О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Разград, 28.03.2022 год.
Разградският
административен съд, в закрито
заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
след като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 202 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е молба вх. № 511 от 24.03.2022 год. на „ЕМ
ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК *********, чрез адв. М.И. от ВТАК, с която дружеството иска
съдът да обезсили издадения в полза на М.Д. с ЕГН ********** Изпълнителен лист
от 15.06.2021 год.
Дружеството „ЕМ
ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК ********* е било оспорващ по адм. д. № 202/2020 год.,
образувано по негова жалба срещу
ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год., на органите по
приходите при ТД на НАП - Варна в частта, с която за жалбоподателя са установени за довнасяне задължения за
Корпоративен данък по ЗКПО за 2014 год. в размер на 110306.86 лв. лв. главница и лихва за просрочие в размер на
38660,31 лв.
В хода на
съдебното производство с протоколно определение от 10.03.2021 год. ЕМ ПРЕСТИЖ”
ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да
заплати на вещото лице М.М.Д., с ЕГН ********** сумата от 965 лева,
представляваща неизплатен остатък за възнаграждение на вещо лице за заключение
по назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото. Определението е връчено на дружеството на
17.03.2021 год., същото не е обжалвано и е влязло в сила на 25.03.2021 год.
С
разпореждане от 15.06.2021 год. по адм.д. № 202/2020
год. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на
М.М.Д. ***, срещу „ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК
********* за сумата от 965 лв. /деветстотин шестдесет и пет лева/ представляваща
неизплатен остатък за възнаграждение на вещо лице за заключение по назначена по
делото счетоводна експертиза. На същата дата е издаден и изпълнителния лист. По
делото няма данни разпореждането да е обжалвано от дружеството.
С решение № 28 от 09.04.2021 год. по адм.д. №
202/2020 год. Административен съд Разград е отхвърлил оспорването на „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД, срещу ревизионен акт №
Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год.
и е осъдило дружеството да
заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр.
Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от
4019.67 лв /четири хиляди и деветнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки/, възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
С Решение № 1703 от 23.02.2022 год. по адм.д. № 6372/2021 год. на ВАС – Осмо
отд., е отменил решението на Административен съд Разград и вместо него е
постановило друго, с което е отменил ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001
от 12.09.2018 год. В касационното решение няма произнасяне по наведеното в
касационната жалба искане на „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД за присъждане на сторените
деловодни разноски пред всички инстанции.
С оглед на изложеното съдът счита молбата за
процесуално допустима, но неоснователна.
Производството по издаване на изпълнителен
лист е регламентирано в глава чл.
404-чл.409 от ГПК, приложими на
основание чл. 144 от АПК.
В АПК и ГПК обаче няма уредено специално
производство по обезсилване на изпълнителен лист. Обезсилването се приема за
дължимо във всички случаи, когато законът изрично посочва такова произнасяне.
Обикновено този проблем се поставя във връзка с изпълнителното производство и
по-конкретно за неговото прекщратяване.
Хипотезите са посочени в чл. 433, ал. 1 от ГПК, като в т. 3 както основание за
прекратяване е посочено хипотезата, когато изпълнителният лист е обезсилен и в
т. 4, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на
който е издаден изпълнителният лист или този акт се признае за подправен.
Конкретно законът разпорежда обезсилване на
изпълнителен лист в чл. 414а, ал. 6, чл.
415, ал. 5 и чл. 423, ал. 3 от ГПК. Тези хипотези обаче касаят заповедното
производство по Глава Тридесет и седма
от ГПК и свързаните с него производства и не са приложими в настоящия случай.
В случая изпълнителният лист е издаден в хода
на съдебното производство. Актът, въз
основа на който той е издаден – влязло в
сила определение на съда по чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, което е
подлежало на самостоятелно обжалване, не е отменен и не е обезсилен. Той подлежи на принудително изпълнение.
Обстоятелството, че решение № 28 от 09.04.2021 год. по адм.д. №
202/2020 год. Административен съд Разград
е отменено и вместо него е постановено друго решение по същество на
спора, не променя горното обстоятелство .
Първоинстанционното решение не е актът по чл. 404 от ГПК, въз основа на
който е издаден изпълнителния лист. В това решение няма осъдителен диспозитив,
който е бил основание за издаване на изпълнителния лист, чието обезсилване се
иска.
В случая „ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК ********* е
имал право да иска с касационната си жалба ответникът да бъде осъден да му
възстанови направените в производството
по обжалване на ревизионния акт разноски пред всички инстанции. Несъмнено в
тези разноски влиза и платеното
възнаграждение за вещо лице, включително
и дължимата сума по влязлото в сила
осъдително определение по чл. 77 от ГПК. От петитума на касационната жалба е видно, че такова искане е направено
пред касационната инстанция. Ако съдът
не се е произнесъл по това искане дружеството е имало право да поиска допълване на решението в частта за
разноските по реда на чл. 248 от ГПК, но не и да иска обезсилване на
изпълнителния лист, издаден въз основа
на определение по чл. 77 от ГПК.
Ето защо съдът
счита, че искането на „ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД
с ЕИК ********* съдът да обезсили
издадения в полза на М.Д. с ЕГН ********** Изпълнителен лист от 15.06.2021 год.
за сумата от 965 лева за неоснователно.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛЕНИ:
ОТХВЪЛЯ молба вх. № 511
от 24.03.2022 год. на „ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК *********, с която се иска съдът
да обезсили издадения в полза на М.Д. с ЕГН ********** Изпълнителен лист от
15.06.2021 год. за сумата от 965 лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седем
дневен срок от съобщаването му.
Съдия: