Определение по адм. дело №180/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 159, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от С. Д. Т. от [населено място], обл. Р., против Разрешение за строеж № РС-123 от 28.06.2023г. на Главния архитект на Община-Разград. Твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор 18589.501.1701, находящ се в [населено място], [улица]. Придобил го чрез покупко-продажба на 23.12.2022г., ведно с построените в имота две жилищни сгради – едноетажни, еднофамилни, съответно с идентификатори 18589.501.1701.1 (със застроена площ 73 кв.м.) и 18589.501.1701.2 (със застроена площ 107 кв.м.). Същите били построени през 1961 г. Със Заповед № 1050 от 22.11.1965г. от Окръжен народен съвет – Разград бил одобрен нов регулационен план с напречните профили на улиците и идейно застроителния план на с. Гецово, който предвиждал свързано строителство чрез пълно прилепване на калканни стени между две съседни сгради в имота на жалбоподателя и съседния имот, като не било взето под внимание, че макар и застроени на границата на имота му, стените на заварените сградите в неговия имот, построени през 1961г., не са калканни, тъй като има отвори на прозорци – общо три на брой. През м. март 2024г. жалбоподателят бил уведомен от съседа си - собственик на съседния имот с идентификатор 18589.501.1702 по КККР на с.Гецово, за издаденото Разрешение за строеж № РС-123 от 28.06.2023г. на Главния архитект на Община-Разград и изготвен проект за строеж на двуетажна жилищна сграда, разположена и плътно долепена до вече съществуващата сграда – собственост на жалбоподателя. В тази връзка счита, че този строеж би довел до разрушаване на неговите сгради и подкопаване на техните основи, с което обосновава правен интерес да обжалва разрешението за строеж.

Видно от материалите по представената административна преписка, обжалваното разрешение за строеж е издадено в полза на К. К. К. от [населено място], [улица], за извършване на ново строителство в УПИ № ХII-1702 в кв. 33, ПИ с идентификатор 18589.501.1702 по КККР на с. Гецово, за изграждане на еднофамилна двуетажна жилищна сграда на два етапа. Според Обяснителна записка към проекта, част: Архитектура, сградата ще се ситуира в западната част на имота, съгласно действащия ПГП-ЗРП и ще се изгради като свързано основно застрояване само за два съседни поземлени имота, ще се спази дължината на калкана от 9,5 метра към съседния УПИ № ХIII-1701, съгласно ЗРП.

По делото е насрочено открито съдебно заседание за 28.11.2024г. от 11.30 часа.

В срока за отговор на жалбата по чл. 163, ал. 2 от АПК, не е постъпил такъв от ответната страна – Главен архитект на Община - Разград.

Постъпил е отговор вх. № 1417 от 13.09.2024г. от заинтересована страна К. К. К. от [населено място], обл. Р., като счита жалбата за просрочена и недопустима. Счита, че обжалваният акт отдавна е влязъл в сила и съгласно чл. 156, ал. 8 от ЗУТ не подлежи на отмяна, а жалбоподателят, макар и собственик на съседен имот, не попада в кръга на заинтересованите лица, съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като няма правен интерес от оспорването. Изложени са и съображения по същество за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Разград, като съобрази горното, приема възражението за недопустимост на жалбата за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Гражданите са засегнати от съответни административни актове, тогава, когато засягането е пряко. В конкретния случай, пряко засегнатите лица от издаденото разрешение за строеж са определени от чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и единствено те притежават активната легитимация да го обжалват, а жалбоподателят С. Д. Т. не разполага с процесуална възможност за това като собственик на съседен имот.

С разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ е определен лимитативно кръга от лица, имащи качеството на заинтересовани от законосъобразността на издадено разрешение за строеж. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, заинтересовани лица в случаите на нов строеж, какъвто е процесният случай, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, за който се издава разрешението за строеж, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателят С. Д. Т. не се идентифицира с качеството на нито едно от посочените заинтересовани лица.

С изменението на чл. 149 от ЗУТ, публикувано в ДВ бр. 65 от 22.07.2003 г., е редуциран кръгът на заинтересованите страни по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ (отпада препратката към чл. 131 от ЗУТ), като съседите на парцела, за който е издадено строителното разрешение, вече не са заинтересовани лица от отмяната на този административен акт, т.е. не разполагат с право за обжалване на същия.

Не са налице и предпоставките за определяне на оспорващия като заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, заинтересовани лица в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж, са лицата по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, каквито хипотези в случая безспорно не са налице. Всъщност хипотезата на строеж по чл. 39, ал. 2 от ЗУТ е единствената, при която заинтересовани страни с право да оспорят издаденото разрешение за строеж са собствениците или носителите на ограничени вещни права върху съседен имот, но фактите по процесния случай не покриват тази хипотеза.

Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ, в случаите на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, заинтересовани лица са собствениците и носители на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. В случая не е налице етажна собственост, поради което оспорващият не е заинтересовано лице и в този смисъл.

Предвид изложеното се налага извод за наличие на предпоставките по чл. 159, т. 4 от АПК, съобразно които съдебното оспорване на издаденото разрешение за строеж от страна на жалбоподателя С. Д. Т. – собственик на съседен имот, е недопустимо, респ. жалбата му следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес.

Съществуването на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество и определя нейната допустимост. С оставянето на жалбата без разглеждане, образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, респ. насроченото открито съдебно заседание – отменено.

Воден от горното, Административен съд-Разград

ОТМЕНЯ насроченото открито съдебно заседание по делото за 28.11.2024г. от 11.30 часа.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата на С. Д. Т. от [населено място], обл. Р., против Разрешение за строеж № РС-123 от 28.06.2023г. на Главния архитект на Община-Разград.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 180/2024 г. по описа на Административен съд – Разград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.