвП, дават основание на съда да приеме, че се касае за
маловажен случай. Преценката за маловажността на случая и приложението
на чл.28 от ЗАНН е задължителна за наказващият орган.Немотивираното
отказване на приложението на чл.28 ЗАНН, когато са налице основания за
това е незаконосъобразно действие на наказващият орган и съгласно
Тълкувателно решение №2/2007г на ВКС е основание за отмяната на
издаденото наказателно постановление. Това нарушение свързано с
причиняване на ПТП е първо за жалбоподателя. Това обстоятелство взето
заедно с габаритите на управляваното МПС и задължението това да се
извършва по тесните градски улици и това е част от служебните задължения
на жалбоподателя сочат на извода, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение и наказващият орган незаконосъобразно не е
преценил приложението на чл.28 ЗАНН и дадените му с тази норма
правомощия.
По изложените съображения,съдът намира,че обжалваното наказателно
постановление като противоречащо на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по т.2
следва да се отмени .
С отмяна на наказателното постановление следва да се предупреди
жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде
4
наложено административно наказание.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 400
лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното
писмено становище е частично основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Като отчита обстоятелството, че упълномощения
защитник е изготвил подробна жалба и се е явявал в две съдебни заседания в
настоящото производство,съдът намира че претендираната сума за хонорар на
пълномощник, съответства на положения труд и не следва да се редуцира
,тъй като освен това е определена на минималния размер съответен на
изготвяне на жалба с процесуално представителство,каквото действие
адвокатът е извършил.Определени по правилата на Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения разноските следва да
се присъдят на 400лв.която сума е съответна на критериите на закона за
заплащане на оказаната правна помощ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1085-
000923/24.04.2025г. на началник Група в ОДМВР Русе Сектор ПП ,с което на
И. Ц. Д. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП му
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ДВАДЕСЕТ лева.
ОТМЕНЯ горното наказателно постановление в частта му по т.2,с която
на И. Ц. Д. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са
му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ОСЕМДЕСЕТ
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Ц. Д. от гр.Русе ЕГН ********** , че при
извършване на административно нарушение от същия вид по чл.123 ал.1 от
ЗДвП , представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на решението, ще му бъде наложено административно наказание
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на И. Ц. Д. от гр.Русе ЕГН **********
5
сумата от 400лв. разноски
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6