№ 1357
гр. София, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231100511812 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 201737/14.07.2023 г. подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД – ищец по гр. дело № 60161/2022 г., Софийски районен съд, 53
състав срещу постановеното по него решение № 11489/03.07.2023 г., в частта, с която е
отхвърлен предявеният на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск за установяване, че ответникът Й.
Д. Г. дължи на ищеца сумата от 7, 62 лв., представляваща лихва за главницата за услугата
дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 26.07.2022 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като по делото било доказано, че е
ползвана услугата дялово разпределение и стойността за нея не била заплатена.
Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение в обжалваната му
част и постановяване на ново, с което предявеният на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск да бъде
уважен. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Въззиваемата страна-ответник Й. Д. Г., чрез адв. Г. А. счита подадената въззивна жалба
за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение за правилно и
законосъобразно. Иска потвърждаването му.
От фактическа страна съдът намира следното:
Производството по гр. дело № 60161/2022 г., Софийски районен съд, 53 състав е
образувано по искова молба с вх. № 239156/07.11.2022 г., подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, в която е поискано да се установи, че Й. Д. Г. с ЕГН **********, дължи на
ищеца сумата от 2 110,04 лева, от които 1 826,97 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, 236,63 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020 г. до 26.07.2022 г., както и суми за дялово разпределение в общ размер
38,82 лева - главница за периода от м.07.2019 г. до м,04.2021 г., ведно със законната лихва от
1
10.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,62 лева - лихва за периода от
31.08.2019 г. до 26.07.2022 г.
С постановеното по делото решение № 11489/03.07.2023 г. съдът е приел, че поисканото
присъждане на лихва за забава поради неиздължаването на таксата за услугата дялово
разпределение не следва да бъде уважавано, тъй като по делото не били представени
доказателства за поставянето на длъжника в забава. По тези съображения районният съд
отхвърлил предявения иск в тази му част.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество е и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния съд, но предвид изложените във въззивната жалба
доводи следва да добави следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главния дълг, в случая възникване на задължението за заплащане на
таксата за услугата дялово разпределение и изпадането на длъжника в забава - датата на
отправена и получена от ответника покана за заплащане на тази такса.
В приложимите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София /влезли в сила на
11.08.2016 г./ липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Поканата за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът
изпада в забава и ще дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата се
като главница сума. До приключване на производството пред районния съд ищцовото
дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана
относно заплащането на цената за услугата дялово разпределение, съобразно което се налага
извода, че по делото е останал недоказан факта, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава върху цената на извършената услуга дялово разпределение за исковия
период.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че предявеният установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7, 62 лв.,
представляваща лихва за главницата за услугата дялово разпределение за периода 31.08.2019
г. – 26.07.2022 г. е неоснователен, поради което постановеното първоинстанционно решение
в частта, в която е отхвърлен този иск на основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна-ответник Й. Д. Г.,
който за производството пред СГС претендира заплащането на съдебни разноски в размер
на сумата от 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
въззивникът-ищец „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на Й. Д. Г.
сумата от 400 лв.
Въззивникът-ищец „Топлофикация София“ ЕАД няма право на разноски.
Воден от горното Софийски градски съд, Г.О., III-В състав
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11489/03.07.2023 г., постановено по гр. дело № 60161/2022
г., Софийски районен съд, 53 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Й. Д. Г., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, район Красно село, бул. „*******, ет. сутерен на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3