№ 19231
гр. София, 29.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20211110149420 по описа за 2021 година
І. Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата
инстанция“.
Образувано е по искова молба (ИМ) от ищцовото юридическо лице фирма (нататък и:
ищеца) против СТ. Н. Б. с ЕГН ********** (нататък и: ответника).
Ищецът твърди, че между Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство
на отбраната“ и ответника бил сключен Договор рег.№ Д-22/ 22.01.2004 г., допълнителни
споразумения рег.№ РД-12-830/ 12.04.2007 г. и РД-12-2027/ 19.11.2007 г., с които на ответника
било предоставено ползването на гараж № 22 в гр. София, ул. „Княжевска“, бл. 41 – 43 срещу
задължение за заплащане на месечен наем. Ищецът бил правоприемник на наемодателя. Под свой
изх.№ 8784/ 04.07.2020 г. ищецът изпратил писмо за освобождаване на имота, което поради
неоткриване на ответника на 3 дати било залепено врати на апартамент и на гаража. Със Заповед
№ ЗС-138/ 13.10.2020 г. на министъра било постановено изземване на имота, като влизането на
ищеца във владение било осъществено на 27.11.2020 г. Ответникът възразил срещу издадената по
ч.гр.д.№ 43 817/ 2020 г. на СРС заповед за изпълнение. Моли се съдът да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1929,21 лв., представляваща наемна цена за периода от
01.07.2015 г. до 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Ответникът своевременно е подал отговор на исковата молба (ОИМ). Признава наличието на
договор за наем и че е получил държането на имота. Твърди, че договорът е прекратен през м.
05.2010 г. по силата на чл. 27 т. 6 от Наредба № 3 /19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета
и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, поради прекратяване
на служебното правоотношение на ответника със Заповед на министъра на отбраната № КВ-232/
15.05.2010 г., както и на основание чл. 3 от договора, според който той се сключвал за срока на
договора за кадрова военна служба. Ищецът отказал продължаване на договора и затова още
тогава ответникът върнал имота. Протокол не бил съставен, но такъв нямало и за предаването на
имота към ответника. Евентуално поддържа, че вноските за периода 01.07.2015 г. до 10.09.2017 г.
били погасени по давност. Моли за отхвърлянето на иска.
ІІ. Направеното в ОИМ възражение за нередовност на ИМ е неоснователно. Исковата
претенция се основава на съществуване на облигационното правоотношение, по което се дължи
наемна цена, поради което твърдения за прекратяването му въобще не са необходими с оглед чл.
127 ал. 1 т. 4 ГПК. На следващо място, от ИМ става ясно, че според ищеца такова не е настъпило
поне до края на процесния период – 17.08.2020 г. Твърденията за липса на законови основания и за
изземване на имота касаят последващ период – издадената Заповед № ЗС-138/ 13.10.2020 г. и
привеждането ѝ в изпълнение.
В ИМ (т. ІІІ на стр. 3; абз. 2 на стр. 4) е посочено, че се предявява „в условията на
евентуалност осъдителен иск“. В действителност обаче втори иск няма. От една страна,
евентуалността е заявена от гледна точка на основанието на иска („поради недоказване на
основанието“). Различно, второ основание обаче не е изложено – напротив, в петитума се иска
1
заплащане на вземане, отново „представляващо наем“, при това за същия период. От друга страна,
формална разлика се наблюдава единствено във вида на защитата – установителен иск по главния,
осъдителен по „евентуалния“. Предвид обстоятелството, че главният иск се предявява по повод
издадена заповед за изпълнение и при уважаването му би била налице изпълнителна сила и би бил
издаден изпълнителен лист, от гледна точка на интереса разлика за кредитора няма.
Производството в тази част следва да бъде прекратено единствено за яснота.
ІІІ. От изложените твърдения и направените искания произтичат следните квалификация и
разпределение на доказателствената тежест, които ще следва да залегнат в доклада на съда:
— Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 пр. 2 ГПК вр. чл. 79 ал. 1
пр. 1 вр. чл. 232 ал. 2 пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
1929,21 лв., представляваща цена по Договор рег.№ Д-22/ 22.01.2004 г., допълнителни
споразумения рег.№ РД-12-830/ 12.04.2007 г. и РД-12-2027/ 19.11.2007 г. за наем на гараж № 22 в
гр. София, ул. „Княжевска“, бл. 41 – 43 в периода от 01.07.2015 г. до 17.08.2020 г., ведно със
законната лихва от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането – чл. 86 ал. 1 изр. 1
ЗЗД.
— Ответникът прави възражение за прекратяване на договора за наем и връщане на имота, както и
възражение за давност (чл. 111 ЗЗД).
— Неподлежащи на доказване факти: няма общо- и служебно известни, презюмирани и фингирани
факти.
— В тежест на ищеца е да докаже: сключването на договора за наем, вкл. уговорената цена, падеж
и запазването му през процесния период, предаването на имота на ответника; действия, които
спират или прекъсват давността.
— В тежест на ответника е да докаже: прекратяването на договора за наем на твърдяната от него
дата (вкл. че разпоредбите на наредбата и договора имат автоматично прекратително действие или
че до ищеца е достигнало изявление на ответника за прекратяването), връщането на имота преди
процесния период; своевременно заплащане на наема и обезщетението за забава.
— Безспорни по делото са: сключването на договора за наем, предаването на имота на ответника.
На основание чл. 153 и чл. 175 ГПК съдът може да приеме тези факти за осъществени. В случай че
насрещната страна оттегли признанието си, носещата доказателствената тежест страна трябва да
извърши пълно доказване на съответния факт. Права не се признават.
— Ищецът не е ангажирал доказателства за: действия, които спират или прекъсват давността.
— Ответникът не е ангажирал доказателства: че до ищеца е достигнало изявление на ответника за
прекратяването; за своевременно заплащане на наема и обезщетението за забава.
Съгл. чл. 146 ал. 2 ГПК съдът не указва на страните, ако за дадени факти сочат
доказателства, но те не са достатъчни или достоверни. Всяка от страните може да осъществи
насрещно доказване за неосъществяване на фактите, чието доказване е в тежест на другата страна.
По претенциите за деловодни разноски всяка страна трябва да докаже направата им и да
предяви размера им чрез списък по чл. 80 ГПК, като последващ иск за разноски е недопустим.
ІV. Направеното в ОИМ искане за задължаване на МО да предостави акт за сдаване на
длъжността би било необходимо само ако ищецът оспорва това обстоятелство, което следва да се
провери.
Въпреки дадените в разпореждането по чл. 131 ГПК указания направеното в ОИМ
доказателствено искане не отговаря на изискванията на чл. 156 ал. 2 ГПК. Освен това искането е за
разпит на двама свидетели. Обстоятелствата не са диференцирани. Съдът намира, че
доказателствата не са необходими в този обем. Страната може да поиска разпита на втория
свидетел по-късно – чл. 159 ал. 2 ГПК.
С оглед чл. 254 ал. 1 ГПК съдът не излага мотиви по доказателствените и други искания на
страните, които намира за основателни и не са оспорени от другата страна. Съдът приема
прилагането на очевидно относими доказателства за доказателствено искане.
Тъй като съдът е сезиран редовно и срокът за отговор е изтекъл следва да бъде определена
дата за публично разглеждане на делото.
Водим от горното и на осн. чл. 129, 140, 145 и 146 ГПК СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от ищеца евентуален осъдителен
иск.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да заяви
дали признава, че ответникът е уволнен и сдал военна длъжност през м. 05.2010 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 04.10.2022 г. от 09:40 ч., за когато да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца –
и от отговора на исковата молба и доказателствата към него.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства: акт за частна
държавна собственост, заповед за настаняване от 2004 г., договор от 2004 г.,
допълнителни споразумения от м. 04. и 11.2007 г., писмо на ищеца от 07.07.2020 г.,
констативни протоколи от 09., 11. и 23.07.2020 г. с фотоснимка, заповед от 13.07.2020
г. с уведомление и фотоснимка, протокол при влизане във владение и фотоснимка.
ДОПУСКА представените с отговора писмени доказателства: уволнителна
заповед.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи трите
имена на свидетеля, чийто разпит иска. В противен случай доказателството няма да
бъде събирано. ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на втори свидетел за същите
обстоятелства.
УКАЗВА на ответника да води в сега насроченото о.с.з. свидетелите, които съдът
е допуснал и по отношение на които съдът е дал указания. В противен случай делото
ще се гледа без тях съгл. чл. 158 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането за задължаване на третото лице да
представи документи.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок преди заседанието могат да
депозират писмена молба с препис за насрещната страна, в която да вземат становище
по проекта за доклад и по новите искания и твърдения на насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че следва да изчерпят доказателствените си искания преди
даване ход на съдебното дирене в първото заседание. След този момент могат да
твърдят само новоузнати или нововъзникнали факти.
РАЗЯСНЯВА на страните, че могат да направят искане за прихващане на
вземанията за разноски, при условие че такива се следват и на двете страни.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес; а ако живеят или заминат за повече от един месец в
чужбина, са длъжни да посочат лице в гр. София, на което да се връчват съобщенията.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да вписват в
съответния регистър промените на адреса си. При неизпълнение на тези задължения
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, т.е. делото се
разглежда без призоваване на страните. УКАЗВА на ищеца, че съгл. чл. 238 ГПК, ако
нито се яви в заседанието по делото, нито вземе становище по отговора на исковата
молба, нито поиска с молба до съда разглеждането на делото в свое отсъствие, съдът
може да прекрати делото или по искане на ответника с необжалваемо решение да
отхвърли иска, ако го намери за вероятно неоснователен, както и да осъди ищеца за
деловодните разноски. УКАЗВА на ответника, че съгл. чл. 238 ГПК, ако нито е
представил в срок отговор на исковата молба, нито се яви в заседанието по делото,
нито поиска с молба до съда разглеждането на делото в свое отсъствие, съдът може да
прекрати делото или по искане на ищеца с необжалваемо решение да уважи иска, ако
го намери за вероятно основателен, както и да осъди ответника за деловодните
разноски.
РАЗЯСНЯВА на страните, че спорът между тях може да бъде разрешен и
3
доброволно, напр. чрез медиация. Това може да донесе редица изгоди – по-бързо е и
по-евтино, процедурата е спокойна и неформална и поверителна, могат да постигнат
взаимни отстъпки, запазват личните си и бизнес отношения и репутация за в бъдеще,
връща се половината държавна такса, споразумението обикновено се изпълнява
доброволно. Страната може да предложи медиация директно на другата страна, да се
обърне към медиатор или да поиска от съда да препрати към медиация.
Министерството на правосъдието поддържа Единен регистър на медиаторите.
Услугите на медиатора може да са платени. Понастоящем към СРС и СГС действа
Център за спогодби и медиация, който е безплатен – вижте в сградата или на интернет
сайта на СРС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването си с частна жалба
чрез СРС до Софийския градски съд.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4