ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. Силистра, 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Д. Търговско дело №
20213400900117 по описа за 2021 година
В хода на производството по несъстоятелност и в изпълнение на задълженията си на
27.03.2023г. В. И. Г. – синдик на „Манекс“ ЕООД, ЕИК *********, е изпратил за обявяване
в ТР по партидата на дружеството Допълнителен списък на служебно приетите вземания на
кредиторите на „Манекс“ ЕООД, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ. Списъкът е обявен в
ТРРЮЛНЦ под № 20230327094708.
Синдикът е приел предявените от НАП с молба изх. № М-24-03- 373/21#56 от
16.02.2023 г. публични вземания в общ размер на 1 154 640,66 лв., от които главници в
размер на 954 187,70 лв. и лихви към 14.02.2023г. в размер на 200 452,96 лв., като е
предвидил поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, по отношение
на приетите главници в общ размер на 954 187,70 лв. и лихвите върху тях в общ размер на
82 659, 06 лв., начислени върху главниците до 03.12.2021г. - датата на съдебното решение за
открИ.е на производството по несъстоятелност.
На 05.04.2023г. в срок по делото е постъпило възражение подадено чрез представител
от НАП – София срещу така обявения списък.
По конкретно във възражението се коментира обстоятелството, че с поредност на
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, се ползват вземанията, възникнали след
датата на решението за открИ.е на производството по несъстоятелност и неплатени на
падежа. Според процесуалният представител на агенцията публичноправните вземания на
държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и
други, възникнали до датата на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност,
се ползват с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. В тази връзка
юрисконсултът счита, че предявените от НАП главници на публичните вземания за данъци в
общ размер на 954 187,70 лв., както и лихвите, начислени върху тях до 03.12.2021 г.,
възлизащи в общ размер на 82 659,06 лв., като възникнали до датата на постановяване на
1
съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност срещу длъжника
следва да се ползват с поредност на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. По
тези аргументи се иска от съда да постанови определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, с което да
измени изготвения от синдика списък на служебно приетите вземания на кредиторите на
„МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, обявен под № 20230327094708 в ТРРЮЛНЦ по
партидата на длъжника, като по отношение на приетите от синдика главници на публичните
вземания за данъци в общ размер на 954 187,70 лв. и начислените върху тях до датата на
съдебното решение за открИ.е на производството по несъстоятелност - 03.12.2021 г. лихви в
общ размер на 82 659,06 лв., предявени от Националната агенция за приходите с молба с
изх. с № М-24-03-373/21#56 от 16.02.2023 г., бъде предвидена поредност на удовлетворяване
по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.
От представеното от синдика писмено становище става ясно, че същият намира
възражението за неоснователно.
Синдикът приема, че с РА №Р-03001921005681-091-001/12.09.2022 г., на който са
основани претенциите на агенцията са установени публични вземания на длъжника,
възникнали преди открИ.е на производството по несъстоятелност, което е открито с
Решение № 57 от 03.12.2021 г. по настоящото дело № 117/2021 г. Сочи се, че срокът по чл.
688 от ТЗ, е изтекъл на 04.03.2022 година, като в този срок процесиите публични
задължения не са предявени. В подкрепа на тезата си синдикът се позовава на РЕШЕНИЕ №
4 от 21.07.2022г. по т.д. № 2475/2020г., т. к., I т. о. на ВКС, с което е указано, че: „Публични
вземания, възникнали до открИ.е производството по несъстоятелност, актът за установяване
на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, и чл. 688, ал. 1 от
ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като
се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1 предл. второ
ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал. 1 пр. първо ТЗ, тези вземания не могат да се
предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Синдикът
счита, че това тълкуване е приложимо по аналогия и за случаите, когато вземанията са
възникнали до открИ.е производството по несъстоятелност, но актовете за установяването
им са и постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл, 688,
ал. 1 ТЗ.“
Сочи се, че в случая вземанията са установени с ревизионен акт от 12.09.2022г., като
тримесечният срок за предявяването им е изтекъл на 12.12. 2022 година. В тази връзка
синдикът намира, че по силата на служебното начало, би следвало съда да изключи с
определението по чл. 692 от ТЗ, приетите публични вземания, с оглед разрешенията, дадени
в РЕШЕНИЕ № 4 от 21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г., Т. К., I Т. О. на ВКС.
Относно изложените във възражението аргументи синдикът намира, че възраженията,
касаещи поредността на удовлетворяване са неоснователни. Предявените вземания имат
своето основание в ревизионният акт, който е издаден след открИ.е на производството по
несъстоятелност, т.е. - не е налице условието по чл. 722, ал. 1 т. 6 от ТЗ. Според синдика
съгласно чл. 118, ал. 1 от ДОПК, данъчните задължения се установяват и изменят с
2
ревизионен акт. След като тА.в акт не е бил издаден преди открИ.е на производството по
несъстоятелност, то и няма как за същите да се установи друга поредност, освен тази по чл.
чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
Съдът след, като обсъди възражението и становищата на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Основанието за коментираните вземания е РА №Р-03001921005681-091-
001/12.01.2022г. поправен с РА №Р-03001923003053-003-001/11.01.2023г., а не както
синдикът е приел в становището си РА №Р-03001921005681-091-001/12.09.2022г. Вземането
се състои от главница, лихви възникнали преди открИ.е на настоящото производство по
несъстоятелност открито на 03.12.2021г. и лихви възникнали след открИ.е на
производството.
Вземането основано на ревизионния акт от 12.01.2022г. и акта за неговата поправка
от 11.01.2023г. е предявено на 21.02.2023г.
Несъмнено коментираното вземане макар дължимо от преди открИ.е на
производството по несъстоятелност е предявено извън сроковете предвидени в чл. 685 и чл.
688 от ТЗ.
При така установеното съдът приема, че е налице хипотезата коментирана в соченото
от синдика Решение № 4 от 21.07.2022г. по т.д. № 2475/2020г., т. к., I т. о. на ВКС, и
възприема извода за дължимо от НАП предявяване на публично вземане, при невлязъл в
сила акт за установяването му, съобразно разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК.
Ако не би било нужно предявяване на установено публично вземане, възникнало до открИ.е
на производството по несъстоятелност, при все още невлязъл в сила акт за установяването
му, чл. 164, ал. 5 от ДОПК, би изгубил смисъл. При това, чл. 164, ал. 5 от ДОПК, препраща
към удовлетворяване по реда на чл. 725, ал. 1 от ТЗ, т. е. включване публичното вземане,
макар под условие, в първоначалното разпределение, каквито права не му гарантира
служебно включване в списъци след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 164,
ал. 4 от ДОПК, от своя страна единствено обвързва синдика със задължителните и
противопоставими на всички кредитори на несъстоятелността правни последици на влезлия
в сила акт за установяване на публично вземане, отново предвиждайки предявяване на
вземането. Действително чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, уреждат предявяването на
вземане, като предпоставка за последващо упражняване на право на принудително
удовлетворение в производството по несъстоятелност и преклузивните срокове за това, а чл.
164, ал. 4 от ДОПК, – задължението на синдика за незабавно съобразяване с влязъл в сила
акт за установяване на публично вземане и неговата неоспоримост, при това "както е
предявено".
В тази връзка съдът намира, че след, като не е предявил вземането си в законово
определените срокове пък макар и по все още не влязъл в сила ревизионен акт, което
вземане да бъде прието от синдика под условие и да участва в разпределението по реда на
чл. 725, ал. 1 от ТЗ, представителя на НАП е загубил правото си да го предяви след изтичане
3
на коментираните срокове. Това становище е застъпено в соченото от синдика Решение № 4
от 21.07.2022г. по т.д. № 2475/2020г., т. к., I т. о. на ВКС, както и в правната литература.
Така например в изданието на НИП от 2019г. – „НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ – Наръчник
на съдебните процедури за производството по стабилизация и търговска несъстоятелност“.
Е посочено, че „Ако служебно бъде прието вземане, което не попада в кръга на
изчерпателно изброените в чл. 687 от ТЗ, вземания, приемането на вземането е недопустимо,
тъй като абсолютна процесуална предпоставка за това е предявяването му, поради което
съдът по несъстоятелността го изключва от списъка на служебно вписаните вземания, без да
е необхоД. да е сезиран с възражение за това. Това е въпрос по допустимостта на списъка, а
за нея съдът следи служебно“. В тази връзка съдът намира, че след, като е включил в списък
със служебно приети вземания /макар и сезиран с предявяване/ на вземане основано на
ревизионен акт влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, което
вземане не е било прието под условие, когато това е било възможно включването му в
списъка на служебно приетите вземания е недопустимо и вземането следва да бъде
изключено.
Съдът не споделя аргумента изтъкнат от представителя на НАП в проведеното на
10.05.2023г. открито съдебно заседание за липса на възражение относно допустимостта на
включването на коментираното вземане в списъка, което препятствало съда да се произнесе.
Съдът по несъстоятелността се произнася по възраженията с определение, което не се
ползва със сила на присъдено нещо, но обвързва кредиторите и длъжника, освен ако спорът
бъде разрешен по различен начин в исково производство по чл. 694 или чл. 637, ал. 3 от ТЗ,
с влязло в сила решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо спрямо всички участници
в производството по несъстоятелност. Със същото определение съдът се произнася и по
тази част от списъците на приетите вземания, срещу която не са постъпили възражения – чл.
692, ал. 2 от ТЗ, като в нея съдът не може да извършва промени с оглед на диспозитивното
начало в процеса и липсата на сезиране, освен ако не се касае до допустимостта на
произнасянето на синдика.
Ето защо и предвид гореизложените аргументи съдът намира, че следва да се
произнесе служебно относно включването от страна на синдика в списък на служебно
приетите вземания на вземане основано на ревизионен акт и акт за поправка постановени
след изтичането на сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ, което го мотивира да се произнесе с
настоящото определени, като изключи от така обявения в ТР списък коментираните
вземания.
Водим от гореизложеното и на основание 692, ал. 1 от ТЗ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗКЛЮЧВА от Списък на служебно приетите вземания на кредиторите на
„Манекс“ ЕООД, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, по т.д.н. № 117/2021г. на ОС -
Силистра обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20230327094708, на вземанията на кредитора НАП –
4
София предявени на 21.02.2023г. в общ размер на 1154640.66лв. с основание РА №Р-
03001921005681-091-001/12.01.2022г. поправен с РА №Р-03001923003053-003-
001/11.01.2023г, представляващи: Главница – публично вземане за данъци в размер на
954187.70лв. с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ; Лихви възникнали до открИ.е на
производството по несъстоятелност в размер на 82659.06лв. с поредност по чл. 722, ал. 1, т.
7 от ТЗ; Лихви възникнали след открИ.е на производството по несъстоятелност в размер на
117793.90лв. с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, и Начислени суми по Закон за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, в определяем размер, с поредност
по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати по електронен път на ТР при АВ за
обявяване.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
5