№ 36016
гр. София, 11.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20231110124840 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. В. В. срещу „**********“ ЕООД, с
която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца
20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от следните изрази в
статия, отпечатана във вестник „***********“ на 25.02.2023 г. – „килърът В.“;
твърдението, че съдел И. Г.; описването му като „пременен като дон
Корлеоне“ и това, че е „в ролята на мафиот“, като „от Холивудска
продукция“; твърдението, че водел множество дела срещу държавни
институции, че делата били заради причинен нервен срив; квалификацията на
основанието на претенцията на ищеца като „липса на желание за живот“;
твърдението за това, че ищецът бил част от „бандата на Килърите“, и
публикуването на снимката му без негово съгласие, както и законната лихва
върху посочената сума от 25.02.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е в затвора от 21.10.2010 г., но в
лично качество водел редица съдебни дела, като при влизане или излизане от
съдебната зала при позволение давал изявление за медиите. На 25.02.2023 г. в
броя на вестник „***********“, издаван от ответника, била публикавана
статия със заглавие „Килърът В. съди Г., пременен като дон Корлеоне“, която
ищецът смята за обиждаща го, тъй като го описва като „килър“, а той нито
бил извършвал убийство, нито бил член на банда, освен това се правело
внушение, че води множество безсмислени дела, а това не било така, и се
осмивал начинът му на поява, което сериозно го обиждало. Претендира и че
снимката му е направена без позволение. Поради това твърди, че е претърпял
неимуществени вреди, за които иска обезщетение от 25 000 лева, както и
законна лихва от датата на публикацията.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„**********“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неизяснен и
неоснователен. Твърди се, че в исковата молба не се описвало кое физическо
лице е извършило непозволено действие и това пречело на вестника да
1
установи защо се ангажира отговорността му. Поддържа се, че искът е
неоснователен, тъй като статията не съдържа неверни твърдения за ищеца,
отразява въпрос от обществена значимост. Твърди, че употребените изрази са
журналистически похвати и нямат обидно съдържание. За името на групата
„Килърите“ поддържа, че същото е взето от официални публикации и няма
как да носи отговорност за него. Твърди, че ищецът не е претърпял вреди,
което се извлича и от съдържанието на исковата му молба, че бил доволен от
снимката.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 НК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по
начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: изискване на
броя на вестник „***********“ от 25.02.2023 г. от Националната библиотека;
изискване от Окръжен съд – Шумен на присъдата по н.о.х.д. № 303/2011 г.
(без мотивите); изискване на удостоверение от ГДИН за търпяно от ищеца
наказание.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканите от ищеца свидетели, тъй като не е
посочено кои факти ще изяснява всеки от тях; прилагане на н.о.х.д. №
303/2011 г. в цялост поради липса на връзка с предмета на делото;
задължаване на ответника да представи заявление на ищеца от 10.03.2023 г.,
тъй като липсват индиции такъв документ въобще да е стигал до ответника.
Неоснователно е възражението на ответника за нередовност на искова
молба поради това, че не е посочено физическо лице, написало статията, тъй
като съгласно
чл. 49 ЗЗД възложителят на работа носи отговорност за служителите си, дори
и да не е ясно кое точно физическо лице е причинител на вредата – така т. 7
от ППВС № 7/1959 г. При това положение няма и задължение ищецът да
установи конкретно виновния журналист или редактор, публикувал статията.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 24840 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 8
ноември 2023 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
2
146 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени за осъждане на
ответника да заплати неимуществени вреди за извършена от негов служител
работа – публикуване на евентуално незаконно направена снимка и обидно
съдържание, както и за законна лихва, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 НК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че по възлагане на
ответника е публикувана статия, която съдържа обидно за ищеца съдържание
(квалификацията като обидно е обективна и се прави не според субективните
разбирания на ищеца), което е нанесло на ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания, и тези вреди са причинени от статията, като вината на
журналиста се презумира. Ответникът обаче би бил освободен от
отговорност, ако установи, че статията му има за цел да информира
обществото, отговаря на стандартите за обективно отразяване на обществени
събития и се базира на проверена информация, или ако установи, че използва
думи и изрази на други издания.
УКАЗВА на ищеца В., че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. По претенцията по чл. 49 ЗЗД – че ответникът отговаря за издаването
на вестник „***********“ към 25.02.2023 г.;
2. По претенцията по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че служител на ответника е
публикувал обидни за ищеца изрази; че ищецът е претърпял болки и
страдания от тези изрази; че страданията са в причинна връзка с узнатата
статия;
3. По претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – изпадане на ответника в забава.
УКАЗВА на ответника „**********“ ЕООД, че в негова
доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за
ненуждаещи се от доказване факти е да установи: обществена насоченост на
публикувана от него статия; използване на изрази с източник в публикации на
други медии или институции.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение –
Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ , да представи в
3
двуседмичен срок от получаване на съобщението следните намиращи се там
документи: копие на броя на вестник „***********“ от 25.02.2023 г.
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК държавно учреждение –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП , да представи в
двуседмичен срок от получаване на съобщението следните намиращи се там
документи: справка за това от коя дата ищецът е задържан, за извършване на
какво престъпление и с какъв съдебен акт е осъден.
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ДА СЕ ИЗИСКА от Окръжен съд – Шумен препис от присъдата по
н.о.х.д. № 303/2011 г. (без мотивите).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за прилагане на
наказателно дело в цялост, за задължаване на ответника да представи
заявление на ищеца до себе си, както и за разпит на свидетели.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Г. В. В., че ако не
изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца,
съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните (на ищеца – чрез
адв. И.)!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
documents.go@srs.justice.bg.
Определението не може да се обжалва.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5