Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, против Решение № 655/ 01.12.2005 год. по НАХД № 741/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 9/338 от 04.08.2005 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Ради Димитров Бодуров от гр.Кърджали, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.270 ал.2 от КТ, е наложена „глоба” в размер на 300 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Жалбодателят твърди, че първоинстанционния съд е основал решението си на неправилни фактически и материално-правни изводи, като фактическите положения и констатации, приети за установени от съда, не се подкрепяли от доказателствата по делото. Счита, че не са обсъдени в тяхната цялост и тежест писмените и гласните доказателства по делото, а едностранчиво и субективно била придадена тежест единствено на доказателствата в подкрепа на жалбодателя /нарушителя/. Неправилно не били възприети показанията на актосъставителя, свидетелите по извършване на нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Счита, че първоинстанционният съд не бил изложил в мотивите на решението си защо не дава или дава вяра на показанията на актосъставителя, свидетелите по извършване на нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Неправилно била преценена правната стойност и тежест на платежните ведомости, така и сведението-обяснение по чл. 402 от КТ. Жалбодателят моли съда да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като бъде потвърдено изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Не сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за основателна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е основателна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е отменил Наказателно постановление № 09- **********/04.08.2005 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Ради Димитров Бодуров от гр.Кърджали, в качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.270 ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., като неправилно и незаконосъобразно. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало, че жалбодателят е извършил вмененото му административно нарушение, но само за периода м.март 2005 година до 24.05.2005 година. Това било така, защото било безспорно, че от 25.05.2005 година до 01.08.2005 година, лицето Станка Тенчева била в отпуск поради временна трудоспособност. За този период на работника се дължало обезщетение съгласно КСО. А двата вида парично плащане, каквото били трудовото възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност,били различни по своя характер. Въз основа на това, съдът е направил извод, че не би могло да бъде вменено на жалбодателя нарушение на трудовото законодателство по чл. 270 ал.2 от КТ за неплащане на трудово възнаграждение за периода 25.05.2005 година- м. юни 2005 година. В тази връзка районният съд не разполагал с правомощие да измени наказателното постановление относно описаните в същото факти, поради което следвало да бъде отменено изцяло като неправилно. Съобразно разпоредßата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, за основателен. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като е допуснал грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че при извършена проверка в „Търговия –К” ООД гр. Кърджали, с управител Ради Димитров Бодуров от гр. Кърджали, от инспекторите на Д „ОИТ” гр. Кърджали, се констатирало, че за периода м. март 2005 година до м. юни 2005 година, на заетото на работа в дружеството лице Станка Митрева Тенчева, ЕГН ********** не било изплатено трудово възнаграждение. Този извод, проверяващите са направили от извършената проверка на ведомостта за заплати в дружеството, от която се установява, че на лицето Станка Митрева Тенчева, за месеците март, април и май 2005 година е начислено трудово възнаграждение, което не й е изплатено, като за м. май 2005 година е начислено включително обезщетение за временна нетрудоспособност. От представените в районния съд и приети като доказателства три броя заверени преписи от болнични листове се установява, че Тенчева за времето от 25.05.2005 година до 01.08.2005 година е била в отпуск по болест. От приложените към административнонаказателната преписка писмени обяснения на жалбодателя Бодуров, се установява, че трудовите възнаграждения на служителката не били изплатени поради временни финансови затруднения в дружеството и поради спорове със същата от трудово-правен характер. В съдебното заседание, проведено от първоинстанционния съд, са разпитани като свидетели актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението, които потвърждават обстоятелството, че при проверка на ведомостта за заплати в дружеството, срещу името на лицето, липсвали подписи за получени трудови възнаграждения за периода м. март до м.