Определение по дело №425/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 545
Дата: 18 декември 2018 г.
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20185001000425
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 юли 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 № 545

гр.Пловдив, 18.12.2018 г.

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в закрито заседание на…18..декември.….…през…две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

    ЧЛЕНОВЕ:  Катя Пенчева

                          Цветелина Георгиева

като разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….въззивно търговско дело №425 по описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение №309/13.11.2018г., постановено по в.т.д. №425/2018г. по описа на ПАС, е потвърдено решение №200/13.04.2018г., постановено по търг. д. №728/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен предявеният от „П.и.б.“ АД, ЕИК ****, против Л.Я.Б., ЕГН ********** и Р.Я.В.,  ЕГН ********** установителен иск по чл.422 от ГПК, като е прието за установено по отношение на ответниците съществуването на изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор за банков кредит ****., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК ****. по ч.гр.д. №585/2015г. по описа на Районен съд **** солидарно за сумите  90 808.37лв., представляваща главница, ведно с обезщетение за забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК – 24.04.2015г. до окончателното изплащане; сумата 10 977.18лв., представляваща договорна лихва, начислена в периода 20.08.2013г. – 21.04.2015г.; сумата 1419.71лв., представляваща наказателна лихва за периода 21.08.2013г. – 23.04.2015г.

По делото е постъпила молба с вх.№9559/04.12.2018г. от адв. С.С. – ПАК – назначен особен представител на ответника в първоинстанционното производство – Л.Я.Б., по чиято жалба е образувано въззивното производство. Молбата съдържа искане, на основание чл.47 ал.6 от ГПК, да му бъде определено възнаграждение за особен представител за въззивното производство, както и възнаграждение за изготвяне и подаване на молба по чл.248 от ГПК пред първоинстанционния съд. Иска се да бъде задължена насрещната страна „П.и.б.“ АД, да внесе определеното възнаграждение, ведно с дължимия ДДС по депозитната сметка на ПАС.

В постъпилия отговор от насрещната страна - „П.и.б.“ АД, е изразено становище, че тези разноски не следва да се определят в нейна тежест.

Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира следното:

В решение №309/13.11.2018г., постановено по в.т.д. №425/2018г. по описа на ПАС, не се съдържа произнасяне по искането на адв. С. за определяне възнаграждение в качеството му на особен представител за въззивното производство, при което молбата следва да се разгледа като искане за допълване на решението в частта за разноските. С оглед липсата на такова произнасяне, молбата се явява основателна. Следва да се определи възнаграждение по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, което съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде в размер на 3 594,10лв., с ДДС – 4 312,92лв.

Тежестта за разноските за особеното представителство, обаче, следва да бъде съобразена с основните принципи, визирани в чл.78 от ГПК. В случая въззивната жалба, подадена от особения представител, е оставена без уважение. При това положение, с оглед изхода от делото пред въззивната инстанция, при договорно представителство, при заплатени разноски – адвокатско възнаграждение от страната, тези разноски биха останали в нейна тежест. /В случай, че тези разноски бяха предплатени от насрещната страна, то със съдебния акт същите биха се възложили отново в тежест на представляваната страна./ Т.е. – същите не се дължат от насрещната страна, в чиято полза е постановено въззивното решение. Ето защо дължимото се възнаграждение на адв. С., като особен представител на Л.Я.Б., следва да бъдат присъдени в тежест на тази страна.

Искането за определяне на възнаграждение на особения представител за изготвяне и подаване на молба по чл.248 от ГПК пред първоинстанционния съд е неоснователно, тъй като се касае за процесуални действия, извършени в първоинстанционното производство. Ето защо това искане следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ДОПЪЛВА решение №309/13.11.2018г., постановено по в.т.д. №425/2018г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Л.Я.Б., ЕГН ********** да заплати на адв. С.С. – ПАК – в качеството му на неин особен представител, адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в размер на 4 312,92лв. /с ДДС/.

Оставя без уважение молбата на адв. С.С. – ПАК, особен представител на Л.Я.Б., за определяне на възнаграждение за изготвяне и подаване на молба по чл.248 от ГПК пред първоинстанционния съд – по т.д. №728/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: