Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
29.06.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на 28 май през две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Методи Величков
Членове: Рени
Ковачка
Антон Игнатов
при секретаря Емилия
Павлова, като разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 73 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесета от
ГПК.
С
решение № 1356/15.10.2019 г., постановено по гр.д. № 06804/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник са отхвърлени като неоснователни предявените от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. кл.България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д. Д., чрез юристконсулт Ц. Х. С.
срещу Т.В.С., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, искове за признаване на
установено по отношение на Т.В.С. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, че
последната дължи на ищовото дружество сумата от 1537,68 лева, представляваща
главница по договор за кредитна карта от *** г., сумата в размер на 656,29
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.09.2016 г., до
10.11.2017 г., сумата от 78,05 лева – обезщетение за забава за периода от
10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата от 1537,68 лева, смятано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението.
БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. кл.България е подало въззивна жалба рег. №
32502/13.11.2019 г.21135/26.09.2017 г. срещу така постановеното решение като
неправилно и необосновано, поради което и по изложените съображения моли съда
да го отмени и постанови ново решение, с което уважи исковите претенции и
присъди в полза на ищеца разноски. В жалбата се излагат съображения, свързани с
това, че кредитът е бил усвоен, като се позовава на извършената и приета по
първоинстанционното дело съдебно-счетоводна експертиза, която установява
фактическото усвояване на кредита.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК Т.В.С., чрез назначения особен представител- адв.Н.Х., е
подала отговор на въззивната жалба, с която я оспорва като неоснователна и по
изложените съображения моли съда да я остави без уважение като потвърди
обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски, направени във
въззивното производство.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд- Перник е инициирано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. кл.България срещу Т.В.С., с която са предявени искове за признаване на
установено по отношение на Т.В.С., че последната дължи на ищовото дружество
сумата от 1537,68 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта от
*** г., сумата в размер на 656,29 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.09.2016 г., до 10.11.2017 г., сумата от 78,05 лева – обезщетение
за забава за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата от 1537,68 лева, смятано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че на *** г. между страните по делото е сключен договор с номер *** за
потребителски кредит, чрез който ответницата се е съгласила да й бъде отпуснат
и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален
кредитен лимит от 1500 лв. По силата на този договор банката предоствила на
ответника кредитен лимит в размер на 1500 лева, с падежна дата: 10 – то число
на месеца. Банката издала кредитна карта, която била получена от ответника. Т.В.С.
е активирала кредитната карта на ***г. и на ***г. е преустановила плащанията по
нея. Излага съображения, че съгласно чл.1, и чл.14 от Приложението за отпускане
на револвиращ кредит за кредитополучателя възниква задължението да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Към
01.09.2016г.балансът по кредитната карта е минус 2193,97лв. Срокът на договора
за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срока на валидност на
кредитната карта се определя от кредитора.
В срока
за отговор по чл.131, ал.1 ГПК назначената особена представителка на ответницата-
адв.Н.Х. от АК- П., е депозирала такъв, с който оспорва основателността на
предявените искове. Излага съображения за липса на доказателства за усвовяване
на кредита, срока за изплащане, както дали договорът е прекратен към настоящия
момент. Според представителката няма доказателства за лихвените проценти, ГПР,
основанията за промяната им, както и общата сума, която подлежи на връщане в
края на периода на договора. Липсвало погасителен план към договора, от който
да е видно размера, броя, перодичността и датите на плащане на вноските по
кредита, поради което прави възражение за недействителност на договора за
кредит, тъй като не е била спазена разпоредбата на чл.11 от Закона за
потребителския кредит. Наред с това прави възражение за нищожност на договор за
кредитна карта, тъй като същият противоречи на добрите нрави и липсвало
съгласие, оспорва истинността му, като същият не носи подписа на ответницата и
е неотносим към спора.
Въззивният
съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Искът е
предявен на основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД за установяване
вземане на ищеца към ответника по договор за кредитна карта от *** г., за което
е издадена заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № 3679/2018 г. по описа на
РС- Перник, за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Длъжницата е
призована по реда на чл.47 ГПК, като в срок не се е явила да получи книжата, поради което съдът е
дал указания на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от датата на
получаване на съобщението.
Искът е
допустим, като целта на предявения установителен иск е влизането в сила на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
Относно
законосъобразността на решението по същество на спора, на основание чл.269 ГПК,
въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба
доводи, при което ги намира за неоснователни, поради следните съображения:
От
фактическа страна се установява, че страните по делото са сключили договор ** от *** г., за покупки на стоки или
услуги. Със същия ответницата е дала съгласието си да й бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит, съгласно който ищецът е поел задължение за
издаване на кредитна карта на ответницата, както и да отпусне кредит под
формата на кредитен лимит по револвираща кредитна карта MasterCard в размер на 1
500 лева.
Представено
е приложение към договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ***, както и товарителница изх. № ***, от
която е видно, че ответницата на *** г. е получила лично документи.
С оглед
на така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че така
предявения установителен иск е неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен.
В тежест
на ищеца е да докаже както сключването на договора за кредит и неговото
съдържание /размер на кредита, лихвата и таксите, дата на падеж/, така и
изпълнението на поетите по него задължения – предоставяне парични суми
/усвояване на кредита/ и предаването, респективно получаването на кредитната
карта от ответника.
Предаването
на кредитната карта от страна на кредитната институция, респективно получаването
й от кредитополучателя е съществено задължение по процесния договор и при спор
между страните относно неговото изпълнение, в тежест на издателя е да докаже
това изпълнение.
В
настоящия случай, въпреки изрично дадените указания на съда с доклада по чл.140 ГПК, ищецът не е ангажирал никакви доказателства за установяване предаването,
респективно получаването на кредитната карта. Такова удостоверяване не е налице
в процесния договор, като не се установява и от други доказателства. По делото
не е изготвено и прието заключение на вещо лице в тази насока. Фактът, че с
картата са теглени пари в брой, не може да обоснове извода, че именно ответницата
е теглила сумите с издадената карта, а евентуалното внасяне на суми по картата
също не води до извода, че същата е ползвала паричните средства, тъй като
липсва данни кое лице е внесло тази сума.
В горния
смисъл е и съдебната практика- постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 10/19.07.2016
г. по т.д. № 3386/2014 г. на ВКС, Търг. колегия, І отд.
След
като ищецът не доказва изпълнението на това си задължение по договора, то
въззивният съд приема за недоказано възникването на задължения за процесните
суми за въззиваемата и ответник по делото Т.В.С., съответно като картодържател
и длъжник по договора за кредитна карта с револвиращ кредит *** от *** г.
Предвид
така изложените съображения, възраженията по въззивната жалба се явяват
неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции
за неоснователност на предявения иск, на основание чл.271, ал.1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
Потвърждава решение № 1356/15.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 6804/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: