№ 1059
гр. Варна, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501309 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна, представлявана от Кмета
Ив.П. срещу Решение № 1291 от 19.04.2023г. по гр.д. № 11106/2022г. по описа на ВРС, 50-
ти състав, с което на основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД въззивната община е осъдена да
заплати на А. П. В. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие
на падане на 08.08.2022 г., поради неизправност на пътната настилка на велоалеята на бул.
„Сливница“ близо до спирка „Трансформатора“, посока Център в гр. Варна, представляваща
публична общинска собственост на Община Варна, понесени в причинна връзка с
противоправното бездействие на натоварени служители на Община Варна по поддръжка на
настилката на описания участък, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането –
08.08.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 58.19 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи медицински
разходи за снабдяване с медицинско удостоверение и лекарствени продукти на 09.08.2022г.,
вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането –
08.08.2022г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, без анализ
и оценка на конкретни за случая факти и обстоятелства от значение за формиране на
1
преценката за справедливия размер на обезщетението. Съдържа доводи, че по делото е
останал неизяснен въпросът дали към момента на настъпване на произшествието
електрическата тротинетка, с която въззиваемият се е движил е била в изправно техническо
състояние, с изправна спирачна система и дали същият се е движил със съобразена скорост,
поради което е необоснован изводът, че увреждането е настъпило единствено поради
виновно поведение на служителите му. Инцидентът е настъпил в светлата част на деня, при
ясно време, като ищецът е имал обективна възможност за възприятие на процесната
неравност и да предотврати настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл посочва,
че в случая е налице съпричиняване и приложение следва да намери разрешението по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на неравност на велоалеята и
доколкото това не е сторено, съдът е следвало служебно да назначи СТЕ, с която да
установи налична ли е процесната неравност или не. При определяне размера на
справедливото обезщетение, съдът не е съобразил заключението на СМЕ, установяващо
увреждането като контузия на гръден кош и на десен лакът, които травми са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, при отшумяване на болевите
усещания в период от 2-3 седмици, без данни за настъпили усложнения. Не е била
затруднена функцията на ръката, нито хватателната й способност, като увреденият е можел
да се самообслужва, без да се нуждае от чужда помощ. При преценка на свидетелските
показания съдът не е отчел обстоятелствата по чл. 172 от ГПК, нито заинтересоваността на
свидетелката майка на ищеца Т. В.а. В този смисъл се позовава на завишеност и
несправедлив размер на определеното обезщетение. Към процесния период 2022г. МРЗ
съгласно ПМС № 37/24.03.2022г. е била в размер на 710 лв., като определеното от ВРС
обезщетение възлиза на повече от 4 МРЗ. От друга страна съдът не е обсъдил възраженията
по иска за присъждане на законна лихва от датата на деликта. Същата следва да се присъди
от датата на исковата молба, а не от датата на деликта, аргумент за което е разрешението по
ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС. Отправя искане в тази връзка за
постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност, а в
условията на евентуалност до справедливия размер на обезщетението, съобразно
константната съдебна практика.
В отговор на жалбата А. П. В. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност, задълбоченост и законосъобразност на решението. Посочва, че чрез
въззивната жалба въззивникът заобикаля процесуалните срокове и компенсира пасивното си
поведение при първоинстанционното разглеждане на делото. Оспорване на представените
доказателства не е направено своевременно в процеса, поради което обсъждането за първи
път във въззивната жалба счита за преклудирано. В тежест на въззивника е било да
установи, че пътната настилка, на която е настъпило събитието е била в изправно състояние
към датата на инцидента, както и че ищецът се е движил с несъобразена скорост.
Установено е по делото, че електрическото превозно средство развива максимална скорост
25 км/час, а от свидетелските показания е установено, че в конкретния участък от велоалеята
е обективно невъзможно да се е движил с тази скорост. Присъденият размер на
2
обезщетението счита за доказан и справедлив. Моли поради изложеното решението да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззиваемата страна поддържа
изразената позиция по спора, като претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от А. П. В. срещу Община
Варна осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание
чл. 49 вр. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, стрес и уплаха от понесени физически и психическа травми, понесени вследствие
на травматично увреждане - „контузия на гръден кош и контузия на дясна лакътна става”,
настъпило на 08.08.2022г. около 16:00 часа вследствие падане при управление на
електрическа тротинетка, марка „Xiaomi mi pro 2“ по велоалея по бул. „Сливница“ в посока
център до сп. „Трафопоста“ поради наличие на „пропадане“ в голяма и необезопасена
„дупка“ в средата на осевата линия на велоалеята, които вреди са произтекли в причинна
връзка с неправомерно бездействие на служители на ответната община, на които е
възложено поддържането и обезопасяването на пътното платно на изградените на
територията на гр. Варна велоалеи, както и да заплати сумата от 58.19 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – реална загуба, съизмерима с реализирани медицински
разходи за снабдяване с медицинско удостоверение /50 лв./ и лекарствени продукти /гел
„Дийп Релийф“ – 8.19 лв. на 09.08.2022г./, в причинна връзка с настъпилият инцидент, ведно
със законната лихва върху същите суми от датата на увреждането – 08.08.2022г. до
окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл: на
08.08.2022г., около 16:00 часа в гр. Варна, при движение с електрическа тротинетка, марка
„Xiaomi mi pro 2“ по велоалея на бул. „Сливница“, в посока център до сп. „Трансформатора“
ищецът усетил пропадане надолу и паднал на земята. Усетил силна болка в гърдите и в
дясната си ръка. С помощта на две жени успял да се изправи. Същите споделили, че не е
първият, който пропада на това място на велоалеята поради наличието на голяма
необезопасена „дупка“, „пропадане“, образувала се в асфалта на велоалеята. Посочил, че
допустимата скорост и максимално разрешената, която може да развива тротинетката е 25
км/ч. Прибрал се в дома си, където майка му почистила раната, а в 20:00 часа посетил
спешния център на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, където бил прегледан от лекар-ортопед.
Поставената му диагноза била „контузия гр. кош; контузия десен лакът“. По предписание на
лекаря закупил гел за мазане на лакътя; носил фиксатор за ръка /ортопедичен ръкав/ 10 дни.
На следващия ден се снабдил с медицинско удостоверение. Понастоящем физическите
болки, които изпитва не са отшумяли, затруднен е да използва дясната си ръка, което му
3
създава неудобства и дискомфорт в битов план. Болките в гръдния кош отшумяват.
Негативни емоции от преживяните уплаха и стрес продължава да изпитва и днес – не е в
състояние да управлява тротинетка. Така настъпилият инцидент е в причинна връзка с
виновното и противоправно бездействие на служителите на ответната община, на които е
възложена дейността по поддръжка на общинските пътища и осигуряване на безопасната им
експлоатация. Вследствие на произшествието понесъл имуществени вреди, съизмерим с
цената на иска за обезщетяването им, както и неимуществени вреди под формата понесени
болки, страдания, страх, неудобства. За репариране на същите отправил искане за
положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, Община Варна оспорила иска по основание и размер.
Посочила, че движейки се с индивидуално електрическо превозно средство в светлата част
на денонощието ищецът обективно е имал възможност да възприеме вдлъбнатината на
велоалеята, респ. да предотврати настъпването на деликта. В този смисъл е оспорила
твърдяната пряка причинно-следствена връзка между бездействието на служителите и
настъпилия инцидент, а се позовала, че ищецът със собственото си поведение е улеснил и
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като основание за приложение на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Оспорила електрическата тротинетка да се е движила по велоалеята със
съобразена скорост по чл. 80а, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Оспорила на следващо място претенцията
за обезщетение на неимуществени вреди по основание и размер. Полученото увреждане е
лека телесна повреда; вследствие на настъпването му ищецът не е бил поставен в
зависимост от чужда помощ и грижи, нито е изпаднал в нетрудоспособност. С оглед липсата
в конкретния случай на правопораждащите факти на деликтната отговорност, отправила
искане за отхвърляне на исковете, а евентуално за редуциране размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, с твърдения, че е прекомерно завишен. Възразила
срещу претендирания начален момент на законната лихва, за който изложила съображения,
че следва да е от датата на предявяване на исковата молба.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От лист за преглед на пациент от 08.08.2022 г., издаден от д-р Н. при Спешно
отделение на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД се установява, че при преглед на ищеца е
поставена основна диагноза "контузия на гръден кош, контузия на десен лакът“, при снета
анамнеза – падане от тротинетка на велоалея. Предписано му е носене на отреза за една
седмица и издадена рецепта за Deep Relef gel от същата дата. От фискален бон на л. 17 е
видно, че платената за закупуване на предписаното лекарствено средство сума е в размер на
8.19 лв.
На 09.08.2022г. е издадено медицинско удостоверение №843/2022г. от д-р В.Ст.,
обективиращ извършен преглед на ищеца и установено наличие на контузия на дясна
лакътна става. Посочено е, че описаните травматични увреждания са в резултат на удар с
или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и
4
начин от освидетелствания. Обективното състояние на ищеца е описано като оточна дясна
лакътна става, като пасивни и активни движения са затруднени и болезнени. Даденото
заключено е, че в своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Видно от фискален бон от 09.08.2022г. на л. 13 платената за
медицинска услуга сума в Съдебна медицина е в размер на 50 лв.
Съгласно представена епикриза, издадена от д-р П.Б. при отделение Гръдна хирургия
на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, ищецът е постъпил за лечение в отделението на
14.04.2022г. и бил изписан на 22.04.2022г. Поставената му окончателна диагноза е
„Пневмоторакс спонтанен декс. рецидива“. В хода на заболяването болният е бил опериран
в отложена спешност, като му били предписани контролни прегледи и рентгенография.
Пред ВРС е проведена СМЕ от заключението на която се установява следното:
вследствие на инцидента на 08.08.2022г. ищецът е получил контузия на гръден кош и
контузия на десен лакът. Тези увреждания е възможно да се получат по описания в исковата
молба механизъм. Установените травми са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Болевите усещания и последиците при този вид травми отзвучават за
около две-три седмици, в който срок е приключил оздравителния процес. Няма данни за
възникнала необходимост от специфично лечение, нито за настъпило усложнение в хода на
възстановяването. В обясненията си вещото лице посочва, че преживяната операция в
областта на гръдния кош е засилила болевите усещания, но няма данни да са настъпили
усложнения от нея при падането. Болковите усещания са продължили две – три седмици, но
не е имало затруднение във функциите на ръката.
По искане на ищеца по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Ел.В. и Т. В.а /майка на ищеца/. От показанията на първата се
установява, че през м. август 2022г. станала свидетел на инцидент, при който ищецът паднал
при движение с тротинетка, в необозначена и необезопасена дупка на велоалеята на бул.
„Сливница“ до спирка „Трансформатора“. Дупката била с размери от около 30 см. в
диаметър и дълбочина от 10 см. Притекла се на помощ на ищеца, който се държал за
гърдите и бил много уплашен. Свидетелката споделя, че в близост до дупката, където
настъпил инцидента имало спирка на градски транспорт, светофар и непрекъснато минавали
хора, поради което било невъзможно ищецът да се движи с висока скорост. Той не се е
движел бързо.
От показанията на свидетелката Т. В.а се установява, че синът й претърпял инцидент
през м. август 2022г., изразяващ се в пропадане в дупка на велоалеята в гр. Варна, бул.
„Сливница“, в резултат на който получил травматични увреждания на китката и лакътя.
Разказва, че по-рано през м. април 2022г., претърпял операция на гръдния кош, поради което
много се уплашил при падането, тъй като не е бил възстановен напълно. Вследствие
падането, А. имал затруднения при пълно вдишване и издишване. Изпитвал паник атаки при
болки в областта на гърдите. Имал подуване на дясната ръка, боляло го и изпитвал
затруднения при дишане. Травмата на китката отшумяла за около месец, а в останалата част
продължило по-дълго. Притеснявал се да не се случи нещо в резултат на инцидента и да се
5
наложи отново да му правят операция. Изпитвал страх да кара тротинетка след инцидента.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, споделя
формираните от ВРС правни изводи по същество на спора и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обхвата на въззивните оплаквания
допълва същите със следните правни изводи:
Правилно в обжалваното решение, първоинстанционният съд въз основа на съвкупна
оценка на доказателствата по делото е приел, че в случая е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между противоправното бездействие на служителите на ответната община,
настъпилият деликт и причинените в резултат на него вреди, поради което са налице
предпоставките на закона за ангажиране отговорността на ответника за непозволено
увреждане.
Поддържаните във въззивната жалба оплаквания за съпричиняване на вредоносния
резултат са неоснователни. Възражение за неизправност на електрическата тротинетка, с
която ищецът се е движил по велоалея по протежението на бул. „Сливница“, до сп.
„Трафопоста“ в гр. Варна на 08.08.2022г. не е релевирано от ответника в отговора на
исковата молба, съответно обсъждането му е извън предмета на делото. Освен това от
събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, както и експертно
заключение на СМЕ, което не е оспорено от страните се установява по категоричен начин
механизмът на настъпване на пътното произшествие, в причинна връзка с което ищецът е
получил травматичните увреждания. Няма данни и доказателства по делото, които да сочат,
че този механизъм е бил обусловен от техническа неизправност на електрическата
тротинетка. От друга страна възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, че
ищецът се е движил с несъобразена скорост е останало недоказано от въззивника. По делото
не са ангажирани доказателства, установяващи ищецът да е развил и да се е движил със
скорост надвишаваща допустимата максимална скорост от 25 km/h съгласно чл. 80а, ал. 2, т.
