Р
Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр. Разград, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 30 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от Н. Я. М. от гр.
Р. против Решение № 1012-16-25/1 от 10.02.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ
– Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-363 от 13.12.2021 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО.
В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са
незаконосъобразни като постановени в нарушение на материалния закон, тъй като жалбоподателят
има изискуемия осигурителен стаж от първа категория труд и необходимия брой
точки. Сочи, че неправилно не му е зачетен за първа категория труд стажът,
който е положил през периода от 29.01.1987 г. до 01.01.2000 г. в „Диамант“АД -
гр. Разград на длъжностите „работник по поддръжка на ж.п. път“ и „локомотивен
машинист“ и този стаж е първа категория труд съгласно т. 6 и т. 67 от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./. Оспорва и
непризнаването на периода на военната служба за действителен осигурителен стаж.
Иска решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и
преписката да бъде върната на административния орган с указания за правилното
прилагане на материалния закон.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление от 09.04.2021 г., вх. №
2113-16-215 от 12.04.2021 г., Н. Я. М. е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО. Към заявлението е приложил
трудови книжки и удостоверение обр. УП-3, издадено от „Балканфарма - Разград“ АД
– Разград, удостоверяващи осигурителен стаж от I категория
труд 1 година, 7 месеца и 28 дни, от II категория труд 1
година, 6 месеца и 9 дни, и от III категория труд
36 години и 4 дни.
Общият стаж, превърнат към III категория, е изчислен на 40 години, 8 месеца и 7
дни.
С Разпореждане № 2140-16-226 от 09.08.2021
г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че М. отговаря на
изискването за навършена възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, но няма необходимия
осигурителен стаж от първа категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст
- 100. Не отговаря и на изискванията по чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като няма
необходимата възраст от 64 години и 4 месеца. Поради това е отказал да му
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят е оспорил горното
разпореждане по административен ред с оплакването, че през периода от
29.01.1987 г. до 01.01.2000 г. е положил труд в „Диамант“ АД - гр. Разград като
локомотивен машинист, който съгласно т. 6 от Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране /отм./ е от първа категория. Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград е счел, че пенсионният орган следва да извърши необходимата проверка
по сканирани разплащателни ведомости на прекратения осигурител, за да се
направи правилна преценка и да се извлекат всички доказателства относно
зачитане на спорния период от по-благоприятна категория. По тези съображения с
Решение № 1012-16-111/1 от 11.10.2021 г. е отменил разпореждането и е върнал
пенсионното досие на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за
постановяване на последващо разпореждане.
При последващата проверка пенсионният
орган е изискал сканираните разплащателни ведомости на прекратения осигурител „Диамант“АД
- гр. Разград, от които е установил, че не съдържат достатъчно данни за
категорията труд – вредност, тежест на труда, обем на работата. Преценил е, че
заявителят Н. М. отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО, но няма необходимия осигурителен стаж от първа категория труд и изискуемия
общ сбор 100. Не отговаря и на условията по чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като няма
необходимата възраст от 64 години и 4 месеца. Поради това е постановил Разпореждане
№ 2140-16-363 от 13.12.2021 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на М.
Разпореждането е било потвърдено с
Решение № 1012-16-25/1 от 10.02.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград,
който е споделил извода, че спорният осигурителен стаж не е от първа категория
труд. Предвид длъжностната
характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност „локомотивен машинист“ в
участък „ЖП транспорт“ към направление „Логистика“ в „Диамант“АД е приел, че през
периода 29.01.1987 г. – 31.12.1999 г. трудът е положен в обособен участък „ЖП
транспорт“ към завода и няма данни за наличие на индустриален клон. Решаващият орган
е констатирал, че в архива няма информация за натовареността, характера и
вредността на труда, и не е доказано да е положен при същите вредни и тежки
условия на работа, както в системата на БДЖ в съответствие с тълкуването на т.
6 от ПКТП /отм./, дадено с Протокол № 2 от 09.05.1990 г. на Правителствената
комисия по категоризиране на труда. Съобразил е и приложените справки от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителния период от 01.01.1997 г. до
31.12.1999 г., в които е отразено, че през този период осигурителят „Диамант“АД
е внасял осигурителни вноски за жалбоподателя върху осигурителен доход от трета
категория труд.
Безспорно е по делото, че към момента на
подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст жалбоподателят е навършил 58 години и 11 месеца.
Безспорно е и доказано от представената
трудова книжка № 884, че през периода 29.01.1987 г. – 01.01.2000 г.
жалбоподателят е работил в Завод за стъкло и порцелан „Дянко Стефанов“ –
Разград /от 1991 г. - „Диамант“ ООД, а от 01.03.1993 г. - „Диамант“АД/, като за
времето от 29.01.1987 г. до 06.01.1988 г. е заемал длъжността „работник по поддръжка
на жп пътя“, а от 06.01.1988 г. до 01.01.2000 г. – длъжността „локомотивен
машинист“.
