№ 61
гр. София, 09.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110207463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 567467-F573576 от
25.03.2021 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ на
НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите, вр. чл. 118 ЗДДС, на „****“ ЕООД, с ЕИК
*******, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице, което
го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт.
Изтъкват се причините, поради които в касата на обекта са се намирали
повече пари от отчетените от фискалното устройство като оборот на
търговския обект. Иска се отмяна на наказателното постановление, а в
условията на алтернативност се иска съдът да редуцира наказание до неговия
минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя си,
който иска намаляване на наложеното наказание.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Николаева. В
пледоарията си по същество моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като постановено при спазване на изискванията на материалния и
процесуалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
1
На 01.10.2020 г., около 12:16 ч., била извършена проверка от органите на
ТД на НАП София в обект, представляващ баничарница, находящ се на адрес:
гр. София, бул. „****, стопанисван от дружеството жалбоподател. В хода на
проверката органите на НАП установили, че на територията на обекта имало
монтирано фискално устройство. При проверката на касовата наличност на
последното инспекторите приели, че сумата, налична в касата, е по-голяма от
отчетения от устройството оборот. В конкретния случай органите на НАП
установили, че касовата наличност на фискално устройство модел „DAISY
COMPACT M 02” с № DY501076 и номер на фискалната памет № 36659549,
е 1020,67 лева, а от дневния отчет, който е разпечатан в момента на
проверката от касовия апарат и е с № 055573, се установило, че оборотът на
обекта до момента е 101,20 лева, а отделно в касата са се намирали и
служебно въведени 100 лева в началото на работния ден.
На място е съставен констативен протокол за извършена проверка от
същата дата, в който са отразени обстоятелствата от проверката.
На 05.10.2020 г. е издаден АУАН на дружеството, за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на Министерство
на финансите, вр. чл. 118 ЗДДС.
Срещу АУАН управителят на търговеца е подал писмено възражение, в
което обяснил, че в касата на обекта са се намирали повече средства, тъй като
в този ден е следвало да бъдат заплатени наемът на помещението, в размер на
600 лева, както и сумата от 243.44 лева за доставка на продукти на доставчика
„Макстрейд 6“ ЕООД. Същият е посочил още, че е взел от средствата в касата
сумата от 23,95 лева, с които е закупил консумативи за обекта. За тези си
твърдения управителят е представил и писмени доказателства, а именно
фактури.
АНО обаче приел възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН
е издадено и обжалваното НП № 567467-F573576 от 25.03.2021 г., издадено от
началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите, вр. чл. 118 ЗДДС, на „****“ ЕООД, с ЕИК *******, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел ЕЛ. П., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
2
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е
изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение,
по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, надлежно
връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице, с оглед
гарантиране на неговите права.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министерството на финансите: „Извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.“
В конкретния случай, АНО е наложил наказание на основание чл. 185, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДДС, чиято норма гласи: „Извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000
до 10 000 лв.“ А разпоредбата на ал. 1 сочи: „На лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“
Съдът намира, че от наличните по делото доказателства безспорно се
установява, че нарушението е извършено от обективна страна, тъй като в
касата на проверяваното фискално устройство са установени по-малко от
отчетените от устройството средства.
По отношение на наказанието, което е наложено на търговеца, съдът
намира, че същото е незаконосъобразно, защото в случая не е налице
нарушение, което да е довело до неотразяване на приходи. Този извод на
съдебния състав се корени в следното:
На първо място, при проверката е установено, че в касата на обекта има
1020,67 лева. Установено е безспорно, че в деня на проверката в касата е
имало средства за заплащане на наем, като видно от представената фактура,
сумата от 600 лева е била приготвена за заплащане на наема, като той е
платен в същия този ден, което се установява от представената по делото
фактура. Установено е още, че в касата са се намирали и 243,44 лева, с които
е следвало да бъде заплатено на ежедневния доставчик на обекта за продукти,
които служат за производството на продаваните и произвеждани в обекта
закуски. Т.е. в касата е имало 843,44 лева, които са били предназначени за
плащане по посочените по-горе наем и доставка на продукти. Установено е,
3
че наличният оборот, ведно с въведените служебно в началото на деня 100
лева, е възлизал на 201,20 лева. Сумирайки оборота, ведно със служебно
въведените средства с наличните средства за наем и доставка на продукти, се
получава сумата от 1044,64 лева. По делото са налице и доказателства за
това, че в същия ден на проверката, управителят е взел средства от касата в
размер на 23,95 лева, с които е закупил консумативи за обекта, за което също
е налице фактура по делото. Т.е. от 1044.64 като се извади сумата от 23,95
лева се получава сумата от 1020,69 лева. Поради тези аргументи, съдът
намира, че не се установява неотразяване на приходи, защото сумите, които
са се намирали в касата над отчетения оборот за деня, се обясняват напълно с
наличните по делото финансови документи (фактури). Поради това, не може
да се приеме, че тези средства (разликата) са в резултат на извършени
продажби, които не са отчетени с издаването на фискален бон. Ето защо, този
състав на съда намира, че не може да се говори за неотразяване на приходи в
конкретния случай. Още повече, че е нелогично да е налице дневен оборот за
подобен обект в такъв размер (над 1000 лева), тъй като там се продават
закуски на цени от 1-2 лева и е напълно нелогично за половин ден (защото
проверката е осъществена на обяд) да са налице толкова продажби, които да
обосноват такава сума в касата.
В случая обаче е налице нарушение, защото търговецът е бил длъжен да
отразява всяко въвеждане и извеждане на пари от касата, което не е свързано
с осъществяваните продажби в обекта. Ето защо, той следва да бъде наказан
за това нарушение, само че с наказание, определено по друг ред. Наказанието
е следвало да се определи в рамките на пределите, предвидени в чл. 185, ал. 1
от ЗДДС – между 500 и 2000 лева. Съдът намира, че следва да се определи
наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, защото то е отговарящо
на обществената опасност на нарушението и е първо за санкционирания
търговец. Ето защо, наказанието следва да се редуцира от 3000 на 500 лева.
С оглед характера на обществените отношения, които са засегнати от
процесното нарушение и като взе предвид, че то е типично за вида си и с
нищо не разкрива по-ниска от обичайната обществена опасност, съдът
намира, че в случая не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Съдебният състав
намира, че най-ниското предвидено в закона наказание в случая ще окаже
превантивно и превъзпитателно действие по отношение на нарушителя, за да
не се допуска в бъдеще подобно несъответствие на наличността в касата и
отчетения от фискалното устройство дневен оборот от продажби в обекта.
По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на въззиваемата страна, тъй като издаденото НП следва да се измени. С оглед
измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се произнася и по
искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода на делото,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на ЦУ на НАП София, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде 120, съобразно
4
правилата за неговото изчисляване.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 567467-F573576 от 25.03.2021 г., издадено от
началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите, вр. чл. 118 ЗДДС, на „****“ ЕООД, с ЕИК *******, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 3000 на 500 лева.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, с ЕИК *******, да заплати на ЦУ на НАП
София, сумата от 120 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5