юни 2005 година, като такива били начислени. Неизплащането на трудовото възнаграждение на служителката в дружеството Тенчева за посочения период, административнонаказващият орган е квалифицирал като административно нарушение, допуснато от работодателя – управител на търговското дружество, на разпоредбата на чл. 270 ал. 2 от КТ, за което било издадено наказателно постановление № 09/**********/04.08.20025 година на директора на Д “ОИТ” гр. Кърджали. С последното на жалбодателя Бодуров, на основание чл. 416 ал.2 от КТ във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. При тези данни по делото, правилно районният съд е достигнал до извода, че като не са изплатени трудовите възнаграждения на заетото на работа в дружеството лице Тенчева, работодателят е допуснал нарушение по чл. 270 ал.2 от КТ, съгласно който трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Неправилен обаче е крайният извод на съда, че тъй като нарушението било извършено от м. март до 24.05.2005 година, като за времето от 25.05.2005 година – месец юни 2005 година работодателят дължал обезщетение за временна нетрудоспособност, и тъй като съдът не можел да изменя наказателното постановление досежно описаните факти на административно нарушение, то наказателното постановление следвало да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Този извод на съда е неправилен и в противоречие със смисъла на разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че достатъчно за осъществяване на нарушението по чл. 270 ал.2 от КТ е дори един месец работодателят да не е изплатил трудово възнаграждение на заетото лице. От доказателствата по делото се установява безспорно, че на Тенчева за месеците март, април и май 2005 година е начислено трудово възнаграждение, като за последния месец е начислено включително и обезщетение за временна нетрудоспособност поради заболяване. Т.е. през м.май 2005 година лицето е престирало труд, за който му е било начислено, но неизплатено съответно трудово възнаграждение. С други думи, дори и да се изключат месеците март и април 2005 година, включени в наказателното постановление, достатъчно за осъществяване на административното нарушение е било бездействието на работодателя, осъществено чрез неплащане на трудовото възнаграждение за отработените през м.май 2005 година дни. Без значение за осъществяване на административното нарушение е колко дни от месеца лицето е положило труд, за който безспорно му се е следвала работна заплата и за какъв период е ползвало болнични, за което е имало право на обезщетение съобразно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Идеята на обсъжданата разпоредба е, че всеки положен труд по трудово правоотношение, независимо от неговото количество, е възмезден и контролът и отговорността за своевременното му заплащане тежи на съответния работодател. С обратното- неизплащането на трудовото възнаграждение, последният допуска административно нарушение по чл. 270 ал.2 от КТ, каквото в случая е допуснал жалбодателят в качеството му на работодател с неизплащането на трудовите възнаграждения на Тенчева за месеците март, април до м.юни 2005 година. Изводът на съда, че за м.юни 2005 година работодателят дължи обезщетение на служителката за временна нетрудоспособност по принцип е правилен, но е неотносим към обстоятелствата по делото, тъй като не се установява и този месец да е включен в периода, за който се отнася нарушението, който извод се подкрепя и от това, че по ведомостта за заплати, за този месец на лицето е било начислено само обезщетение за временна нетрудоспособност. Ето защо и с оглед на изложените от касационната инстанция доводи относно същността на административното нарушение по чл. 270 ал.2 от КТ, районният съд, като е приел противното, е допуснал нарушение на материалния закон, а именно към иначе правилно установените факти, неправилно е отнесъл приложимата материално-правна норма. Това е така, защото заплащането на трудово възнаграждение като парична престация срещу положения от лицето труд, заето в трудовоправно отношение, се изплаща всеки месец и това задължение е вменено по императивен начин на работодателя с разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ. Противното, както бе коментирано по-горе, представлява и административно нарушение, чието осъществяване от жалбодателя по несъмнен начин се доказва по делото. В този смисъл, административнонаказващия орган е описал фактите от значение за установяване на административното нарушение и ги е подвел под нарушена материално-правна норма. За допуснатото административно нарушение, на жалбодателя в качеството му на работодател- управител на търговското дружество, е било наложено съответното административно наказание- глоба в размер на 300 лева, в рамките на предвиденото такова от 250 до 1000 лева, чийто размер административнонаказващият орган е съобразил с тежестта на нарушението и личността на нарушителя. Ето защо, по съществото на спора, следва да се приеме, че, при издаването на обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление не са допуснати нарушения на материалния закон, както и съществени такива на административно производствените правила. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е основателна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Следва да бъде постановено решение, с което обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено изцяло, а наказателното постановление- потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл. 2 във вр. с ал.2 предл. 2 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 655/11.01.2006 година , постановено по НАХД № 741/2005 година по о писа на Кърджалийския районен съд,вместо което постановява: ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 09-*********/ 04.8.2005 година на Директора на Дирекция “ОИТ” гр. Кърджали, с което на Ради Димитров Бодуров от гр. Кърджали, ул. “Иван Вазов” № 2, ЕГН **********, за административно нарушение на чл. 270 ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|