Спорен е въпросът дали мястото на
полагане на труда е индустриален жп клон. В тази насока са изискани договори за
експлоатация на жп клон, сключени със ЗСП „Дянко Стефанов“ – Разград,
впоследствие фирма „Диамант“/. Видно от писмо рег. № 02-06-40 от 02.06.2022 г.
от „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, Централно управление, тази информация не е
налична поради изминалия дълъг период от време и изтеклия срок за съхранение.
Най-старите договори датирали от 2007 г.
Жалбоподателят представя Технико-разпоредителен
акт /ТРА/ на ЖП индустриален клон „Диамант“АД – Разград от 1998 г., с който са
установени организацията и редът за ползване на техническите средства в гарата,
условията за безопасно и редовно приемане и изпращане и преминаване на
влаковете, редът и организацията на работа.
В ТРА е посочено, че клонът е трета категория, открит е за
товаро-разтоварна и маневрена дейност само за вагонни пратки на „Диамант“АД, описани
са гаровите устройства и съоръжения - 12 гарови коловози и 4 специални,
стрелковите постове, рампи и др. Посочено е, че маневрената дейност се извършва
по всяко време на денонощието съгласно договор за експлоатация на ЖП клон. Определени
са състава и задълженията на маневрената бригада. ТРА съдържа и кратка
историко-географска справка за клона, който е открит за експлоатация през 1959
г. с обща дължина тогава 4000 м, впоследствие - 5000 м. ТРА е бил
съставен от началника на индустриалния клон и е бил одобрен от началника
на ЖП управление – Горна Оряховица.
По делото е разпитан свидетеля П. П. Т.,
който е работил в индустриалния жп клон на ЗСП „Дянко Стефанов“ – Разград,
по-късно „Диамант“ АД, от 1975 г. до 1996 г. и е бил началник на индустриална
гара. В това си качество, съвместно със зам.-началника или началника на ЖП гара
– Разград, изготвял Технико-разпоредителен акт за цялостната работа на
железопътния индустриален клон, който акт се утвърждавал от инспектори в жп секция
– Русе и се представял в жп управление – Горна Оряховица. Всяка година
между предприятието и управлението в гр. Горна Оряховица се сключвал договор за
експлоатация на индустриалния клон.
Св.
Т. твърди, че Н. М. постъпил на работа през 1980 г. като работник по
поддръжката, след това изкарал два курса за локомотивен машинист и започнал да
работи като машинист на два вида локомотиви. Работата му се изразявала в това
да поема вагоните от приемен коловоз и заедно с бригадата, състояща се от
маневрист и двама маневрени стрелочници, да ги разставят по места за
разтоварване, а празните – за натоварване. Работело се денонощно, на смени по
12 часа. Св.
Т. изброява 10 склада за разтоварване на суровини и материали: два за сода, два
за фелдшпат, един за доломит, един за мазут и газове, един за каолини, един за
мрежа, един за дървен материал и един за разтоварване на амбалаж. Готовата
продукция се товарела от пет склада: два за плоско стъкло, един за орнаментно армирано стъкло, един за твърдо
водно, натриево и калиево стъкло и един за домакински порцелан. До всеки склад
имало коловоз, релсов път. Товаро-разтоварната група била от 70-80 човека,
които денонощно обработвали вагони.
Според св. Т. на смяна се разтоварвали
най-малко 10-15 вагона, или 30 на денонощие, и се натоварвали най-малко 4
вагона. При голяма поръчка, при износ се случвало да се натоварят и до 50
вагона на смяна. Цели влакове излизали от завода само в едната посока. Вагоните
били собственост на БДЖ, но заводът имал и 10 собствени вагона, които били
непрекъснато в движение. Натовареността била такава до 1994 г., след което
намаляла поради спрения износ на порцелан.
Св. Т. сочи, че след 1996 г. работил в
ЖП гара – Разград. Работата на локомотивния машинист на пътническия влак с
прикачени към локомотива вагони била да следи знаците по пътя на движение и да
спре на определено място с цялата композиция, за да слязат и да се качат
пътници. Докато работата на локомотивния машинист в индустриалния жп клон била свързана
с постоянно движение, постоянно наблюдаване на всяка точка на товарене или
разтоварване, защото имало работници, които чакали да разкачат вагона за
следваща врата.
Св. Т. твърди, че работниците в
индустриалния жп клон получавали допълнителен отпуск, кисело мляко и вода за
работа при вредни условия. Редовният отпуск бил 14 дни, а допълнителният – още
6. И Н. би трябвало да е получавал такъв допълнителен отпуск.
По делото е представен картон от
трудовото досие на жалбоподателя, в който е отразен допълнителен отпуск за
вредни условия в размер на 6 дни. Приложени са фишове от заплати на
жалбоподателя, в които има допълнителни начисления за условия на труд.
