№ 16726
гр. С., 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110151009 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите. Ищецът – „К.И.”, твърди, че на 03.04.2013г. ответницата е
кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищцовото
дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните данни на трето
лице – И.Г.Ц., с цел да набави за себе си имотна облага, като е възбудила и поддържала
заблуждение у лицето М.А., чрез онлайн заявка за кредит № .. в резултат на което по
електронен път е бил сключен Договор за потребителски кредит „Аванс”№ ....г., като
на същата дата - 03.04.2013г., е била преведена и заемната сума от 350.00 лв. по
посочена от ответницата банкова сметка. Твърди, че съгласно договорът
кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит с договорна лихва,
като общият размер на задължението е бил за сумата от 465.50 лв. и с падеж 01.05.2013
г., като към настоящия момент ответницата не е била осъществила никакви плащания
по кредита. Твърди, че в резултат на неправомерното поведение на ответницата е
претърпял имуществени вреди в следните размери: претърпени загуби в размер на
350.00 лв., главница по договор за потребителски кредит „Аванс” № ....г.; пропуснати
ползи в размер на 115.50 лв. - договорна лихва за периода 03.04.201 Зг.- 01.05.2013 г. -
пропуснати ползи, ведно със законна лихва за забава върху всяка от главницата,
считано от датата на увреждането - 28.02.2014 г. до окончателното заплащане на
сумата.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. С молба с вх. №
77930/21.03.2023 г. ответницата релевира възражение за погасяване по давност и
възражения за недействителност на договорът за потребителски кредит.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест в настоящото производство, ищецът следва да установи
1
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно извършване на твърдяното
деяние от ответника, неговата противоправност, причинените вреди и причинната
връзка между вредите и деянието.
Безспорно е по делото, че с влязла в сила присъда от 25.09.2019 г., постановена
по НОХД № 13404/2018 г. по описа на СРС, 23 състав ответницата е призната за
виновна в това, че на 03.04.2013г. в гр. С., ул. „Я.С.в“ 8-10, ет. 1, ап. 4, с цел да набави
за себе си облага е въвела в заблуждение М.Г.А. - управител на търговско дружество
„К.И.“, като внесла компютърни данни от IP адрес: ... в електронно подадена заявка за
кредит, като посочила личните данни на лицето И.Г.Ц., в следствие на което получила
по личната си банкова сметка сумата от 350.00 лв. представляваща потребителски
кредит - престъпление по чл. 212а, ал. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлото в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. На това основание, от елементите на непозволеното увреждане
следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината
на ответницата по делото.
Следователно, с доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното
материално право, установени с влязла в сила присъда по НОХД № 13404/2018 г. по
описа на СРС, 23 състав, а именно – че на 03.04.2013г. в гр. С., ул. „Я.С.в“ 8-10, ет. 1,
ап. 4, с цел да набави за себе си облага е въвела в заблуждение М.Г.А. - управител на
търговско дружество „К.И.“, като внесла компютърни данни от IP адрес: ... в
електронно подадена заявка за кредит, като посочила личните данни на лицето И.Г.Ц.,
в следствие на което получила по личната си банкова сметка сумата от 350.00 лв.
представляваща потребителски кредит - престъпление по чл. 212а, ал. 1 от НК.
Вредата е един от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане. В случаите, в които вредата се изразява в увреждане на имущество на
пострадалия, за да е налице вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД, е достатъчно да е налице
увреждане на имуществото на пострадалия, като е без значение дали това имущество е
във владение на извършителя на деянието или то продължава да е във владение на
пострадалия или на трето лице, но е увредено. От значение за наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане и конкретно на вредата е, че
собственото на пострадалия имущество, в резултат от деянието на извършителя е
увредено, като на това основание, при наличието на останалите елементи на
фактическия състав на деликта, се ангажира и отговорността на извършителя по чл. 45
ЗЗД. Когато вредата се изразява в липса на парични средства, е достатъчно те, в
резултат от деянието, да са излезли от патримониума на пострадалия, като дали се
намират в извършителя или в трето лице е без значение за наличието на вреда по
смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Видно от представените по делото писмени документи - разписка за извършено
плащане и договор за потребителски кредит № .... г., в резултат от деянието на
ответницата, непогасена е останала сумата от 350 лева главница и 115,50 лева
договорна лихва. За ищеца това е вреда, като е без значение в чие владение се намират
паричните средства, излезли от патримониума на банката – ищец. Безспорно е, че
деянието на ответника се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с вредата,
доколкото неправомерното деяние на ответницата е довело до отпускането на сумите,
невъзстановени на банката.
По силата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Понятието „вреди” включва както
претърпените загуби, изразяващи в намаляване на имуществото на увреденото лице,
така и пропуснатите ползи, изразяващи се в пропускане на възможността от увреденото
лице да реализира реално възможно увеличаване на имуществото си. В случая е налице
проитвоправно и виновно поведение на ответника, изразяващо се в извършеното
престъпление по отношение на ищците, както и пряка причинна връзка между
противоправното поведение и причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи
2
се в претърпяна загуба и пропусната полза по смисъла на чл. 51 ЗЗД, за платената по
договора за кредит главница и дължимата по него договорна лихва, довели несъмнено
до намаляване, респ. сигурно увеличение имуществото на ищеца.
За неоснователни и неотносими съдът намира възраженията на ответницата за
недействителност на договорът за потребителски кредит, тъй като вземанията на
ищеца, предмет на разглеждане в настоящото производство не произтичат от договор
за кредит, а от непозволено увреждане. За преклудирано на осн. чл. 133 ГПК съдът
намира и възражението за погасяване на вземанията по давност, тъй като същото е
направено извън срока за отговор.
Предвид изложеното, настоящия състав на СРС счита, че предявеният иск е
основателен.
По разноските:
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от производството в
тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от 450 лв.,
представляващи направените от ищеца разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. Л.-С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. В., бл. вх. ет. ап. да
заплати на „К.И.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.“
№ следните суми: сумата от 350.00 лв., представляваща причинени имуществени вреди
за заплатена главница по договор за потребителски кредит „Аванс” № ....г., ведно със
законна лихва за забава върху всяка от главницата, считано от датата на увреждането -
28.02.2014 г. до окончателното заплащане на сумата и сумата в размер на 115.50 лв.,
представляваща имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за незаплатена
договорна лихва за периода 03.04.2013г.- 01.05.2013 г. по договор за потребителски
кредит „Аванс” № ....г., ведно със законна лихва за забава върху всяка от главницата,
считано от датата на увреждането - 28.02.2014 г. до окончателното заплащане на
сумата, за деяние извършено от Д. П. Л.-С., за което е налице влязла в сила присъда от
25.09.2019 г., постановена по НОХД № 13404/2018 г. по описа на СРС, 23 състав.
ОСЪЖДА Д. П. Л.-С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. В., бл. вх. ет. ап. да
заплати на „К.И.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.“
№, сумата от 450,00 лв. представляващи направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3