4 от ЗДвП. Обратно, от показанията на свидетелката Върбанова, които съдът кредитира като
преки, еднозначни, последователни и поради това обективни, се установява, че
местонастъпването на произшествието е в непосредствена близост до спирка за автобуси на
градски транспорт, характеризира се с интензивно движение на пешеходци и домашни
любимци, поради което не е възможно водач на индивидуално електрическо превозно
средство да развие висока скорост при движение. Съобразно непосредствените впечатления
на този свидетел предхождащи момента на настъпване на инцидента, ищецът не се е движил
бързо. Ето защо съдът приема възражението за съпричиняване на вредоносния резултат за
недоказано, съответно за неоснователно. Правилно в решението си ВРС е приел съответно,
че не е доказано с поведението си ищецът да е допринесъл за увреждането си, поради
движение с несъобразена скорост.
От друга страна съдебният състав приема, че правилно и след преценка на всички
относими факти и обстоятелства и събрани доказателства, първоинстанционният съд е
определил паричен размер на понесените от въззиваемия неимуществени вреди, подлежащи
на репариране.
6
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички
неимуществени вреди, предполага определяне на точен паричен еквивалент на болките и
страданията, на пораженията върху физическата цялост и психичното здраве на
пострадалото лице, при отчитане на индивидуалните специфики на конкретния случай. В
съответствие с трайната практика на ВКС и необходимостта пострадалият да бъде
компенсиран в най-пълна степен за вредите, съдът взе предвид възрастта на пострадалия - 23
години към 08.08.2022г.; икономическата конюнктура в страната за 2022г.; факта, че е
получил леки телесни повреди /контузия на гръден кош и контузия на десен лакът/,
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота; носенето на
ортопедичен ръкав в продължение на 10 дни; претърпяната преди инцидента операция в
областта на гръдния кош, от която увреденият се е възстановявал и засилените поради това
болеви усещания, които е изпитал до един месец; затрудненията, които е изпитал при
вдишване и издишване, както и понесените уплаха, стрес и притеснение, които в пълнота се
установяват от писмените доказателства, заключението на СМЕ и от показанията на
свидетелката В.а. Преценени с оглед на всички други данни по делото и възможната им
заинтересованост съобразно критериите на чл. 172 от ГПК, съдът цени показанията на
родителя на ищеца като обективни, доколкото се подкрепят, както от писмените
доказателства, така и от експертното заключение на СМЕ. В същото време по делото
липсват доказателства, опровергаващи установените от тези свидетелски показания
релевантни факти. След отчитане на съвкупността на всичко изброено, ВОС приема, че
претенцията за обезвреда следва да бъде уважена в предявения размер от 3000 лв., предвид
характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпването им. Съдът приема за неоснователни доводите в жалбата,
сочещи несправедливост и завишеност на така присъдения размер на обезщетението.
Неоснователни на следващо място са и поддържаните в жалбата оплаквания по иска
за присъждане на законна лихва от датата на деликта. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Разрешението по ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е
неотносимо към разглеждания случай. Законна лихва върху присъденото обезщетение се
дължи от датата на увреждането, от който момент вземането е станало изискуемо, поради
което началният момент на дължимост на същата е правилно определен в решението на
ВРС.
По отношение на претендираните имуществени вреди в жалбата не са развити
конкретни доводи за неправилност на решението. От приетите по делото писмени
доказателства, същите са установени по основание и по размер, поради което следва да се
присъдят в пълен размер.
Следователно предявените искове са доказани по основание и размер и следва да се
уважат в цялост. В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат,
който като правилен и съобразен с чл. 52 от ЗЗД, следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски.
7
Съгласно представен договор за правна защита и съдействие уговореното възнаграждение е
в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от ЗАдв. Ето защо адвокатско възнаграждение в
минимален размер на 600 лв., определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г.
следва да се присъди в полза на адв. З. С.. В този размер разноските по делото с оглед
изхода му пред настоящата инстанция следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1291 от 19.04.2023г. по гр.д. № 11106/2022г. по описа
на ВРС, 50-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38 от ЗАдв Община Варна,
представлявана от Кмета Ив.П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. З. С. сумата от 600 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8