Съдът е изискал информация за това кой е
бил най-ниско натовареният участък /гара/ в системата на БДЖ през периода
1987-2000 г. и какъв е бил обемът на работата на локомотивните машинисти в този
участък. Получени са отговори от ДП „Национална компания железопътна
инфраструктура“ – София, Регионално поделение „Управление на движението на
влаковете и гаровата дейност“ – Горна Оряховица към ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура“– София и от „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, Централно
управление, София, които сочат, че не разполагат с исканата от съда информация.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от компетентен
административен орган – ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО се произнася по жалби против разпореждания за
отказ за отпускане на пенсии.
Актът е в необходимата писмена форма, има изискуемото съдържание и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Но оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане противоречат на материалния закон.
Съгласно чл. 69б, ал. 1 КСО
лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд,
придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31
декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 55-годишна възраст.
В чл. 18б, ал. 1, т. 6 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е уточнено, че от 1 януари 2021 г. лицата
по чл. 69б, ал. 1 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при навършена възраст 53 години и 8 месеца за мъжете.
Следователно, за да придобие
правото на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО жалбоподателят следва да е навършил 53
години и 8 месеца, да има 10 години труд от първа категория и сбор от
осигурителен стаж и възраст 100.
Доказано е по делото, че
жалбоподателят отговаря на условието за възраст. Изпълнено е и изискването за
наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд.
Съгласно § 2 от ПМС № 75/98
г. трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31
декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия
до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/.
В т. 6 от раздел
I от ПКТП /отм./ е предвидено, че трудът на локомотивните машинисти в отрасъл
Транспорт е от първа категория. С Протокол № 2 от 9 май 1990 г. на
Правителствената комисия по категоризиране на труда в народното стопанство е
разяснено, че от правата по т. 6 се ползват локомотивните машинисти от
системата на БДЖ и индустриалните ЖП клонове, които не се числят към БДЖ. За
последните следва да се събират данни и прави преценка за всеки отделен случай
за обема на работата, както и вредността и тежестта на труда. За критерий
следва да служи обемът на работата, вредността и тежестта на труда на
локомотивните машинисти в най-малко натоварения участък в БДЖ.
Съгласно т. 67,
ал. 1 от ПКТП /отм./ трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и
II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата
вредност и тежест на труда.
Съдът намира за доказано, че
през периода от 06.01.1988
г. до 01.01.2000 г. жалбоподателят е работил като локомотивен машинист в индустриалния
жп клон на ЗСП „Дянко Стефанов“ – Разград /„Диамант“ООД, „Диамант“АД/. При
липсата на съхранени договори за експлоатация на индустриалния жп клон, за
което жалбоподателят не отговаря, годен доказателствен източник са представения
Технико-разпоредителен акт и показанията на св. Т. Тези доказателства
установяват, че в предприятието е бил създаден и е функционирал именно индустриален
жп клон.
Въпреки проявената процесуалната
активност, съдът е поставен в невъзможност да събере писмени доказателства за
условията на труд в най-ниско натоварения участък в БДЖ за периода 1988 г. –
2000 г., за да може да ги съпостави с тези в индустриалния жп клон на ЗСП „Дянко
Стефанов“ /фирма „Диамант“/. Поради това взима предвид показанията на св. Т. и
данните от ТРА, които доказват, че работата в индустриалния жп клон е била с
висок интензитет, значителна по обем и с по-голяма тежест в сравнение с тази в
жп гара Разград. Непрекъснатият производствен процес, сменният режим на работа
на маневрените състави, броят на коловозите и обработваните вагони обосновават
извод за тежест на дейността, равностойна на тази в участъците на БДЖ.
Установена е и съпоставима вредност на труда, за която жалбоподателят е
получавал допълнителен платен отпуск и допълнително възнаграждение.
С оглед на горното съдът приема, че
положеният от жалбоподателя труд като локомотивен машинист в индустриалния жп
клон на ЗСП „Дянко Стефанов“ /фирма „Диамант“/ е от първа категория съгласно т.
67 във вр. с т. 6 от ПКТП /отм./.
Недоказано е твърдението по жалбата, че М.
е бил осигуряван като локомотивен машинист за първа категория труд. За част от спорния период е установено
осигуряване, но за трета категория труд, което обаче
не променя заключението, че положеният труд е бил от първа категория.
Що се касае до трудът, положен от
жалбоподателя като работник по поддръжка на жп пътя за
времето от 29.01.1987 г. до 06.01.1988 г., той не попада в обхвата на раздел I
и II на ПКТП /отм./ и правилно е бил зачетен като трета категория съобразно т. 66
ПКТП /отм./.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспореното решение следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 4 АПК и преписката следва да се
върне на ръководителя
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Разград, който отново да определи
осигурителния стаж на жалбоподателя и да извърши нова преценка за наличието на
условията по чл. 69б, ал. 1 КСО.
Следва да се отбележи, че решаващият
орган е обсъждал, че времето на отбиване на наборната военна служба на
жалбоподателя не е действителен осигурителен стаж. В съдебно заседание се
изясни, че този период е включен в размера на признатия общ осигурителен стаж.
Изчисляването му след извършеното превръщане към трета категория труд по чл.
104 КСО също сочи, че е бил зачетен.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-25/1 от 10.02.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-363 от 13.12.2021 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.