№ 154
гр. София , 08.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600129 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Д. Б. Б. срещу
протоколно определение от 13.01.2020г. на СГС, НО, 18 състав, постановено
по н.ч.д. № 56/2021г., с което е оставена без уважение молбата му за
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по н.о.х.д №
56/2021г. по описа на СГС.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът е възприел становищата на
затворническата администрация, които не съдържани сравнителен анализ
сравнителен анализ относно прогреса и регреса в поведението на л.св., както и
данни за конкретно корекционно въздействие и готовността му за участие в
корекционния процес. В тази насока съдът не бил събрал доказателства, въз
основа на които да си състави обективно мнение. Сочи като обективно
препятствие за контакти с ИСДВР езиковата бариера. По делото не били
представени декларации, установяващи отказа на л.св.Б. да се включва в
курсове и форми на социални и възпитателни дейности. Оспорва
валидността на наложените му наказания, които съдът бил взел предвид.
Позовава се на разпоредбите на чл.109 от ЗИНЗС и чл.100 от ППЗИНЗС
относно наказанията, за които е изтекъл годишен срок. Съдът се бил отнесъл
безкритично и към останалите твърдения на затворническата администрация.
Съдът не бил събрал доказателства, дали л. св. е включван в индивидуални и
общи мероприятия. Не била съобразена и напредналата възраст на Б. и
1
влошеното му здравословно състояние. Администрацията не била дала
обяснение защо за 9 години оценката на лиска не е променена. Не била
отчетена смяната на ИСДВР на 10 група на всеки 4-5 месеца и
невъзможността същите да опознаят л.св. и да съставят обективни становища.
Съдът бил допуснал процесуално нарушение, тъй като не е изслушал
защитата последна и не допуснал реплика след пледоариите на институциите.
Моли да бъде отменено определението.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в
жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и
обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
Д. Б. Б. е бил осъден с присъда по НОХД № 345/15г. на ОС-Видин с
наказание лишаване от свобода за срок от 18 години за престъпление по
чл.116, ал.1, т.4 и т.6 от НК .
Видно от приложена по делото справка от МП, ГД „ИН“ Затвора
гр.***, Б. е постъпил в затвора на 23.05.12г., като по отношение на него с
начало 25.01.2012г. е приведено в изпълнение наказанието му от 18 години
лишаване от свобода по влязлата в сила присъда.
Към 13.01.2021г. лишеният от свобода Б. е изтърпял фактически 8
години 11 месеца и 18 дни, от работа 1 месец 13 дни, всичко общо в размер
на 9 години 1 месец и 1 ден. Остатъкът от неизтърпяната част от наказанието
възлиза на 8 години 10 месеца и 29 дни.
Първоначално определеният му от съда „строг“ режим не е заменен
към настоящия момент.
Видно от приложените в затворническото досие документи, Б. е
наказван общо 11 пъти с различни наказания за нарушаване на режимните
условия в местата за лишаване от свобода. Същият се счита „наказван“ и към
настоящия момент, заради наложено му със заповед № 539/08.12.2020г.
наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 2 месеца“. За времето
на престоя си в затвора *** Б. не е награждават.
Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен
2
от ИСДВР Р., първоначално изготвената оценка от среден ръст на риска от
рецидив - 46 т. не е променяна.
Проблемните зони въз основа, на които е планирана присъдата са:
„Отношение към правонарушението“ - категорично отрича вина и не поема
отговорност за извършеното; с формална мотивация за промяна на
криминалното поведение; не признава и зачита правата на другите хора в
социума; „Начин на живот и обкръжение“ - социално изолиран от другите
хора - живее сам от 5 години; с безразсъдно и рисково поведение: може да
стигне до манипулативни техники за осъществяване на целите си;
„Междуличностни проблеми“ - с пасивно агресивно поведение и частично
усвоени умения за междуличностно общуване; „Умения за мислене“ - няма
способност да разпознава проблемите си и съответно да ги решава. Игнорира
и омаловажава последствията от действията си. С импулсивни постъпки.
“Злоупотреба с алкохол“ - с атеросклероза следствие прекомерна употреба на
алкохол. „Емоционални проблеми“ - в миналото имал суицидни мисли и
намерения, каквито към момента отрича.
Оценката на риска от вреди е висок за обществото, предвид деянието;
нисък за служителите в затвора; висок за лишения от свобода, предвид
психическите му особености, извършеното правонарушение и напредналата
възраст и нисък за останалите лишени от свобода.
Във връзка с резултатите от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, от доклада на инспектора
СДВР не могат да се извлекат изводи, че л.св. Б. за периода на престоя му в
МЛС е дал доказателства за своето поправяне, каквито са наличието на добро
поведение, положително отношение към труда, стриктно изпълнение на
разпореждания, съобразяване с дадени насоки и съвети, снижена оценка на
риска от рецидив и вреди в достатъчна степен. Целите и задачите, заложени в
индивидуалния план на присъдата не са изпълнени. Обобщеното становище
на инспектора е, че Д. Б. Б. не е дал категорични доказателства за условно
предсрочно освобождаване и кумулативно посочените в чл.439а от НПК
предпоставки не са изпълнени.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно
освобождаване към доказателствата по делото е приобщено и становището на
Началника на Затвора гр. *** /инкорпорирано в справката за изтърпяната част
от наказанието/. Същото е отрицателно, като главно се позовава на
експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа.
Посочено е, че не са изпълнени целите на наложеното наказание по чл.36 от
НК. Рисковете от рецидив и вреди са с непроменени първоначални стойности,
3
дефицитите по проблемните зони не са преодолени, многократно е наказван и
има значителен остатък от наложеното наказание.
При така установената по делото фактология въз основа на
документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и
тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му
освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и
възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи,
доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния
план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Липсата на снижаване на оценката за риска
от рецидив и от вреди за немалкия престой в затвора до момента, както и
актуалността на всички, констатирани в първоначалния доклад дефицитни
зони у молителя означава, че не е постигната положителна промяна в
способността му за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и
вземане на самостоятелни решения.
Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към
настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и
поведението на осъдения Б., изключващи категорично опасността от негово
последващо противоправно поведение в условията на свобода.
Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в
плана на присъдата цели и задачи. В този смисъл обжалваното определение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Възраженията на защитника на жалбоподателя се концентрират
около това, че първостепенният съд не е извършил всестранно и пълно
изследване на обективната истина чрез събиране на надлежни доказателства,
а се бил предоверил на доклада на ИСДВР. За да остави без уважение
искането, първостепенният съд е отдал необходимото значение на
установените по отношение на Б. зони с дефицит, като в тази връзка правилно
и законосъобразно е кредитирал съдържанието на изготвения във връзка с
молбата на осъдения за предсрочното му освобождаване доклад по чл.155,
ал.1 от ЗИНЗС, където е обоснован актуалният риск от рецидив от 46 т.,
непроменен от постъпването му в затвора. Особено съществено в случая е, че
рискът от вреди за обществото е запазен в средни стойности. Посредством
методите, използвани при работата с него, респ. техниките и прийомите за
корекция, компетентните длъжностни лице са установили продължаващо
наличие на посочените по-горе дефицитни зони. Тук е мястото да се посочи,
4
че инспекторите, назначени в затвора освен, че са професионално подготвени,
са лицата, които в най-голяма степен са запознати с успеха на корекционната
работа по отношение на лишените от свобода. Несъстоятелни са доводите,
свързани с промяна на персоналния състав на инспекторите в затвора ***. В
тази връзка следва да се отбележи, че всеки от тях, освен въз основа на
личните си впечатления, при даване на оценката си се базира и находящите се
в затворническото досие документи. Напълно несъстоятелни са и доводите за
тенденциозно отношение към л.св. или неглежиране на работата с него. Ето
защо, настоящият въззивен състав не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на администрацията, че процесът на поправяне
при л.св. Б. е незавършен към момента.
Софийски градски съд е съобразил съдебният си акт и със съдебната
практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от
27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от
НК. Верен по същество е изводът на СГС, че към настоящия момент
осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне,
поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му
наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на
осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите
на наложеното му наказание.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя Б., че
първостепенният съд не бил обсъдил част от доказателствената маса. Точно
обратното, СГС професионално и подробно е мотивирал съдебния си акт, като
е обсъдил всички относимите и релевантни за правилното решаване на делото
доказателства. В тази връзка по делото липсват доказателства за обжалване на
последната заповед за наложено на Б. наказание по административен ред и
правилно е прието, че същият към настоящият момент следва да се счита за
„наказан“ съгласно разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Напълно се споделя
от и настоящия състав становището, че затворническата администрация все
още разполага със средства, с които да въздейства върху формирането на
ценностна система по отношение на Б., която да му позволи в бъдеще едно
успешно вграждане в обществото.
Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за
коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по
чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да бъде потвърдено атакуваното
5
определение.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.01.2020г. на СГС, НО, 18
състав, постановено по н.ч.д. № 56/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6